МОТИВИ към присъда по НОХД №287 по описа на НПРС за 2013 година
Делото е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК-по внесен
обвинителен акт от Районна прокуратура Н. против Ю.Р.Х. ***,обвиняем по ДП
№72/2011г.по описа на РУ”Полиция” гр.К. за престъпление по чл.206 ал.1 от НК,а
именно в това,че на 29.12.2010г.в с.Х.,обл.Ш. противозаконно е присвоил чужда
движима вещ -товарен автомобил ,марка “***”
с държавен регистрационен номер ***,на стойност 4 380.00 лв.,собственост
на търговско дружество “***”ЕООД гр.Н.,с управител А.С.А.,която вещ е
владеел-престъпление по чл.206 ал.1 от НК.
До приключване на съдебното следствие НПРП
измени обвинението досежно размера на престъпното посегателство,като срещу
подсъдимия Ю.Р. Х. беше повдигнато обвинение в това ,че на 29.12.2010г.в с.Х.,обл.Ш.
противозаконно е присвоил чужда движима вещ -товарен автомобил ,марка “***” с държавен
регистрационен номер ***,на стойност 6 200.00 лв.,собственост на търговско
дружество “***”ЕООД гр.Н.,с управител А.С.А.,която вещ е владеел-престъпление
по чл.206 ал.1 от НК.
По искане на пострадалото юридическо лице
-“***”ЕООД гр.Н.,представлявано от А.С.А. и Георги Калоянов Павлов,съдът прие
за съвместно разглеждане в наказателния процес,предявеният граждански иск в
размер на 13 500лв./главница/,
ведно със законната лихва върху нея,начиная от извършване на престъплението до
окончателното изплащане като неоснователен и недоказан.-представляваща
причинените му с извършеното престъпление имуществени вреди.
Подсъдимият Ю.Р.Х. не се явява в съдебно
заседание,призовката,адресирана до него е върната в цялост със забележка на
длъжностното лице по призоваванията,че подсъдимият не е намерен на посочения
адрес,а е в чужбина.Съдът е констатирал,че той не е разпитан в хода на разследването
като обвиняемо лице,тъй като самото разследване е извършено по реда и
условията,визирани в чл.206 във вр.чл.269 ал.3 т.4 б”а”от НПК.,а той е бил
обявен за общонационално издирване с телеграма №18340/17.05.2011г.До
приключване на първоинстанционното производство издирването на подсъдимия Х. не
е дало нужния резултат,като междувременно,по воденото ДНП му е бил назначен
служебен защитник –адв.Н.И.,вписана в ШАК,която осъществи процесуалното му
представителство и пред съда.Служебният защитник намира,че обвинението е
доказано,като по въпроса за уважаване на гражданския иск изразява становище,че
присъдата следва да бъде съобразена със заключението на назначените
съдебно-автотехнически експертизи.
Съдът като прецени събраните по делото
писмени и гласни доказателства/показанията на разпитаните по делото свидетели А.С.А.,И.Б.Х.,Решение
от 10.05.2005г.по ф.д.№1423/2005г.по описа на БОС,свидетелство за регистрация
на МПС – товарен автомобил ,марка “***” с държавен регистрационен номер ***,с
рама №*** и двигател №***, разписка за
оставяне на вещи на отговорно пазене от 01.02.2011г./на л.14 по
ДНП/,покупко-изплащателна сметка №**********/29.12.2010г.,издадена от “***”ЕООД
/,прие за установено от фактическа страна следното:
Свидетелят А.С.А. е управител на търговско
дружество “***”ЕООД със седалище и адрес на управление в гр.Н.,като през
2005г.той и подсъдимият Ю.Х. имали общи бизнес-отношения,които не били
обективирани в писмени договори.А. предоставил на Х. за ползване превозна и
друга техника,с която да работи по негови проекти в гората,сред които вещи бил
и товарен автомобил ,марка “***” с държавен регистрационен номер ***.
Поради възникнали конфликти помежду им,към месец декември 2009г..те
решили да прекратят съвместната си дейност с уговорката до лятото на 2010г. ,Х.
да върне на А. взетата от него техника и то в състоянието,в което е взел
същата.Когато дошло уреченото време,на въпросите на А. кога ще му предаде
процесния автомобил, подсъдимият му отговарял,че това щяло да стане
по-късно,тъй като по автомобила имало повреда и той трябвало да я
отстрани.Товарният автомобил Х. съхранявал паркиран пред дома си,находящ се в
с.Х.,общ.Н.,ул.”***”№*.
В дома на подсъдимия по това време живеел и
свидетеля И.Б.,който работел при него като резач.На Б.,Х. споменал,че свидетелят А. имал да му
връща пари и понеже това продължило много време,той решил да нареже
камиона,който съхранявал пред дома си и да го продаде.На неустановена с точност
дата през месец декември 2010г.св.Б. възприел лично как подсъдимият наел
работници ,които нарязали на скраб процесният товарен автомобил,след което Х. и
синът му заминали за гр.Девня ,за да предадат на пункт за вторични суровини
нарязаните като отпадъци части от автомобила.Предаването на частите от
автомобила сред които :мед тънко с тегло 8.4 кг.,месинг-радиатор с радиатор
-3.000кг.,,олово-акумулатори с тегло 141.00кг.и желязо-отпадък ТУ1 с тегло
5 370кг.подсъдимият е извършил в изкупвателен пункт в гр.Девня на 29.12.2010г.,за което му е заплатена
сумата в размер на 2 925.07лв. Доказателство за това е издадената и
приложена като писмено доказателство по делото покупко-изплащателна сметка
№**********/29.12.2010г.,издадена от “***”ЕООД.
Действията на подсъдимия Х. по своене и
разпореждане на вещта на ***”ЕООД
стигнало до знанието на управителя А.С.,който от своя страна е уведомил
органите на РУП гр.К. и е образувано досъдебно наказателно производство.
В рамките на ДНП №72/2011г. е
била назначена съдебно-оценителна експертиза,изготвена от вещото лице С.Б./на
л.66-67/,който ,в отговор на възложените му от разследващия орган задачи:1/Да
се определи пазарната стойност на движимо имущество т.а.”***” модел 214
бордови, към месец декември 2010г. и 2/Да се определи пазарната стойност на
движимо имущество -6бр.комплект вътрешни и външни за автомобила и раздатъчна
кутия към м.декември 2010г. и 3/Да се определи каква е остатъчната стойност на
предадения за скраб автомобил,като се приспаднат запазените по т.2 вещи е дал
заключение,че стойността на товарния автомобил възлиза на 4 380.00лв.,
стойността на запазените вещи възлиза на 740.00лв. ,а остатъчната стойност на
автомобила възлиза на 3 640.00лв.
Тъй като ,видно от показанията на св.Б.,товарният
автомобил е бил с повреден преден мост,то съпоставяйки тези негови показания с
представената по делото разписка за оставяне на вещи на отговорно пазене,съдът
прие,че въпросните -6бр.комплект вътрешни и външни за автомобила и раздатъчна
кутия са били свалени от автомобила,след което подсъдимия е пристъпил към
неговото нарязване на части.
Доколкото гражданският ищец оспори
заключението по тази експертиза,съдът назначи по делото повторна
съдебно-оценителна експертиза ,със задача вещото лице П.П. след като се
запознае с доказателствата по делото,дада даде заключение на въпроса :Каква е
била пазарната стойност на процесното МПС товарен автомобил ,марка “***” с
държавен регистрационен номер *** към момента на извършване на инкриминираното
деяние- 29.12.2010г.Вещото лице,предупредено за наказателната отговорност по
чл.291 от НК дава заключение,което не беше оспорено от страните по делото,че
пазарната стойност на процесното МПС към посочената дата на извършване на
престъпното посегателство възлиза на 6 200.00лв.
При така установеното от фактическа
страна,съдът направи следните правни изводи:
Безспорно се установи по делото,че от
2005г.до 29.12.2010г. процесният товарен автомобил се е намирал във владение на
подсъдимия Х.,като вещта му е била предадена по-рано доброволно от нейния
собственик –в случая управителя на ***”ЕООД
св.А. и владението е било
осъществявано до този момент на годно правно основание.Без правно основание ,на
същата дата ,подсъдимият Х. е е преустановил владяната от него до момента на
правно основание чужда движима вещ противозаконно се е разпоредил с вещта,като по
този начин я е отчуждил от патримониума на нейния собственик.
С тези си действия съдът намира,че той от
обективна страна е осъществил състава на престъпление ,обективирано в
разпоредбата на чл.206 ал.1 от НК./”обсебване”/.Като по-всеобхватно,съдът
намира заключението по повторната съдебно-оценителна експертиза,още повече,че
тя не беше оспорена от страните,поради което прие,че пазарната стойност на веща
,към момента на извършване на престъпното посегателство възлиза в размера
,посочен от измененото обвинение -6 200.00лв.
От субективна страна подсъдимият е
действувал при наличието на пряк умисъл-съзнавал е общественоопасния характер
на извършеното престъпление и неговите противоправни последици,като е целял
тяхното настъпване.
За въпросното инкриминирано деяние
,съответната правна норма на чл.206 ал.1 от НК предвижда наказание “лишаване от
свобода”от една до шест години.
Съдът като отчете от една страна
отегчаващите вината на подсъдимия обстоятелства –високата стойност на
извършеното престъпление и механизма на неговото извършване,от друга страна
намери,че са налице смекчаващи вината му обстоятелства-чисто съдебно
минало,сравнително млада възраст,намери,че и най-лекото по размер наказание би
се явило несъразмерно тежко,поради което прие,че са налице
предпоставките,визирани в чл.55 ал.1 т.1 от НК и наложи на подсъдимия наказание
“лишаване от свобода “между общия размер,предвиден в НК /3 месеца / и
специалния такъв/1година/,конкретно- пет месеца,чието изтърпяване на основание
чл.66 ал.1 от НК отложи с изпитателен срок от три години.
Съдът счете,че с така определеното по вид
и размер наказание на подсъдимия,биха били постигнати целите на генералната и
индивидуална превенция на наказанието,залегнали като основни начала в чл.36 от НК.
По отношение на гражданския иск съдът прие
с оглед заключението на повторната експертиза,че той се явява частично
основателен и доказан ,а именно-до размера от 6 200.00лв.главница,ведно
със законната лихва върху нея.
Поради липса на ангажирани от гражданския
ищец доказателства в подкрепа на пълния размер на предявения от него граждански
иск,съдът отхвърли същия в разликата между присъденото и претендираното.
На основание чл.83 ал.1 т.4 във вр.чл.78
ал.6 от ГПК във вр.чл.69 ал.1 т.1 от ГПК във вр.чл.1 от Тарифа за ДТССГПК върху
размера на отхвърления граждански иск ,гражданския ищец беше осъден да заплати
държавна такса в размер на 292.00лв., а върху уважения граждански иск
подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на бюджета на съдебната власт държавна
такса в размер на 248.00лв.На основание чл.189 ал.1 от НПК подсъдимият беше
осъден да заплати направените по ДНП разноски в размер на 40.00лв./по сметка на
ОД на МВР Ш./.
В този смисъл съдът постанови присъдата
си.
Мотивите са изготвени на 17.10.2013г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: