№ 47306
гр. София, 20.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110135867 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила е молба от .. АД, чрез процесуалните представители адв. Й. С. и адв.
С. Ш. за допълване на Определение №35073/30.08.2024г. по гр.д. №35867/2023г. на
СРС, с което е прекратено производството, в частта за разноските. Моли същото да
бъде допълнено, като ищецът бъде осъден да заплати на ответника разноски за
процесуално възнаграждение в размер на 1000 лева, каквото искане е направено в
отговора на искова молба.
В предоставения му срок за становище ищецът е възразил и намира, че не
следва да бъдат присъждани разноски, тъй като определението не е влязло в законна
сила. Прави възражение, че разноските не са направени в хода на производството,
защото не бил даден ход на делото. Прави възражение за прекомерност, доколкото не е
имало представителство в съдебно заседание.
Изложил е още доводи, че след като исковата молба е била изпратена на
ответника, то съдът е приел исковата молба за редовна, поради което не може да
прекрати делото. Сочи, че съдът е приел, че ищецът няма правен интерес от завеждане
на делото.
По направеното искане за допълване на определението в частта за разноските
съдът намира следното:
Искането е допустимо, разгледано по същество същото е и частично
основателно. В чл.78, ал.4 ГПК е предвидено, че ответникът има право на разноски и
при прекратяване на делото. В настоящия случай ответникът е подал отговор на
исковата молба преди делото да бъде прекратено, в който е направил искане за
присъждане за разноски. Действително съдът не се е произнесъл по това искане с
определение от 30.08.2024г. Към молба от 17.09.2024г. са приложени доказателства за
1
реално сторени в производството разноски. Съдът намира за неоснователно
възражението на ищеца, че не следва да бъде допускано допълването на
определението, тъй като същото не е влязло в сила. Процесуалният ред за допълване
на акта, с който се слага край на производството пред съответната инстанция е
предвиден това да се случи именно преди влизането му в законна сила. За
неоснователно намира и възражението, че разноските не са сторени в хода на
производството, тъй като ход на делото не е бил даден. Съдебното производство
започва с исковата молба, която го инициира, като даване ход на делото в открито
съдебно заседание е само един от неговите етапи. Направеното възражение за
прекомерност с оглед единственото извършено от ответника процесуално действие –
подаване на отговор на искова молба, съдът намира за основателно. Съгласно чл.9 от
НМРАВ размерът на възнаграждението за изготвяне на писмен отговор е ¾ от
възнаграждението по чл.7 от НМРАВ, но не по-малко от 400 лева. С оглед неизяснения
предмет на делото съдът намира, че следва да бъде определено възнаграждение
именно в посочения минимален размер от 400 лева.
Единствено за пълнота, тъй като възраженията на ищеца са по същество и
следва да бъдат изложени и разгледани при въззивна проверка на определението от
30.08.2024г., следва да бъда отбелязано, че съдът следи служебно за редовността на
исковата молба по време на цялото производство, като съгласно чл.129, ал.4 ГПК
постъпва по същия начин и когато нередовностите се забележат по време на
производството, т.е. спазва се реда по чл.129, ал.1-3 ГПК. Също така в определението
от 30.08.2024г. съдът не е приел, че за ищеца липсва правен интерес от признаването
му за наследник на Белопитова, а че липсва формулиран петитум в този смисъл.
Изричното изискване на чл.127, ал.1, т.4 и т.5 на ГПК за задължителното съдържание
на исковата молба – да се изложат обстоятелствата, на които се основава иска и в
какво се състои искането, води до единствения извод, че съдът не може сам въз
основа на изложените обстоятелства да изведе искането на ищеца, а същият следва да
формулира сам такова.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Определение №35073/30.08.2024г. по гр.д. №35867/2023г. по описа
на СРС в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.4 ГПК, Д. Л. О., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на .. АД, ЕИК .., сумата от 400 лева, представляваща сторени по делото
разноски за възнаграждение за процесуално представителство.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен
2
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3