Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.
София, 15.04.2016 г.
В И М Е Т
О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, 9 състав, в публично
съдебно заседание на седми април две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЖАНА ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретаря Ю.А. като разгледа
докладваното от съдия гр.д. № 15842/ 2014
г., за да постанови решение, взе предвид следното:
Предявен са
обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.208 от КЗ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД .
ИЩЕЦЪТ - Н.Т.Д. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Я.Д.Д. - САК; съдебен адрес:***, твърди, че има сключен застрахователен
договор със З. „А." АД за имуществено застраховане „ПЪЛНО КАСКО” на лек автомобил: марка: МЕРЦЕДЕС
(Mercedes), модел: ML 350, цвят: черен, рама No: ******** и per. № ******, сключен със застрахователна
полица № **********, с валидност от
25.10.2013г. до 24.10.2014г. Навежда, че в периода между 14.00ч. и 14.10ч. на 20.05.2014г. неизвестен извършител
противозаконно е отнел гореописания автомобил от владението му. Сочи, че малко по-рано същия
ден
неизвестно лице е проникнало и в
апартамента му в град *****************
и е разбило
металната каса, в която са съхранявани регистрационни талони и ключове от
няколко автомобила, в това число свидетелство за регистрация, част I и ключове за
процесния лек
автомобил. Навежда, че за настъпилото противозаконно отнемане на вещи незабавно
са
уведомени органите на МВР,
като е образувано досъдебно производство № ЗМ 1504/2014г. по описа на Седмо РУП
на СДВР за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, вр. чл. 194,
ал. 1 от НК.
Уведомен бил и застрахователя на лекия автомобил, който завел застрахователна
преписка по щета № 10014- 0301-15570. С писмо с изх. № 100-3388/04.07.2014г., застрахователят го уведомил, че не са налице основания за заплащане на
обезщетение, тъй
като не е представил свидетелство за
регистрация, част I и/или част II, както и някои от ключовете и дистанционните
управления, с които е разполагал автомобилът. Намира така постановеният отказ за неоснователен и незаконосъобразен като в тази връзка излага, че
действително не е представил пред ответното застрахователно дружество свидетелство за
регистрация (част I, т. нар. „голям талон") на процесния л. а., нито
Свидетлство за регистрация (част II, „малъл талон"), но това се дължало на факта, че
свидетелството за регистрация (част I, „голям
талон) е било обект кражба същия ден, а и освен това непредставянето на свидетелство за регистрация, част I и/или част
II по никакъв начин не се намира в причинно- следствена връзка с настъпване на
събитието, нито е способствало или увеличило риска от настъпването му. В този
смисъл твърди, че разпоредбата в ОУ, на която се е позовал ответника и която
изключва отговорността му при непредставяне на свидетелство за регистрация,
част I и/или част II е нищожна поради противоречие с императивните разпоредби
на Кодекса за застраховането - чл. 207, във вр. с чл.211, т.2. от КЗ. Намира, че посоченото е
относимо и към непредставянето на заключващите устройства. Предвид изложеното намира, че
за него е налице правен интерес от предявяването на настоящите искове като
претендира изплащането на обезщетение в размер на 50 000 лв.,
представляващо застрахователно обезщетение по застраховка Каско за противозаконното
отнемане на процесното МПС, ведно със законна лихва в размер на 1420,86 лв.,
считано от 04.07.2014 г. ( датата на изричния отказ на застрахователя да
изплати обезщетение) до 13.10.2014 г., както и законната лихва върху главницата
от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на
основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД. Представя доказателства и претендира разноски за
настоящето производство.
ОТВЕТНИКЪТ- „З.А.Д. „ А." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителния
директор Р.Р. Г., чрез упълномощен процесуален представител – адв. М.Н. оспорва
изцяло предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по доброволна
имуществена застраховка "Каско" на МПС, учредено със застрахователна
полица № **********, с валидност от 25.10.2013г. до 24.10.2014г. Твърди обаче, че са
налице изключващи отговорността на застрахователя обстоятелства като в тази
връзка навежда, че при заявяване на противозаконното отнемане и до настоящия
момент Н.Д. не е предал двата броя ключове на автомобила, обявени за налични
при сключване на застраховката, не е предал и документите, легитимиращи го като
собственик - свидетелство за регистрация I и II част, както и каквито да е
било заключващи устройства на МПС. По отношение на свидетелство за регистрация
II част - ищецът е заявил, че документът е бил в автомобила към момента на
кражбата му. По отношение на свидетелство за регистрация I част твърди, че са
били отнети от дома му, като при заявяване на кражбата не е знаел къде се
намират. По отношение на заключващите устройства на 20.05.2014 г. е обявил, че
единият ключ
липсва, а за втория комплект не дава логично обяснение. При обявяване на
кражбата твърди, че е заключил автомобила, но не и че е включил алармена
система. На 04.06.2014 г. е представил пред него един брой удостоверение от 07
РуП на МВР, за това, че в полицейското управление по заявление на Ч.Х.К. е
образувана преписка за отнети вещи и документи, сред които и ключове на л.а.
„Мерцедес MJI350", per. № ****, единият от които сервизен, голям
регистрационен талон. В удостоверението е описано, че е отнет и л.а. „Мерцедес
МЛ", в който е бил малкият талон на автомобила, без да
се дава информация от владението на кое лице е отнето МПС и по кое време.
Ищецът не е представил Постановление от СРП или друг документ, удостоверяващ
противозаконното отнемане на МПС и факта, че към момента на завеждане на иска
същият не е открит. Предвид изложеното намира, че предявените
искове са изцяло неоснователни и то на няколко основания: На първо място
твърди, че ищецът не е установил пред него по какъвто и да било начин, че е
собственик на процесния лек автомобил и че съответно има право да получи
евентуално дължимо за неговото отнемане обезщетение. Наред с това оспорва и че
процесното МПС изобщо е било обект на противозаконно отнемане. При условие, че
се приеме наличието на това отнемане, намира че са налице изключващи
отговорността му обстоятелства като излага, че съобразно точка 16.14.3 от Общите условия /Оу/ към договора за
застраховка застрахователят не покрива риска
при кражба на МПС с оставени в него или без необходимия контрол ключовете за
МПС и /или дистанционното управление на сигнално охранителната система, както и
ако в МПС или на друго място без необходимия контрол са били оставени свидетелство за регистрация на МПС - част I и/или част
II. В тази връзка излага, че е напълно ирелевантно дали поведението на ищеца е
довело по някакъв начин или е спомогнало за противозаконното отнемане на
МПС след като двете страни по договора
са постигнали договорка по отношение на т.16,14,3 от ОУ към договора за
застраховка. Предвид това излага, че законовите
норми на чл. 207, ал. 2 и на чл.211, ал.2 от Кодекса за застраховането не
следва да се тълкуват в стеснителния смисъл, визиран от ищеца в исковата молба. Освен
горното, при условието на евентуалност, заявява, че възразява срещу
основателността на исковете, поради неизпълнение на значителни с оглед неговия
интерес задължения, предвидени в застрахователния договор, както и неизпълнение
на задълженията за предпазване на застрахованата вещ от вреди и неизпълнение на
предписанията на застрахователя. Досежно това излага, че ищецът не е изпълнил
задължението си за незабавно предаване /в деня на обявяване на кражбата/ на
свидетелство за регистрация I част, за което се твърди, че е отнето от каса в
жилище, както и на обявените пред застрахователя заключващи устройства. По
преписката не са представени нито документи за собственост, нито ключове на
автомобила, като по отношение на втория ключ ищецът не дава информация по какви
причини не е предаден, нито се дава смислени обяснения къде се намира той към
момента. Неизпълнението на това задължение е самостоятелно основание за отказ
да се заплати застрахователно обезщетение съобразно т. 61 вр. т. 56 от ОУ към
договора за застраховка. Оспорва основателността на исковете, и тъй като
намира, че МПС не е било обезопасено с алармена система. Твърди, че от
представения от ищеца Протокол № **********/25.10.2013 се установява, че същият
не е изпълнил условието за осигуряване на покритие за риска „Кражба" по т.
38.1. от ОУ, а именно да монтира и обезопаси автомобила с алармена система.
Съответно намира, че не е изпълнено и кореспондиращото на това условия
задължение за застрахованата страна, насочено към полагане на мерки срещу
настъпване на събитие „винаги да включва алармената система и да заключва
автомобила" по т. 50.4 от Общите условия, кореспондиращо на изключения
риск по т.16.14.3 от Общите условия. При условието на евентуалност ответникът
оспорва и размера на претендираното обезщетение като излага, че същото не е
съобразено с разпоредбата на чл. 208, ал.З от Кодекса на застраховането,
предвид факта, че действителната стойност на МПС към датата на събитието е по -
ниска.
Оспорва и исковете с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД като излага подробно
становището си във връзка с това.
Съдът,
след като обсъди направените доводи
и прецени събраните по делото доказателства съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, намира
следното:
От представената по делото комбинирана застрахователна полица № ********** се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение, което обстоятелство не се оспорва от ответника.
Представен е протокол за оглед №
0187053/25.10.2013г. във връзка със застрахователна полица №**********., неоспорен от
ответното дружество, с който се установява, че
застрахователят е извършил личен оглед и
заснемане на автомобила преди застрахователният договор да влезе в сила.
Представена е квитанция №
**********/24.10.2013г. за платена премия по полица.
С представеното с исковата молба-
списък на необходимите документи, ведно с протокол за предаване от 04.0б.2014г.;
удостоверение от 26.05.2014г. на СДВР, ЗМ№1504/14г. на 7 РУП; писмо изх. №
100-3388/04.07.2014г, се установяват твърдените в исковата молба
обстоятелства, че във връзка противозаконното отнемане на автомобила е
образувано досъдебно нак. производство срещу неизвестен извършител, както и че „З.А.” АД, ответникът е отказалт плащане на обезщетението по щета № 10014- 0301-15570 по полица
№**********;
Ответникът с отговора на исковата
молба е представил като доказателство Общи условия към застрахователния
договор, в които са установени условията за
сключване на застрахователния договор, правата и задълженията по същия, покрити
рискове, застрахователна сума, премия и т.н.
Представени с отговора са преписка по щета № 10014-
0301-15570, в която се съдържат описаните по-горе писмени доказателства.
По делото е прието заключение на АТЕ,
което е оспорено от ответника, изготвено от в.лице Ем.З..
По оспореното
заключение съдът е допуснал тройна експертиза. Според заключението на тройната
АТЕ, неоспорено от страните, поради което съдът кредитира изцяло, средна пазарна стойност на лек автомобил джип "Мерцедес 350 МЛ", произведен през 2010 г. към дата
20.05.2014 г. съобразно условията на българския пазар за употребявани
автомобили е 52127,00 лв. Вещите лица сочат, че от извършената справка в допълнителното оборудване не фигурира заводска
алармена система. Алармените системи са по поръчка. Ако автомобилът е продаден
в България, масова практика е да не се поръчва заводска алармена система,
защото е много скъпа и в България се монтира не оригинална система като
допълнение. Вещото лице инж. А.А. в о.з. посочва, че процесният автомобил има
фабрично вграден имобилайзер в самия ключ. Имобилайзерите се преодоляват много
по-трудно, отколкото алармените системи.
Представено е
удостоверение от МВР- СДВР- Отдел „Пътна полиция“, от което се установява, че МЕРЦЕДЕС
(Mercedes), модел: ML 350, рама No: ********
и двигател №********, с per. № ****** е регистриран на името на Н.Т.Д. с ЕГН
********** на
25.10.2013г. и към 20.05.2014г. няма данни за промяна в регистрационното
състояние.
По делото
са събрани и гласни доказателства.
Разпитаният
свидетел Х.К.Ч. сочи, че ищцата Н.Т.Д.
е негова жена, живеят в едно жилище и притежават два автомобила, които са на името на жена му. Л.а. джип „Мерцедес“ го е ползвал лично той и го откраднали
около обяд, датата
не си спомня. Работел в Стоков базар „И.", когато му се обадила
дъщеря му за кражба
в апартамента им. Обадил се веднага на „СОТ" и
тръгнал към къщи заедно с жена си с процесния „Мерцедес".
Като пристигнали пред входа на блока, заключил
автомобила и се качили в апартамента. Там
заварили служители на „СОТ". Установили, че е била разбита една голяма каса, в която държали всички документи, включително и резервните ключове за автомобила, както и големия талон на автомобила. Всичките тези неща били откраднати. Служителите от „СОТ' извикали полиция. Върнал се долу, за да види автомобила и тогава разбрал, че и автомобилът го няма. Всичко това се случило в порядъка на около три минути и за това време
автомобилът вече го нямало.
Неговите лични документи заедно с малкият талон ги бил сложил в жълто портмоне, в
сакото си, а сакото го оставил преди това в колата. Уведомил застрахователната компания за кражбата и те направили опис. Единият ключ си бил
при него. Застрахователите не му го поискали, сочи, че той си е още у него.Заявлението за щета го написал един преводач, който му
превеждал. Твърди, че всичко
му прочел, превел и разяснил и когато всичко разбрал, тогава
разписал документите.
При
така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира
следното:
По иска с правно основание чл.208
от КЗ(отм.)
Разпоредбата на чл.208 от КЗ(отм.) дава право да се претендира обезщетяване при
настъпване на застрахователното събитие- застрахователят е длъжен да плати
застрахователното обезщетение в уговорения срок. Т.е. , за да се реализира
отговорността по чл.208 от КЗ, е необходимо да са налице следните елементи от
фактическия състав-1/ да има валидно
сключен договор за застраховка между страните към момента на настъпване на застр. събитие (кражбата
на процесния л.а.); 2/ застрахованият в 7-дневен срок от узнаването да е уведомил застрохователя,
освен ако в общите условия е предвиден друг срок; 3/ да е допуснал застрохователя за извършване на оглед и
да е представил поисканите документи, свързани с установяване на събитието и
размера на вредите.
Не се
спори, че между страните е налице
валиден застрахователен договор спрямо процесното МПС.
Спори се относно: противозаконното отнемане на МПС; собствеността
на процесното МПС; наличието на изключващи отговорността на
застрахователя обстоятелства; представени ли са всички изискуеми документи за
изплащане на застрахователно обезщетение; размера на исканото обезщетение и съответно дължимостта
и размера на претенцията с правно основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Обстоятелството относно противозаконното отнемане на процесното МПС се
установи с приетите и неоспорени писмени доказателства- удостоверение от 26.05.2014г. на
СДВР, ЗМ№1504/14г. на 7 РУП, както и със събраните гласни доказателства,
кореспондиращи си с останалите доказателства.
Доказана беше и собствеността на процесното
МПС. Видно от удостоверение
от МВР- СДВР- Отдел „Пътна полиция“ л.а. МЕРЦЕДЕС (Mercedes), модел: ML 350, рама No: ******** и двигател №********, с per. № ****** е регистриран на името на Н.Т.Д. с ЕГН
********** на
25.10.2013г. и към 20.05.2014г. няма данни за промяна в регистрационното
състояние.
Позоваването на ответника на разпоредбата на ОУ (т.
16.14.3), съгласно която оставянето без надзор на ключове и/или документи на
МПС изключва отговорността му като застраховател,
е неоснователно, тъй
като от събраните гласни
доказателства се установи, че свидетелство за регистрация- част I (голям
талон) е било отнето от
владение на застрахования собственик по време на извършената взломна кражба в
апартамента на ищцата чрез срязване на метална каса, в която е бил съхраняван. От това следва, че застрахованото лице е положило обичайната
дължима грижа за опазване на документа и не
е проявил груба небрежност, която да обоснова отказ от страна на застрахователя на
основание т. 16.14.3 от ОУ. Въпреки взетите
предохранителни мерки, се доказа, че тези вещи са били предмет на кражба. От събраните гласни доказателства се установи, че, пристигайки на място след като е получил
обаждане от дъщеря си за извършената кражба в дома им, св. Куе е паркирал МПС пред блока си, оставил е в същото якето си, в което се намирали
документите му, в това число и малкият талон на колата, и се е качил обезпокоен в
жилището си, за да установи какво им е било отнето. В този именно момент е било
откраднато процесното
МПС, като крадците са използвали
отнетия сервизен ключ от разбитата каса на жилището им. Съдът,
преценявайки свидетелските показания при
условията на чл.172 от ГПК, напълно ги кредитира като логични и
кореспондиращи се с останалия
доказателствен материал.
Поради изложените по-горе
обективни причини не са и представени пред
ответника всички изискуеми документи за изплащане на застрахователно
обезщетение. Регистрационните
документи на МПС не са върнати на застрахователя при завеждането на щетата по причини, които не са резултат
от неизпълнение на задължение на застрахования. Доказа се по безспорен и категоричен
начин, че тези вещи са били
обект на кражба, поради което не са налице предпоставки за приложение на
санцията на чл. 207, ал.2, изр. 1 от КЗ (отм.), съотв. т. 16.14.3 от ОУ на
застрахователя. Още повече, че според формираната задължителната съдебна практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК:
решение № 22/12.09.2013г. по т. д.
679/2011г. на II Т. 0.; :
решение № 79/29.06.2012г. по т. д. 802/2011Г. на II Т. О ;
: решение № 211/06.12.2012 г. по т. д. № 1029/2011 г. на ВКС, ТК, ІІ отд.;
решение № 79/29.06.2012 г. по т. д. № 802/2011 г. на
ВКС, ТК, първо отделение) връщането
на т. нар. малък талон (свидетелство за регистрация, част II) не представлява
неизпълнение на застрахователния договор, което е увеличило риска или
предпоставило настъпването на конкретното събитие и не се намира в
причинно-следствена връзка с него,
оставянето на малкия талон в откраднатото МПС е възможно да ограничи
отговорността на застрахователя, който има право да намали дължимото
обезщетение (на основание чл. 207, ал.2, изр.2 КЗ - отм.).
Неоснователни са доводите на
ответника-застраховател, че процесното МПС не е било в достатъчна степен
обезопасено с алармена система. От приетата ATE установи, че
фабрично процесният модел Мерцедес МЛ 350 не се произвежда с вградена звукова
или светлинна аларма, но пък разполага с имобилайзер, който има аналогична
защитна роля. Нещо повече, вещото лице инж.А.А. в о.с.з посочи, че имобилайзерите се преодоляват много по-трудно,
отколкото алармените системи. В тази връзка неоснователно ответното дружество
се позовава на клаузата на т. 38.1 от ОУ, съгласно която поставянето на аларма е
условие за носенето на риска „кражба". Издавайки застрахователна полица
със знанието, че превозното средство не отговаря на специалните изисквания от ОУ (относно монтирането на допълнително
оборудване) и приемайки платената от застрахования застрахователна премия,
ответникът - застраховател се е съгласил да осигури застрахователно покритие
срещу риска „кражба", въпреки липсата на необходимото допълнително
обезопасително устройство. Поради това той няма право да отказва изплащането на
обезщетение за вредите от кражбата с аргумент, че застрахованият не е изпълнил
произтичащите от т.38.1 от ОУ задължения (решение № 173/22.11.2013г. по т. д. № 727/2012г. II
Т. О., постановено по реда на чл. 290 ГПК). Неоснователно застрахователят
се позовава на липсата на аларма при положение, че негови представители са
огледали МПС предварително, установили са нивото му на защита и въпреки това са
издали полица с посочване на покритите рискове, в това число „кражба".
Предвид изложеното и при
установените факти застрахователят не е изпълнил задълженията си по договора
при настъпване на застрахователното
събитие на застрахованата вещ да изплати застрахователната сума –чл.208 от КЗ.
Тази сума възлиза на 52 127,00 лв. съгласно неоспореното заключение на тройната АТЕ.
С оглед
гореизложеното искът се явява
основателен и като такъв следва да се уважи изцяло.
Искът с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД.
Искът с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД също е основателен. Ответникът
е изпаднал в забава от 04.07.2014г - датата на писмото за отказ. Относно
размера на задължението съдът съобразява, че по делото не са ангажирани
доказателства. Само на това основание обаче искът не може да бъде отхвърлен
/чл.162 от ГПК/, поради което съдът определя размера на задължението /след
използване на компютърна програма/ на 1 420.86лв.
По разноските:
При този изход на делото на ищеца
следва да се присъдят направените разноски по делото на основание чл.78, ал.1
от ГПК. Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на
адвокатското възнаграждение с оглед фактическата и правна сложност на делото.
На ищеца следва да се присъдят разноски в пълен размер - 7 256.83лв. -
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Р. Г., да заплати на Н.Т.Д. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Я.Д.Д. - САК; съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.208 от КЗ(отм.) сумата 50 000лв.(петдесет хиляди лева),
заедно със законната лихва върху тази сума от 14.10.2014г. до окончателното й
изплащане, както и на основание чл.78, ал.1 от ГПК да му
заплати сумата от 7 256.83лв.( седем хиляди двеста петдесет и шест лева и осемдесет
и три стотинки),
представляваща разноски, направени по делото.
ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Р. Г., да заплати на Н.Т.Д. с ЕГН **********
и адрес: ***, чрез пълномощника адвокат Я.Д.Д. - САК; съдебен адрес:***, по иск с правно основание чл.86,
ал.1 от ЗЗД сумата 1 420.86лв.(хиляда четиристотин и
двеста лева и осемдесет и шест стотинки).
ОСЪЖДА „З.А." АД, ЕИК ***, със седалище и адрес
на управление:***, представлявано от изпълнителния директор Р.Р. Г., да заплати на на СГС направените разноски от бюджета на съда
за възнаграждение на вещо лице (Ж.Е.) в
размер на 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването на
страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: