РЕШЕНИЕ

Номер 260111                             28.08. 2020г.                   Град  ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пловдивски районен съд                                   ХІV наказателен състав

 

На втори юли                                       двехиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КЮРТОВ

Секретар: Славка Иванова

като разгледа докладваното от съдията

АНД номер     2195 по описа за    2020   година

намира и приема за установено следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

 

          Обжалвано е наказателно постановление № 19-1030-012785/10.01.2020г. на Началник Група към ОД МВР, Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Д.И.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева  за нарушение по чл.70, ал.3, вр с чл.185 от ЗДвП.

 

          Жалбоподателят Д. моли Съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно по съображения подробно изложени в жалбата.

 

          Въззиваемата страна – ПП - гр.Пловдив, редовно призована не изпраща представител и не взема становище по делото.

          Съдът, след преценка на събраните и приложени по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

          ЖАЛБАТА е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН и е ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

          На 18.12.2019г. около 15.45ч жалбоподателя Д. *** лек автомобил марка “БМВ” с рег. № ***. Движейки се по бул.”Цариградско шосе ” в близост до № 53 жалбоподателят Д. бил спрян от полицейски автопатрул, тъй като автомобила му бил без включени светлини за движение през деня или къси такива. На место му бил съставен фиш за глоба, но жалбоподателя оспорил нарушението. Междувременно бил тестван за наркотици и тъй като техническото средство отчело положителна проба бил отведен в РУ. Предвид оспорването на нарушението за движение без светлини, на следващия ден срещу жалб.Д. бил съставен за горното АУАН / бланка № 324116/. Въз основа на този акт било издадено и атакуваното НП.

          Тази фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на свидетеля И.А.Д.,  разпитан в хода на съдебното производство, както и от писмените доказателства, представени по делото – АУАН, заповед и справка за водач/нарушител, които Съдът възприема и кредитира като логични, обективни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си. Не бяха представени никакви други доказателства, които да опровергаят горепосочените такива.

          При тези установени факти съдът намира, че правилно актосъставител и наказващия орган са ангажирали отговорността на жалб.Д. за нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП съгласно който, през деня моторните превозни средства се движат с включени светлини за движение през деня или с къси светлини. В конкретния казус се твърди, че всъщност водача бил с включени светлини, но поради техническа неизправност единия фар не светел. Тези твърдения обаче бяха отречени от актосъставителя, а не бяха ангажирани доказателства от жалбоподателя, които да оборят свидетелските показания на актосъставителя. При това положение е безпредметно да се коментира твърдението в жалбата за неправилно приложение на закона, защото установеното нарушение  именно по чл.70 ЗДвП, а не по чл.100 от същия закон.

Съдът намира от правна страна, че правилно е приложена и санкционната норма от наказващия орган. Съгласно чл.185 ЗДвП  наказва се с глоба 20 лв. водач, който извърши друго нарушение, за което липсва самостоятелна санкция. В случая наказващия орган не е имал възможност за индивидуализация на наказанието, защото законодателят е определил в абсолютно определен размер размера на наказанието.

При извършената служебна проверка не се откриха съществени процесуални нарушения, които да са ограничили правото на защита на жалбоподателя.

Не е основателно твърдението в жалбата, че акта бил съставен в нарушение на чл.42 ЗАНН. Действително цифрата „9“ в датата на съставяне на акта, на предявяване и връчване на същия, е удебелена, т.е. налице е поправка при изписването й. Тази поправка обаче е станала при самото съставяне на акта и с нея той е връчен на жалбоподателя, видно от копието на същия приложен към жалбата. Следователно жалбоподателя не е лишен от възможност да разбере кога е съставен акта и кога се твърди да е извършено нарушението. Още по-малко е налице нарушение с факта, че констативния акт е съставен на дата последваща извършването на нарушението, а и неговото констатиране. Това е така, защото чл.34 ЗАНН е предвидил възможност АУАН да се състави в тримесечен срок от установяване на нарушителя. В настоящия казус това изискване е спазено.

          Ето защо и поради горните мотиви, Пловдивският районен съд, ХІV н.с.

Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 19-1030-012785/10.01.2020г. на Началник Група към ОД МВР, Сектор ПП - гр.Пловдив, с което на Д.И.Д., с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 / двадесет / лева  за нарушение по чл.70, ал.3, вр с чл.185 от ЗДвП.

 

          Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл.12 от АПК и на основанията предвидени в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА! Ж. К.