Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 20.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на двадесет
и втори ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.
с. КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при участието
на секретаря Елеонора Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иванка
Иванова гр. дело № 3491
по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 552640
от 04.12.2018 г., постановено по гр. д. № 48827/2018 г. по описа на СРС, ІІ ГО,
163 състав, е отхвърлен предявения иск от Н.Н.С.
срещу „ДЗИ – О.З.“ ЕАД – за заплащане на сумата от 1 186, 67 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на настъпило
на 05.04.2013 г. ПТП, причинено от водач при управление на лек автомобил
„Рено“, 19 Шамад, рег. № *******, изразяващи се в
разходи за поставяне на метални импланти при операция
на 31.03.2015 г., представляваща 2/3 от общата сума в размер на 1 780, 01
лв., платена по фактура № 9712/02.04.2015 г., ведно със законната лихва върху
сумата от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.07.2018 г., до
окончателното изплащане, както и сумата от 361, 76 лв. –лихва за забава за
периода 23.07.2015 г. - 23.07.2018 г., на основание чл.226 и чл.267 КЗ (отм.) и
чл.86 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ищеца Н.Н.С., с
която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че неправилно
решаващият съд е приел, че давностният срок следва да
се изчисли от датата на деликта, тъй като съгласно ТР
№ 1/23.12.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г. на
ВКС, ОСТК, т.4, давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу
застрахователя на деликвента по застраховка
„Гражданска отговорност“ за заплащане на обезщетение при ексцес започва да теме
от деня на проявяване на вредата, тъй като няма непозволено увреждане без
вреда. С оглед на това при липса на проявена вреда няма вземане, което да ес
погасява по давност и съответно не е налице неоправдано кредиторово
бездействие. В този случай погасителната давност започва да тече не от момента
на непозволеното увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им
обем, т. е. от деня на влошаване на здравето на увредения спрямо първоначалната
му увреда, в който смисъл е и ППВС 1/1081 г., т.1,
както и ППВС № 7/1977 г. По този начин се отчитат особеностите на увреждащия
механизъм. С оглед на това и съгласно нормата на чл.114, ал.1 и ал.3 ЗЗД. Счита,
че искът, предмет на делото, не е погасен по давност. Изложените съображения са
намерили отражение и в действащия КЗ – в чл.378, ал.4 КЗ е предвидено, че в
случаите на ексцес, който пряко произтича от застрахователни събития по
застраховка „Гражданска отговорност“, давността е 5 – годишна, считано от
датата на настъпването или узнаването за влошаване здравословното състояние на
пострадалото лице. Моли съда да отмени обжалваното решение, като уважи изцяло
предявените искове, като и да му присъди сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от ответника „ ДЗИ – О. З.“ ЕАД. В
проведеното открито съдебно заседание във въззивното
производство страната не е представлявана и не е изразено становище по въззивната жалба.
Съдът, след като прецени представените по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК
и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди,
че на 05.04.2013 г., около 21.00 ч., в близост до ЖП гара на гр. Сандански,
срещу фирма за тютюн „Михалидис“, е настъпило ПТП.
Водачът на лек автомобил марка „Рено“, модел 19 Шамад,
рег. № *******К, движейки се с несъобразена скорост, губи управлението над
автомобила и удря паркирания лек автомобил марка „Меган
Сченик“, рег. № *******, като реализира процесното ПТП. Същото е настъпило при добра видимост и
суха пътна настилка, а вследствие на силния удар са причинени телесни
увреждания на ищеца, който е пътувал в лекия автомобил марка „Рено“, модел 19 Шамад, рег. № *******. Във връзка с настъпилия инцидент е
съставен протокол за ПТП и е образувано досъдебно производство. Във връзка с
получените травматични увреждания е откаран по спешност в УМБАЛ „н. И. Пирогов“
ЕАД, където е хоспитализиран за лечение и наблюдение за периода 06.04.2013 г. –
10.04.2013 г. Получените травматични увреждания са следните: мозъчно
сътресение; счупване на горното рамо на лявата срамна кост; разкъсно
– контузна рана на дясната страна на лицето;
множество охлузвания по лицето и дясната ръка; разкъсно
– контузна рана на палеца на дясната ръка; кръвоизлив
в дясното око; частично разкъсване на подлопатъчния
мускул и нестабилност на дясната раменна става. На 30.03.2015 г. е бил приет
във „ВМА – МБАЛ София“ за провеждане на оперативно лечение поради нестабилност
на дясната раменна става, а на 31.03.2015 г. му била извършена операция. Във
връзка с извършената операция е направил разходи в размер на 1 780, 01 лв.
– за поставяне на метални импланти. На основание
чл.226, ал.1 КЗ (отм.) е предявил иск за заплащане на обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди. С влязло в сила съдебно решение му е
определено дължимото застрахователно обезщетение, като е определена степен на
съпричиняване от 1/3. Твърди, че виновният водач е имал валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, действала към датата на ПТП. Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 1 186, 67 лв.
– обезщетение за претърпени имуществени вреди от настъпило на 05.04.2013 г.
ПТП, , ведно със законната лихва, считано от момента на завеждане на делото до
окончателното изплащане, да заплати сумата от 361, 76 лв. – лихва за забава за
периода 23.07.2015 г. – 23.07.2018 г., както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор
ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че сторените от
ищеца разноски за импланти не са в причинна връзка с процесното ПТП. Прави възражение за изтекла погасителна
давност – ПТП е настъпило на 05.04.2013 г., поради което и на основание чл.197 КЗ (отм.) давностният срок изтича на 05.04.2018 г.
Същевременно искът е предявен след изтичане на този срок. Моли съда да отхвърли
предявения иск, като му присъди сторените по делото разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.
С влязла в сила на 15.06.2015 г. присъда №
822/20.05.2015 г., постановена по ВНОХД № 339/2014 г. по описа на
Благоевградски окръжен съд, изменена с решение № 225/15.06.2015 г., постановена
по НД № 622/2015 г. по описа на ВКС,К.С.П.е признат за виновен в това, че на
05.04.2013 г., около 21.00 ч., в гр. Сандански, като непълнолетен, но можейки
да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи своите
постъпки, при управление на лек автомобил марка „Рено“, модел „Шамад 19“, рег. № *******, собственост на М.Н.П., без да
притежава необходимата за това правоспособност, движейки се в промишлена зона
на гр. Сандански по пътя от центъра на гр. Сандански, е нарушил правилата за
движение по пътищата, визирани в ЗДвП, а именно: чл.21, ал.1 ЗДвП, като
въпреки, че е неправоспособен водач на МПС от категория В и не притежава
необходимата квалификация, опит и практически умения, нито има издадено валидно
свидетелство за правоуправление на МПС от тази категория, на 05.04.2013 г.,
около 21.00 ч., в района на местопроизшествието в гр. Сандански, П.е управлявал
горепосочения лек автомобил със скорост от 75 км/ч., която значително
надвишавала максимално допустимата скорост за движение в населено място за МПС
от категория „В“, като в района на местопроизшествието вместо да намали
скоростта, П.предприел рязко завой наляво с подаване на газ, поради което
изгубил за момент контрол върху управлението на автомобила и се ударил с
управлявания от него автомобил в бетонна колона от портала на тютюневата
фабрика, след което автомобилът се завъртял и се ударил с дясната си странична
част в задната част на лек автомобил марка „Рено“, водел „Меган
Сценик“, рег. № *******, собственост на Н.Д.Н., който
е бил паркиран възможно най - вдясно до бордюра, ограничаващ пътното платно в
района на местопроизшествието, причиняващи значителни имуществени щети, както
по автомобила, собственост на Николов, така и о управлявания от самия П.автомобил,
като в резултат на тези му действия обвиняемият е причинил по непредпазливост
следни телесни повреди на повече от едно лице, след които Н.Н.С.,
изразяваща се в счупване на горното рамо на срамната кост на таза в ляво, което
поради анатомичната и функционална свързаност на таза с долните крайници е довело
до трайно затруднение движението на долния ляв крайник на пострадалия за срок,
по – дълъг от 30 дни.
С влязло в сила
на 12.02.2018 г. решение от 08.06.2016 г., постановено по гр. д. № 8605/2013 г.
по описа на СРС, І ГО, 17 състав, „ДЗИ – О.З.“ АД е осъден на основание чл.226,
ал.1 КЗ (отм.) вр. с чл.45 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, да
заплати на Н.Н.С., сумата от 40 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания
от уврежданията, получени при ПТП, настъпило на 05.04.2013 г. по вина на
застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
Константин Стефанов Пъндев, ведно със законната
лихва, считано от 05.04.2013 г. до окончателното изплащане, като искът е
отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Съдът е приел наличието на
1/3 съпричиняване от страна на пострадалия – ищец.
Видно от представената по делото фактура №
9712/02.04.2015 г., както и приложен фискален бон към нея, ищецът е платил
сумата от 1 780, 01 лв. за описаните в нея медицински консумативи във
връзка с оперативно лечение.
От заключението на вещото лице д-р Д.К., ортопед –
травматолог, по изслушаната пред СРС съдебно – медицинска експертиза,
неоспорено от страните, което съдът възприема като компетентно дадено, се
установява, че на 31.03.2015 г. ищецът е бил опериран във ВМА – София, по повод
установена нестабилност на дясната раменна става, както и на данни от
анамнезата, че постъпва в клиниката за първи път след неколкократно
„изваждане“ на дясното рамо, нестабилност и лесно „вадене“ на същото. За първи
път е документирана увредата на дясната ръка на
03.06.2014 г., когато е проведено магнитно – резонансно изследване на дясното
рамо на ищеца. Вещото лице приема, че
може да се допусне хипотетично, че уврежданията, описани в това изследване,
което е направено година и 2 месеца след настъпилото ПТП, са в причинна връзка
с него, предвид механизма на ПТП, тъй като ищецът е седял на предна дясна
седалка и дясното му рамо е било близко до твърди повърхности от купето на
автомобила. В изготвената епикриза от МБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ ЕАД не са посочени амнестични оплаквания,
както и увреди, свързани с дясна раменна област на ищеца, въпреки, че същият е
бил хоспитализиран 5 дни. При наличие на такива оплаквания, от цитираните в МРТ
диганози, както и видима луксация
на акромио – клавикуларната
става, същите са могли да бъдат лесно диагностицирани.
Сторените от ищеца имуществени разходи на стойност от 1 780, 01 лв. са за
проведеното оперативно лечение на установената нестабилност на дясната раменна
става. Вещото лице приема, че тези разходи са и целесъобразни, тъй като
съгласно действащата нормативна уредба пациентът сам заплаща стойността на
поставените импланти, ако е необходимо да се поставят
такива. По делото не са представени медицински документи – епикризи,
рентгенови снимки, амбулатрони листове и др., които
да обективират наличието на патологично свързани с
дясната раменна област към момента на ПТП.
Дори издаденото почти една година след това медицинско свидетелство от
МАЛСМ „Н. И. Пирогов“ ЕАД от 17.03.2014 г. не визира такава раменна патология,
а оплаквания от чуждо тяло в областта на главата. С оглед на това вещото лице
приема, че не може да се отговори категорично, а камо хипотетично, че раменната
патология на ищеца и претърпяната операция с поставяне на имплатни
по стабилизиране на дясната раменна капсула, поради неколкократни
луксации на същата, са вследствие на процесното ПТП, както и че именно понесената от същото ПТП
травма е причина за раменната патология, а не много други причини, свързани с
битов, транспортен или спортен травматизъм.
При изслушване на вещото лице, след предявяване на
медицинско свидетелство на стр.9 от делото, издадено от МБАСМ „Н. И. Пирогов“
ЕАД, същото е пояснило, че е съобразил този документ в изготвеното експертно
заключение и го е обсъдил в него. Описаната в медицинския документ диагноза е
„състояние след операция по повод или за отстраняване, изваждане на чужди тела
от дясната лицева част“. Този документ не визира раменна патология.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка М.Г.И.се
установява, че е баба на ищеца. Знае за настъпилата на 07 – 08.04.2013 г.
катастрофа. Ищецът отишъл заедно с трима приятели и една приятелка с влак на
гости при дядото на техен приятел в гр. Сандански, тъй като били във ваканция.
Момчето взело колата на дядо си, за да се разходят, но катастрофирали ищецът
седял на дясната седалка до шофьора. Автомобилът се забил в някакво дърво.
Ищецът имал комоцио, целият бил в стъкла. Установило
се, че е пукната срамната кост, а дясното му рамо било синьо. Извършени били 2
операции за изваждане на стъклата от лицето. Първоначално бил на легло 20 дни.
Тогава никой не обърнал внимание на рамото му, тъй като останалите травми били
по – тежки. През пролетта на 2015 г. във ВМА – София му поставили импланти. Установили, че има разкъсвания на мускулите на
дясната ръка и рамото му излиза. Първоначално рамото го боляло слабо. Още 2
пъти се наложило да постъпва в болница във връзка с махането на стъкла. През
зимата на 2013 г. ищецът започнал да се оплаква, че го боли дясното рамо.
Оплакал се един ден, че рамото му е излязло. Превързали ръката и трябвало да
стои неподвижно. Тъй като това се случвало 2 – 3 пъти, завели ищеца в
„Пирогов“. Там го настанили за 2-3 дни. Установили, че няма мускули и го
посъветвали да направи операция. Изчакали да завърши 12 клас и да е пролетно
време. Първоначално отишли до ортопедията в Горна Баня, където им обяснили, че
операцията е сложна. След това отишли във ВМА. Ищецът е нямал други травми, не
се е бил, не е падал, не е тренирал ръката си след ПТП. За първи път рамото се
извадило през лятото на 2013 г. при посещение в „Пирогов“ са наместили рамото
му. След лятото на 2014 г. ръката започнала много да го боли.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният
съд установи, че обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е
процесуално допустимо.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото доказателства,
се установи, че към 05.04.2013 г. гражданската отговорност на водача на лек
автомобил марка „Рено, модел „Шамад 19“, рег. № *******,
е покрита от ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите. Обект на застраховане по посочената задължителната застраховка
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които
застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата, съгласно нормата
на чл.257, ал.1 КЗ (отм.).
Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората
алинея на посочената норма, са собственикът на моторното превозно средство, за
което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая
автомобилът е управляван без противопоставяне от страна на собственика.
През време на действието на застрахователния договор – на 05.04.2013
г., е настъпило ПТП, причинено от водач на МПС, гражданската отговорност на
който е покрита от ответника. Във
връзка е настъпилото ПТП е ангажирана наказателната отговорност на виновния
водач посредством влязла в сила присъда. Съгласно
нормата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С постановената присъда е установена вината на водача на
лекия автомобил марка „Рено, модел „Шамад 19“, рег. №
*******, участието му в настъпилото на 09.02.2013 г. ПТП, както и противоправността на деянието.
Нормата на чл.226, ал.1 КЗ (отм.) регламентира прякото
право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска
обезщетението от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Предвид
обстоятелството, че гражданската отговорност на виновния водач е покрита от
ответника, същият дължи заплащането на застрахователно обезщетение на ищеца за
претърпените от него имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането.
В доказателствена тежест на ищеца е да установи
осъществяването на всички предпоставки, които следва да участват в условията на
кумулативност, за възникване отговорността на
ответника. По делото не се установи твърдението на ищеца, че процесната травма се намира в пряка причинно – следствена
връзка с процесното ПТП. Обосновани изводи в тази
насока не могат да се направят единствено въз основа на ангажираните по делото
свидетелски показания, доколкото в тази им част същите са изолирани и не се
подкрепят от събраните по делото доказателства (решение № 232 от 22.01.2018 г.
по т. д. № 60404/2016 г. на ВКС, ГК, ІV ГО). По делото липсват медицински
документи, удостоверяващи получена от ищеца луксация
на раменната става на дясната ръка при процесното
ПТП. Също така вещото лице не достига до категоричен извод в тази насока.
Следва да се отбележи, че вещото лице е посочило, че при наличие на луксация на раменната става на дясната рака и доколкото
ищецът е бил хоспитализиран за 5 дни, това състояние лесно е можело да бъде диагностицирано. Същевременно по делото липсват
доказателства в тази насока. От значение е и обстоятелството, че за заявената
от ищеца травма не е ангажирана
наказателната отговорност на виновния водач, както и не е включена в обхвата на
определеното от гражданския съд застрахователно обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди във връзка с получените травматични уреждания на
ищеца.
По изложените
съображения въззивният съд счита, че ищецът не е
изпълнил доказателствената си тежест, съгласно изискването на чл.154, ал.1 ГПК,
да установи осъществяването на всички елементи от сложния провопоржадащ
фактически състав за ангажиране отговорността на застархователя
на виновния водач по застраховка „Гражданска отговорност“, а именно: наличието
на причинна връзка между процесната вреда и
настъпилото на 05.04.2013 г. застрахователно събитие. Това обуславя
неоснователност на предявения иск.
Жалбоподателят релевира довод, че
искът, предмет на делото, не е погасен по давност, тъй като давността започва
тече от деня на проявление на вредата.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ТР № 1 от
23.12.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г., ОСТК на ВКС,
т.4, на което се позовава жалбоподателя, давността по прекия иск на увреденото лице, предявен срещу
застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска
отговорност“ - за заплащане на обезщетение при ексцес започва да тече от деня
на проявяване на вредата. Посочено е също така, че за да е налице неоправдано кредиторово бездействие, което законодателят не толерира,
отнемайки възможността за принудително осъществяване на оспореното субективно
право, то трябва да е възникнало и да може да бъде упражнено, съответно -
защитено, а пострадалият от деликт към момента на
извършване на увреждането все още няма възникнало право на обезщетение за
ексцес, което да е погасимо по давност. Съгласно чл.51, ал.3 ЗЗД правото на
обезщетение при ексцес се проявява значително по - късно и макар да е свързано
с вземанията по чл.51, ал.1 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, е ново самостоятелно право. За
него погасителната давност започва да тече не от момента на непозволеното
увреждане, а от деня на проявление на новите вреди в пълния им обем, т. е. от
деня на влошаване здравето на увредения спрямо първоначалната му увреда, както е приетото и в т.1 на действащото и понастоящем
ППВС № 1/81 г. С оглед на това и от възприетото в безспорната съдебната
практика разрешение (т. 6 на ППВС № 7/77 г.), че при задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, застрахователното събитие е самото непозволено
увреждане следва, че без всички елементи от фактическия състав на същото -
деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между
деянието и вредата и вината да са напълно осъществени, няма непозволено
увреждане и застрахователното събитие не е настъпило.
В разглеждания случай заявеното травматично увреждане, дори
да се приеме, че е в пряка причинно – следствена връзка с процесното
ПТП, което не се доказа по делото, не може да се определи като ексцес –
влошаване здравословното състояние на ищеца след настъпилото на 05.04.2013 г. застрахователно
събитие. Ищецът твърди, че едно от получените травматични увреждания е частично
разкъсване на подлопатъчния мускул и нестабилност на
дясната раменна става във връзка с което е проведена оперативната интервенция.
При така заявените фактически твърдения се налага извода, че травмата е
проявена при настъпване на самия инцидент, като за ищеца е съществувала
възможност своевременно да организира нейното лечение. Следва да се отбележи
също така, че при определяне началния момент, от който се изчислява установения
в нормата на чл.197 КЗ (отм.) давностен срок, при
горепосочените задължителни разяснения, правно релевантен е не моментът на
проведената оперативна интервенция, а моментът, в който е проявена травмата,
наложила извършването на такава интервенция. При заявените от ищеца фактически
обстоятелства се налага извода, че това е моментът на деликта,
когато ищецът твърди, че е получил посоченото травматично увреждане. Обстоятелствата,
които са мотивирали ищеца да организиране провеждането на операцията близо 2
години след процесния деликт,
нямат отношение при определяне началния момент, от който се изчислява давностния срок, доколкото се твърди, че травматичното
увреждане е било налице още към датата на ПТП и е налагало провеждането на
съответното лечение. Ето защо установеният в нормата на чл.197 КЗ (отм.) 5 –
годишен давностен срок следва да се изчисли считано
от датата на настъпване на събитието – 05.04.2013 г. С оглед на това искът се
счита погасен по давност на 05.04.2018 г. Същевременно исковата молба е
депозирана в съда на 24.07.2018 г., т. е. след изтичане на давностния
срок. Ето защо релевираните от жалбоподателя доводи в тази насока се явяват
неоснователни.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат,
обжалваното решение следва да се потвърди.
По разноските по производството:
Предвид обстоятелството, че
ответникът по жалбата не претендира сторените във въззивното
производство разноски, а и не ангажира доказателства в тази насока, такива не
следва да му се присъждат.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 552640/04.12.2018
г., постановено по гр. д. № 48827/2018
г. по описа на СРС, ІІ ГО, 163 състав.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.280,
ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.