Решение по дело №6748/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 февруари 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20231110106748
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2457
гр. София, 14.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:П.П.С.
при участието на секретаря Б.Л.К.
като разгледа докладваното от П.П.С. Гражданско дело № 20231110106748 по
описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 14.02.2025 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети състав
На четиринадесети ноември две хиляди двадесет и четвърта година
в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: П.П.С.

Секретар Б.К.
1
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия П.П.С.
гражданско дело номер 6748 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Д. С. С., с ЕГН **********,
от гр. ВТ, ул. ................, против „............“ ЕООД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „................., хотел „......“, представлявано от управителя К. М.
М., за осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 2 066 лв., представляваща
дължимо и неплатено арендно плащане за стопанската 2020/2021 г. по договор за аренда на
земеделска земя от 12.09.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
предявяване на иска - 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и
направените по делото разноски.
В исковата молба ищцата, чрез процесуалния си представител, твърди, че на
12.10.2012 г. между наследодателят на ищцата С.Р.К. и ответното дружество бил сключен
договор за аренда на земеделска земя с предмет предоставяне за временно възмездно
ползване на 41,323 дка земеделска земя в землището на с. С.С., общ. П.Т.. Впоследствие
били сключени анекси към договора, с които били актуализирани арендните плащания за
всяка следваща стопанска година. Наследодателят на ищцата предал на ответника
описаните в договора имоти. Излага твърдения, че ответникът се задължил да заплаща
аренда в размер на 50 лв. за 1 дка за стопанската 2020/2021 г., която следвало да бъде
платена от 1 октомври до 31 декември на изтеклата стопанска година, но не по-късно от 45
дни от крайния срок. Договорът за аренда бил сключен за седем стопански години – от
01.10.2013 г. до 30.09.2020 г. Твърди, че ответникът дължал сумата от 2 066 лв. за
стопанската 2020/2021 г. на ищцата, която била единствен наследник на С.Р.К.. Ангажира
доказателства.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не изпраща представител. По
делото е депозирано становище по съществото на спора.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла
на чл. 131 от ГПК от ответното дружество „............“ ЕООД, с който се оспорва предявеният
иск като неоснователен. Не оспорва сключването на договор за аренда на земеделска земя,
както и че срокът на догвора бил за периода от 01.10.2013 г. до 30.09.2020 г. Твърди, че
договорът бил прекратен на 30.09.2020 г., с изтечане на срока, за който бил сключен.
Оспорва претенцията за процесния период, както и наличието на анекси за продължаване
срока на договора. Сочи, че арендното плашане било в размер на 40 лв. за 1 дка. Моли съда
да отхвърли предявения иск, претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не изпраща представител.
По делото е депозирано становище по съществото на спора.
2
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД
във връзка с чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ. Направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От представения по делото заверен препис от договор за аренда на земеделска земя
от 12.09.2012 г. се установява, че между С.Р.К., в качеството на арендодател, и ответното
дружество, в качеството на арендатор, е бил сключен договор, по силата на който
арендодателят е предоставил на арендатора за временно ползване общо 41,323 дка
земеделска земя в с. С.С. за срок от 7 стопански години, считано от 01.10.2013 г. до
30.09.2020 г., при договорена арендна цена от 40 лв. за декар. От представения заверен
препис от Удостоверение за наследници с изх. № 94ДД-14460-1 от 04.05.2022 г., издадено от
община ВТ, се установява, че С.Р.К. е починал на 06.04.2019 г. и е оставил за своя законна
наследница дъщеря си Д. С. С..
От представеното извлечение от Търговския регистър се установява, че ответното
дружество е регистриран търговец по смисъла на Търговския закон с посочен предмет на
дейност.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните правни
изводи:
По делото не се спори, че на 12.09.2012 г. между наследодателя на ищеца и ответното
дружество е бил сключен договор за аренда, който намира правното си основание в чл. 1 от
ЗАЗ. Не се спори, че договорът е бил сключен като срочен и същият е прекратил действието
си с изтичане на договорения срок на 30.09.2020 г. Спори се относно продължаване на
действие на договора за аренда и дължимост на арендна вноска за стопанската 2020/2021 г.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че процесният договор
е бил прекратен по смисъла на чл. 27, т. 1 от ЗАЗ с изтичане на срока, за който е бил
сключен. Съгласно чл. 18 от ЗАЗ е допустимо продължаване на арендния договор, което
следва да бъде извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да бъде
вписано в службите по вписванията и в регистъра на съответната общинска служба по
земеделие. Ищцата, чиято е доказателствената тежест по реда на чл. 154 от ГПК, не
установи наличието на валиден договор за стопанската 2020/2021 г., или продължаване на
сключения между наследодателя и ответното дружество такъв. Ето защо исковата
пратанция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.
За пълнота следва да се посочи, че независимо от предоставената на ищцата
възможност да ангажира доказателство относно наличието на облигационно отношение
между страните за твърдяния период, такова доказателство не беше представено по делото.
С оглед неоснователността на главния иск, съдът намира за неоснователна и
претенцията за заплащане на законната лихва върху главницата, считано от предявяване на
исковата молба – 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, поради което
3
същата следва да бъде отхвърлена.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцата, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът намира
същото за неоснователно, поради което разноски в полза на ищцата не следва да бъдат
присъждани.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът намира
същото за основателно, съразмерно с отхвърлената част от исковата претенция, като в полза
на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски в размер на 500 лв.
– платено адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявената искова претенция от Д. С. С., с ЕГН **********, от гр. ВТ,
ул. ................, против „............“ ЕООД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление:
гр. София, район „................., хотел „......“, представлявано от управителя К. М. М., за
осъждане на ответника да плати на ищцата сумата от 2 066 лв. /две хиляди шестдесет и шест
лева/, представляваща дължимо и неплатено арендно плащане за стопанската 2020/2021 г. по
договор за аренда на земеделска земя от 12.09.2012 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска - 14.10.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането.
ОСЪЖДА Д. С. С., с ЕГН **********, от гр. ВТ, ул. ................, ДА ЗАПЛАТИ на
„............“ ЕООД, с ЕИК ..............., със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„................., хотел „......“, представлявано от управителя К. М. М., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4