Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер                  Година 13.06.2019                 Град  К.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Карловски Районен съд                              първи граждански състав

На двадесет и втори май                                     две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Асима Вангелова-Петрова

 

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА

като разгледа докладваното от съдията

гражданско дело № 1778 по описа за 2018 година

и за да се произнесе, взе предвид:

         Предявен е иск с правно основание член 124 от ГПК.

Ищецът - Р.М.С. и Н.Г.С. твърдят, че ищци били собственици на източната част от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К., която част била със самостоятелен вход и включва две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж. Правото им на собственост възникнало по силата на осъществено давностно владение върху тази част от сградата, в продължение на повече от двадесет години. По силата на покупко-продажба, извършена с нотариален акт № 80, том VII, дело № 2302/1997г. на КрлРС били собственици на урегулиран поземлен имот VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К.. През 2015 година, ответницата - П.Н.М. се снабдила с нотариален акт № 140, том IV, дело № 740/2015г. по описа на нотариус с peг. № 517 в район на действие Районен съд К., с който на основание изтекла придобивна давност била призната за собственик на урегулиран поземлен имот VI-188, в кв. 3 по плана на село С. и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, след което прехвърлила чрез дарение имота на ответника Н.И.М., ведно със северозападната половина от двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Това правно действие породило спор между страните досежно включването на югозападната стая на втория етаж в предмета на договора за дарение, тъй като още от построяване на сградата, тази стая била присъединена към източната част от двуетажната жилищна сграда и била свързана със двете стаи на втория етаж. На 21.02.2017г., ответникът Н.И.М. прехвърлил чрез дарение на ответницата П.Н.М. имотът, предмет на договора за дарение през 2015 година - УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С., ведно със северозападната половина от двуетажната масивна жилищна сграда и на 09.03.2017г., П.Н.М. продала УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С., ведно с построената в имота двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Така описаният предмет на покупко-продажбата, макар да е посочено, че двуетажната масивна жилищна сграда е построена в УПИ VI-188, в кв. 3 и има самостоятелен вход, пораждал спор досежно действителния размер на прехвърляните права - дали се касае за половината от двуетажната жилищна сграда, какъвто е бил предмета на договора за дарение или с договора за покупко-продажба били прехвърлени правата върху цялата двуетажна жилищна сграда, построена в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на село С.. Отделно от това, изначало бил налице нерешен спор досежно правото на собственост върху югозападната стая на втория етаж от северозападната половина на двуетажната масивна жилищна сграда.

Твърдят, че ищците не притежавали документ за собственост върху частта от жилищната сграда, като принадлежаща им по силата на изтекла придобивна давност. Давността била изтекла преди предявяване на исковата молба, като в молбата ищците за пръв път се позовават на давност. До сега никой не е оспорвал правото им на собственост, възникнало на това придобивно основание, включително и ответниците. Ищците владеели имота от началото на 1988г., т.е. налице е повече от 30 годишна давност. Сградата била построена през 1958 година, като до 1988 година владението било осъществявано от ответницата П.М. и нейния съпруг М.Р.М.. Владението било добросъвестно.

Твърдят, че сградата представлявала двуетажна двуфамилна жилищна сграда, построена през 1958 година като такава. Още с построяването и в нея били обособени две самостоятелни жилища, със отделни и самостоятелни входове - източно (процесното), включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж и западно - включващо две стаи, салон и сервизно помещение на първия етаж и салон и една стая на втория етаж. Това разпределение на помещенията в сградата било от самото постояване. Всяко жилище (източно и западно) съставлявало самостоятелен обект на собственост. Източното (процесното) било собственост на ищците, а западното - на ответника Н.М..

Твърдят, че югозападната стая на втория етаж била функционално свързана и съставлява част от втория етаж на източното жилище и била част от обособен хол на втория етаж. От постояването до настоящия момент тази „стая” не е имала връзка ( свързаност) със западната част на втория етаж на сградата. Достъпът до тази част от втория етаж бил само един и той се осъществявал от входа за втория етаж на източната част на сградата. Достъп до тази „стая” от западната част на сградата нямало и не е имало. Това помещение било част от втория етаж на сградата, построено е едновременно с постояване на сградата и не съставлява пристрояване. Югозападна стая, съставляваща част от втория етаж на източното жилище се владеела от ищците от 1988 година, а преди тях от упоменатите П. и М.М..

МОЛЯТ съда, да постанови решение и признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, в режим на СИО, върху на източната част от двуетажната жилищна сграда със самостоятелен вход, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж, която сграда е построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К..

ОТВЕТНИЦАТА - П.Н.М. сочи, че предявения иск е основателен.  Ищците били нейни дъщеря и зет. Къщата в УПИ VI-188 и УПИ VI1-188 била построена около 1960 година от нейния свекър и баща й. През 1961 година било взето решение югозападната стая на втория етаж да бъде приобщена към югоизточната половина на къщата, която била на съпруга й. Така по общо решение тази стая била приобщена към частта на съпруга й и бил създаден хол на втория етаж. Това фактическо положение съществувало от тогава и до днес. Нямало връзка между тази част от хола с северозападната част на къщата. Твърди, че през 2015 година се снабдила с документ за собственост върху УПИ VI-188 и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда, като с този акт било признато правото й на онази част от къщата (северозападната половина), която лежала в парцел VI-188, след което прехвърлила този имот на внука й - Н.М., като в акта било записано, че прехвърля 1/2 идеална част от северозападната половина от къщата. Тъй като искала не половината от тази част на сградата, а цялата северозападна част да прехвърля на внука й, през 2017 година той й върнал имота, чрез дарение, след което тя му прехвърлила с покупко-продажба УПИ VI-188, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, като е имала в предвид северозападната половина от къщата, без югоизточната стая, която е част от хола на югоизточната част на къщата. Но тъй като в акта от 2017 година, с който прехвърляла на внука си не било описано ясно, че ставало въпрос за северозападната част от къщата, без югозападната стая, то възниквал този спор, за който е заведено делото. Твърди, че между нея, Р. и Н. С.нямало спор за това разпределение, както и че ищците си владеят повече от десет години описаната в исковата молба част от сградата, като своя и като такива били собственици върху нея. Твърди, че не оспорвала това тяхно право. Спорът, ако такъв може да се смята, че има такъв, се пораждал от неточното и неясно описание на частта от сградата, която прехвърлила на внука й - Н.М., като потвърждава, че с акта от 2017г. е прехвърлила на него целият УПИ VI-188 и част от двуетажната жилищна сграда, представляваща северозападната част съм самостоятелен вход от УПИ VI-188, без югозападната стая, находяща се на втория етаж.

ОТВЕТНИКЪТ - Н.И.М. намира предявения иск за процесуално допустим, но по същество за неоснователен. Оспорва изложените в исковата молба твърдения, както и в допълнителната молба от 02.01.2019г. Твърди, че бил собственик съм на дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 720 кв.м., находящо се в село С., съставляващо УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на селото, одобрен със Заповед № 400 от 1960г., при граници и съседи: улица, УПИ V-189, УПИ VII-188, ведно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход и ведно с всички други строителни подобрения и трайни насаждения в имота, съгласно нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 115, том I, peг. № 863, дело № 74 от 2017г. на Нотариус Р.К.град К.. Същият имот закупил от първата ответница - П.Н.М., която била негова баба по майчина линия. Притежаваната от него двуетажна масивна жилищна сграда била построена от родителите на П.Н.М., а именно - Н.Т.С., бивш жител ***, починал на 11.04.1978г. и неговата съпруга Г.А.С., починала на 15.02.1993г. В притежавания от ищците имот УПИ VII-188 , в кв. 3 по плана на село С. била изградена също двуетажна масивна жилищна сграда със самостоятелен вход. Същата била построена от Р.М.С., починал на 02.08.1981г. и неговата съпруга П.Д.С., които били родители на М.Р.М., починал на 06.03.2009г. - съпруг на първата ответница П.Н.М., които съответно му били баба и дядо по майчина линия. Твърди, че двете жилищни сгради със самостоятелни входове били долепени една за друга. При изграждането им двете жилищни сгради имали огледален образ - разположението на всяка една от стаите в жилищните сгради било идентично - еднакъв брой стаи и еднакъв брой етажи. При построяването им, двете жилищни сгради не са имали свързаност - връзка помежду си. Изначално двете жилищни сгради били напълно еднакви, като разположената в УПИ VI-188, в кв. 3 била собственост на Г.и Н.С., а другата жилищна сграда - разположена в УПИ VII-188, в кв. 3 била собственост на Р.и П.С..

След завършване на двете жилищни сгради, на първия етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ VI-188, кв.3 живели до смъртта си Г.и Н.С.. В жилищната сграда, изградена в УПИ VII-188, в кв. 3 живели до смъртта си Р.и П.С., техния син - М.Р.М. и снахата им - П.Н.М. (първия ответник по делото). Г.и Н.С. имали само една дъщеря - П.Н.М., която живеела в съседната (залепена) къща, заедно със съпруга си - М.Р.М., неговите родители - Р.и П.С. и двете им дъщери П.М. М.(майка на втория ответник) и Р.М.С. (първи ищец по делото). В жилищната сграда, изградена в УПИ VII-188, в кв. 3 живели общо 6 човека, а в УПИ VI-188, в кв. 3 - само двама. Семейството на П. и М.М. имало нужда от повече жилищно пространство, докато жилищната сграда на Г.и Н.С. стояла неизползваема . Същите са предоставили за безвъзмездно и временно ползване една от стаите на втория жилищен етаж на дъщеря им П.Н.М. (първи ответник), като същите се уговорили с дъщеря им, че въпросната стая ще бъде върната към техния имот, за да не се разваля неговата цялост. Изричното желание на Г.С.било да се преустанови ползването на стаята на втория жилищен етаж, когато собствеността на жилищната сграда се прехвърли върху някой от нейните правнуци.

Твърди, че претендираната от ищците стая винаги била част от жилищната сграда, построена в УПИ VI-188, в кв. 3. Изначално достъп до нея имало само от жилищната сграда към която принадлежи - тази на Г.и Н.С.. Същите разрешили на дъщеря си - П.Н.М. да избие и отвори вход на втория етаж към процесната стоя. След като семейството на П.М. имало достъп до процесната стая, същите са я обособили в хол към техния жилищен етаж. Към настоящия момент процесната стая имала функционална свързаност към жилището, разположено в УПИ VII-188, в кв. 3, но същата не съставлявала част от това жилище, тъй като изначално било изградена като част от жилището, разположено в УПИ VI-188, в кв. 3. Оспорва твърденията на ищците, че процесната стая не е имала свързаност със жилищната сграда в УПИ VI-188 , в кв. 3. Към настоящия момент, достъпът до процесната стая се осъществявал само от жилищната сграда, разположена в УПИ VII-188, в кв. 3, но това не било изначално така. Входът от неговата жилищна сграда бил затворен. На мястото на монтираната врата била иззидана стена от тухли, с цел - обитателите на другата жилищна сграда да нямат достъп до процесната стая. Първоначално достъпът до процесната стая бил само от неговата жилищна сграда, тъй като същата принадлежала към имот УПИ VI-188, в кв. 3. Процесната стая никога не е била част от жилищна сграда, разположена в УПИ VII-188, в кв. 3. Същата била построена като част от УПИ VI-188, в кв. 3 и била предоставена за временно и безвъзмездно ползване на семейството на П.М..

Твърди, че с построяването на двете жилищни сгради били обособени две самостоятелни жилища, с отделни и самостоятелни входове. Изначално двете жилищни сгради имали еднакъв брой стаи, както на първия, така и на втория етаж. Към настоящия момент ищците му оспорвали правото на собственост върху втория етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, разположена в УПИ VI-188, в кв. 3, като твърдели, че били собственици на една от неговите стаи - част от жилищна сграда, принадлежаща им по силата на изтекла придобивна давност, която стая ползвали и към настоящия момент, без негово съгласие. Счита, че ищците не са придобили процесната стая по силата на изтекла придобивна давност, по следните съображения:

„Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи движими и недвижими вещи. Съгласно чл.98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или др.подобни). В този смисъл са разпоредбите на чл.62, ал.1 от 3. (отм.) и чл.202 от сега действащия ЗУТ. Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта (жилища, ателиета и др. подобни) с одобрен архитектурен (инвестиционен) проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми“. Това е съгласно Решение по гр.д.№ 401 от 2011г. на ВКС, ГК, I-во ГО.

Твърди, че процесната част от сградата - стаята на втория жилищен етаж, не е самостоятелен жилищен имот, а представлява стая към жилищна сграда, разположена в УПИ VI-188, в кв. 3. Като такава тя не е била самостоятелен обект на правото на собственост, поради което не може да се прехвърля отделно от собствеността на жилищната сграда, нито да се придобива по давност отделно от нея. Независимо как са ползвани двете жилищни сгради (като едно жилище или като две отделни жилища), владението на ищците С.върху реалната част от жилищна сграда не би могло да доведе до придобиване по давност на тази реална част от сградата - стаята, независимо колко години е продължило това владение.

Счита исковата претенция на Р.С. и Н.С. за придобиване по давност на част от жилищната му сграда - една стая на втория жилищен етаж за неоснователна, тъй като реална част от имот не може да се владее и да се придобие по давност, независимо дали достъпът на собственика е бил ограничен. Не могат да се придобиват права върху вещи, които не били обособени като самостоятелни вещи. Моли съда, да постанови решение, с което отхвърли исковата претенция, като неоснователна и недоказана. Претендира за направените по делото разноски.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Установява се от представеното копие на нотариален акт № 80, том VII, дело № 2302/1997г. на КрлРС, че по силата на покупко-продажба, ищцата Р.М.С. е придобила от родителите си – М.Р.М. и П.Н.М. дворно място с площ от 720 кв.м., съставляващо имот с пл. № 188, за който е отреден парцел VII, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К..

По делото е безспорно, че ищците - Р.М.С. и Н.Г.С. са съпрузи, като имотът им е придобит по време на брака.

Собствеността на ответника - Н.И.М. се установява от представените документи за собственост, а именно – на 29.07.2015г., с нотариален акт № 140, том IV, рег. № 7293, дело № 740/2015г. по описа на нотариус Т.Р.град К., П.Н.М. е призната за собственик на основание изтекла придобивна давност по отношение на УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на село С. и построената в него двуетажна масивна жилищна сграда. Още на същата дата, съгласно нотариален акт № 141, том IV, рег. № 7296, дело № 741/2015г. по описа на нотариус Т.Р.град К., П.Н.М. е прехвърлила чрез дарение имота на ответника Н.И.М., ведно с 1/2 ид.ч. от северозападната половина от построената в него двуетажната масивна жилищна сграда със самостоятелен вход и всички други строителни подобрения и трайни насаждения. Така придобития от Н.И.М. недвижим имот, по силата на дарение, съгласно нотариален акт № 79, том I, рег. № 615, дело № 40/2017г. по описа на нотариус Р.К.град К. е прехвърлен отново на П.Н.М., а по-късно видно от нотариален акт № 115, том I, рег. № 863, дело № 74/2017г. по описа на нотариус Р.К.град К. по силата на покупко-продажба П.Н.М. е прехвърлила на Н.И.М. имота, представляващ – дворно място, цялото застроено и незастроено с площ от 720 кв.м., находящо се в село С., Община К., съставляващо УПИ VI-188, в кв. 3 по плана на селото, видно с построената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, със самостоятелен вход и ведно с всички строителни подобрения и трайни насаждения.

Представената скица № 7/09.01.2019г., издадена от Община К. дава данни за регулационната характеристика на двата имота, собственост на страните, а именно - УПИ VI-188 и УПИ VII-188, в кв. 3 по плана на село С., като видно от схемата, двата двуетажни жилищни имота са построени на регулационната граница между двата посочени имота.

С протоколно определение от 03.04.2019г., съдът е приел за безспорно, ненуждаещо се от доказване, обстоятелството, че ищците са собственици на двуетажна масивна сграда, построена в УПИ VІІ-188, а ответникът Н.М. е собственик на двуетажна сграда, построена в УПИ VІ-188.

Определил е за спорно обстоятелство - собствеността на югоизточната стая на втория етаж от двуетажната масивна сграда, построена в УПИ VІ-188.

Ответницата П.Н.М., по реда на чл. 176 от ГПК в открито съдебно заседание, проведено на 22.05.2019г. заявява, че стаята на втория етаж в момента я ползва Р. и семейството й, в това число и тя, тъй като живее с ищците. Твърди, че Р., от както се е родила, ползва тази стая, защото стаята била дадена на тях от нейния баща. Тази стая, още в самото начало, когато нищо не било стегнато на горния етаж, съпругът й и баща й се разбрали и я отстъпили, за да направят хол. Сочи, че къщата била една. Едновременно била строена къщата и същата имала два самостоятелни входа. Спорната стая била тяхна. Сочи, че цялата къща била строена от нейния съпруг, баща й и от свекър й. Къщата била строена за две семейството – това на баща й и това на съпруга й. Устно са се договорили баща й и съпругът й – баща й да отстъпи тази стая, дори е казал: „Ако искате ползвайте целия етаж, не само тази стая, ние с майка ти никога няма да се качим горе да живеем.“ Не са бутали стена, за да се полза тази стая, защото нямало стена.

От показанията на свидетелите, осигурени от ищцовата страна се установява следното: Свидетелят С.М.Д. твърди, че живеел в село С. и бил съсед, на една мрежа с Р. и П. от 1970г. Посещавал имотът им. Къщата била едно жилище, двуетажна, братска къща, с два отделни входа. Качвал се е в жилището, в което живеели Р. и съпругът й на втория етаж. Влизал е в хола им, който бил на втория етаж. Твърди, че холът им бил един и същи от 1970г. Представлявал едно помещение, което нямало портал в средата. Свидетелят С.Ц.Г. твърди, че бил съсед на Р. и Н. от 1964г. Заварил къщата построена. Тази къща представлявала лепната, с два входа – от север и от юг. Така се обособявали две самостоятелни жилища, Н. и Р. живеели в южната част. Ходил е в тяхното жилище много пъти, влизал е и на втория етаж, в хола им. Разказва, че на Р. баща й купил телевизор през 1964г., а тогава такъв в селото нямало. Цялата махала ходели там, за да гледат, като на кино. Посещавали втория етаж, където в хола бил телевизорът. Не може да заяви, дали този хол заема част от другата половина на къщата защото, когато влизал за първи път да гледа телевизия, нямало обзавеждане и те си носели столове от вкъщи. Този хол оттогава до сега бил в същите размери. Последно ходил там миналото лято. През годините много пъти е ходил в дома на ищците и като цяло пространството на хола било същото, в което влязъл за първи път до ден днешен. Р. и Н. ползвали тяхната част от сградата от както били се оженили, а това било повече от 10 години. Двамата били женени повече от 20 години. Твърди, че влизал  и в другата къща, която била на Н.. На втория етаж, при него нямало така голяма стая.

От показанията на свидетеля, осигурен от ответната страна се установява следното: Свидетелят П.М. М., майка на ответника Н.М., сестра на ищцата Р.С. и дъщеря на ответницата П.М. твърди, че била родена и живеела в тази къща, до преди да се омъжи, в частта на майка й и баща й. След като се омъжила започнала да живее в другата половина на къщата, на баба й Г.и дядо й Н., които били родители на майка й. Сега  живеела в частта от къщата, която била собственост на сина й. По разказ на майка й знаела, че къщата била построена от родителите й - Г.и Н., както и от родителите на баща й - П.и Р.. Къщата-близнак били я построили в онези години, когато била много малка, някъде около 1958-59г. Между тези къщи имало стена, били я разделели поравно със стена, имали отделни входове. Сестра й още не била родена, когато родителите на майка й са дали тази спорната стая за ползване, тъй като те били голямо семейство, а в другата половина живеели само родителите на майка й. Така на баща й дали тази стая за ползване в онези години, като и до ден днешен си останало така. Тогава семейството се състояло от баба й дядо й по бащина линия – П.и Р., баща й, майка й, тя и след 10 години се родила и сестра й. В другата къща останали да живеят родителите на майка й – дядо Н. и баба Г.. Твърди, че винаги знаела, че при подялбата на къщата, половината от къщата, включително и тази стая, ще бъде съответно на нея, а другата половина на сестра й. Но тъй като дядо й Н. починал много скоро, след като се родил сина й, той казвал, че къщата ще остане на него спомен. Тази стая не била дадена със самия строеж, тя си била в тази половина. Спомня си, че на втория етаж не били сложили още дограми, влизало се в антрето и отдясно се виждала вратата, която била зазидана след години. Между двете стаи имало стена. Не й било известно кога е бутната, за да бъде присъединена към другата част на къщата. По сведения на майка й знаела, че три години, след като била построена къщата, бил избит портал. Това проличавало от вратата, която била зазидана със стената. Не си спомня стената между двете помещения, но помни самото зазиждането на стената към коридора. В другата къща, в която в момента живеела, започнала да живее вече като семейна, с децата си – Н. и другото й дете, с баба й Г.и дядо й Н.. Не е водила разговори със сестра й да им бъде върната стаята. Знаела, че след време, като се оправят нещата, къщата ще бъде поделена поравно.

Във връзка с предявения иск, по делото е изслушано заключение на вещото лице А.С.З. по назначената съдебно-техническа експертиза, което съдът възприема като обективно, компетентно и безпристрастно изготвено. Съгласно заключението на вещото лице, при направеното запитване в Община К. относно съществуването в архива на Община К. строителни книжа - одобрен архитектурен проект, строително разрешение, одобрен проект за промяна на разпределението на помещенията за изградената двуетажна масивна жилищна сграда, разположена на калкан в УПИ VI-188, в кв.3 и в УПИ VII-188, в кв.3 по плана на село С., с Писмо № 94-00-2479/30.04.2019г. уведомили, в регистъра и в архива на Община К., не са намерени исканите такива документи. След огледа на имота, вещото лице дава следното заключение:

Процесната стая, находяща се на втори жилищен етаж в изградената двуетажна масивна жилищна сграда, разположена в УПИ VI-188, в кв.3 по плана на с. С., община К. е разположена на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на калкан в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, кв. 3 по подробен устройствен план на село С., като не е обособена документално и фактически като самостоятелно съществуваща от останалата част от сградата вещ.

Помещението, намиращо се под процесната стая, принадлежи към жилището, заемащо първи етаж от северозападна половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VI-188 и няма достъп от жилището, заемащо първи етаж югоизточната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VII-188.

Експертизата счита, че във времето е осъществено преустройство на втори етаж на двуетажна масивна жилищна сграда, разположена на калкан в УПИ VI-188, в кв.3 и в УПИ VII-188, в кв.3 по плана на село С., състоящо се от затваряне на вратата за достъп до процесната стая откъм северозападната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VI-188, кв.3 по ПУП на село С. и е съборена преградната калканна стена, като е оформен портал, който функционално свързва процесната стая с жилището, заемащо втори етаж от югоизточната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VII-188, кв. 3 по подробен устройствен план на село С..

Експертизата счита, че процесната стая, описана в исковата молба по реализиран първоначален замисъл, е обслужвала сградата, построена в УПИ VI-188, в кв.3 по ПУП на село С. и за последвалото извършване на преустройство, няма издадени строителни книжа по надлежния ред.

Други доказателства от значение по делото не са представени.

Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка, съдът прави средните изводи от правна страна:

Релевираните основания, легитимиращи ищците за собственици на процесната реална част, представляваща стая, находяща се в двуетажната жилищна сграда със самостоятелен вход, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж, построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., е придобивна давност въз основа на владение на ищците от началото на 1988г., повече от 30 годишна давност и присъединено добросъвестно владение на праводателя от 1988г., което било осъществявано от ответницата П.М. и нейния съпруг М.Р.М..

Съгласно заключението на вещото лице А.С.З., процесната стая, находяща се на втори жилищен етаж в изградената двуетажна масивна жилищна сграда, разположена в УПИ VI-188, в кв.3 по плана на с. С., община К. е разположена на втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда, построена на калкан в УПИ VI-188 и УПИ VII-188, кв. 3 по подробен устройствен план на село С., като не е обособена документално и фактически като самостоятелно съществуваща от останалата част от сградата вещ. Във времето е осъществено преустройство на втори етаж на калканата двуетажна масивна жилищна сграда, състоящо се от затваряне на вратата за достъп до процесната стая откъм северозападната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VI-188, кв.3 по ПУП на село С. и е съборена преградната калканна стена, като е оформен портал, който функционално свързва процесната стая с жилището, заемащо втори етаж от югоизточната половина на сградата, която половина е ситуирана в УПИ VII-188, кв. 3 по подробен устройствен план на селото. Експертизата счита, че процесната стая, описана в исковата молба по реализиран първоначален замисъл, е обслужвала сградата, построена в УПИ VI-188, в кв.3 по ПУП на село С. и за последвалото извършване на преустройство, няма издадени строителни книжа по надлежния ред.

Свидетелите на ищцовата страна свидетелствата за това, че откакто познават имота, това помещение е било част от къщата, построена в УПИ VII-188, кв. 3, ползвано от ищците. Съдът кредитира това твърдение, имайки предвид, че същото кореспондира и свидетелските показания на свидетеля, осигурен от ответната страна, който твърди, че три години след построяването на къщата (построена 1958-59г.) тази стая от втория етаж е била предоставена за ползване на семейството на ответницата П.М., съпругът й – М.М.и неговите родители – Р.и П.С..

От събраните по делото доказателства, съдът приема за установено, че между роднините била постигната договорка, по-голямото семейство в лицето на ответницата П.М., съпругът й – М.М.и неговите родители, да ползват една стая в повече, правейки незначително към онзи момент преустройство на втория етаж чрез бутане на стена и зазиждане на врата, доколкото двете къщи, построени на калкан са били предмет на строеж. Въпреки това, съдът приема, че ищците не са станали собственици на тази стая въз основа на въведеното придобивно основание – давност. Предмет на придобиване на вещни права са само самостоятелно съществуващи вещи. Съгласно чл. 98 от ЗС, освен ако не е постановено или уговорено друго, принадлежността към вещ не е самостоятелна вещ и съответно не може да се придобива самостоятелно, а следва собствеността на главната вещ. Когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен (инвестиционен) проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот (жилище, ателие или др. подобни). Съответно и владението върху реална част от сграда може да доведе до придобиване по давност на тази реална част, само ако владяната реална част и останалата част от сградата са били разделени на два или повече обекта (жилища, ателиета и др. подобни) с одобрен архитектурен (инвестиционен) проект, отговарящ на действащите строителни правила и норми. В тази връзка е постановеното Решение № 30 от 7.02.2012г. на ВКС по гр. д. № 401/2011г., I г.о., ГК. Както се установи по делото, процесната стая не е била обособени по съответния ред като самостоятелно съществуваща от останалата част на сградата вещ, поради което и не са могли да бъдат придобивани и въз основа на оригинерния придобивен способ – придобивна давност. Ето защо, искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора, в тежест на ищцовата страна следва да бъдат присъдени направените от ищците разноски по производството, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, в размер на 802.97 лева, съгласно представения списък на разноски по чл. 80 от ГПК.

                   Мотивиран от изложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Р.М.С. с ЕГН ********** и Н.Г.С. с ЕГН **********,*** против П.Н.М. *** с ЕГН ********** и Н. *** с ЕГН **********, иск с правно основание чл. 124 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици, в режим на СИО, върху реална част от втори етаж на сграда, представляваща източната стая, находяща се в двуетажната жилищна сграда със самостоятелен вход, включващо две стаи, салон и сервизни помещения на първия етаж и три стаи, салон и сервизни помещения на втория етаж, която сграда е построена на границата между урегулиран поземлен имот VI-188 и VII-188, в кв. 3 по плана на село С., П.област, Община К., на основание давност въз основа на владение на ищците от началото на 1988г., повече от 30 години, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, Р.М.С. с ЕГН ********** и Н.Г.С. с ЕГН **********,***, да заплатят на Н. *** с ЕГН **********, направените по делото разноски в размер на 802.97 лева.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Пловдивски окръжен съд  в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.

 

 

         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Сн.Д.