№ 2974
гр. Варна, 09.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на девети
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно частно
гражданско дело № 20223100501484 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на ИСКР. В. Н. чрез адв. М.К.- ВАК срещу
определение №260423/03.05.2022г., постановено по гр. дело № 1216/2020г.
по описа на ВРС. Твърди, че в обстоятелствената част на обжалваното
определение решаващият първоинстанционен съд погрешно е формирал
своята правораздавателна воля, че „...оставя без разглеждане искането на
ИСКР. В. Н.... за изменение на Определение № 264665 от 16.12.2020г.
постановено по гр.дело № 1216/2020г., на ВРС е частта за разноските ".
Счита, че като правен резултат от проведеното неприсъствено
съдопроизводство, ВРС е опорочил съществено правото му на достъп до
обективен и справедлив съд, според изискването на на чл.6, &.1 от
Конвенцията, и на ПРАВОТО му на ефективно вътрешно-правно средство за
защита, (чл.13 от Конвенцията), в противоречие с чл.17,т.1 и чл.47 ХОПЕС, и
в нарушение на чл.4, ал.1, чл.17, ал.3 КРБ, и принципа за справедливост (чл.
4, &3,ал.2 ДЕС), като пряко право, с директен ефект (чл.5,ал. 4 КРБ), поради
което моли същото да бъде отменено. Жалбоподателят излага, че
обжалваният съдебен акт, е валиден и допустим, но е неправилен и
незаконосъобразен, поради грубо нарушаване на основни конституционни
норми (чл.4, ал.1, чл.17, ал., чл.56, чл.58, ал.1, чл. 117,ал.1 от Основния закон)
и на Върховенството на правото на ЕС. При решаване на въпроса за
1
дължимостта на претендираните разноски, направени в производството по
обезпечението на предявените искове, съдът е игнорирал задължението си по
чл.4, ал. 1 КРБ да защити правото му на собственост, гарантирана от чл.
17,ал.1 от КРБ и от чл.1 от ДП №1 към Конвенцията и чл. 17, т.1 от Хартата.
В заключение, жалбоподателят счита, че Определение № 260423 от
03.05.2022г., постановено по гр.д.№ 1216/2020г., е неправилно и
незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на императивни правни
норми, на съществени процесуални правила, на материалния закон и в
противоречие с Конституцията на РБ и ЕКЗПЧОС, във връзка с правото му на
адекватна съдебна защита. Предвид което моли да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго, с което се уважи искането му за обективна
съдебна защита, и му бъдат присъдени сторените разноски в
обезпечителното производство, на осн. т.5 от TP №6/2012г. на ОСГТК на
ВКС, по тълк.д.№6/2012г.
Ответната страна не е депозирала писмен отговор срещу жалбата.
Съставът на Окръжен съд -гр.Варна намира, че частната жалба е
подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, съобрази следното:
Производството по гр.д. № 1216/2020г. по описа на ВРС е образувано
по обективно и кумулативно съединени искове с правно осн. чл. 240 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД, предявени от ИСКР. В. Н., чрез адв. М.К. срещу Г. СТ. М. за
осъждане на последната да му заплати сумата от 2317,80 лева съставляваща
главница по договор за заем, както и сумата от 68,89 лева мораторна лихва
върху главницата за периода от датата на падежа 14.10.2019г. до депозиране
на исковата молба в съда 30.01.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на исковата молба в съда - 31.01.2020г. до
окончателно изплащане на задължението.
С решение № 260785/21.10.2020г., постановено по същото дело,
претенцията на ищеца относно главницата е частично уважена, а акцесорният
иск за заплащане на мораторна лихва е изцяло отхвърлен. Съдът е формирал
мотиви, като се е произнесъл и относно дължимостта на претендираните от
страните разноски.
В срока за обжалване на решението, а именно на 22.12.2020г.,
2
ответницата е инициирала производство за изменение на решението в частта
за разноските, на осн. чл. 248 ГПК, като с определение № 264665/16.12.2020г.
съдът е уважил молбата на ответната страна и е изменил решението си, като е
редуцирал сумата, която ответницата да заплати.
В срока за обжалване на решението, ищецът е депозирал въззивна
жалба вх.№ 229310 от 06.12.2020г., като в нея са обективирани и доводи за
неправилност на обжалвания акт в частта за разноските, касаещи искане на
ищеца за присъждане на сторени разходи за обезпечително производство
пред СИС при ВРС.
С уточняваща молба вх. №283088/20.11.2020г. въззивникът изрично
посочва, че с жалбата не е отправено искане към ВРС за изменение по чл.
248, ал. 1 ГПК на постановеното решение.
С решение №1129/28.06.2021г., постановено по гр. Дело № 567/2021г.,
по описа на ВОС, съдът потвърждава изцяло обжалваното
първоинстанционно решение, както и определения №264665/16.12.2020г.
№260326/11.01.2021г., с които ВРС се е произнесъл по исканията на страните
досежно разноските.
С молба с вх. № 14589/21.07.2021г. адв. М. Колев е поискал въззивното
решение да бъде изменено и допълнено в частта за разноските, включително
и по отношение на определение №264665/16.12.2020г. по описа на ВРС.
С определение № 3518/05.10.2021г., постановено по гр. Дело № 567/21г.
по описа на ВОС, въззивният съд е прекратил производството в тази част и е
върнал делото за произнасяне от ВРС по искането, обективирано в молба вх.
№ 14589/21.07.2021г. за изменение на определение №264665/16.12.20220г. в
частта за разноските.
С обжалваното определение №260423/03.05.2022г., постановено по гр.
Дело №1216/2020г. по описа на ВРС, съдът е оставил без разглеждане
искането на ИСКР. В. Н., ЕГН ********** за изменение на определение
№264665/16.12.2020г., в частта за разноските, след като е съобразил, че
молбата за изменение е просрочена, тъй като не е подадена в 2 седмичния
срок от връчването му.
Настоящият състав намира първоинстанционното определение за
правилно и законосъобразно по следните съображения:
3
Определение №264665/16.12.2020г., постановено по гр. Дело №
1216/2020г. по описа на ВРС, с което решение №260785/21.10.2020г. е
изменено в частта а разноските, е редовно връчено на ищеца Н., чрез неговия
пълномощник – адв. М. Колева на 22.12.2020г.
В самото определение е посочено, че същото подлежи на обжалване в
14 дневен срок от връчването му на страните- което напълно кореспондира на
разпоредбата на чл. 248, ал.1 вр. Ал. 3 ГПК, според която определението за
разноските може да се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване
решението.
След като определението за разноските е връчено на И. Н./чрез
адв.Колев на 22.12.2020г., то молба вх. № 14589/21.07.2021г., съдържаща
искане за изменението му правилно е била оставена без разглеждане като
просрочена.
Първоинстанционният съд не е нарушил правата и законните интереси
на жалбоподателя, нито го лишил от достъп до правосъдие. Напротив-
правилно е определил и приложил, установените в ГПК срокове за
извършване на дължимите от страните процесуални действия.
Регламентираните в процесуалния закон срокове са задължителни за
страните, като императивно задължение на съда е да следи за тяхното
спазване в оглед гарантирането на равнопоставеност между страните в
производството и възможност за стабилност и предвидимост по отношение на
последиците от действията и бездействията на всички участници в съдебното
производство.
Не е налице и неизпълнение от първоинстанционния съд на
задължителни указания, дадени от въззивния, тъй като такива не се съдържат
в определение № 3518/05.10.2021г., постановено по гр. Дело № 567/21г. по
описа на ВОС. В посоченото определение, въззивният съд, след като е
констатирал, че не е компетентен да се произнесе по искането /доколкото
искането по чл. 248 ГПК е отправено по отношение на постановен от първа
инстанция съдебен акт, а именно определение № 264665/16.12.2020 г. по гр.д.
№ 1216/2020г./, е изпратил молбата за произнасяне на компетентния съд, а
именно ВРС, който от своя страна е следвало, и съответно е направил
собствена преценка за допустимостта на искането, като е развил подробни
съображения защо счита молбата за недопустима, които настоящият състав
4
напълно споделя.
Във връзка със суспензивния ефект на въззивната жалба, изложени в
частната такава, следва да се отбележи, че ако във въззивната жалба, по която
е било образувано в. Гр. Дело № 567/21г. се е съдържало и искане за
изменение на първ. Решение, и в частта за неприсъдените разноски, то
компетентен да се произнесе по това искане е бил ВОС, а на първ. Съд. В
изпълнение на задължителните указания на ВРС, с уточняващата си молба
№283088/20.11.2020г. въззивникът изрично е посочил, че с въззивната
жалбата не е отправено искане към ВРС за изменение по чл. 248, ал. 1 ГПК.
От своя страна, ВОС е изложил мотиви защо счита, че не следва да се
произнася по това искане, които настоящият състав не може да ревизира, нито
да коментира, тъй като също е въззивна инстанция и не е оправомощен да
осъществява инстанционен контрол.
В кориците на първ. Гр. Дело № 1216/2020г. не се установи срещу
определение №260423/03.05.2020г. –четвърто по ред, постановено по искане
за изменение на постановеното решение в част за разноските, да е постъпила
частна жалба от жалбоподателя Н., предвид която да се направи извод, че 14
дневният срок за обжалването му не е изтекъл.
По изложените съображения, частната жалба следва да бъде оставена
без уважение поради нейната неоснователност, а първоинстанционното
определение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Предвид неоснователността на частната жалба, жалбоподателят няма
право да му бъдат присъдени разноски.
Водим от горното, и на осн. чл. 248, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №260423/03.05.2020г., постановено по
гр.дело №1216/2020г., по описа на ВРС, 21-ви състав.
Не присъжда разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
5
Членове:
1._______________________
2._______________________
6