№ 16929
гр. София, 18.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Б. СТ. Ш. СТАВРУ
при участието на секретаря Ю. АСП. И.ОВА
като разгледа докладваното от Б. СТ. Ш. СТАВРУ Гражданско дело №
20241110100750 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С. ЕАД, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление гр. София, ........., е
предявил искове за признаване за установено, че ответниците дължат следните суми: И. В.
З., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, с дял 3/4: 50.75 лева цена на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна
лихва за периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането, 13.00 лева мораторна лихва за
периода от 16.10.2020 г. до 06.04.2023 г., К. Й. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ............,
с дял ¼: 16.92 лева цена на незаплатена топлинна енергия за периода от 1.5.2019 г. до
30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до изплащане на вземането,
4.34 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.04.2023 г., за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 21219/23 г. на
СРС. Поддържа, че ответниците са потребители на топлинна енергия за битови нужди като
съсобственици на топлоснабдения имот – апартамент №1 в гр. София, ............... Твърди да е
налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за
продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ,
обвързват потребителя, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия доставил за процесния период в имота топлинна енергия, чиято цена не е
платена. Твърди, че съгласно Общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща стойността на ТЕ в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнася.
Твърди, че е сключен договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна
енергия с фирма „.........” ООД, като топлинна енергия за имота е начислявана по прогнозни
месечни вноски, като след края на отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на
база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Моли за уважаване на исковете и
1
присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответниците, чрез назначения особен представител, са депозирали
отговор, в който оспорват исковете поради погасявяне на задълженията по давност.
Третото лице помагач на страната на ищеца не изразява становище.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.
86 ЗЗД. Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й.
Съгласно чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда
- етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани одобрените от КЕВР
публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие /чл. 150, ал. 1 и ал. 2
ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия
за битови нужди и дължат цената й. Съобразно нормативната уредба, възникването на
облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството клиент на топлинна
енергия, е обусловено от придобИ.ето на правото на собственост или вещно право на
ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна собственост.
Правоотношението възниква и съществува без да са необходими изрични насрещни
волеизявления на страните, то възниква с придобИ.ето на правото на собственост/ползване и
топлоснабдяването на имота и се прекратява със загубването на същите.
Не е спорно по делото, а и се установява от събраните по делото писмени доказателства, че
чрез договор за покупко-продажба от 6.3.2003 г. и по наследство от М. З.а, починала на
16.11.2015 г., ответниците са съсобственици на имота, като И. З. – преживял съпруг, има дял
¾ от имота, а ответникът К. К. – син, притежава ¼. С договор от 1.6.2020 г. ответниците са
продали имота. Следователно, през процесния период те са били съсобственици на имота и
съответно - страна по облигационното отношение с предмет продажба на топлинна енергия,
като дължат цената й съобразно дела си от имота.
Между страните не се спори, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана и в имота е доставена през процесния период топлинна енергия, в обем
възлизащ на 583.74 лв. съгласно представените по делото извлечение и обща фактура за
отоплителния период. Като незаплатена се претендира сумата от 67.67 лв. главница
съгласно извлечението.
Ответниците своевременно са релевирали възражение за погасяване по давност на
вземанията на ищеца. Задълженията за плащане на месечните вноски за ТЕ имат
самостоятелен характер и не зависят от изравнителния резултат. Тези вземания са
периодични и се погасяват с изтичането на 3-годишен давностен срок от настъпване на
изискуемостта им. Съгласно одобрените с решение на ДКЕВР от 27.06.2016 г. Общи
2
условия, клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е. с изтичане на срока, настъпва
изискуемостта им. Заявлението е подадено /от когато се считат предявени исковете/ на
24.04.2023 г. Всички вземания, чиято изискуемост е настъпила до 24.04.2020 г., са погасени
по давност /т.е. от 1.5.2019 г. до 29.02.2020 г./. Остава дължима главницата за топлинна
енергия за периода 1.3.2020 г.-30.4.2020 г., която съобразно общата фактура възлиза на 80
лв. без ДДС /при помесечно разпределение на сумите/. Доколкото претенцията на ищеца е в
по-нисък размер и предвид липсата на доказателства за плащането й, следва да се уважи в
цялост, за претендираните като оставащи незаплатени 67.67 лв., от които ответниците
дължат съответно 50.75 лв. и 16.92 лв. Следва да се присъди и законната лихва от датата на
подаване на заявлението до изплащането им.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на изравнителните сметки
и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок започва да тече от
издаването на общата фактура за съответния период.
Предвид установения в общите условия срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. За периода от 16.10.2020 г.
до 06.04.2023 г. обезщетението за забава в размер на законната лихва възлиза на 17.34 лв., за
които искът следва да се уважи – съответно за 13 лв. и 4.34 лв.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на направените по делото
разноски за държавна такса 75 лв., депозит особен представител 400 лв. и юрисконсултско
възнаграждение 100 лв., от които ответникът И. З. дължи 431.25 лв., а ответникът К. К. -
143.75 лв. Относно разноските в заповедното производство, дължими са от тях съответно
56.25 лв. и 18.75 лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С. ЕАД, с ЕИК ........ седалище и адрес
на управление гр. София, ........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
3
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че И. В. З., ЕГН **********, адрес гр. София,
............, дължи сумите: 50.75 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, 13.00 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до
06.04.2023 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 21219/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за периода
от 1.5.2019 г. до 29.02.2020 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т. С. ЕАД, с ЕИК ........ седалище и адрес
на управление гр. София, ........., искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 ЗЗД,
вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД, че К. Й. К., ЕГН **********, адрес гр. София,
............, дължи сумите: 16.92 лева цена на доставена и незаплатена топлинна енергия за
периода от 1.3.2020 г. до 30.04.2020 г., ведно със законна лихва за периода от 24.04.2023 г. до
изплащане на вземането, 4.34 лева мораторна лихва за периода от 16.10.2020 г. до 06.04.2023
г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 21219/23 г. на СРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за топлинна енергия за периода от
1.5.2019 г. до 29.02.2020 г.
ОСЪЖДА И. В. З., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, да заплати в полза на „Т. С.
ЕАД, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление гр. София, ........., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 431.25 лв. разноски в исковото производство и сумата от 56.25 лв.
разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА К. Й. К., ЕГН **********, адрес гр. София, ............, да заплати в полза на „Т. С.
ЕАД, с ЕИК ........ седалище и адрес на управление гр. София, ........., на основание чл. 78,
ал.1 ГПК, сумата от 143.75 лв. разноски в исковото производство и сумата от 18.75 лв.
разноски в заповедното производство.
Делото е разгледано с участието на трето лице-помагач на страната на ищеца – „.........“ ООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4