№ 57
гр. Пловдив , 11.05.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
закрито заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Магдалина С. Иванова
Членове:Михаела Х. Буюклиева
Велина Е. Антонова
като разгледа докладваното от Велина Е. Антонова Въззивно частно
наказателно дело № 20215000600255 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава ХХІІ от НПК.
С определение от 26.04.2021 г. по ЧНД № 2098/2021 г. на Старозагорският окръжен
съд, на основание чл. 440 вр. чл. 437, ал. 2 от НПК вр. чл. 70, ал. 1 от НК, била оставена без
уважение молба на осъдения за предсрочно условно освобождаване на М. Т. П. от остатъка
от наложеното му наказание лишаване от свобода с присъдата по НОХД № 19/2020 г. на
Окръжен съд – Хасково.
Недоволен от постановеното определение, обявено в рамките на проведеното съдебно
заседание, е останал осъденият, който е подал частна жалба и допълнение към същата с
искане съдебния акт на първата инстанция да бъде отменен от въззивния съд и да се
постанови условното му предсрочно освобождаване.
Окръжна прокуратура – Стара Загора не е ангажирала становище по жалбата.
Апелативният съд, след като се запозна с изложените доводи в постъпилата частна
жалба и с материалите по делото, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения седмодневен срок от процесуално активно
легитимирано лице. Разгледана по същество е неоснователна.
В Окръжен съд – Стара Загора, на основание чл. 437, ал. 2 от НПК, е била подадена
молба от осъдения, с искане да бъде предсрочно освободен от остатъка на наложеното му
наказание лишаване от свобода, което му е било наложено с цитираната по-горе присъда.
Старозагорският окръжен съд е разгледал постъпилото искане в открито съдебно заседание с
участието на страните. Мотивирано е приел, че не са налице всички предпоставките за
1
условно предсрочно освобождаване, като е обсъдил подробно изискванията на разпоредбата
на чл. 70, ал. 1 от НК. От една страна осъденият е изтърпял над половината от наложеното
му наказание лишаване от свобода, но от друга - не е дал доказателства за своето поправяне.
Настоящият съдебен състав изцяло споделя доводите на първата инстанция, поради
което няма да ги преповтаря дословно. В случая, с трайното си поведение, осъденият
действително не е показал, че се е поправил и превъзпитал. Правилно първият съд е отчел
становището на затворната администрация по изпълнение на плана на присъдата, съгласно
което при твърде краткия период в местата за лишаване от свобода и недостатъчно
пенетенциарно третиране не е възможно обосноваването на цялостни и категорични изводи
за нагласите на лишения от свобода за поправяне. Поведението му до момента е сочело на
омаловажаване на собствената отговорност относно противоправното деяние и формалност
в заявяваната мотивация за позитивна промяна. Не са налице обективни доказателства за
поправяне и стремеж към позитивна промяна във водения начин на живот на свобода.
Съгласно изготвения текущ доклад основните проблемни зони са останали същите, в който
също са били констатирани отношението към правонарушението, начин на живот и
обкръжение, взаимоотношения, злоупотреба с алкохол и умения за мислене. Предвид
досегашния начин на живот и характера на престъплението съществуват опасения за
нарушаване на задълженията в условията на по-свободна среда. Препоръчва се
продължаване на индивидуалната корекционна дейност по отношение на лишения от
свобода в посока стабилизиране на увереността му в собствените сили, осъзнаване вредата
от злоупотребата с алкохол, както и по-критично отношение към постъпките си. Нуждае се
от подкрепа за справянето му сега и за позитивна промяна в бъдеще.
Обжалваният съдебен акт обективира подробна преценка на първоначалния и текущ
доклад за оценка на осъдения по смисъла на чл. 155 от ЗИНЗС, макар тези документи да не
са били изрично цитирани в определението на съда, именно върху тях се базират изводите
му, че индивидуалната корекционна дейност не е довела до положителни резултати, което е
налагало препланиране на целите за третиране на правонарушителя. Тези цели са били
базирани изцяло на първоначалния доклад за лишения от свобода, който отчел ясно
изразените дефицитни зони на неговите нужди и посочил, че с лишения от свобода трябвало
да се работи в посока засилване на мотивацията за промяна на досегашното му поведение и
насочването му към нагласи за законосъобразен начин на живот, като била отправена
препоръка в плана на присъдата да се включат именно отчетените проблемни зони. Видно от
материалите по делото първият съд е проследил първоначалния и текущ доклади за оценка
на осъдения, като през призмата на тяхното съдържание е дал отрицателен отговор на
въпроса дали е постигнато изменение в ценностните нагласи на осъдения. Преценил е и
резултата от корекционното въздействие върху осъдения. Законосъобразно и в съответствие
с разпоредбата на чл. 155 от ЗИНЗС инстанцията е взела предвид при оценката на риска на
осъдения всички негови компоненти, като е засегнала оценката на риск от рецидив и вреди
неред с цялостното поведение на лишения от свобода. Анализът на данните от посочените
2
документи и докладът на ИСДВР е бил ползван при изводите за резултатите от
корекционния процес при лишения от свобода наред с всички останали данни за
поведението на осъдения. Видно от съдържанието на този доклад инспекторът е отразил
свои преки впечатления от поведението на осъдения. Становищата на началника на затвора
във връзка с искането за предсрочно условно освобождаване правилно не е било ползвано
като източник на доказателствени факти, а само като заявена позиция на затворната
администрация по основателността на молбата за предсрочно освобождаване. Видно от
мотивите към определението първият съд е базирал акта си основно на доклада на ИСДВР
като текущ доклад за осъдения по ал. 7 на чл. 129 от ППЗИНЗС и в този смисъл напълно
годен източник на доказателствени факти за индивидуалното изпълнение на присъдата.
Тъй като настоящият въззивен състав изцяло споделя доводите на първия съд, намира
за правилна и обоснована преценката му, че в случая липсва една от кумулативно
предвидените предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, за условното
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието на осъдения, тъй като
последният не е дал всички изискуеми доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.
439а, ал. 1 - 3 от НПК. Правилно първият съд е приел, че корекционната дейност с лишения
от свобода следва да продължи.
Поради изложеното, жалбата на осъдения се явява неоснователна, а атакуваното
определение следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл. 440, ал. 2, вр. чл. 345 от НПК, Апелативен съд –
Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 26.04.2021 г. по ЧНД № 2098/2021 г. на
Старозагорския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3