Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.София, 20.07.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-15 с-в в публично съдебно заседание на десети май две
хиляди и седемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ПЕТЪР ТЕОДОСИЕВ
при секретаря Галина
Стоянова, разгледа търговско дело № 4871 по описа за 2013г. и взе предвид
следното:
Производството е образувано по предявен от „Е.И.“
ЕООД (с предходно наименование „Е.О.Б.“ ЕООД) иск за признаване за установено
по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „М.“ ООД дължи сумата 132 368,54 лв. –
главница по запис на заповед от 23.08.2012г., за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №11198/2013г. на СРС, 31 с-в.
Ответникът „М.“ ООД оспорва иска с възражения
за липса на задължение за връщане на парични суми по каузалното правоотношение,
за чието обезпечаване е издаден процесният запис на заповед.
Приетият като писмено доказателство по делото
запис на заповед от 23.08.2012г., въз основа на който е издадена заповедта за
изпълнение по ч.гр.д. №11198/2013г. на СРС, 31 с-в, обективира безусловно
изявление от името на ответника „М.“ ООД, че се задължава да заплати на ищеца
сумата 132 368,54 лв., представляваща левовата равностойност на
67 680,00 евро, на падежа 31.10.2012г.
Безспорно е между страните, че записът на
заповед е издаден за обезпечаване на задължение на ответника за връщане на
авансово плащане на сумата 67 680,00 евро, извършено от ищеца по договор
за доставка от 22.08.2012г., в случай на неизпълнение на задълженията на
ответника по договора (това обстоятелство се установява и от съдържанието на
клаузата на чл. 7, ал. 4 от цитирания договор за доставка, приет като писмено
доказателство по делото).
С въпросния договор от 22.08.2012г. ищецът
възлага, а ответникът приема да достави 800 тона слънчоглед за олио в склад за
рафиниране, да организира преработването му в сурово дегумирано олио, след
което да достави олиото в българско пристанище, посочено от ищеца, срещу уговорена
цена на слънчогледа в размер на 282 евро на тон и цена на олиото 732 евро на
тон, платима от ищеца съгласно клаузите на чл. 2 и 7 от договора по следния
начин: авансово плащане в размер на 67 680 евро, представляващо 30% от
уговорената цена на слънчогледа, плащане на остатъка от 70% от пълната цена на
слънчогледа, дължимо при постъпване на цялото количество слънчоглед в склад за рафиниране,
окончателно плащане в размер на разликата между платената цена за доставения
слънчоглед и цената на добитото от него олио.
Съгласно клаузите на чл. 1 от цитирания
договор доставката на уговореното количество слънчоглед следва да бъде
извършено през месец септември на 2012г., а доставката на олиото до края на
месец октомври на 2012г.
С нотариална покана от 19.02.2013г., също
приета като писмено доказателство по делото, ищецът уведомява ответника, че ако
не изпълни задълженията си за доставяне на уговорените количества слънчоглед и
не го уведоми за местонахождението на доставения слънчоглед в 3-дневен срок от
връчване на поканата, ще счита договора за доставка за развален и ответникът ще
дължи връщане на платеното авансово възнаграждение по договора. Видно от
удостоверяването върху нотариалната покана, същата е връчена на ответника на
22.02.2013г.
Изложените обстоятелства, както и плащането
от ищеца на уговореното авансово възнаграждение в размер на 67 680,00
евро, също не са предмет на спор между страните.
Спорът между страните се концентрира върху
въпроса изпълнени ли са задълженията на ответника за доставка на уговореното количество
слънчоглед в склад за рафиниране към датата на нотариалната покана, респективно
към датата на определения с нея срок за изпълнение на задълженията.
За установяване на изпълнението на тези
задължения на ответника с отговора срещу исковата молба са представени договор
за преотстъпване на селскостопанска продукция от 27.08.2012г. и договор за
работа на ишлеме от 18.09.2012г., сключени между ответника и трето за процеса
лице („Ю.О.“ ЕООД), които поначало нямат противопоставима на ищеца доказателствена
сила в исковия процес, но по-съществено в случая е, че от съдържанието на
цитираните договори не може да се направи дори и косвен извод, че поетите с
договорите задължения от „Ю.О.“ ЕООД към ответника са изпълнени, което като
крайна последица да е довело и до изпълнение на задълженията на ответника по
договора с ищеца.
Показанията на разпитаните по делото
свидетели също не съдържат конкретни данни за дата, място и обем на доставени
от ответника количества слънчоглед в склад за рафиниране, с което да са
изпълнени първата група задължения на ответника по договора с ищеца. Тъй като с
цитираната по-горе нотариална покана правото на ищеца да развали процесния
договор за доставка е упражнено именно на основание неизпълнение на посочените
задължения на ответника, обсъждането на показанията на свидетелите в останалата
им част в случая е безпредметно.
Конкретни данни за изпълнение на задълженията
на ответника за доставяне на уговорените количества слънчоглед в склад за
рафиниране не се съдържат и в представените от ответника на хартиен носител
електронни документи, представляващи извлечения от електронна поща по смисъла
на §1, т. 11 от ДР на Закона за електронните съобщения. Подробното обсъждане на
изявленията в цитираните документи също се явява безпредметно, тъй като документите
не съдържат удостоверяване за положен квалифициран електронен подпис по смисъла
на чл. 13, ал. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис, а за
да се приеме, че електронните документи са подписани от името на ищеца при
условията на чл. 13, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронния
подпис и оттам имат противопоставима по отношение на него доказателствена сила
по чл. 184, ал. 1, вр. чл. 180 ГПК, по делото следва да бъде установено
съгласие на страните по чл. 13, ал. 4, изр. 2 от Закона за електронния документ
и електронния подпис (изрично в този смисъл решение №70 от 19.02.2014г. по
гр.д. №868/2012г. на ВКС, ІV г.о.), но доказателства, а и въобще твърдения за
такова съгласие не са ангажирани в производството по делото.
По изложените съображения и в приложение на
последиците на доказателствена тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК съдът приема, че
задълженията на ответника по чл. 1, ал. 1 от процесния договор за доставка не
са изпълнени в уговорения между страните срок, а и в срока за изпълнение,
определен с нотариалната покана от 19.02.2013г.
Като последица от изявлението на ищеца в
нотариалната покана договорът за доставка е развален, считано от 25.02.2013г.,
а за ответника съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 87, ал. 1 ЗЗД е
възникнало задължение за връщане на полученото авансово възнаграждение, за
чието обезпечение е издаден и процесният запис на заповед от 23.08.2012г.
Предявеният установителен се явява основателен
и следва да бъде уважен за пълния му предявен размер, като при този изход на
делото и съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК (така и т. 12 от тълкувателно решение №4 от
18.06.2014г. по тълк.д. №4/2013г. на ВКС, ОСГТК) ответникът следва да бъдат
осъден да заплати разноските, които ищецът е направил за заповедното и исковото
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че „М.“ ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** дължи на „Е.И.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***. ********сумата
132 368,54 лв. – главница по запис на заповед от
23.08.2012г., ведно със законната лихва от 14.03.2013г. до изплащането
на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.
№11198/2013г. на СРС, 31 с-в.
ОСЪЖДА „М.“ ООД с ЕИК********,
със седалище и адрес на управление *** да заплати на „Е.И.“ ЕООД с ЕИК********, със седалище и адрес на управление ***. ********на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 7 994,74 лв. – разноски за заповедното
и исковото производство.
Решението
може да се обжалва от страните пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок
от връчването му.
СЪДИЯ: