Решение по дело №360/2015 на Окръжен съд - Стара Загора

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                  26.07.2016 година                         Град Стара Загора

 

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 20 юни                                                                                    2016  година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ

                                                                 

                                                                   

Секретар: А. Николова

като разгледа докладваното от съдията ХРИСТОВ

т.д. № 360 по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                                                                                                                            

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал. 1 от КЗ (отм.), във вр. с чл. 45 и сл. от ЗЗД.

 

Производството е образувано по искова молба на М.Л. К.-Г., действаща в качеството на майка и законен представител на малолетното дете А.Г. Г. против ЗК ”У.” АД с искане ответникът да бъде осъден да заплати на на малолетното дете, чрез неговата майка и законен представител М.Л. К.-Г. сумата 200 000лв, за пречинени неимуществени вреди в резултат на  непозволено удреждане – претърпени болки ит страдания от смъртта на неговия баща И.Н. Г., починал на 01.02.2014г. в следствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2014г. – датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че  на 01.02.2014г. по пътя гр.Стара Загора – гр. Хасково е причинено ПТП от водач на лек автомобил “***”, рег. № ***, управляван от водача И.Н. Д., който нарушил правилата за движение, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на И.Н. Г. - баща на малолетното дете А.Г. Г.. Посочено е, че с присъда № 20/08.05.2015г., постановена по НОХД № 520/2014г. по описа на СтОС, водачът И.Н. Д. е признат за виновен, в това, че  при управление на лек автомобил “***”, рег. № ***, нарушил правилата за движение, а именно чл. 42, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 2 ЗДвП, в резултат на  което е причинил по непредпазливост смъртта на И.Н. Г., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. “в”, във вр. с чл. 342, ал. 1, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 36 от НК, съдът го е осъдил, като му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца. На основание чл. 66, ал. 1 НК, изтърпяването на така наложеното наказание е отложено  за изпитателен срок от три години. На основание чл. 343, във вр с чл. 37, т. 7 НК, съдът е лишил Иво Д. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила.

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 300 ГПК, според която влязлата в  сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.

Излагат се обстоятелства, че за посочения автомобил е сключен договор за гражданска отговорност с отвеника поделото – ЗК„У. ” АД, както и относно претърпените от малолетното дете А.Г. Г. неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания в резултат на смъртта на неговия баща И.Н. Г..

С оглед сключения договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество, предявяват пряк иск към застрахователя за заплащане на исковите суми.

В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът оспорва описания в исковата молба механизъм на ПТП, като счита, че същия  е непълен и неточен. Направено е възражение за  съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, като са изложени подробни съображения в тази насока за т.е. превишената скорост, с която пострадалият е карал, без предпазен колан, че пътният инцидент е настъпил в лентата, в която се е движел л.а. Б., водачът Е. Г. е нарушил правилата за движение по пътищата, като неправомерно се е отклонил от своята лента за движение, престъпил е разделителната линия и е навлязъл в лентата за насрещтото движение и по този начин е допринесъл за настъпване на ПТП. Също така се посочва, че не е изследвано поведението на третия водач в произшествието – водачът на лек автомобил ***. Оспорва се исковата претенция и по размер, като се навеждат доводи, че е неоснователно завишена сумата. Оспорват се наведените в исковата молба твърдения за близост между загиналото дете и починалия му баща, като се твърди, че същите не са живеели в едно домакинство. Моли  искът да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Постъпила е и допълнителна искова молба, с която се оспорват твърденията за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия. Представя се съдебна практика в тази връзка, както по отношение на съпричиняването, така и по отношение на претендираното обезщетение. Навеждат се допълнителни съображения във връзка с размера на исковата претенция.

Постъпил е и отговор на допълнителната искова молба.

         Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, и като взе предвид становищата на страните, намира за установено следното:

         С Присъда № 20 от 08.05.2015 г., постановена по НОХД № 520 / 2014 г. по описа на Окръжен съд - гр.Стара Загора, водачът И.Н. Д., с ЕГН ********** е признат за виновен, в това, че на 01.02.2014 г., в землището на Община Опан, област Стара Загора, на път I-5 на км. 261+500, при управление на МПС – лек автомобил „***“ с рег. № *** нарушил правилата за движение, а именно: чл.42 ал.1 т.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водачът, който ще предприеме изпреварване, е длъжен, след като е подал сигнал, да се убеди, че има видимост, свободен път на разстояние достатъчно за изпреварване, и че може да заеме място в пътната лента пред изпреварваното пътно превозно средство, без да го принуждава да намалява скоростта или да изменя посоката на движение; чл.42 ал.2 т.2 от ЗДвП, съгласно която разпоредба, водачът, който изпреварва, е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея, в резултат на което причинил по непредпазливост смъртта на И.Н. Г., с ЕГН **********, поради което и на основание  чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1, във вр. с чл.55, ал.1, т.1, във вр. с чл.36 от НК от НК Старозагорският окръжен съд го осъдил и му наложил наказание „лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца. На основание чл.66 ал.1 от НК, изтърпяването на така наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл.343г, във вр. с чл.37, т.7 от НК, съдът е лишил И.Н. Д. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда съдът е признал И.Н. Д. за невинен в това, да е нарушил чл.20 ал.1 от ЗДвП, задължаващ водачите да контролират непрекъснато ППС, което управляват, както и да е нарушил чл.21 ал.1 от ЗДвП, съгласно която при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава 90 км / ч в извън населено място, поради което го е оправдал в това и чрез нарушаване на тези правила за движение да е извършил престъплението по чл.343, ал.1, б.“в“, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 25.05.2015 г..

            От представеното и прието като писмено доказателство по делото Удостоверение за наследници изх.№ 754/11.02.2014 г. на общ.Столична, гр.София, район Красна поляна, се установява, че малолетният А.Г. Г. е законен наследник  на И.Н. Г., починал на 01.02.2014 г.  

От събраните по делото доказателства – Справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и Справка – уведомително писмо от Гаранционен фонд изх.№ 24-01-526 /31.08.2015 г., се установява, че за управляваното от виновния водач И.Н. Д. и негова собственост МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***, към датата на ПТП – 01.02.2014 г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество по застрахователна полица № 05113001751406 от 05.07.2013 г., издадена със срок на валидност за периода от 11.07.2013 г. до 10.07.2014 г.

По делото бяха разпитани свидетелите К.Л.К. и  Г.П.Т. Т..

 Свидетелят К., брат на М.Л. К.-Г.. Свидетелят посочва, че познава починалия Е. от 2003г., откогато датира връзката му със сестра му. До 2010г., когато се преместил да живее в гр. София се виждали ежедневно, на и след това поддържали връзка.  Посочва, че малолетното дете Т. е било привързано много към и баща си. Починалият ежедневно се грижил за сина си, бил много отговорен към семейството и близките си и се е грижел за финансовото състояние на семейството. След смъртта на бащата в детето настъпила промяна - затворило се в себе си и това наложило с него да работят психолози. Твърди, че през цялото време семейството е живеело заедно въпреки развода между Е. Г. и майката на Т. през 2012г., дори впоследствие разбрали, че има развод.

 Свидетелката Т. живее на семейни начала с К.К., който е брат на майката на Т.. Определя  починалия като  много добър човек и примерен баща. За починалия, Т. бил най-важния човек в живота му. До фаталния инцидент цялото семейство живеело заедно. За развода разбрали много по-късно. Посочва, че освен майката, починалият Е. също се е грижел за сина си. Е. Г. имал строителна фирма и изцяло той се грижел за финансовото състояние на семейството. Детето било много привързано към него. След смъртта на баща си Т. отказвал да приеме мисълта, че баща му го няма.

Безпротиворечиви са дадените от двамата свидетели показания относно обстоятелството, че малолетният А. е приел тежко смърта на баща си и още не е преживял загубата му.

По искане на ответното застрахователно дружество, с оглед възражението на ответника, че малолетният ищец и баща му не са живяли в едно домакинство и че не е била налице близост между загиналия и сина му, по делото е разпитан и свидетелят Н.Г.М. – баща на Е. Г.. Посочва, че първоначално семейството е живеело в Стара Загора, а после се преместили в гр. Бургас В показанията си този свидетел сочи, че знае, че през цялото време, откакто е родено детето, семейството е живяло заедно. Пострадалият не можел без детето си, „бил му за всичко – за майка, за баща“.

Във връзка с направеното от страна на ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия, по делото е разпитан и свидетелят Р.М.Д. - очевидец на ПТП. В показанията свидетел посочва, че починалият  Е.  Г., управляващ лекия автомобил „О.“ не се е отклонявал от своята лента и не е навлизал в лентата за насрещно движение, ударът между  лекия автомобил „О.“, управляван от Г. и лекия автомобил „Б.“, управляван от виновния водач  И.Н. Д., настъпил в лентата за движение на л.а.„О.“. 

По делото е назначена съдебно-автотехническата експертиз., Вещото лице дава становище, че техническите причини за настъпването на произшествието са: навлизане в насрещната лента за движение на  лекия автомобил „Б.“, управляван от виновния водач  И.Н. Д., в процес на извършването на маневра изпреварване на лек автомобил „***“ при наличие на движещ се в нея насрещно лек автомобил „О.“,  както и неправилна преценка на възможността за безопасно извършване на маневрата изпреварване от страна на водача на лекия автомобил „Б.“ по отношение на отстоянието между двата автомобила и скоростите им на движение. Съгласно заключението,  ударът е настъпил  в лентата за движение на лекия автомобил „О.“ или това е насрещната лента за движение на лекия автомобил „Б.“. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Б.“ е имал възможност да спре преди мястото на удара при скоростта му на движение, както и втора техническа възможност, изразяваща се в  намаляване на скоростта на движение, прекратяване на маневрата изпреварване и прибиране в „собствената си пътна лента“, при наличие на насрещно движещия се автомобил  „О.“, с оглед разминаването на двата автомобила. Водачът на л.а. „О.“ е бил без поставен обезопасителен колан, като вещото лице извежда този свой извод  въз основа на протокола за оглед на местопроизшествието, в който не е било отразено същият да е бил поставен. В заключението се посочва, че и при поставен обезопасителен колан биха настъпили несъвместими с живота травми.

Видно от заключението на назначената по делото съдебно-медицинска експертиза, в констативния протокол за ПТП с пострадали лица и в протокола за оглед на пътно – траспортно произшествие от 01.02.2014 г. не се установяват явни данни, че загиналият водач е бил с правилно поставен обезопасителен колан. При тежките деформации на автомобила с изместване на предните и предно левите детайли силно назад и големите инерционни сили, на които е било подложено тялото на загиналия, вещото лице посочва, че биха настъпили същите травми и при поставен обезопасителен колан. Съгласно заключението, ако се приеме, че загиналият водач  Е. Г. е бил с поставен обезопасителен колан, то при доказаните физически фактори  - скорост, маса, посока, може да се заключи, че констатираните тежки травматични увреди по целия труп и крайници и жизнено важни вътрешни органи и глава, биха довели също до летален изход. В съдебно заседание, провело се на 09.05.2016 г., вещото лице посочва, че дори и да е бил с поставен колан загиналия, той е щял да има същите наранявания.

                Въз основа на тези установени факти, се налагат следните правни изводи: 

Основанието на предявения иск попада в нормата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм/, съгласно която увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя, а последният, при задължителна застраховка „гражданска отговорност", покрива в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени на трети лица имуществени и неимуществени вреди вследствие на телесно увреждане или смърт, свързани с притежаването и/или използването на МПС, за които отговарят съгласно българското законодателство, /чл.257,ал.1, чл.267,ал.1, ал.2,т.1 и ал.3 от КЗ /отм./- т.е., за да ангажира отговорността на застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност", ищецът следва да установи пред съда: качеството си на увредено лице, наличието на валидна и действаща към датата на ПТП задължителна застраховка за риска „гражданска отговорност" между ответника и застрахованото лице или водача на МПС, предпоставките за възникнала вследствие на произшествието отговорност на причинителя му спрямо увреденото лице съгласно българското законодателство - осъществено от него виновно противоправно деяние и претърпени в пряка причинна връзка с него от увредения вреди.

Описаните правно релевантни факти, обуславящи основателност на предявения иск, са установени в производството. Малолетният ищец, действащ чрез своята майка и законен представител М.Л. К.-Г., има качеството на увредено лице по смисъла на чл.226, ал.1 във вр. с чл.265, ал.2 от КЗ /отм./ и като такъв е надлежно материалноправно легитимиран да търси претендираното обезщетение. В производството се установи, че при ПТП е загинал И.Н. Г.  - баща на малолетния ищец, както и че като негов син е претърпял и търпи неимуществени вреди от загубата му, за които има право да получи обезщетение, като попадащ сред най-близките роднини, съгласно включените в р. III, т.2 от ППВС №4/25.05.61г. лица, за които е прието въз основа принципа на справедливост, че могат да бъдат обезщетени в случай на смърт на техен възходящ за моралната си загуба. Това негово качество не е и било оспорвано от ответника. 

По делото също така безспорно се установи, че смъртта на бащата на ищеца - И.Н. Г., се намира в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и противоправно поведение на водача на застрахования автомобил И.Н. Д., което е установено с влязла в сила Присъда № 20 от 08.05.2015 г., постановена по НОХД № 520 / 2014 г. по описа на Окръжен съд - гр.Стара Загора, която според чл.300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.

Това, че ищецът е претърпял вреди, изразили се в силно душевно страдание, както и че преживяванията му са в пряка и непосредствена последица от загубата на баща му Е., починал при ПТП, причинено от И.Н. Д., се установи от събраните по делото гласни доказателства, които съдът намира за безпротиворечиви и непосредствени, поради което ги цени изцяло. По естеството си страданията са вътрешни изживявания, които обикновено и обичайно намират външна проява, и тази проява, за която показания са дали свидетелите К. и Т., отговаря на обичайната и житейски изцяло правдоподобна такава за поведението на дете, загубило своя баща внезапно и непредвидено, както това се е случило с ищеца.

Твърденията на ответника, че малолетният Т. и починалият не са живяли в едно домакинство и че не е била налице близост между загиналия и сина останаха недоказани. Разпитаните по делото свидетели установиха, че  до деня на произшествието пострадалият и ищецът са живяли заедно, в едно домакинство и починалият е полагал ежедневни грижи за детето си.

От събраните по делото доказателства – Справка от интернет страницата на Гаранционен фонд за наличие на сключена задължителна застраховка „ГО” на автомобилистите и Справка – уведомително писмо от Гаранционен фонд изх.№ 24-01-526 /31.08.2015 г., - по безспорен начин се установи, че за управляваното от виновния водач И.Н. Д. и негова собственост МПС - лек автомобил „***“ с рег. № ***, към датата на ПТП – 01.02.2014 г., е била налице валидно сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” при ответното застрахователно дружество  по застрахователна полица № 05113001751406 от 05.07.2013 г., издадена със срок на валидност за периода от 11.07.2013 г. до 10.07.2014 г. Видно от горепосочената Справка – уведомително писмо от Гаранционен фонд изх.№ 24-01-526 /31.08.2015 г., ответникът сам е декларирал пред Гаранционен фонд, че застрахователна полица № 05113001751406 от 05.07.2013 г. е валидна за съответния период. Т.е. към датата на ПТП – 01.02.2014 г., е било налице валидно и действащо застрахователно правоотношение между ответното дружество и виновния водач.

                Следователно отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, на основание чл.226, ал.1 от КЗ /отм./, следва да бъде ангажирана, като предявеният иск за неимуществени вреди се явява доказан по основание.

 

Относно размерът на иска за неимуществени вреди, съдът намира следното:

Понятието „справедливост" не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението при всеки решаван от него спор - възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди /т.11 на Постановление №4/68г. на Пленума на ВС/, включително настъпилите в страната в обществено-икономически план промени в сравнение с момента на настъпване на вредата /Реш. № 1599/22.06.05г. по гр.дело № 876/04г. на ВКС- IVг.о./ и икономическата конюнктура на даден етап от развитие на обществото в конкретната държава /Реш. № 749/05.12.08г. по т.д. № 387/08г. на ВКС-II т.о. и Реш. № 124/11.11.10г. по т.д. № 708/09г. на ВКС- II т.о./, стояща в основата на нарастващите във времето нива на минимално застрахователно покритие за случаите на причинени на трети лица от застрахования неимуществени вреди /Реш. № 83/06.07.09г. по т.д. № 795/08г. на ВКС -II т.о./, а установеният от чл.226,ал.1 във вр. с чл.223 от КЗ /отм/ принцип на пълно и универсално обезщетяване на увреденото лице за вредите, претърпени вследствие на деяния, за които застрахованото лице е отговорно към него, в границите на определената с договора застрахователна сума, следва да бъде съчетаван при прилагането му с принципа за забрана на неоснователното обогатяване на пострадалите, като преценката на съда за размера на обезщетението, макар и да е такава по справедливост, не може да бъде безгранична и безконтролна /Реш.№1172/13.10.08г. по гр.дело №5426/07г.-Vг.о. на ВКС/. Ръководен от така наложилите се в практиката основополагащи отправни точки при определяне размера на дължимото се при непозволено увреждане на пострадалото лице обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди по справедливост, в конкретния случай съдът съобрази, че: Доколкото смъртта на наследодателя на малолетния ищец е настъпила преди повече от две години от датата на приключване на устните състезания по делото, не е налице съществено различие в икономическото положение в страната, което следва да бъде отчетено от съда, за да се компенсира разликата от онзи момент, в който вредите са причинени, и момента, към който ще се определи справедливия за тяхното обезщетяване размер. Индиректно следва да бъде отчетена и тенденцията в ежегодна промяна-увеличаване на минималните застрахователни суми по задължителната застраховка "Гражданска отговорност".

Смъртта поставя край на живота като най-ценно човешко благо, което прави вредите от настъпването й от една страна невъзвратими, а от друга - най-големи, ако трябва да бъдат от морална гледна точка градирани в някаква скала, поради което за това житейско събитие следва да се определи по справедливост размер на обезщетение, по-висок отколкото за претърпяване на неимуществени вреди от телесни увреди, които не са довели до слагане на край на живота. В конкретния случай се касае до смъртта на млад човек, родител на малолетно дете и основен източник на финансови средства за семейството му. За ищеца загубата на неговия родител е била внезапна и неочаквана.

Съдът като съобрази установеното в практиката на съдилищата по чл. 226 от КЗ  разбиране за справедлив размер на обезщетения за неимуществени вреди, претърпени по повод смърт на родител и като взе предвид всички изложени по-горе съображения в тяхната съвкупност, намира, че следва да определи обезщетение в размер на 100 000лв.

Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия И.Н. Г., като се е движел с несъобразена скорост без поставен обезопасителен колан и се е отклонил от своята лента и е навлязъл в лентата за насрещно движение.  

Видно от показанията на свидетеля Р.М.Д. – очевидец на ПТП, починалият  И.Н. Г., управляващ лекия автомобил „О.“ не се е отклонявал от своята лента и не е навлизал в лентата за насрещно движение, като ударът между  лекия автомобил „О.“, управляван от Г. и лекия автомобил „Б.“, управляван от виновния водач  И.Н. Д. е настъпил в лентата за движение на л.а. „О.“.  От друга страна от приетото и неоспорено от страните по делото заключение на назначената съдебно-автотехническата експертиза се установи, че техническите причини за настъпването на произшествието са: навлизане в насрещната лента за движение на  лекия автомобил „Б.“, управляван от виновния водач  И.Н. Д., в процес на извършването на маневра изпреварване на лек автомобил „***“ при наличие на движещ се в нея насрещно лек автомобил „О.“, както и неправилна преценка на възможността за безопасно извършване на маневрата изпреварване от страна на водача на лекия автомобил „Б.“ по отношение на отстоянието между двата автомобила и скоростите им на движение. Съгласно заключението, мястото на удара е в лентата за движение на лекия автомобил „О.“ или това е насрещната лента за движение на лекия автомобил „Б.“. От техническа гледна точка водачът на лек автомобил „Б.“ с рег. № *** е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при скоростта му на движение, както и втора техническа възможност, изразяваща се в  намаляване на скоростта на движение, прекратяване на маневрата изпреварване и прибиране в „собствената си пътна лента“, при наличие на насрещно движещия се автомобил  „О.“, с оглед разминаването на двата автомобила.

 Относно твърдението, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат като е управлявал л.а. „О.“  със скорост, която надвишава разрешената за процесния пътен участък и не е  поставен обезопасителен колан и с това е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат. За да е налице съпричиняване приносът на увредения трябва да е конкретен, да се изразява в определено действие (решение ВКС: 59-2011-I Т. О. по т. д. 286/2010 г.; решение 45-2009-II Т. О. по т. д. 525/2008 г./ Не всяко поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата. Като такова може да бъде определено само действието или бездействието, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди ( в този смисъл е решение на ВКС 169-2012-II Т. О. по т. д. 762/2010 г.). Съгласно чл. 137а от ЗДвП, пътниците в моторни превозни средства (МПС), когато са в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани, а съгласно чл.21, ал.1 от ЗДП, при избиране скоростта на движение на водач на пътно превозно средство категория В е забранено да превишава 90 км/ч. в извън населено място. В случая процесният лек автомобил е бил оборудван с предпазен колан, но Г. не го е използвал и така е нарушил нормата на чл. 137а от ЗДвП. Нарушена е и нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДП като пострадалият е карал със скорост от  110,8 км/ч. при разрешена 90 км/ч. Видно от изготвените по делото експертизи, скоростта на л.а. „О.“ не е техническа причина за настъпването на произшествието. Т.е. скоростта на управлявания л.а. „О.“ по никакъв начин не е допринесла за настъпилия вредоносен резултат и не се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди. Освен това се установи, че дори да е използвал колан, настъпването на смъртта не би могло да се изключи. Следователно непоставянето на колан не е непосредствена причина за настъпването на смъртта. Ето защо възражението за съпричиняване и в тази му част е неоснователно.

Съобразно нормата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при обезщетяването на вреди от непозволено увреждане длъжникът е в забава от възникване на главното задължение - момента на причиняването на вредата. От този момент се дължи обезщетение за забавено изпълнение, което съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД, когато главното задължение е парично, е в размер законната лихва. По силата на чл. 223, ал. 2 от КЗ застрахователят заплаща обезщетение за вреди, пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане и за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. Отговорността на застрахователя по „Гражданска отговорност" е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, поради което ответникът отговаря за всички вреди при условията, при които отговаря техният причинител. По тези съображения законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена от датата на увреждането - 01.02.2014 г.

Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК ищецът има право на разноски съобразно уважената част от иска, които възлизат на 3 300лв.

На ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 3453,16 лв., съобразно отхвърлената част от иска, включваща юрисконсултско възнаграждение и разноски по назначените експертизи.

Но основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да заплати сумата от 4000лв., представляваща дължима държавна такса съразмерно с уважената част от иска, по сметка на Старозагорския окръжен съд.

 

         При така изложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА „З. У.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** да заплати на А.Г. Г., с ЕГН ********** – малолетен, чрез неговата майка и законен представител М.Л. К. - Г., с ЕГН ********** и двамата с  постоянен адрес: *** и с настоящ адрес ***, сумата от 100 000 лв. /сто хиляди лева/, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на непозволено увреждане – претърпени болки и страдания от смъртта на неговия баща И.Н. Г., с ЕГН **********, починал на 01.02.2014 г. вследствие на ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 01.02.2014 г. – датата на увреждането, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля предявения иск до размера на сумата 200 000лв. като неоснователен и недоказан.

 

ОСЪЖДА „З. У.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** да заплати на А.Г. Г., с ЕГН ********** – малолетен, чрез неговата майка и законен представител М.Л. К. - Г., с ЕГН ********** и двамата с  постоянен адрес: *** и с настоящ адрес ***, сумата от 3 300 лв. /три хиляди и триста лева/, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА „З. У.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** да заплати по сметка на Окръжен съд – Стара Загора дължимата държавна такса в размер на 4 000 лв. /четири хиляди лева/, съразмерно с уважената част от иска.

 

ОСЪЖДА А.Г. Г., с ЕГН ********** – малолетен, чрез неговата майка и законен представител М.Л. К. - Г., с ЕГН ********** и двамата с  постоянен адрес: *** и с настоящ адрес ***, да заплати на „З. У.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление : *** сумата от 3 453,16 лв. /три хиляди четиристотин петдесет и три лева и 16 ст./, представляваща направените по делото разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска.

 

 

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Пловдивски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ :