Р Е Ш Е Н И Е № 4
31.03.2021 г., гр. Сливен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД Сливен, в открито съдебно заседание
на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА
ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при секретаря Галя Георгиева и с участието на прокурора
Христо Куков, като разгледа докладваното от съдия Жекова касационно
административно дело № 6 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК и е образувано
по касационна жалба на Общинска служба "Земеделие" гр. Нова Загора срещу
Решение № 260040/06.11.2020 г. постановено по гр. дело № 133/2020 г. по описа
на Районен съд Нова Загора.
С обжалваното решение на Районен съд Нова Загора е
прогласено за нищожно решение, прието с протокол № 3/463 от 03.02.1993 г. на
Поземлена комисия - Нова Загора, постановено по преписка с вх. № 11935/22.06.1992г.,
с което в полза на н. на М. К. М., б.ж. на с. Н., Н.
о., п. на *** е признато правото на възстановяване на собствеността върху
земеделските земи и е върната преписката на Общинска служба
"Земеделие" – гр. Нова Загора за произнасяне с надлежен, постановен
от законен състав, акт.
С касационната жалба се твърди, че решението на районния
съд е недопустимо и неправилно. Счита, че производството пред РС Нова Загора е
образувано по недопустима жалба, доколкото жалбоподателите не са имали правен
интерес да искат прогласяване на нищожността на обжалвания административен акт.
Правен интерес от прогласяване на нищожност следвало да е съществуващ към
момента на подаване на жалбата, тъй като п. и неговите п. възприели решението,
възползвали се от него и получили реална недвижима собственост, съответстваща
на признатото право и обективирана в констативен нотариален акт. Извършените последващи
разпоредителни действия, ползването на възстановената им собственост и
извършената делба преклудирали правото им да искат
прогласяване на нищожност на атакуваното решение, поради това, че са се
възползвали от признатите им права. На самостоятелно основание се твърди, че са
неправилни изводите на районният съд, че Поземлена комисия - гр. Нова Загора не
е компетентен орган, тъй като част от състава ѝ нямал компетенции за
участие в приемането на административния акт. Счита, че решението е неправилно
и относно присъдените от РС Нова Загора разноски. Моли да бъде постановено
решение, с което съдът отмени обжалваното решение и прекрати производството по
делото, алтернативно да бъде отменено решението на НЗРС. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание касационният жалбоподтел
- Общинска служба „Земеделие“ - Нова Загора се представлява от надлежно
упълномощен адв. Д.Д. ***, който поддържа жалбата.
Ответникът по касационната жалба – И.Т.С. лично и чрез п.
си п. адв. В.К. оспорва жалбата, моли да бъде оставена без уважение, като бъде оставено
в сила решението на Районен съд Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – Т.И.И., чрез п. си п. адв. А.Ж. *** оспорва жалбата, моли да
бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен съд
Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – И.М.Г., чрез п. си п. адв. А.Ж. оспорва жалбата, моли
да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен
съд Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – М.Г.М., чрез п. си п. адв. А.Ж. оспорва жалбата, моли
да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен
съд Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – Б.Г.М., чрез п. си представител адв. А.Ж. оспорва
жалбата, моли да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила
решението на Районен съд Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – Д.М.С., чрез п. си п. адв. А.Ж. оспорва жалбата, моли
да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен
съд Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – Й.Т.М., чрез п. си п. адв. В.К. оспорва жалбата, моли
да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен
съд Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – З.Н.К., чрез п. си п. адв. В.К. оспорва жалбата, моли
да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен
съд Нова Загора.
Ответникът по касационната жалба – Д.М.Д., чрез п. си п. адв. А.Ж. оспорва жалбата, моли
да бъде оставена без уважение, като бъде оставено в сила решението на Районен
съд Нова Загора.
Представителят на Окръжна прокуратура Сливен изразява
становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на
Районен съд Нова Загора следва да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно.
Административен съд Сливен, като взе предвид доводите на
страните и посочените касационни основания, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
С обжалваното решение на Районен съд Нова Загора е
прогласено за нищожно решение, прието по протокол № 3/463 от 03.02.1993 г. на
Поземлена комисия - Нова Загора, постановено по преписка с вх. № 11935/22.06.1992
г., с което в полза на н. на М. К. М., б.ж. на с. Н., Н.
о., п. на *** е признато правото на възстановяване на собствеността върху
земеделските земи и е постановен отказ да се признае правото на възстановяване
на собствеността с план за земеразделяне на осем имота, като дублирани с други
преписки и е върната преписката на Общинска служба "Земеделие" – гр.
Нова Загора за валидно произнасяне с надлежен, постановен от законен състав,
акт. Диспозитивът на съдебното решение създава впечатление, че НЗРС не се е
произнесъл относно валидността на оспорения акт в неговата цялост, доколкото е
прогласил нищожността на решението само относно признато право на
възстановяване, но от мотивите на обжалвания съдебен акт става ясно, че съдът е
формирал воля и се е произнесъл по цялото искане, така както е заявено с
жалбата.
За да постанови този резултат, Районният съд е установил
следната фактическа обстановка: Жалбоподателите са н. на М. К. М., п. на ***,
б.ж. на с. Н., Н. о., видно от Удостоверение №
060/29.11.2019 г. на К. с. Н. Видно от Протоколно решение № 3/463 от 03.02.1993
г., издадено от ПК – Нова Загора, е признато и определено за възстановяване
правото на собственост върху земеделски земи с план за земеразделяне, а върху
останалата част от земите е постановен отказ да се признае правото на
възстановяване на собствеността.
По делото е прието като доказателство копие на преписка №
11935, въз основа на която е постановено горецитираното решение.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства Районен съд Нова Загора е достигнал до извод, че подадената срещу
протоколното решение жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна.
Изложил е мотиви, че от събраните доказателства не се установява нито
съответствие на състава на комисията със законовите изисквания, нито назначението
на членовете ѝ по съответния ред, което обуславя нищожност на оспореното
решение.
Съдът е развил доводи, че съгласно чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към момента на постановяване на решението, членовете на ПК
е следвало да се назначават и уволняват от министъра на земеделието, като в
техния състав се включат задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или
инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани. Към момента на постановяване на процесното решение липсвал
юрист, а това изискване било императивно, като с последващи изменения на
нормата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСППЗ (Доп. - ДВ, бр. 28 от 1997 г.),
законодателят е предвидил, че включването на тези лица е "по
възможност". Несъответствието на състава на комисията с императивните
законови разпоредби водело до некомпетентност на органа, постановил оспорения
административен акт, който се опорочава до степен нищожност. Въз основа на тези
изводи, РС - Нова Загора е приел в заключение, че решение по протокол № 3/463
от 03.02.1993 г. на ПК - Нова Загора следва да се прогласи за нищожно.
Съгласно чл. 218 от АПК съдът обсъжда
само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното решение с материалния закон, следи служебно.
Решението на Районен съд Нова Загора е недопустимо в
частта, с която е прогласена нищожност на процесния акт досежно признатото
право за възстановяване на собствеността върху дванадесет имота. Първоинстанционният съд е приел за допустима
жалбата на И.Т.С., Т.И.И., Й.Д.И., И.М.Г., М.Г.М., Б.Г.М., Д.М.С., Й.Т.М., З.Н.К. и Д.М.Д. срещу
Решение по протокол № 3/463 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - Нова
Загора, с което е признато право за възстановяване на собствеността върху земеделски
земи с план за земеразделяне, представляващи дванадесет имота с обща площ 104.600
дка при условията на чл. 15 ал. 2 и чл. 17 ал. 2 от ЗСПЗЗ и е постановен отказ
да признае правото на възстановяване на собствеността с план за земеразделяне
на осем имота. В конкретния случай основателен е доводът в касационната жалба
на ОС „Земеделие“, че за жалбоподателите липсва правен интерес да искат обявяването
за нищожен на позитивен за тях административен акт. НЗРС не е съобразил ТР №
3/16.04.2013 г. постановено по т. дело №
1/2012 г. на ОСК на ВАС, според което при оспорване на административни актове с
искане за обявяване на нищожност, правният интерес за оспорващия следва да се
преценява към момента на подаване на жалбата, като същият следва да е
правомерен, личен и обоснован. В конкретния случай съдът не е съобразил, че
решението, чиято нищожност се иска да бъде обявена, в частта му, с която е
признато и определено за възстановяване правото на собственост върху конкретно посочени имоти, представлява
позитивен индивидуален административен акт, доколкото удовлетворява искане за
възстановявана на земи, направено от н. на жалбоподателите. Ето защо решението
на РС - Нова Загора следва да се обезсили, като постановено по недопустима
жалба, поради липса на правен интерес на жалбоподателите. В частта, с която е прогласено за нищожно същото протоколно решение, с
което е отказано да признае правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи с план за
земеразделяне, представляващи осем имота, решението на РС Нова Загора е
постановено при неправилно приложение на материалния закон. Обсъждайки
измененията в законодателството, съдът е посочил, че разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПЗЗ в редакцията към постановяване на решението през 1993 г., която е сочела,
че ПК е следвало да включва юрист, агроном, инженер-геодезист или
инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните
земеделски стопани, е императивна и несъответствието на състава на комисията с
императивните законови разпоредби, води до некомпетентност на органа,
постановил оспорения административен акт, което е порок, който обосновава
нищожността на акта.
Настоящият съдебен състав намира, че решението не е
съобразено с практиката на ВКС, който е имал повод да се произнесе по подобен
случай в Решение № 759 от 1.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2009 г., I г.
о., ГК. В това решение, във връзка с идентичен казус на настоящия (касае се за
решение на ПК от 07.04.1995 г. при същата действаща редакция на нормата на чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ, с което е признато право на възстановяване на имот в стари реални
граници) върховните съдии посочват: "Записването в нормата на ал. 5 на чл. 60 ППЗСПЗЗ, сега отменен,
че в комисията се включват юрист, агроном, инженер-геодезист, представител на
ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани няма императивен
характер, а само препоръчителен". Очевидно е, че макар и правилникът да
използва думата задължително, то не такъв е бил замисълът на законодателя – да
въведе като императивно това изискване. Нещо повече - членовете на поземлените
комисии се назначават и уволняват от министъра на земеделието съгласно ал. 3 на
същия текст. Изначално е трудно мислимо при подобно "императивно"
изискване, министърът да назначава лица, които не отговарят на него. Очевидно
именно в тази насока и е последвалото изменение на нормата, с което просто
правното положение се е съобразило с фактическото такова.
В случая обаче следва да се има предвид и нещо друго –
дали подобен порок, касаещ образованието или специалността на членовете на ПК,
води въобще до нищожност на издадения административен акт. Според настоящия съдебен
състав на съда той не води, доколкото ПК
Нова Загора е създадена съгласно закона, тя има необходимия брой членове, те са
назначени по съответния ред, има компетентност както по материя, така и по
място. След като съставът на комисията, взела решение по протокол № 3/463 от
03.02.1993 г. е назначен по съответния законов ред, изпълнява възложените му
законови функции, то няма как да се приеме, че ПК Нова Загора е некомпетентна
да се произнесе по подаденото заявление на И.М. Д., нещо, което комисията е
сторила с процесното решение, само защото към настоящия момент липсват писмени
доказателства за правното основание за участие на определени членове например.
Не случайно в правната теорията и съдебната практиката се говори за нищожност
само тогава, когато е налице същественото нарушаване на компетентността на
съответния орган на изпълнителната власт. Такова в случая не е налице. В
процесният случай издателят на акта – Поземлена комисия Нова Загора има
председател, секретар и девет редови членове, като в този състав е постановила
оспореното протоколно решение. Решението е подписано от всички членове,
което според чл. 15 ал. 2 т. 6 от ЗАП (отм.), действал
към момента на постановяване на атакуваното решение, се издава в писмена форма
и съдържа дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на
длъжността му, а когато органът е колективен, актът се подписва от председателя
и секретаря на този орган.
Ето защо касационната жалба на Общинска служба
„Земеделие“ Нова Загора е основателна, а решението на Районен съд Нова Загора
при условията и по реда на чл. 221, ал. 3 АПК следва да се обезсили в частта, с
която е прогласена нищожността на
решение № 3/463 от 3.02.1993 г. на ПК - Нова Загора, в частта му, с която е
признато и определено за възстановяване
правото на собственост върху
земеделски земи с план за земеразделяне, представляващи дванадесет имота с обща
площ 104.600 дка при условията на чл. 15 ал. 2 и чл. 17 ал. 2 от ЗСПЗЗ. На
основание чл. 222 ал. 1 от АПК в частта, с която е прогласено за нищожно
Решение по протокол № 3/463 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова
Загора, с което е отказано да признае правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи с план за
земеразделяне, представляващи осем имота, решението на РС Нова Загора следва да
се отмени като незаконосъобразно.
При този изход на спора основателно е искането на ОС
„Земеделие“ - Нова Загора за присъждане на разноски пред касационната инстанция,
представляващи заплатен адвокатски хонорар в размер на 600,00 (шестстотин) лева и внесена държавна такса в размер на 70,00 (седемдесет)
лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 221 ал. 2 изр. 1 предл. второ и ал. 3, във вр.
с чл. 222 ал. 1 от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260040/06.11.2020 г. постановено по
гр. дело № 133/2020 г. по описа на Районен съд Нова Загора, като вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на И.Т.С.
***, Т.И.И. ***, Й.Д.И. ***, И.М.Г. ***, М.Г.М. ***, Б.Г.М.
***, Д.М.С. ***, Й.Т.М. ***, З.Н.К. *** и Д.М.Д. *** срещу Решение по протокол
№ 3/463 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, по заявление
вх. № 11935/22.06.1992 г. от И.М. Д. в частта, с която е признато и определено
за възстановяване правото на
собственост върху земеделски земи с план
за земеразделяне, представляващи дванадесет имота с обща площ 104.600 дка при
условията на чл. 15 ал. 2 и чл. 17 ал. 2 от ЗСПЗЗ, като недопустима и ПРЕКРАТЯВА
производството в същата част.
ОТМЕНЯ Решение № 260040/06.11.2020 г. постановено по гр.
дело № 133/2020 г. по описа на Районен съд Нова Загора, в останалата част, с
която е прогласено за нищожно Решение по протокол № 3/463 от 03.02.1993 г. на
Поземлена комисия - гр. Нова Загора, постановено по заявление вх. № 11935/22.06.1992
г. на н. на М. К. М., б.ж. на с. Н., Н. о., п. на ***,
с което ПК Нова Загора отказва да признае
правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи с план
за земеразделяне, представляващи осем имота, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.Т.С. ***, Т.И.И. ***, Й.Д.И. ***, И.М.Г. ***, М.Г.М.
***, Б.Г.М. ***, Д.М.С. ***, Й.Т.М. ***, З.Н.К. *** и Д.М.Д. *** срещу Решение
по протокол № 3/463 от 03.02.1993 г. на Поземлена комисия - гр. Нова Загора, по
заявление вх. № 11935/22.06.1992 г. в частта, с която е постановен отказ да се признае
правото на възстановяване на собствеността върху земеделски земи с план за
земеразделяне, представляващи осем имота, с искане за обявяване на нищожност на
същото, като неоснователна.
ОСЪЖДА И.Т.С. *** с ЕГН **********, Т.И.И. ***, ЕГН **********, Й.Д.И. ***, ЕГН **********, И.М.Г. ***,
ЕГН **********, М.Г.М. ***, ЕГН **********, Б.Г.М. ***, ЕГН **********, Д.М.С. ***,
ЕГН **********, Й.Т.М. ***, ЕГН **********, З.Н.К. ***, ЕГН ********** и Д.М.Д.
***, ЕГН ********** да заплатят на ОС „Земеделие“ гр. Нова Загора разноски по
делото в размер на 670,00 (шестстотин и седемдесет) лева.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: