Решение по дело №101/2023 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от ДОПК.

Образувано е по жалба на "Миро Фууд" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к. „Бонония“ бл.1, вх.Е, ет.1, ап.22, представлявано от М.М. П., срещу ревизионен акт № Р-04000522003288-091-001/20.12.2022г., издаден от Б.И.Б, на длъжност началник сектор в НАП ТД Велико Търново - възложил ревизията и Н.К.К., на длъжност главен инспектор по приходите в НАП ТД Велико Търново - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 29 от 20.03.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, в частта, в която по ЗДДС за данъчни периоди м.07.2019г. - м.03.2020г., м.06.2020г. -м.11.2020г. и м.03.2021г.-м.02.2022г. е начислен допълнително ДДС общо в размер на 38192,88 лв., през м.08.2021г. е отказан данъчен кредит в размер на 12,34 лв. по фактура № **********/06.08.2021г., издадена от „Балкам груп" ООД, с получател друго данъчнозадължено лице („Макси Миро“ ЕООД), начислени са лихви в размер на 9546,16 лв. и в частта по ЗКПО е определен допълнителен корпоративен данък за 2019г. и 2021г. общо в размер на 2251,50 лв. и лихви в размер на 532,65 лв., а за 2020г. е намалена данъчната загуба от 6915,69 лв. на 2138,90 лв.

Според жалбоподателя, в хода на ревизията е установено, че между декларираните извършени доставки и признатите приходи за съответния период, не са налице различия. Многократно направените проверки на място в обекта, не са констатирали нарушения. Твърди, че предложените за установяване допълнителни ДДС и корпоративен данък се базират на информация от програмен продукт, който е използван не само за отчитане на реалните продажби, но и за обучение на персонала, обучение на ученици от посочена професионална гимназия, изготвяне на оферти на евентуални клиенти и изготвяни от персонала справки.

Иска отмяна на установените в повече от декларираните ДДС за извършените продажби и корпоративен данък за ревизирания период.

Ответникът, чрез процесуалния си представител, развива доводи за законосъобразност на оспорения административен акт, чиито констатации са потвърдени от събраните в хода на ревизията и съдебното производство доказателства. Ревизията е установила наличието на данни за укрити приходи. Поради това, основата за облагане по ЗКПО и ЗДДС за ревизираните периоди е определена след извършен анализ по реда на ревизията при особени случаи по чл.122 и сл. от ДОПК, при който фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното. Същевременно жалбоподателят не е ангажирал доказателства, които да опровергаят приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи от страна на ревизиращите органи. Сочи, че данните от програмния продукт са обезпечени, без оспорване по реда на ДОПК при извършването. Снемането на данни е извършено на финализиран оптичен носител, който се явява веществено доказателствено средство и закрепените в него данни се смятат за създадени от ревизираното лице, тъй като са се съдържали в компютър, намиращ се в търговския му обект.

Иска жалбата да бъде отхвърлена и претендира юрисконсултско възнаграждение. Детайлни съображения по съществото на спора са изложени в депозираните на 21.02.2024 г. писмени бележки.

Съдът намира, че жалбата е подадена в срока по чл.156, ал.1 ДОПК, от активно легитимирана страна, адресат на акта, имаща право и интерес от обжалването, тъй като обжалваният РА акт създава нови публични задължения за дружеството и по този начин неблагоприятно засяга неговата правна сфера. Ревизионният акт е обжалван пред горестоящия администрация орган и след потвърждаващото го Решение № 29 от 20.03.2023г., е обжалван пред териториално компетентния административен съд.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна, поради следните съображения:

Ревизионното производство е образувано въз основа на ЗВР № Р-04000522003288-020-001/01.07.2022г. (л.77), изменена със ЗИЗВР № Р-04000522003288-020-002/07.10.2022г. (л.79) и обхваща установяване на задълженията за КД (корпоративен данък) за периода 29.03.2019г. – 31.12.2021г. и за ДДС за периода 22.07.2019г. – 28.02.2022г. Въз основа на събраните доказателства е съставен РД № Р-04000522003288-092-001/22.11.2022г. (л.42), който е дал основание за издаване на обжалвания РА - предмет на настоящото съдебно производство.

Съдът намира, че в хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна на РА само на това основание. ЗВР и ЗИЗВР са издадени от длъжностни лица, надлежно упълномощени въз основа на заповеди (л.88, л.83) на директора на ТД на НАП Велико Търново, а сроковете за извършването на ревизията са съобразени с предвидените в чл.114 от ДОПК. Извършените процесуални действия и събраните доказателства са осъществени по реда на ДОПК и при спазване на основните принципи на кодекса.

След връчването на РД на 24.11.2022г. (л.72), на 05.12.2022г. е подадено възражение (л.41), а РА, издаден на 20.12.2022г. (л.9) е връчен лично на управителя на 18.01.2023г. (л.15).

При това положение Съдът приема, че РД и РА са издадени от компетентните за това органи по приходите и в сроковете по чл.117, ал.1 и чл.119, ал.2 от ДОПК, съобщени са на представляващия дружеството, с което действие, на ревизираното лице е била осигурена възможност да упражни правото си на защита в пълен обем.

Ревизията е извършена по реда на чл.122 от ДОПК поради установено наличие на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК.

Ревизиращият екип е установил, че дружеството-жалбоподател е вписано в ТР на 29.03.2019г. и е регистрирано по ЗДДС, считано от 17.01.2020 г. Търговската дейност е извършвана в ресторант „При Миро“, находящ се в гр. Видин с посочен адрес. През целия ревизиран период, продажбите в обекта са регистрирани чрез ЕКАФП с № ZK111082 и ФП № 50166425 и е имало сключени общо 8 бр. трудови договори със служители.

С Протокол № Р- 04000522003288-ППД-001/30.08.2022г. (л.85), към ревизията са приобщени доказателствата от извършена проверка за анализ на данни в електронен формат на „Миро Фууд“ ЕООД, приключила с Протокол № П-04000522018893-073-001/30.06.2022 г. (л.88).

На 10.03.2022 г. в ресторанта, стопанисван от „Миро Фууд“ ЕООД от органи по приходите е извършена проверка, документирана с Протокол сер.АА № 1782259/10.03.2022г. (л.168), приобщен към доказателствата (л.85). При тази проверка е установено, че в ресторанта има 1 бр. ЕКАФП с дистанционна връзка към НАП с № ZK111082, който е свързан с намиращия се в обекта компютър, на който е инсталиран програмен продукт „Микроинвест Склад Про“. На основание чл.40, ал. 1 от ДОПК, са извършени и действия за обезпечаване на доказателства, чрез копиране на информация от и на технически носители, за което е съставен Протокол cep. АА № 0037821/10.03.2022г. (л.145), подписан от управителя Мирослав П., като лице присъствало при проверката. Протоколът е приобщен към доказателствата (л.88, л.85). Снемането на данни от компютърната система на „Миро Фууд“ ЕООД е извършено на технически носители - финализиран оптичен носител, който е веществено доказателствено средство и съдържащите се в него данни се смятат за създадени от ревизираното лице, тъй като са се съдържали в компютър, намиращ се в търговския му обект. При тази проверка, управителят Мирослав П. е попълнил декларация (л.146-гръб и л.147), че „Микроинвест склад Про“ се използва за отчитане на продажбите в обекта (т.1а), като не е използван за учебни цели (т.5) и не е свързан с програмния продукт на счетоводната отчетност (т.4).

В хода на проверката, а впоследствие и при ревизията, данните от програмния продукт „Микроинвест склад Про”, отчитащ продажбите в обекта, са разчетени с помощта на специализиран лицензиран софтуер и приобщеното техническо разяснение на програмния продукт, предоставено от „Микроинвест“ ООД (л.159). Анализът на данните е описан в РД и от там се установява, че всеки запис препраща към номера на касов апарат, от който са издавани касовите бележки в ресторанта, за отчитане на продажбите, в резултат на което е прието, че записите в програмния продукт са автентични и отразяват продажби, извършени в ресторанта.

За периода от 01.04.2019 г. до 10.03.2022 г. са налични общо 115739 бр. записа за извършени продажби по артикули на обща стойност 445551,75 лв. с ДДС, като таблица 3 от РД съдържа помесечна информация за регистрираните продажби.

На 07.04.2022г. (л.109) и с Протокол № 1782266/17.05.2022г. (л.171), управителят е представил искани при проверката доказателства. В писмени обяснения той е посочил, че програмният продукт се използва за улеснение на персонала при извършване на продажби на стоки от него и от неговите служители (л.469 гръб, т.17 и т.19).

Извършващият сервизното обслужване на касовия апарат на жалбоподателя, с № ZK111082 и ФП № 50166425 „Дюмак“ ЕООД е приложил на електронен носител контролната лента за периода от 01.04.2019 г. до 31.03.2022 г. (л.144 –СД), приобщен към доказателствата.

Реалността на данните от обезпечената информация от „Микроинвест склад Про“ е установена със сравнение между записите от нея и артикулите, вписани в издадените фискални бонове с № 006488/10.03.2022г., събран на датата, на която е извършено обезпечаването на информацията на програмния продукт, и № 00286315/27.12.2019 г. – от проверка с Протокол № АА02927/27.12.2019г. Установено е съответствие. Същото е направено и за 31 бр. продажби с фискални бонове през периода 01.04.2019г.-10.03.2022г., които също са отразени в програмния продукт.

Извършени са съпоставки на месечна база за периода 01.04.2019г.-28.02.2022г., данни за които са получени в НАП, чрез дистанционната връзка на фискалното устройство, с тези декларирани от дружеството в СД по ЗДДС и посочени в попълнените от ревизираното лице справки, при които за някои месеци са установени положителни или отрицателни разлики. За тях ревизираният е посочил, че се дължат на спецификата на работната смяна, която може да приключи след 0,00ч. и дневният оборот от смяната ще се регистрира във фискалната памет на ЕКАФП за следващия работен ден, който може да бъде и следващия месец. Разликата за м.10.2020г., м.11.2020г. и м.02.2022г. се дължала на факта, че ЕКАФП, поради технически причини, не бил подал данни към НАП.

За периода 01.04.2019г.-28.02.2022г. е извършена и съпоставка между „Микроинвест склад Про“ и ЕКАФП, и е установено, че не са отчетени в пълен размер реализираните приходи от дружеството, както следва: неотчетени приходи от продажби за 2019г.- 131523,31 лв. с ДДС, за 2020г. - 76245,02 лв. с ДДС, за 2021г.- 93523,70 лв., за периода 01.01.2022г.- 28.02.2022г. - 14503,96 лв. с ДДС.

След като ревизията е установила, че за периода 29.03.2019г. - 28.02.2022г. жалбоподателят не е отчел всички приходи от продажби в ресторанта, т.е. налице са данни за укрити приходи, тя е приела, че основата за облагане по ЗКПО за периода 29.03.2019г.- 31.12.2021г. и по ЗДДС за периода 22.07.2019г.-28.02.2022г. следва да бъде определен по реда на чл.122 и сл. от ДОПК.

След установеното обстоятелство по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, на основание чл.124, ал.1 от ДОПК, на ревизирания е връчено Уведомление с изх.№ Р-04000522003288-113-001/15.09.2022г. (л.514) и Искане за представяне на документи и писмени обяснения от задължено лице изх. № Р-04000522003288-040-001/15.09.2022г. (л.521), с което е изискано представянето на Декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК за ревизираните периоди и други изчерпателно изброени документи, които жалбоподателят е предоставил (л.525-698).

В частта по ЗКПО, приетите от ревизията приходи за 2019 г. са в размер на 159380,81 лв., от които декларирани с ГДД 46308,30 лв. и неотчетени приходи 113072,50 лв.; за 2020г. са в размер на 104834,64 лв., от които декларирани с ГДД 37925,07 лв. и неотчетени приходи 66909,57 лв.; за 2021г. са в размер на 121087,51 лв., от които декларирани с ГДД 35966,47 лв. и неотчетени приходи 85121,04 лв.

За да определи присъщите разходи, съответстващи на недекларираните приходи, ревизията е възприела процентното съотношение между отчетените от жалбоподателя разходи (отчетна стойност на продадените стоки и изписаните по счетоводни данни материали) и отчетените приходи от продажба на стоки и продукция, което за 2019г. е 81,49 %, за 2020 г. е 92,78 % и за 2021 г. е 91,26 %. Прилагайки този процент към размера на установените укрити приходи стойността на съответните разходи за 2019г. е определена на 92 142,79 лв., за 2020г. - 62078,70 лв. и за 2021г. - 77681,46 лв., относими към неотчетените приходи през съответните години.

Така признатите разходи за 2019г. са 138280,08 лв., от които отчетените по ГДД са 46137,29 лв.; за 2020г. са 106946,50 лв., от които отчетените по ГДД са 44867,80 лв.; за 2021г. в размер на 117363,34 лв., от които отчетените по ГДД са 39681,88 лв.

Определената по реда на чл.122 от ДОПК данъчна основа за облагане с корпоративен данък е както следва:

- за 2019г. - печалба в размер на 21401,57 лв. (разликата между приходи от 159380,81 лв. и разходи от 138280,08 лв.), като са взети предвид извършените увеличения на финансовия резултат с 300,84 лв. от ГДД.

В резултат, дължимият корпоративен данък за 2019г. е 2140,16 лв., включващ внесени 47,19 лв., допълнително установени 2092,97 лв. и лихви 525,03 лв.;

- за 2020г. - загуба в размер на 2138,90 лв. (разлика между приходи от 104834,64 лв. и разходи 106946,50 лв.), като са взети предвид извършените увеличения на финансовия резултат с 27,04 лв. от ГДД;

- за 2021г. - печалба в размер на 1585,27 лв. (разлика между приходи от 121087,51 лв. и разходи от 117363,34 лв.), като е взета предвид определената при ревизията загуба за 2020г. в размер на 2138,90 лв.

Дължимият корпоративен данък за 2021г. е определен на 158,53 лв. главница и лихви 7,62 лв.

В частта по ЗДДС, след анализа на обезепечената информация, по реда на чл.40 от ДОПК (л.168) е установено, че през м.06.2019г. жалбоподателят е достигнал облагаем оборот 53641,48 лв. (л.53-гръб и л.57 - таблица 17 от РД).

След изтичане на календарния месец, жалбоподателят е длъжен да определи за предходните 12 месеца, преди текущия, облагаемия си оборот (чл.73, ал. 1 от ППЗДДС). При оборот от 01.04.2019 г. до 30.06.2019 г. в размер на 53641,48 лв., срокът за заявлението за регистрация по ЗДДС е до 08.07.2019г. След което са следвали задължения за ежемесечни СД, начисляване на ЗДДС за всички облагаеми доставки и внасяне на данъка, когато има за внасяне. „Миро Фууд“ ЕООД не е изпълнил това свое задължение, поради което, на основание чл.102, ал.3, т.1 от ЗДДС, това е направено с РА, като дължимия данък е определен за периода от изтичането на срока, в който е следвало да бъде издаден акт за регистрация до фактическата дата, на която е извършена регистрацията от орган по приходите. Т.е. от 22.07.2019г. до 17.01.2020 г. За част от доставките, извършени след 01.07.2020г., е приложена изменената данъчна ставка 9%.

Допълнителните задължения за ДДС за данъчни периоди м.07.2019г. -м.03.2020 г., м.06.2020г.- м.11.2020г. и м.03.2021г.-м.02.2022г. са определени общо в размер на 38192,88 лв.

Също така е установено, че през м.08.2021г. „Миро Фууд“ ЕООД е отразил в дневника си за покупки и е ползвал данъчен кредит по ф-ра № 44000135284/06.08.2021г. с данъчна основа 61,70 лв. и ДДС 12,34 лв., издадена от доставчика на трето лице, поради което на основание чл.68, ал.1 от ЗДДС е отказан данъчен кредит през м.08.2021 г. в размер на 12,34 лв. по същата фактура.

По делото е изслушана експертиза, извършена от вещо лице – компютърен специалист (л.750), което установява, че в стандартния режим на работа на програмния продукт „Микроинвест склад Про“, не е задължителна връзка с фискално устройство, като самият продукт не издава фискални документи. Вещото лице не може да даде заключение дали програмата е използвана само за обучение или с нея са издавани годни документи.

Изслушана е и съдебно-икономическа експертиза (л.786), която сочи, че ако програмата „Микроинвест склад Про“ не е свързана с фискално устройство, то задълженията на жалбоподателя по ЗКПО и ЗДДС за целия ревизиран период е съобразно декларирания от него с ГДД. Също сочи, че ако програмата издава фискални бонове през касовия апарат, а такива не са издавани в обекта със същия програмен продукт, то е налице опит за прикриване на приходи от търговеца и потвърждава установените от ревизиращите органи финансови резултати и дължими данъци.

Жалбоподателят не оспорва двете експертизи. Неговото оспорване е в насока, че програмния продукт „Микроинвест склад Про“ е използван за обучение на ученици и служители. Същевременно твърдението му не кореспондира с дадените от самия него обяснения в ревизионното производство:

- декларация (л.146-гръб и л.147), че „Микроинвест склад Про“ се използва за отчитане на продажбите в обекта (т.1а), като не е използван за учебни цели (т.5) и не е свързан с програмния продукт на счетоводната отчетност (т.4);

-писмени обяснения (л.469 гръб, т.17 и т.19), че програмният продукт се използва за улеснение на персонала при извършване на продажби на стоки от него и от неговите служители.

Същевременно представените Договори за провеждане на учебна и производствена практика на ученици във фирми и обекти от 16.09.2019 г. и от 18.09.2020 г. (л.31, л.32), сключени с ПГТ „Михалаки Георгиев“ гр. Видин също не доказват, че има данни в програмния продукт, които са въвеждани от ученици и не са свързани с осъществени продажби. Записи за продажба на стоки са извършвани от 18,30ч. до 07,30ч., неучебни дни - уикенди и ваканции, които не представляват учебно време.

На последно място, обстоятелството, че част от направените записи с програмния продукт препращат към фискални бонове е индиция, че именно с този продукт са отчитани реалните продажби в ресторанта, а не с издадените фискални бонове.

Конкретни доказателства, които да опровергаят фактическата обстановка, жалбоподателят не е ангажирал не само в ревизионното производство, но и в хода на съдебното обжалване.

При това положение съдът изцяло възприема установеното от ревизията наличие на обстоятелства по чл.122 от ДОПК – данни за укрити приходи.

Действия по обезпечаване на доказателствата, извършени по реда на чл.40 от ДОПК, а именно снемането на информацията от използвания програмен продукт, въз основа на която са установени укритите приходи, не са обжалвани в законовия 14-дневен срок по чл.41 от ДОПК. Процесуалното действие безспорно е законосъобразно извършено и събраните чрез него доказателства, са годни доказателства в ревизионното производство. РО правилно са ги обсъдили, заедно с всички събрани при ревизията доказателства и са достигнали до извода, че се налага ревизия при особени случаи по ДОПК. При нея органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на чл.122, ал.2 основа, когато е налице едно от обстоятелствата, посочени в т.1 до т.8. Презумпцията за вярност на констатациите на ревизионния акт е установена в разпоредбата на чл.124, ал.2 от ДОПК, съгласно която в производството по обжалването на ревизионния акт, при извършена ревизия по реда на чл.122, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл.122, ал.1 е подкрепено със събраните доказателства, както е в настоящия случай.

Допълнително, директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново е установил и наличие на хипотезата на чл.122, ал.1, т.4 от ДОПК, а именно воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, тъй като за ревизираните периоди сметките са водени само стойностно без аналитичност по видове, количество и единична цена на закупените стоки/материали. Този начин на водене на счетоводната отчетност е в нарушение на счетоводното законодателство и препятства всякакъв последващ контрол относно вида, количеството и стойността на заприходени и съответно изписани стоки и материали и тяхната наличност в края на отчетния период.

При съдебното обжалване, тази констатация не е оспорена и доказателства в тази връзка не са ангажирани от "Миро Фууд" ЕООД. При това положение, законовата презумпция не е оборена и тя е вярна, по силата на закона, независимо, че не е отразена в РА.

При връчването на Уведомление за определяне на данъка по реда на чл.122-124а от ДОПК, т.е при особени случаи (л.514-520), задълженото лице не е възразило за липса на основание за определяне на данъка по тази законов начин.

При така установените факти, съдът намира, че в настоящия случай са налице обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 ДОПК за извършване на ревизия по особения ред. Събраните по делото доказателства налагат категоричен извод за укрити приходи за процесните периоди. С оглед наличието на обстоятелства по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК, важи презумпцията на чл.124, ал.2 от ДОПК, че фактическите констатации в ревизионния акт се смятат за верни до доказване на противното, в производството по неговото обжалване. В този случай доказателствената тежест е обърната и жалбоподателят е страната в процеса, която трябва да обори презумпцията за вярност на фактическите констатации на ревизионния акт, което в настоящия случай не беше направено.

След като е доказано наличието на укрити приходи, ревизиращият екип е приложил правилно материалния закон и е издал законосъобразен ревизионен акт в процедура по чл.122 от ДОПК в частта на допълнително начисления ДДС и корпоративен данък. Наличието на предпоставката по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК прави обоснован и правилен извода на органите по приходите, че данъкът се дължи за извършените облагаеми доставки, защото установените приходи не са отчетени чрез ЕКАФП и не е начислен дължимият ДДС от самия търговец, поради което този данък на основание чл.86 ЗДДС е дължим и е начислен при ревизията.

Доказването на наличието на обстоятелствата по чл.122, ал.1, т.2 от ДОПК прави обосновани и правилни изводите за определен ЗДДС за данъчни периоди м.07.2019г. - м.03.2020г., м.06.2020г. - м.11.2020г. и м.03.2021г. - м.02.2022г. общо в размер на 38192,88 лв., през м.08.2021г. е отказан данъчен кредит в размер на 12,34 лв. по ф-ра № **********/06.08.2021г., издадена от „Балкам груп" ООД, с получател друго данъчнозадължено лице („Макси Миро“ ЕООД), начислени са лихви в размер на 9546,16 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък за 2019г. и 2021г. общо в размер на 2251,50 лв., лихви в размер на 532,65 лв., а за 2020г. данъчната загуба е намалена от 6915,69 лв. на 2138,90 лв.

В тази връзка, по отношение на конкретните размери на корпоративен данък, ДДС и лихви, съдебно-икономическата експертиза сочи, че при установените укрити приходи, вещото лице потвърждава установените от ревизиращите органи финансови резултати и дължими данъци.

Във връзка с конкретно определения размер на двата вида данък и с определените лихви не са наведени конкретни възражения. Няма данни, а и не се твърди ревизираното лице да е внесло данъка към датата на издаване на оспорения ревизионен акт, следователно лихвите са дължими.

Въз основа на изложеното съдът намира, че жалбата като неоснователна и недоказана следва да бъде отхвърлена.

При този изход на делото и своевременно направеното искане, на основание разпоредбата на чл.161, ал.1 от ДОПК на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Изчислено съобразно разпоредбата на чл.8, ал.1, във връзка с чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (в приложимата й редакция) същото възлиза на 4692,84 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки).

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК във връзка с чл.160, ал.1 ДОПК, Съдът,

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на "Миро Фууд" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к. „Бонония“ бл.1, вх.Е, ет.1, ап.22, представлявано от М.М. П., срещу ревизионен акт № Р- 04000522003288-091-001/20.12.2022г., издаден от Б.И.Б, на длъжност началник сектор в НАП ТД Велико Търново - възложил ревизията и Н.К.К., на длъжност главен инспектор по приходите в НАП ТД Велико Търново - ръководител на ревизията, потвърден с решение № 29 от 20.03.2023 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново, в частта, за данъчни периоди от м.07.2019г. до м.03.2020г., от м.06.2020г. до м.11.2020г. и от м.03.2021г. до м.02.2022г. е начислен допълнително ДДС общо в размер на 38192,88 лв., през м.08.2021г. е отказан данъчен кредит в размер на 12,34 лв., начислени са лихви в размер на 9546,16 лв. и е определен допълнителен корпоративен данък за 2019г. и 2021г. общо в размер на 2251,50 лв., лихви в размер на 532,65 лв. и за 2020г. данъчната загуба е намалена от 6915,69 лв. на 2138,90 лв.

ОСЪЖДА "Миро Фууд" ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Видин, ж.к.„Бонония“ бл.1, вх.Е, ет.1, ап.22, представлявано от М.М. П. да заплати на Националната агенция по приходите – гр.София, сумата 4692,84 лв. (четири хиляди шестстотин деветдесет и два лева и осемдесет и четири стотинки), юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването.

Съдия: