№ 193
гр. Русе , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на шести април, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирослав А. Йорданов
при участието на секретаря Наталия И. Тодорова
като разгледа докладваното от Мирослав А. Йорданов Административно
наказателно дело № 20214520200183 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Ц. против Наказателно постановление
№ 20-1085-003871 / 17.12.2020 год. на началника на Сектор “ПП” към
ОДМВР - гр.Русе, с което на основание чл.179, ал.2 от ЗДвП за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер
на 200 лева, а на основание чл.183, ал.7 от с.з за нарушение на чл.6, т.1 от
ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 300 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от един месец. Иска се от съда,
да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно.
Редовно призован, се явява с процесуален представител, с когото
поддържат депозираната пред съда жалба.
Ответникът, редовно призован, не се явява и не изпраща свой
процесуален представител.
Русенската районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема отношение по жалбата.
Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, с оглед
произнасяне по същество, намира за установено следното:
1
Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен
интерес, поради което е допустима.
Подлежи на разглеждане по същество и е ОСНОВАТЕЛНА.
На 30.11.2020 г. жалб.Ц. управлявал лек автомобил „Порше Кайен“ с
рег. № Р 37-78 КВ по пътя с.Юпер – с.Черешово, обл.Русе, в условията на
снеговалеж, заснежено и непочистено от сняг платно за движение, с дебелина
на снежната покривка около 5 см. В един момент загубил контрол над
автомобила и се блъснал товарен автомобил – снегорин, с рег.№ Р 32-93 ВР.
За случая били уведомени органите на МВР. На място се явил свид.Д.Г.,
който приел, че жалбоподателя е извършил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Едновременно с това полицейският служител приел, че на пътя имало
създадена ВОД със заповед № РД 11-73 / 18.10.2019 г., изразяваща се в
забрана за движение на МПС, сигнализирана с пътни знаци А-23, В-2 и
бариера. При тези констатации съставил срещу Ц. АУАН, а впоследствие въз
основа на акта било постановено и обжалваното наказателно постановление.
Тази фактическа обстановка, съдът приема за установена след анализ на
събраните по делото доказателства.
По отношение на първото нарушение:
На първо място при извършената служебна проверка, съдът констатира
допуснати съществени нарушения на процесуални правила при провеждане
на административнонаказателното производство, водещи до
незаконосъобразността и отмяната на наказателното постановление, в тази му
част.
Налице е непълно описанието на нарушението и обстоятелствата, при
които е извършено, тъй като административнонаказаващия орган е посочил,
че жалбоподателят при избиране скоростта си на движение не се съобразила с
атмосферните условия, релефа, с условията на видимост, интензивността на
движението и др. обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие. В
същото време не са посочени фактически обстоятелства, при които е
извършено нарушението, отнасящи се до несъобразяването релефа,
интензивността на движението и др.обстоятелства.
В крайна сметка е наказан за това, че поради движение с несъобразена
скорост е причинила пътнотранспортно произшествие, но същевременно
въобще не е посочена скоростта на движение на управлявания автомобил.
Тази констатация е от съществено значение, за да може да се направи
2
преценка дали наистина скоростта е била несъобразена.
Всички тези пропуски са в разрез с императивната разпоредба на чл.57,
ал.1, т.5 от ЗАНН, съобразно която наказателното постановление следва да
съдържа описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено,
обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Допуснатото нарушение е съществено, тъй като е довело до
невъзможност жалбоподателя да разбере, въз основа на какви факти и
обстоятелства е било констатирано нарушението и какво точно е то, поради
което му било ограничено правото на защита, а освен това като не отговаря на
изискванията на посочената разпоредба, наказателното постановление се
явява незаконосъобразно, в тази му част.
Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН се допуска да се издаде
наказателно постановление и при липса на някои от задължителните
реквизити по чл.42 от ЗАНН в съставения акт за установяване на
административно нарушение, при определени условия, но в същия закон
липсва разпоредба, която да допуска валидиране на допуснатите нарушения
при постановяване на наказателното постановление.
На второ място, наред с допусната процесуална незаконосъобразност на
наказателното постановление, то се явява и необосновано, тъй като липсва
изследване относно това, каква е била скоростта на движение на
управлявания от Ц. автомобил и каква е следвало да бъде съобразената
скорост. Само факта на възникването на пътнотранспортно произшествие не
може да обоснове извод, че скоростта е била несъобразена. За да се направи
такъв обоснован и несъмнен извод е необходимо да се изследва конкретната и
безопасната скорост и причинно следствената ѝ връзка с настъпилия резултат.
Недопустимо е подвеждането на едно лице под административнонаказателна
отговорност, да почива само и единствено на предположение и субективна
преценка, неподкрепени със съответните доказателства.
Относно второто нарушение:
По делото се установи, че с визираната заповед е въведена ВОД по пътя
«Сливо поле-Борисово-Черешово», а село с.Юпер е извън този участък.
Освен това срокът на въведената организация на движението е за периода от
21.10.2019 г. до 30.11.2019 г., който е изтекъл година преди извършване на
деянието. С оглед изложеното не са налице доказателства, че цитираните
нарушени пътни знаци и бариера са във връзка с въведена ВОД, което е
съставомерен признак от вмененото му нарушение.
По изложените съображения наказателното постановление е
3
незаконосъобразно следва изцяло да се отмени.
При този изход на делото ОДМВР Русе следва да понесе направените
от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лева.
Не се споделя възражението за прекомерност на направените от
жалбоподателя разноски. Размерът на претендираните разноски,
представляващи единствено заплатеното адвокатско възнаграждение, следва
да се определи при съобразяване с правилото на чл. 18, ал. 2 във връзка с чл.
7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно което, когато наложената
имуществена санкция е до 1000 лева, минималното адвокатско
възнаграждение следва да е 300 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1085-003871 / 23.06.2017
год. на началник група в Сектор “ПП” към ОДМВР - гр.Русе.
ОСЪЖДА ОДМВР Русе да заплати на В. В. Ц. с ЕГН: **********
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300
лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – гр.Русе
чрез Районен съд – гр.Русе, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4