Р Е Ш Е Н И Е
№ 07.11.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение , II “Б” състав , в публично заседание на четвърти ноември през две хиляди и деветнадесета година ,
в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия АДРИАНА АТАНАСОВА
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №1332
по описа на 2019 година,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №1332/2019 г по
описа на СГС е образувано по въззивна
жалба на „Д.Б.“
ООД ЕИК ******** от гр.София срещу решение №473987
от 21.08.2018 г постановено
по гр.д.№53085/16 г на СРС , 45 състав , с
което на основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо
въззивника , че дължи на „С.“ ЕООД ЕИК********от
с.Долни Богров – СО сумата от 1509,60
лева продажбена цена по фактура №02..324 от 14.09.2015 г , ведно със законната лихва от 14.01.2016 г до
окончателното заплащане на сумата ; за която сума /частично/ е издадена заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на СРС , 45
състав .
Въззивникът излага доводи за
неправилност
на решението на СРС , тъй
като с преводно нареждане от 12.04.2018 г е заплатил претендираната сума .
Въззиваемата страна не е
подала писмен отговор на въззивната
жалба .
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 04.09.2018 г и е обжалвано в срок на 14.09.2018 г .
Налице
е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото ,
въззивният съд приема за установено следното от фактическа и
правна страна :
В мотивите на СРС е
възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд
извършва служебна проверка за нищожност и недопустимост на съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Относно доводите
за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС
.
За да отхвърли
иска СРС е приел , че представеното
платежно нареждане не доказва плащане , защото в него не е вписана преведената
сума .
Решението на СРС частично неправилно
. При констатирано платежно нареждане
по процесната фактура , в което липсва реквизит по чл.17 от Наредба №3 от
29.09.2005 г за паричните преводи и платежните системи , СРС следвало да изясни
случая и да изиска от ответника да поясни дали не разполага с четлив екземпляр
на платежното нареждане или с друго доказателство за превода . Ищецът не е
оспорил плащането по фактурата .
Пред
настоящия съд се представи от ответника екземпляр от преводното наруждане от
12.04.2018 г , от който е видно , че
ответникът е превел цялата сума по фактурата – 1509,60 лева . При съобразяване
на чл.76 ал.3 ЗЗД и т.1 от ТР №3/17 г от
27.03.2019 г по тълк.дело №3/17 г на ОСГТК на ВКС е видно , че плащането
погасява обезщетението по чл.86 ЗЗД за периода 14.01.2016 г -12.04.2018 г върху
главницата от 1509,60 лева в размер на 343,93 лева , както и 1165,67 лева от
главницата . След плащането ответникът дължи главница от 343,43 лева със
законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на главницата .
Налага се изводът , че решението на СРС
трябва да се отмени и претенциите на ищеца да се отхвърлят частично както
следва : искът да се отхвърли в частта , в която е признато за установено , че
ответникът дължи главница над сумата от 343,43 лева до 1509,60 лева, ведно със
законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на посочената
главница ; и обезщетение в размер на законната лихва за периода 14.01.2016 г – 12.04.2018
г върху сумата от 1509,60 лева . Решението на СРС трябва да се потвърди в
частта , в която е признато за установено , че ответникът дължи главница от 343,43
лева със законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на
главницата .
В частта за разноските решението на СРС
трябва да се потвърди , тъй като плащането на ответника е в течение на делото и
той е дал повод за завеждане на същото . Пред СГС въззивникът е доказал само 25
лева разноски , от които трябва да му се присъдят 19,31 лева съобразно
отхвърлената част от иска. Не е доказано плащане на адвокатското възнаграждение
на въззивника по банков път .
Водим от горното , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №473987 от 21.08.2018 г постановено
по гр.д.№53085/16 г на СРС , 45 състав , в частта , с която на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо „Д.Б.“ ООД ЕИК ********
от гр.София , че дължи на „С.“ ЕООД ЕИК********от
с.Долни Богров – СО разликата над 343,43 лева до 1509,60 лева продажбена цена по фактура №02..324 от
14.09.2015 г , ведно със законната лихва
от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата ; както и обезщетение в
размер на законната лихва върху сумата от 1509,60 лева за периода 14.01.2016
г - 12.04.2018 г ; за които суми /частично/ е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на СРС , 45
състав; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на „С.“
ЕООД ЕИК********от с.Долни Богров – СО;
срещу „Д.Б.“ ООД ЕИК ******** от гр.София ; в частта да се признае за
установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД , че
последното му дължи разликата над
343,43 лева до 1509,60 лева продажбена
цена по фактура №02..324 от 14.09.2015 г , ведно със законната лихва от 13.04.2018 г до
окончателното заплащане на сумата ; както и обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата от 1509,60 лева за периода 14.01.2016 г -12.04.2018 г ;
за които суми /частично/ е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от
11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на СРС , 45 състав
ПОТВЪРЖДАВА решение №473987 от 21.08.2018 г постановено
по гр.д.№53085/16 г на СРС , 45 състав , в частта , с която на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.чл.318 ТЗ и чл.79 ал.1 ЗЗД е признато за установено спрямо „Д.Б.“ ООД ЕИК ********
от гр.София , че дължи на „С.“ ЕООД ЕИК********от
с.Долни Богров – СО сумата от 343,43 лева продажбена цена по фактура
№02..324 от 14.09.2015 г , ведно със
законната лихва от 13.04.2018 г до окончателното заплащане на сумата
; за която сума /частично/ е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2016 г по ч.гр.д.№01791/16 г на
СРС , 45 състав ; както и в частта за разноските .
ОСЪЖДА „С.“ ЕООД
ЕИК********от с.Долни Богров – СО да заплати на „Д.Б.“ ООД ЕИК ********
от гр.София сумата от 19,31 лева разноски
пред СГС .
Решението не подлежи
на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.