№ 699
гр. Плевен, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ИЛОНА ЦВ. ДЕЛЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20234430100757 по описа за 2023 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „В.и.К.” ЕООД гр. П., в която се твърди,
че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл. 410 от ГПК
срещу ответника мариана С. ГЕ.. Твърди се, че вследствие на това е било
образувано ч.гр.д.№***год. по описа на П. районен съд и е била издадена
заповед за изпълнение против ответника за главница в размер на ***лв.
запериода ***., лихва за забава в размер на *** лв. за периода от ***г. до
***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението ***г. до окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от ***лв. за разноски по делото за държавна такса, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на ***.Вземането произтича от
следните обстоятелства: неплатена сума за предоставени ВиК услуги на
адрес гр.П., ул.“Г.“*** с ИТН ********** на лицето – титуляр по партидата
на водоснабдения имот, за които са издадени фактури в периода от ***.
Лицето не е било открито и съдът е разпоредил да се подаде иск за
установяване на за посочените в заповедта суми. Твърди се, че между
1
ищцовото дружество и потребителя е налице облигационно отношение, което
се регулира от Закона за водите, Закона за регулиране на водоснабдителните
и канализационните услуги, Наредба №4 от *** год. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи и от Общите условия на ВиК П.. Твърди се, че
съгласно разпоредбите на чл. 8 ал. 1 и 3 от горепосочената наредба
получаването на ВиК услуги се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от ВиК оператора и одобрени от собственика
(собствениците) на ВиК системи или от съответния регулаторен орган,
създаден със закон, или в изпълнение на концесионен договор.Твърди се, че
общите условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в
централен и местен ежедневник. Твърди се, че в срок до *** след влизането в
сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат във ВиК оператора заявление, в което да посочат различни
условия. Твърди се, че съгласно чл.33, ал.2 от ОУ, в сила от ***г. се издават
ежемесечни фактури,като абонат следва да заплати в 30 дневен срок
задължението си ползване на услугата.След този срок при неизпълнение , се
дължи лихва за забава.В заключение ищцовото дружество моли съда да
признае за установено вземането му по заповедта по чл.410 от ГПК.
Претендира и присъждане на направените деловодни разноски.
Ответницата, р. пр., не е подала отговор в срока по чл.131 от ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и
съобрази доводите на ищеца, намира за установено следното:
Претенцията на ищеца намира своето правно основание в разпоредбата
на чл. 422 във вр. с чл. 415 ал. 1 от ГПК. Налице е спор между страните
относно дължимостта на вземането по издадена в полза на ищеца заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№***год. по описа
на П. районен съд. Предявеният иск е допустим, тъй като във всички случаи,
когато заповедта за изпълнение е издадена въз основа на предвиден в закона
несъдебен акт /несъдебно изпълнително основание/ и е постъпило възражение
от длъжника в установения двуседмичен срок, заявителят
/кредиторът/ разполага с възможността да реализира правата си,
предявявайки претенцията по чл. 422 от ГПК. Разгледани по същество,
предявените положителен установителни искове са неоснователни.
2
С оглед изложеното в исковата молба и съобразно разпоредбата на чл.
154 ал. 1 от ГПК следва да се приеме, че в тежест на ищцовото дружество е да
докаже съществуването на претендираното вземане с всички произхождащи
от това обстоятелства, а именно: наличието на договорни отношения между
страните за доставка на ВиК услуги през процесния период, обема на
доставената услуга, както и че нейната стойност е в претендирания размер, а
по иска за заплащане на лихва за забава- че главното парично задължение е
възникнало, че е настъпила неговата изискуемост и че размерът му възлиза на
заявената сума. Визираните по- горе обстоятелства следва да бъдат
установени по делото чрез пълно и главно доказване.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл.238 и чл.239 от ГПК.
Съдът констатира, че ответника е редовно уведомен, връчени са му
преписи от исковата молба и доказателствата, не е подал в срок отговор до
съда на исковата молба и доказателствата, не е заявил становище по *** на
съда от ***г., не изпраща представител в с.з., за което е редовно призован и
не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие.
Като взе предвид горното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл.238, ал.1 от ГПК.
Съдът констатира, че на страните са указани последиците от
неспазване сроковете за размяна на книжа и от неявяването им съдебно
заседание. Намира също така, че предявеният иск, предмет на делото е
вероятно основателен, поради което са налице и предпоставките на чл.239,
ал.1 от ГПК.
С оглед на изложеното съдът приема, че предявените установителни
искове, се явяват основателни и доказани и следва да бъде уважени.
При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок
задължението си за предоставените услуги и с поведението си са станали
причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които
следва да заплати на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите
лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за
минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт,
3
като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ
бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.
Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и
относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с
осъдителен диспозитив. Съдът установи, че дължимият размер на
направените в заповедното производство разноски, е сумата от ***лв.
Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер
от ***лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде
определено в минимален размер от ***.Следва да се осъди ответника да
заплати направени разноски в настоящето производство общо ***лв., от
които ***. юрисконсултско възнаграждение и ***лв. д.т.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на
ответника М. С. Е., ЕГН**********, че ДЪЛЖИ на кредитора „В.и.К.” ЕООД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „С.С.” ***, сумата
главница ***лева, за предоставени от ВиК услуги за периода ***., лихва за
забава в размер на *** лв. за периода от ***г. до ***г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението ***г.
до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена заповед за
изпълнение ***г. по ч.гр.д.№***г. на ПлРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК М. С. Е., ЕГН**********, ДА
ЗАПЛАТИ на „В.и.К.” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. П., ул. „С.С.” ***, сумата общо в размер на ***лв.,разноски по настоящето
дело.
ОСЪЖДА М. С. Е., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на „В.и.К.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. „С.С.” ***,
сумата ***лв. - разноски по ч. гр.д.№***г. по описа на ПлРС.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и
4
чл.239 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5