№ 2794
гр. София, 31.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Н. Д. С. М.
при участието на секретаря П. Н. Н.
като разгледа докладваното от Н. Д. С. М. Гражданско дело №
20211110144115 по описа за 2021 година
Предявени са от „С. в.” АД срещу ЗЛ. ИВ. ИВ. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз
основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия за имот с адрес: гр.
София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9. Сочи, че договорната
връзка с ответника е възникнала въз основа качеството му на собственик на процесния
имот, който като такъв се явява „потребител“ на В и К услуги на основание § 1, ал. 1, т.
2, б. „б“ от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните
услуги. Посочва, че съгласно чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяването на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна
вода, като е извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са
начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца,
не е извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да
признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните
суми за главница в размер на 1904,98 лв., представляваща главница за задължения за
доставена и потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.08.2019 г. –
15.11.2020 г., ведно със законната лихва от 27.07.2021 г., както и мораторна лихва в
размер на 18,00 лв. за периода от 06.09.2019 г. до 15.11.2020 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.03.2021 г. по ч.гр.д. №
11624/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
Ответникът в срока за отговор на исковата молба оспорва иска по основание,
като оспорване наличието на облигационно правоотношение между страните се
съдържат и във възражението по чл. 414 ГПК. При условията на евентуалност релевира
и възражение за изтекла погасителна давност.
1
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по
реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални
предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в
срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от
уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по
заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Същите в случая
са налице, което обуславя допустимостта на исковете и необходимостта от тяхното
разглеждане по същество.
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за
установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за
предоставени услуги за доставка на питейна вода:
За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото
съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между
страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното,
поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена,
както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.
При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е
неоснователен. Съображенията за това са следните:
Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал.
1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители
на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица -
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К
услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в
етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на
населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след
съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за
питейни води.
В случая, ищецът не е доказал при условията на пълно и главно доказване, че
ответникът е собственик или титуляр на вещното право на ползване върху процесния
имот с адрес: гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9.
За установяване на посоченото обстоятелство по делото е изискано по реда на
чл. 186 ГПК да бъде задължена Столична община да представи удостоверение относно
обстоятелството кое е данъчнозадълженото лице по отношение на процесния имот.
Такова удостоверение, дори да сочи именно ответника като данъчнозадължено лице, не
е годно да установи при условията на пълно и главно доказване правнорелевантния
факт относно собствеността върху имота, доказателствената тежест за който носи
ищецът. Това е така, доколкото същото не представлява пряко доказателство за
установяване на това правнозначимо обстоятелство, а съставлява единствено индиция.
За да се приеме обаче за доказан един факт по делото въз основа на косвени
доказателства е необходимо да има такава верига от косвени доказателства, които
преценени в своята съвкупност по несъмнен и еднозначен начин сочат единствено
възможен извод. Ето защо съдът приема, че по делото не е доказано от ищеца при
условията на пълно и главно доказване, че ответникът се явява потребител на
водоснабдителни и канализационни услуги по см. на пар. 1, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ДР на
Закона за водоснабдителните и канализационните услуги за процесния имот през
процесния период.
2
На следващо място, дори да се приеме за доказана принадлежността на правото
на собственост на ответника върху процесния имот за релевирания период, искът се
явява неоснователен и на друго основание.
Съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни
Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на
водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.
По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на
потребителите от В и К оператора „С. в.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.
6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са
публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има
данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в
срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.
Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.
VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи и Общите условия на ищеца.
Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни
количества за имоти в сграда – етажна собственост – 1/ при наличие на водомери
потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от
Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи; 2/ при липса на водомери
потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено
месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи.
За установяване на обема на разхода за вода, отразени във фактури за периода
от 06.09.2019 г. до 15.11.2020 г. за процесния имот и дължимата цена за ползваните В и
К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ.
От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – апартамент,
находящ се в гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9, е
водоснабден и с изградена канализация.
Вещото лице по СТЕ дава заключение /въз основа на представена му от ищеца
справка/, че за процесния период отчитането е извършено по метода „на база брой
ползватели“ – за 1 бр. обитател. Съгласно заключението на СТЕ фактурираните
потребени месечни водни количества за формиране на задължението са определени по
реда на чл. 32, чл. 35 и чл. 39, ал. 1 Наредба № 4/14.09.2004 г. на база показания на
индивидуални измервателни устройства. За процесния период потребените
/фактурирани/ водни количества по сметката по партидата са общо 190,075 куб. м. /при
средно потребление по 13,58 куб. м./месец за имот, определено на база показания на
водомерите и начислени количества вода „общи нужди“.
В случая, ищецът не е ангажирал по делото годни писмени доказателства, от
които да е видно, че е извършен реален отчет на водомерите в процесния имот през
процесния период. Ето защо, не може да се направи и безспорен извод, че извършените
от ищеца вписвания в счетоводните му книги, касаещи процесния имот и период, са
достоверни, за да се приеме, че ответникът дължи претендираната цена.
Предвид изложеното по-горе, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 във
вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
3
сумата от 1904,98 лв., представляваща главница за задължения за доставена и
потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.08.2019 г. – 15.11.2020 г.,
следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на иска за лихва за забава предполага наличието на главен
дълг и забава в погасяването му.
Предвид формирания от съда извод за липса на главен дълг, следва да се
отхвърли като неоснователен и искът за лихва за забава.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ответникът. Същият е
претендирал такива и представя доказателства за заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 390 лв., които следва да бъдат присъдени.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „С. в.“ АД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост – 4“, ул.
Бизнес парк София № 1, сграда 2А, срещу ЗЛ. ИВ. ИВ., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж. к. „Люлин“, бл. 214, вх. Ж, ет. 3, ап. 134, иск с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
дължи сумата от 1904,98 лв., представляваща главница за задължения за доставена и
потребена вода, отразени във фактури, дължими в периода 06.08.2019 г. – 15.11.2020 г.,
до имот с адрес: гр. София, ж. к. „Лозенец“, ул. „Горски пътник“ № 1-3, ет. 3, ап. 9,
както иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
дължи мораторна лихва в размер на 18,00 лв. за периода от 06.09.2019 г. до 15.11.2020
г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 05.03.2021 г.
по ч.гр.д. № 11624/2021 г. по описа на СРС, 56 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „С. в.“ АД, ЕИК: ********* да
заплати на ЗЛ. ИВ. ИВ., ЕГН: ********** сумата от 390 лв., представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в 2 – седмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4