Решение по дело №9403/2020 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……….. / 04.11.2021г., гр.Варна

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІІІ-ти състав, в публично заседание, проведено на 08.10.2021г., в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕЛА КРЪСТЕВА

при участието на секретар МИГЛЕНА МАРИНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9403 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявен от ищецът М.Д.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. Ц.И.И. - член на Софийската адвокатска колегия, със служебен адрес/адрес за призоваване: гр. София, ул. "Опълченска" № 76, ет. 1, офис 3-1, срещу ответника Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, представляван от изпълнителния директор и председател на управителния съвет на ГФ - Б.М., осъдителен иск с правно основание чл.557, ал.1, т.1 от КЗ, вр. с чл.45, чл.52 и чл.86 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 25 000.00лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, които ищеца е преживял вследствие на ПТП, настъпило на 10.03.2017г., в град Варна, ведно със законната лихва от 10.03.2017г. – т.е. от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 172,09лв./сто седемдесет и два лева и девет стотинки/ - имуществени вреди, както следва:

- 40.00 лв. - платена медицинска услуга за Медицинско удостоверение № ***/2017 г., изготвено от д-р ****;

- 75.00 лв. - по Фактура № **********/15.03.2017 г., издададена от "****" ЕООД за закупен полиестерен бинт;

- 8,47 лв. - по Фактура от 23.03.2017 г. за извършен таксиметров превоз, издадена от "****БГ" ЕООД

- 8,06 лв. - по платежен документ от 27.03.2017 г. за извършен таксиметров превоз, с платежен документ, издаден от "****" ЕООД

- 6,91 лв. - по фактура № 0004977, издадена от "Норд 2014" ЕООД за извършен таксиметров превоз;

- 5,80 лв. - 2 броя потребителска такса от по 2,90 лв. за медицински преглед, извършен в ****от 31.03.2017 г.;

- 2,90 лв. - касов бон за потребителска такса от 31.03.2017 г. за медицински преглед, извършен в ****от 31.03.2017 г.;

- 7,93 лв. - касов бон за извършени таксиметрови услуги от "****2018" ЕООД на 20.03.2017 г.;

- 7,14 лв. - касов бон за извършени таксиметрови услуги от "****3" ЕООД от 20.03.2017 г.;

- 9,88 лв. - касов бон за извършени таксиметрови услуги от "****3" ЕООД.

Моли се, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се осъди ответното дружество да заплати на ищеца и всички разноски по делото, включително за адвокатско възнаграждение.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, обективирани в обстоятелствената част на исковата молба: Твърди се, че на 10.03.2017г., в гр.Варна, пред офиса на куриреско дружество "****", на ул."****", в който М.Д.Л., като служител, помагайки на Л.В.З. ЕГН **********, клиент на "****", да натовари тежка пратка в автомобила си, като стоял на дясната пътна лента, в близост до автомобила на клиента, в който трябвало да натоварят пратката, автомобил "*** 4" Суф, с неустановен регистрационен номер и неустановена като самоличност водач /жена/, преминал по пътното платно в посока към бул. "Цар Освободител" и минавайки, прегазил левия крак на М.Д.Л. и го бутнал на земята с колата си.

От процесното ПТП, се сочи, че ищецът е получил травматични увреждания, изразяващи се в: контузия на лявата киткова става и счупване на главичката на пета предходилна кост на лявото стъпало с разместване на фрагментите. Травматичните увреди, настъпили в резултат на двустранен силен натиск в областта на лявото стъпало - прегазването, последващото падане и удар на левия горен крайник в подлежащата настилка. Счупването на главичката на пета предходилна кост, се сочи, че е обусловило трайно затруднение в движението на левия довел крайник за период по-дълъг от 6 седмици. Контузията на лявата киткова става, е обусловила временно разстройство на здравето, което не е било опасно за здравето.

Травматичните увреди, се сочи че променили живота и ежедневието на ищеца. След претърпяното ПТП дълго време за него са се грижили близките му, тъй като е имал нужда от помощ. Инцидентът, според изнесеното, е бил неочакван, стресогенен фактор за ищецът, настъпил неочаквано. И до настоящия момент, ищецът сочи, че не се е възстановил емоционално от настъпилата катастрофа и вероятно споменът за нея ще остане до живот. Сочи, че видно от Постановление за спиране на наказателното производство от 19.09.2017 г. на прокурор при Районна прокуратура - град Варна с № ***/2017 г. след запознаване с материалите по ДП № ***/2017 г. по описа на сектор "Пътна полиция" при ОДМВР -град Варна, сектор "Пътна полиция" е прието, че производството следва да бъде спряно, тъй като в срока по чл. 234, ал. 1 от НПК, въпреки извършените процесуално-следствени действия авторът на деянието не е бил разкрит. Постановлението не е било обжалвано от ищеца. Официален документ за липсата на обжалване е изпратено от Районна прокуратура - Варна по искане на ищеца директно до Г. Ф., с оглед произнасянето му.

След като се снабдил с Постановлението за спиране на наказателното производство, ищецът сочи, че е входирал Писмена претенция пред Г. Ф. с техен вх. № ***/15.01.2018г., в резултат, на което след като комисия при Г. Ф. се е запознала със случая на ищеца, с Писмо с техен изх. № ***г., е било отказано изплащането на обезщетение за ищеца с аргумента, че по досъдебното производство не е била изготвена автотехническа експертиза, което според ищецът означава, че се вменява на него във вина поведението на разследващия полицай по случая и преценката от негова страна за необходимостта от назначаване на автотехническа експертиза. С оглед становището на Г. Ф., ищецът сочи, че е принуден да образува настоящото съдебно производство, с оглед защита на законните права и интереси на самия него като пострадали при ПТП. Счита, че във връзка с всички причинени телесни увреди, болки и страдания - както физически, така и емоционални, това на ищеца следва да бъде изплатено обезщетение в справедлив размер.

Вследствие на изложеното се моли предявената искова претенция да бъде уважена.

Ответникът Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, чрез процесуален представител, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който възразява срещу непредставянето с приложенията на исковата молба, на копие от удостоверение за банкова сметка.

*** № ***/14.09.2020г. на ВРС, ищецът е задължен да посочи банкова сметка, ***, депозирано пред ВРС на 12.10.2020г. – в БАНКА ***, IBAN ***, BIG ***.

В отговорът си, ответникът оспорва изцяло по основание и размер предявеният иск. Сочи се от от.Г. Ф., че вече е бил сезиран във връзка с процесното ПТП и по образуваната щета № ***/15.01.18г., УС на ГФ, е отказал изплащането на обезщетение за неимуществени вреди. Настоява се, че видно от доказателствата по делото и от твърденията на ищеца, никъде не са предоставени данни дали представеното постановление за спиране е влязло в сила. Ищецът, се сочи, че е имал възможност да се снабди с необходимата информация, но не го е сторил. Моли се от ответникът,съда да не взима предвид изложеното от ищцовата страна като цитат: че „ни се вменява вина поведението на разследващия полицай". Настоява се, че видно от писмо с изх. № ***/12.004.2018г., което не е приложено от ищеца, ГФ е отказал изплащането на обезщетение, като е посочено, че при представяне на данни дали постановлението за спиране от 19.09.2017г. на РП Варна е било обжалвано, претенцията на молителя ще бъде разгледана отново. Това не се е случило, ищецът е предпочел да заведе настоящата искова претенция, изчаквайки достатъчно дълъг период, за да може да се натрупа по-голяма законна лихва. Предполага се, че с това се цели облагодетелстване в икономически финансов план на същия. Счита се от ответникът, че с оглед предоставените както доказателства от ищеца материали по досъдебното производство и от изложеното от самия ищец, единствена причина за настъпване на процесното ПТП, е поведението на ищеца, който е се е намирал по средата на пътното платно, с което е поставила водачът на неизвестния автомобил в невъзможност да реагира. В тази връзка, се счита, че вина за процесното ПТП има единствено ищеца, който не е предприел необходимите действия за осигуряване на собствената си безопасност, намирайки се по средата на пътното платно.

В случай, че се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено ищецът, то ответникът прави възражение за съпричиняване от страна на М.Д.Л., в размер на поне 50%, който се е движел неправилно по пътното платно в нарушение на чл. 108, ал. 2, чл. 113 и 114отЗДвП.

С оглед изричното изявление на ищеца, че е „стоял на дясната пътна лента" моли се да бъде отделено като безспорно, че ищецът се е намирал на пътното платно, както и че се е движел неправилно по същото. Досежно размера на предявената претенция от 25 000.00 лева за неимуществени вреди и 172.09 лева за имуществени вреди, ответникът счита, че този размер е изключително завишен, тъй като не отговаря на съществуващите в страната икономически условия, стандарт на живот и съдебна практика към датата на ПТП -10.03.2017 г.

Исковата претенция, според ответникът, не кореспондира със задължителната практика -Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС и създадената при действието на чл. 290 от ГПК задължителна практика на ВКС по приложението на чл. 52 от ЗЗД - решение № 83/06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008 г. на II т.о., решение №95/24.10.2012 г. по т.д. № 916/2011 г. на I т.о., решение № 154/30.10.2012 г. по т.д. №807/2011 г. на II т.о. и др. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС, с които е разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт, се сочи, че е обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии. Тези критерии са възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД, която приема, че справедливото възмездяване на настъпилите от деликта вреди изисква задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правнорелевантни факти. Предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна практика на съдилищата в Р България, нито с принципа на справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.

Ответникът испорва изцяло и претенцията за лихва от датата 10.03.2017г. Моли, съдът да вземе предвид и следното: Ф.ът винаги е уведомен в един по-късен момент и спрямо него законодателят в чл. 288, ал.7 от КЗ (отм.) е предвидил 3-месечен срок, в който след като бъде сезиран, е длъжен да се произнесе по претенцията на пострадалото лице. В този смисъл се цитира постоянната съдебна практика - Решение №1028/2008г. по т.д.621/2007г. на ВКС, и се обосновава от ответника, че Г. Ф. дължи законна лихва след изтичане на законоустановения тримесечен срок.

Сочи се от ответникът, че Ф.ът е бил поставен от ищеца в обективна невъзможност да се произнесе по претенцията, като определи и изплати обезщетения за неимуществени вреди. Видно от приложените книжа и поведението на ищеца, ГФ е бил сезиран за процесното ПТП, като в подкрепа на твърденията му не са представени доказателства и документи, удостоверяващи основанието и размера на обезщетението, и не са представени никакви доказателства, установяващи механизма, причините и обстоятелствата, при които е настъпило събитието, и поведението на участниците в него, както и предоставяне на данни дали постановлението за спиране от 19.09.2017г. на РП Варна е било обжалвано. С писмо с изх. № ***/12.004.2018г., молителят е бил надлежно уведомен, че за установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства, е необходимо да представи допълнителни доказателства и че ако представи изисканите документи, претенцията му ще бъде отново заведена и разгледана. Напротив, ответникът счита, че в PC Варна, е заведена срещу Г. Ф. настоящата искова молба, като към нея отново не са приложени към преписи от необходимите писмени доказателства. Ако изисканите писмени доказателства, са били надлежно представени в Г. Ф. по щетата, Управителният съвет на Г. Ф. е нямало да постанови решение, с което да откаже изплащане на обезщетения за неимуществени и свързаните с тях имуществени вреди и вероятно щеше да се избегне завеждането на гражданско дело и влизането в допълнителни ненужни разходи, както за ищеца така и впоследствие за Ф.а, ако са били изпълнили разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ГПК.

Ето защо, с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл.558 от КЗ , единствения извод е, че ищецът недобросъвестно е осъществил бланкетна процедура пред Ф.а, с цел бърз отказ, последващо завеждане на гражданско дело и натрупване на по-голяма законна лихва.

Сочи се, че Ф.ът, не е деликвент, не е застраховател и не изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо задължение при наличието на законоустановените предпоставки и при спазване на определената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на основание чл.558, ал.7 от КЗ, задължението за лихва възниква след изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В случая по предявената в ГФ претенция е образуваната щета № ***/15.01.18г., поради което ответникът прави следното уточнение: Ф.ът се е произнесъл в законоустановения тримесечен срок. Видно от исковата молба и от молбите до ГФ, както и от писмата до ищецът, които дори са представени от самия него, в настоящото производство, не са представили необходимите документи, за да може да бъде определено обезщетение. От всичко гореизложено следва да се направи извода, че ГФ е бил поставен в обективната невъзможност да се произнесе по предявените претенции. Ф.ът е уведомил ищецът, че следва да представи необходимите доказателства, от които да е видно основанието за определяне на обезщетение, които не бяха представени, а напротив заведена е настоящата искова претенция. Ищецът е имали възможност да предявят нова претенция с приложени необходимите документи, след което УС на ГФ отново да разгледа претенциите и да вземе решение, но ищецът не го е направил. В тази връзка, ответникът оспорва началния момент на законната лихва и моли, Г. Ф. да се счита в забава от датата на завеждане на исковата молба в съда.

Ответникът оспорва и размерът на претендираните от ищеца имуществени вреди над 75.00 лева, доколкото смята, че извършените разходи, не са свързани с лечението на пострадалия, и за част от тях са представени неистински документи или такива с невярно съдържание.

Оспорва се и произволно посочената и приложена фактура без номер -8,47 лева- за същата няма приложен фискален бон. Видно от извадка от Търговския регистър, фирма „****БГ" ЕООД, не осъществява таксиметрова дейност. Оспорва се истинността на предоставената фактура.

Оспорва се и приложеното известие с фискален бон на стойност 8.06 лева. За същите, се сочи, че не става ясно какво от къде до къде е пътувал пострадалият и какъв е маршрутът. Счита се, че ищецът и процесуалният му представител, произволно са определили тези разходи и в тази връзка Ф.а не следва да заплаща горепосочените суми.

Оспорват се и 2-та броя фискални бонове от 14.03.2017г., на стойност всеки по 2.90 лева, и фискален бон 31.03.2020г., на стойност 2.90 лева. За същите се сочи, че не са предоставени поименни фактури, че се касаят за лечението на М.Д.Л.. За същите не става ясно какво точно е закупено или заплатено. Счита се, че ищецът и процесуалният му представител, произволно са определили тези разходи и в тази връзка Ф.а не следва да заплаща горепосочените суми.

Оспорва се и произволно посочената и приложена фактура № ***-6.91 лева, като се сочи, че за същата няма приложен фискален бон. Оспорва се истинността на предоставената фактура.

Оспорват се и 2-та броя фискални бонове от 23.03.2017г. и 20.03.2017г., на стойност 9.88 лева и 7.14 лева, по 2.90 лева от фирма „****3" ЕООД и фискален бон 20.03.2020г., на стойност 7.93 лева от фирма „****2018г" ЕООД. За същите се сочи, че не са предоставени поименни фактури, че се касаят за превоза на М.Д.Л.. За същите не става ясно какво от къде до къде е пътувал пострадалият и какъв е маршрутът. Счита се, че ищецът и процесуалният му представител, произволно са определили тези разходи и в тази връзка Ф.а не следва да заплаща горепосочените суми.

Оспорва се претенцията на ищеца за 40.00 лева - платена медицинска услуга за медицинско удостоверение № ***/2017г., изготвено от Д-р ****. Сочи се, че няма приложени никакви писмени доказателства за извършено такова плащане. Няма приложени фискален бон или фактура.

По отношение доказателствата, представените заедно с исковата молба, СМЕ и медицинско удостоверение, сочи че не представляват допустими писмени доказателства по настоящото дело, а като заключения са изготвени по реда и за нуждите на друго производство, в което Ф.ът не е взел участие и не е имал възможност да постави свои задачи и допълнителни въпроси. По естеството си представените заключения представляват частни документи, които не съдържат изявления на ищеца от значение за изясняването на спора и молим същите да бъдат премахнати от кориците на делото.

В съдебно заседание, ищецът поддържа исковата молба и настоява за уважаването й.

В съдебно заседание, ответникът поддържа отговора и настоява за отхвърляне на исковата претенция. В евентуалност, при приемане на исковата претенция за частично основателна се претендира за признаване съпричиняването на ищеца, както и се настоява за редуциране размера, като се счита, че е прекомерно завишен.

Настоящият състав на съда, въз основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически изводи:

В приложения констативен протокол за ПТП от 10.03.2017г.(л.9), съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – гр. Варна, е отразено настъпилото на посочената дата пътнотранспортно произшествие между неизвестно ППС и ищеца.

Представено е удостоверение № ***/2017г. от 27.03.2018г., издадено от РП-Варна, видно от което е, че в сектор ПП при ОД-МВР – Варна е водено ДП №***/2017г. срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.343, ал.3 от НК – за причинена средна телесна повреда на М.Д.Л., което досъдебно производство е спряно на 19.09.2017г. с постановление на ВРП № ***/2017г.. В удостоверението изрично е визирано, че постановлението на прокуратурата за спиране не е обжалвано и е влязло в сила.

Представен с исковата молба е и протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващ полицай в ПП при ОД-МВР гр.Варна, видно от който оглед, проведен на 10.03.2017г. в 18.05ч. е, че на пътното платно на ул.“****“ до №31, не са открити спирачни следи.

Представена е писмена претенция на ищецът М.Д.Л., отправена до Г. Ф., с вх.№ ***/15.01.2018г., с която е отправено искане за определяне на обезщетение за неимуществените и имуществени вреди, резултата на ПТП от 10.03.2017г.

С писмо изх.№ ***.1/18.01.2018г., Г. Ф. е изискал от ищеца допълнителни доказателства, които са представени с молба вх.№ ***/17.04.2018г.

Видно от писмо с изх.№ ***/12.04.2018г, адресирано до ищецът М.Л., Г. Ф. е отказал изплащане на обезщетение по щета №***/15.01.2018г., с Решение № ***/12.04.2918г.

Видно от писмо изх.№ ***/26.04.2018г. на Г. Ф., последният е постановил отказ за изплащане на обезщетение с Решение № 08-3/26.04.2018г. по щета № ***/17.04.2018г., за което е уведомил ищеца.

От заключението на приетота и неоспорена от страните съдебно-медицинска експертиза (л.208-212), което съда кредитира като компетентно, обективно, ясно и обосновано, се установява, че вследствие на претърпяното ПТП, ищецът е получил следните увреждания: счупване на главичката на пета предходилна кост на стъпалото на ляв крак с разместване на фрагментите и контузия на лява ръка в областта на китковата става. Посочено е, че уврежданията е възможно да се получат по начина, указан в исковата молба. Според експертът, счупване на главичката на пета предходилна кост на стъпалото на ляв крак с разместване на фрагментите, е обусловило трайно затруднение в движението на левия крак, за период от около 35-45 дни, а контузията на лява ръка в областта на китковата става, е обусловила временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочено е, че по повод на получената травма, същия ден ищецът е бил прегледан в спешно отделение на болница, където е извършено наместване на счупването и поставяне на гипсова имобилизационна превръзка. По отношение на счупването на главичката на пета предходилна кост на стъпалото на ляв крак с разместване на фрагментите, оздравителния процес се сочи, че е завършил в рамките на един и половина до два месеца след инцидента, след което функцията на стъпалато е възстановена напълно. Непосредствено след счупването, пострадалият следва да е изпитвал силна болка, която в една или друга степен е била налице по време на зарастването на костта. Посочено е, че е възможно след този период да се появяват понякога отново болки в крака при продължителното му натоварване. Посочено е, че контузията в областта на китката на лява ръка е била придружена от болеви усещания в рамките на две-три седмици. Посочено е, че по време на възстановяване, на счупването на предноходилната кост, пострадалият не е могъл да извършва физическа работа, свързана с ходене. Ограничени придвижвания на кратки разстояния е могъл да извършва с помощта на патерици в посочения по-горе период. Посочено е от вещото лице, че фискалните фактури, свързани с медицински изделия и прегледи са относими към станалия инцидент. Към времето на изготвяне на експертизата се сочи, че здравословното състояние на М.Л. е добро, като двигателната и опорни функции на крака са възстановени напълно.

В СМЕ, изготвена и депозирана на 12.05.2021г. пред ВРС, чието заключение съдът кредитира, като компетентно и обосновано, вещото лице сочи, че счупването на предната ходилна кост, е получена по механизъм на пряко механично въздействие в областта на външен край на стъпалото, по механизъм на директна травма.

От заключението на автотехническата експертиза/л.202-207/, което съда кредитира като компетентно, обективно, ясно и обосновано, се установява, че процесното ПТП, е настъпило при следния механизъм: На 10.03.2017г., около 15:30 часа, в гр.Варна на ул.„****" N:31, срещу офис на **** М.Д.Л., в качеството си на служител в офиса на ****, заедно с клиент носят пратка към автомобила на клиента, който е паркиран на ул.„****"N:31, срещу офиса на ****. След като оставят пратката в багажника на автомобила, М.Д.Л. се намира зад автомобила, в ляво от него, приблизително в средата на мислената лента за движение, предвидена за движение в посока към бул.„Цар Освободител". В този момент, движещ се по ул. „****" в посока към бул. „Цар Освободител" лек автомобил марка „***4", с неизвестен регистрационен номер и водач, преминава през стъпалото на ляв крак, след което М.Д.Л., губи равновесие и пада на пътната настилка, като се подпира с лява ръка. Лекият автомобил, продължава движението си и напуска местопроизшествието. Вследствие на произшествието настъпват телесни увреждания на М.Д.Л..

Вещото лице описва и поведението на всеки от участниците в ПТП, както следва: М.Д.Л., е извършвал товарене в багажника на автомобил, паркиран на платното за движение на ул. „****", в дясно гледано в посока към бул. „Цар Освободител". Същият се е намирал на платното за движение, на около 1.50 - 2.0 м. от десния бордюр на ул.„****", гледано в посока към бул.„Цар Освободител", неопределено време, стигащо му да се отовори багажника на автомобила, който товарят и да поставят пратката вътре. Лек автомобил марка „***4", с неизвестен регистрационен номер и водач, се е движил по платното за движение на ул.„****" в посока към бул.„Цар Освободител", като не са налице данни водачът на автомобила да е предприел промяна на скоростта преди, след или при преминаването покрай пострадалия и съприкосновението с него.

На въпросът каква е била причината за настъпване на ПТП и налице ли е причинна връзка между травмите на и ПТП-то, вещото лице сочи следното: Причината за настъпването на произшествието, е неправилното преценяване и оставянето на недостатъчно разстояние до пешеходец, намиращ се на платното за движение от водача на лекия автомобил. Травмите на М.Д.Л., са получени вследствие на двустранен силен натиск в областта на лявото стъпало и удар на левия горен крайник, които е възможно да бъдат получени по степен и вид при прегазване на ляво стъпало на долен ляв крайник и последващо падане, и удар на горен ляв крайник в пътната настилка.

Вещото лице сочи и посоката на движение на пострадалия пешеходец по пътното платно (къде и как се е движил) спрямо автомобила, като излага, че първоначално пешеходецът М.Д.Л., заедно с клиент -Л.В.З., са пресекли платното за движение на ул.„****" в посока от Север към Юг (от офиса на ****), носейки тежка пратка. При достигането на М.Д.Л., на левия заден край на автомобила, в който са товарили пратката е спрял и е останал на място на платното за движение, на около 1.50 м. - 2.00 м. от южния бордюр. Към момента на удара, М.Д. Любче не се е движил по платното за движение.

Посочено е от вещото лице е и каква е конфигурацията на пътя в момента на ПТП - платно, видимост, атмосферни условия, време от денонощието, препятствия, интензитета на движение, като е визирано, че ул.„****" се състои от едно платно за движение, с ширина 7.20 м., без надлъжна пътна маркировка, ограничено от двете страни с бордюри, повдигнати с 18 см. от пътната настилка и последващи тротоари. Към момента на произшествието 15:30 часа, е в светлата част на денонощието. Не са налице данни за ограничена видимост и влошени метеорологични условия. Не са налице данни за други превозни средства в процесния пътен участък към момента на произшествието.

На въпросът отговарят ли действията на водача при управление на МПС-то на изискванията за безопасно движение, експерта сочи следното: Водачът на лекия автомобил би следвало при наличието на опасност/препятствие пред него да предприеме спиране, а не заобикаляне. В конкретния случай, водачът на лекия автомобил е предприел заобикаляне, като не е оставил достатъчно разстояние между управлявания от него автомобил и пешеходеца, което довело до удар между тях.

Даден е отговор и на въпросът на какво разстояние от мястото на удара се е намирало МПС-то, когато водачът му е задействал спирачната система, като е визирано от вещото лице, че не са налице данни водачът на лекия автомобил да е предприел аварийно спиране или намаляване на скоростта си на движение преди или след удара.

На въпросът на какво разстояние от мястото на удара се е намирало МПС-то, когато водачът му е задействал спирачната система, вещото лице отговаря, че водачът на лекия автомобил не е реагирал технически правилно, като е продължил движението си към пешеходеца, след това е преминал на недостатъчно разстояние от него и е напуснал местопроизшествието след удара.

Дадена е от вещото лице и техническа оценка на правилността на действието на водача преди и по време на ПТП, като е посочено, че М.Д.Л., е извършвал товарене на пратка в багажника на автомобил, паркиран с предната си част насочена по посока на движението на лек автомобил „***4", т. е. М.Д.Л. е бил с гръб към посоката, от която идва лек автомобил „***4", и не е имал възможност да го възприеме като опасност и да предотврати произшествието. Водачът на лек автомобил „***4" е имал възможност да възприеме М.Д.Л., тъй като последният се е намирал на около 1.50 - 2.00 м. от десния бордюр на ул. „****", неопределено време, стигащо му да се отвори багажника на автомобила, който товарят и да поставят пратката вътре, и е имал възможност да предотврати произшествието, като предприеме спиране и не предприема маневра за заобикалянето на пешеходеца.

На въпросът каква е била възможността на всеки от участниците да предотврати ПТП и при какви условия, вещото лице излага следното: М.Д.Л., е извършвал товарене на пратка в багажника на автомобил, паркиран с предната си част насочена по посока на движението на лек автомобил „***4", т. е. М.Д.Л. е бил с гръб към посоката, от която идва лек автомобил „***4" и не е имал възможност да го възприеме като опасност и да предотврати произшествието.

Проведена по делото е комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза/л.305-315/, чието заключение съдът кредитира, като намира за компетентно дадено и обосновано, вкл. с дадените отговори в с.з. Видно от заключението по същата, при експертното освидетелстване на ищеца М.Л., не се установени данни за наличие на посттравматично стресово разстройство, не се установяват данни за психично разстройство, настъпило вследствие на преживяния инцидент, като освидетелствания не се е консултирал със специалист по психично здраве и не е провеждал лечение. Посочено е, че няма данни за трайни последици за психиката и психичното здраве на ищеца, както и данни за настъпили усложнения в здравословното му състояние от психичен или друг характер, както в периода непосредствено след процесното ПТП, така и понастоящем. Първоначалните негативни преживявания на освидетелствания са били свързани предимно с придвижването и затрудненията в ежедневните дейности, произтичащи от травмата и наложилата се имобилизация, като е посочено, че понастоящем доминира неудовлетвореност от външния вид и телесното тегло, което ищеца интерпретира като резултат от обездвижването след инцидента. Съобщава за тревожност при придвижване пеша в район с интензивно автомобилно движение. Посочено е, че в нито един момент психичните преживявания не са достигали до ниво на психично разстройство. Посочено е, че не се установяват пречки от психиатрично или психологично естество, свързани с ПТп-то, които да нарушават изпълненията на трудовите задължения на ищеца. Не се установяват данни от материалите по делото и от проведеното освидетелстване, ищецът да е станал по-затворен, да е ограничил социалните си контакти, да не иска да се вижда и разговаря с близките си. Посочено е, че М.Л. е започнал да управлява автомобил веднага след като му е свален гипса, като към настоящия момент продължава да се придвижва предимно с автомобил, като вкл. работата му е свързана с ежедневно шофиране.

По делото са събрани гласни доказателства, посредством разпит на св.П.Й.Л. ЕГН **********/съпруга на ищеца/, която на въпроси на пълномощника на ищеца сочи следното: „Инцидента беше на 10.03.2017 г. Аз бях на работа, когато съпругът ми М. ми се обади, че пътува с баща си към Окръжна болница. Каза ми, че крака му бил счупен. Притесних се, излязох от работа и тръгнах към болницата. Това беше първия път, в който преживяваме нещо такова. Докато успея да стигна до болницата, те вече го бяха гипсирали. Като го видях, той беше супер тъжен и имах чувството, че се срамува от това, което му се случва. Той ми каза, че му е счупена една от костите на крака, долу на пръстите и има нараняване на лявата китка. Не помня дали имаше счупване. Обясни ми, че автомобил е минал през крака му. Той е паднал на земята на лявата си страна. Искал е да омекоти падането си, при което е навехнал и лявата си китка. Хванахме такси към вкъщи, защото баща му не можеше да ни изчака, и докато пътувахме, мъжа ми ми каза, че болката е по целия крак, много го боли, не само там, където е счупено. Това е първа травма за М.. Той работеше и се наложи да прекъсне работа. Тогава работеше в ****. Поради счупването беше 3 месеца с гипса. На втория месец започна да се движи малко по-самостоятелно, като през другото време имаше нужда от моята подкрепа, непрекъснато се налагаше да му помагам и да го обслужвам, той лежеше почти през цялото време. Наложи се аз да отсъствам от работа. Постоянно се нуждаеше от помощ и грижи. В резултат на обездвижването, се наруши неговото здравословно състояние. Той много напълня, близо 30 килограма. Емоционално не се чувстваше добре. М. се чувстваше безсилен пред мен, защото се налагаше аз, която съм 60 кг., да му помагам да става, да правя всичко. След това не се върна на работа, тъй като травмите, които понесе вследствие на злополуката, крака му започна да предава болката към кръста, съответно при всяко натоварване, в което се състоеше работата му, при всяко най-малко натоварване започваше болка, кръста го болеше и за съжаление се наложи да напусне тази работа. В момента продължават болките. Споделя, че го боли в областта на счупването, като болката в кръста се увеличава. Не съм експерт лекар, но според мен е поради факта, че натоварва повече този крак. Не може да стои прав дълго време. В момента живеем на 4-ти етаж, в сграда без асансьор и му е много трудно да изкачва стълбите. Преди инцидента нямаше здравословни проблеми.

СВИДЕТЕЛЯТ на въпроси на ответникът излага, че приблизително 3 месеца съпруга й е бил в болнични, като понастоящем работи в Медицински университет –Варна, поддържа системите за онлайн обучение. Излага, че за процесната злополука не е получил обезщетение.

По искане на ищецът е разпитан и св.Л.В.З. EГН **********/без дела и родствени връзки със страните/, като същия след предявяване на протокол за разпит от 24.03.2017г., находящ се на л. 156 от делото, заявява следното: „Подписал съм го, не си спомням нищо към днешна дата. Помня, че товарихме на моята кола пратка от **** и като се обърнах към входа колата мина през крака му.“

Въз основа на горната фактическа установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:

Предявени са искове с основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, за заплащане на парични обезщетения за претърпени имуществени и неимуществени вреди, вследствие на ПТП, с неустановено МПС, напуснало местопроизшествието.

Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да докаже претърпените на 10.03.2017г. имуществени и неимуществени вреди, причинени при ПТП в гр.Варна от неидентифицирано моторно превозно средство, техният размер, както и претенцията си за обезщетение за забава. Ответникът е следвало да докаже, че пешеходецът е съпричинил вредоносния резултат, като е пресичал на непозволено за целта място.

От представените по делото констативен протокол за ПТП от 10.03.2017г.(л.9), съставен от дежурен ПТП при ОД на МВР – гр. Варна, от удостоверение № ***/2017г. от 27.03.2018г., издадено от РП-Варна, за водено ДП №***/2017г. срещу „Неизвестен извършител“ за престъпление по чл.343, ал.3 от НК – за причинена средна телесна повреда на М.Д.Л., както и от представен протокол за оглед на местопроизшествие, изготвен от разследващ полицай в ПП при ОД-МВР гр.Варна, съдът приема за доказано, че на 10.03.2017г. в гр. Варна, е възникнало ПТП между ищеца и моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено, като на ищеца е отказано изплащането на обезщетение от страна ответника, видно от писмо с изх.№ ***/12.04.2018г, с Решение № ***/12.04.2918г. и от писмо изх.№ ***/26.04.2018г. на Г. Ф., с Решение № 08-3/26.04.2018г. по щета № ***/17.04.2018г.

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, Г. Ф. изплаща на увредените лица от Ф.а за незастраховани МПС обезщетения, в случай на настъпили имуществени и неимуществени вреди, вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено.

При така събраните доказателства, съдът намира исковата претенция за основателна. Установи се, че настъпило на 10.03.2017г. ПТП, е било причинено от неустановен водач на неустановено МПС, който след реализиране на ПТП е напуснал мястото на произшествието. В резултат на същото на ищеца са причинени травматични увреждания.

Настъпилото ПТП се установява от Констативния протокол за ПТП, както и от материалите, представени от ДП №***/2017г. по описа на Сектор – Пътна полиция, ОД на МВР-Варна.

Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

В процесният случай, не се установява конкретно каква е била скоростта на движение на автомобила, но от събраните доказателства, вкл. заключението на вещото лице по САТЕ, се установява, че ударът е настъпил между МПС и ищеца, намиращ се зад автомобил, в ляво от него, приблизително в средата на мислената лента за движение, предвидена за движение в посока към бул.„Цар Освободител". В този момент, движещ се по ул.„****" в посока към бул.„Цар Освободител" лек автомобил марка „***4", с неизвестен регистрационен номер и водач, преминава през стъпалото на ляв крак, след което М.Д.Л. губи равновесие и пада на пътната настилка, като се подпира с лява ръка. Лекият автомобил продължава движението си и напуска местопроизшествието.

Установява се, посредством СТЕ, че водачът на лекия автомобил би следвало при наличието на опасност/препятствие пред него да предприеме спиране, а не заобикаляне. В конкретния случай, водачът на лекия автомобил е предприел заобикаляне, като не е оставил достатъчно разстояние между управлявания от него автомобил и пешеходеца, което довело до удар между тях. От даденият отговор от вещото лице по кредитиранта от съда САТЕ, се установява на какво разстояние от мястото на удара се е намирало МПС-то, когато водачът му е задействал спирачната система, като е визирано от вещото лице, че не са налице данни водачът на лекия автомобил да е предприел аварийно спиране или намаляване на скоростта си на движение преди или след удара. Вещото лице сочи и на какво разстояние от мястото на удара се е намирало МПС-то, когато водачът му е задействал спирачната система, като отговаря, че водачът на лекия автомобил не е реагирал технически правилно, като е продължил движението си към пешеходеца, след това е преминал на недостатъчно разстояние от него и е напуснал местопроизшествието след удара.

Ето защо съдът намира, че вина за произшествието носи водача на МПС, който следва да избира скоростта си на движение така, че да може да спре пред всяко предвидимо препятствие, каквото са по - уязвимите участници в движението - пешеходците.

Поради горното, е налице противоправно деяние, осъществено от страна на неустановен водач, напуснал мястото на ПТП и от неидентифицирано МПС.

При изложеното, от събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, се установява настъпило ПТП в гр. Варна, по вина на водача на неизвестно МПС, което е напуснало местопроизшествието.

От представените медицински документи, заключенията на съдебно-медицинска и автотехническа експертизи, и заключението на комплексната съдебно-психиатричната и психологична експертиза, както и свидетелските показания по делото, се доказват също и претърпените от ищцата телесни увреждания и съпътстващите ги болки и страдания, отражението на инцидентна върху пострадалия и в неговия начин на живот, за времето необходимо за възстановяване. По делото се установи, че ищецът, вследствие на удара от неидентифицираното МПС, е претърпял травматични увреждания, свързани и със счупвания. От същите доказателствени средства се установява и пряката причинно-следствената връзка между поведението на водача на неизвестния лек автомобил, довело до реализацията на пътнотранспортното произшествие, и претърпените от ищеца неимуществени вреди.

С оглед наличието на всички елементи от правопораждащия процесното вземане фактически състав, предявеният иск е доказан по основание и за Г. Ф. е възникнало задължение да заплати на пострадалата обезщетение за претърпените неимуществени вреди.

За доказване на претенцията за имуществени вреди ищецът представя писмени документи: Фактура № от 15.03.2017 г., ведно с касов бон за сумата 75 лв.; Фактура от 23.03.2017 г. за извършен таксиметров превоз, издадена от "****БГ" ЕООД на стойност - 8,47 лв.; Документ от 27.03.2017 г. за извършен таксиметров превоз, с касов бон, издаден от "****" ЕООД на стойност 8,06 лв.; Фактура № 0004977, издадена от "Норд 2014" ЕООД за извършен таксиметров превоз на стойност 6,91 лв.; фискални бонове от 23.03.2017г. и 20.03.2017г., на стойност 9.88 лева и 7.14 лева, по 2.90 лева от фирма „****3" ЕООД и фискален бон 20.03.2020г., на стойност 7.93 лева от фирма „****2018г" ЕООД, за платена потребителска такса от по 2,90 лв. за медицински преглед; 3 бр. касови бонове за извършени таксиметрови услуги, платена медицинска услуга за медицинско удостоверение № ***/2017г., изготвено от Д-р **** - 40.00 лева.

От представените фактури и фискални бонове, се достига до извода също, че ищецът е направил твърдените разходи, а от заключението на вещото лице по СМЕ се установява, че тези разходи са били необходими за лечението, т.е. те са направени във връзка с деянието на неустановения водач на МПС.

Ето защо съдът намира, че е налице фактическия състав на непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за обезщетяване на причинените вреди.

По възражението на ответника за съпричиняване:

Съпричиняването на вредата предполага наличие на пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат. Поведението на пострадалия може да бъде както действие, така и бездействие, но то винаги следва да е противоправно, като следва да води до настъпване на вредоносния резултат.

Според съдебната практика, не всяко поведение на пострадалия (действие или бездействие), дори и когато не съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за произлезлите вреди (така - решение № 169/28.02.2012 г. на ВКС, ІІ т.о. по т.д. № 762/2010 г. и цитираните в него решения). Освен това въпросният принос на пострадалия за настъпване на вредоносните последици, следва да бъде установен по категоричен начин, при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ответника.

От заключението на назначената по делото автотехническа експертиза, се установява, че водачът на лекия автомобил е предприел заобикаляне, като не е оставил достатъчно разстояние между управлявания от него автомобил и пешеходеца, което довело до удар между тях; че не са налице данни водачът на лекия автомобил да е предприел аварийно спиране или намаляване на скоростта си на движение преди или след удара; че водачът на лекия автомобил не е реагирал технически правилно, като е продължил движението си към пешеходеца, след това е преминал на недостатъчно разстояние от него и е напуснал местопроизшествието след удара. По делото не са представени доказателства, опровергаващи заключението на вещото лице, поради което съдът кредитира заключението по САТЕ. Няма данни пострадалият да е допуснал нарушение на правилата на ЗДвП, поради което възражението на ответника, че произшествието е настъпило в резултат на определен принос за настъпването му, е неоснователно. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства, от които да се направи извод за нарушаване от страна на пострадалия на правилата за движение, което да е допринесло за настъпване на вредоносния резултат.

За да определи размера на дължимото обезщетение, съдът съобрази следното:

Според чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като понятието „справедливост” не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението - ППВС №4/1968 г.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая справедлив еквивалент на претърпените от ищецът неимуществени вреди, по смисъла на чл. 52 ЗЗД, е сумата от 25 000.00 лв. Същата определя, съобразявайки установените по делото обективни факти, а именно: характера на травматичните увреждания (счупване на главичката на пета предходилна кост на стъпалото на ляв крак с разместване на фрагментите и контузия на лява ръка в областта на китковата става), причинените болки и страдания в резултат на уврежданията непосредствено след ПТП и след това, вкл. тяхната продължителност и интензитет; неудобствата, притесненията и негативните емоции, свързани с проведеното лечение, неговия период и съпътстващите го ограничения и дискомфорт/имобилизация на ляв крайник за 35-45 дни и затруднени движения на същия за 1,5 до 2 месеца/, възрастта на пострадалия /24г. към датата на ПТП/ и нарушения негов житейски ритъм, вкл. свързан със собственото му обслужване. Съдът отчита още психическото отражение на злополуката в съзнанието на пострадалият, обусловено от самия инцидент, свързано и понастоящем с притеснение за движение като пешеходец в близост до интензивно автомобилно движение. Съобразява също и продължителността на оздравителния процес /около и до два месеца/, както и обстоятелството, че и понастоящем ищцът изпитва болки в левия крайник, при по продължително негово натоварване, установено в медицинската експертиза.

Посочената сума от 25 000.00лв., съдът счита, че обезщетява в пълна степен ищецът за вредоносните последици от инцидента, съобразно посочените по-горе обективни критерии.

При преценка размерът на обезщетението за неимуществени вреди, съдът преценява и практиката на въззивната инстанция – напр. решение по търговско дело № 78 по описа за 2020 година на ВОС, решение по т. д. № 420/2019 г., по описа на ВОС, ТО, решение по т. д. № 22/2020 г., по описа на ВОС, ТО.

На основание гореизложеното, съдът намира предявените искове за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди за основателни и доказани. Същите следва да бъдат уважени в пълните предявени размери.

По възражението на ответника за недължимост на законна лихва от датата на събитието:

Съобразно разпоредбата на чл. 558, ал.1, изр. последно КЗ, лихвите за забава на Г. Ф. се изчисляват и изплащат при спазването на чл. 497 КЗ. Посоченият текст предвижда, че застрахователят дължи лихва за забава върху застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок, считано от по-ранната от две дати: - 15 работни дни от представянето на всички доказателства по отправената застрахователна претенция или от изтичането на 3 месеца от отправянето на претенцията, освен когато увреденото лице не е представило изискани доказателства.

В случая, видно от приобщената преписка по образуваната при ответника щета, с допълнително заявление за заплащане на застрахователно обезщетение, с вх.№ *** от 17.04.2018г./л.54/, ищецът е предоставил на Г. Ф. всички изисквани от ответника доказателства по отправената застрахователна претенция. Следователно, приложение следва да намери първата от коментираните по-горе хипотези, а именно: след изтичане на 15 работни дни от представянето на всички доказателства по отправената застрахователна претенция, ответникът е изпаднал в забава, т. е. считано от 02.05.2018г. Следователно ответникът дължи обезщетение за забава, считано от 02.05.2018г. до окончателното изплащане на сумата. За периода от 10.03.2017г. до 02.05.2018г. законна лихва не следва да се присъжда.

По разноските:

С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане и представените доказателства, ответникът, на основание чл. 38 ал. 2 ЗА, вр. чл. 38 ал. 1, т. 2 ЗА, следва да бъде осъден да заплати на адвоката на ищеца сумата в размер на 1200,00лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставената от същия безплатна правна помощ, както и да бъде осъден да заплати сумата от 1050,00лв. по сметка на Районен съд - Варна, представляваща дължима държавна такса, на основание чл. 78 ал. 6 ГПК. На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца по делото сумата от 345.00лв./триста четиридесет и пет лева/, представляваща сбор от сторени разноски по делото, както следва: 150.00лв. за САТЕ, 150.00лв. за СМЕ, 40лв. депозит за призоваване на свидетели, 5.00лв. такса за СУ, съгласно списък по чл.80 ГП//л.323/.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ, във вр. с чл. 558, ал. 1, изр. посл., вр. чл. 497, ал. 1, т. 1 КЗ, ответниът Г. Ф., със седалище и адрес на управление:***, представляван от изпълнителния директор и председател на управителния съвет на ГФ - Б.М., ДА ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА ищеца М.Д.Л. ЕГН **********, с адрес: ***, със служебен адрес/адрес за призоваване: гр. София, ул. "Опълченска" № 76, ет. 1, офис 3-1/адв. Ц.И.И. - член на Софийската адвокатска колегия/, сумата от 25000.00лв./двадесет и пет хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди /болки и страдания/, които ищеца е преживял вследствие на ПТП, настъпило на 10.03.2017г., в град Варна, ведно със законната лихва от 02.05.2018г. до окончателното изплащане на обезщетението, КАТО ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенциата за присъждане законна лихва за периода от 10.03.2017г. до 02.05.2018г., сумата от 172,09лв./сто седемдесет и два лева и девет стотинки/ - имуществени вреди, формирани както следва: