Р Е Ш
Е Н И Е
№ 5 6 9
В ИМЕТО НА НАРОДА
10.04.2020 г. гр. Пловдив
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
На шестнадесети януари две хиляди и двадесета
година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МЕТОДИ АНТОНОВ
Секретар: Милена Георгиева
Като разглежда докладваното от съдията
АНД № 6653 по описа за 2018 година
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 1259 от
11.09.2018 г. на ******** „Транспорт“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед
№ 18ОА418/06.03.2018г. на Кмета на Община Пловдив, с което на А.Г.П., ЕГН **********,
с адрес: *** е наложено административно наказание за нарушение на чл.4а от
Наредба за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив /НРСППППСТГП/ и на основание чл.43, ал.4 от
НРСППППСТГП е наложена ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 –
дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
М О Т
И В И:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 1259 от 11.09.2018 г.
на ******** „Транспорт“ в Община Пловдив, упълномощен със Заповед № 18ОА418/06.03.2018г.
на Кмета на Община Пловдив, с което на А.Г.П., ЕГН **********, с адрес: *** е
наложено административно наказание за нарушение на чл.4а от Наредба за реда за
спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на град
Пловдив /НРСППППСТГП/ и на основание чл.43, ал.4 от НРСППППСТГП е наложена
ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лева.
Жалбоподателят А.Г.П., в жалбата излага становище за незаконосъобразно НП,
като основното му възражение е, че мястото на което е бил паркирал не е било в
обхвата на пътен знак В 27. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява,
а се представлява от адв.М., който поддържа жалбата.
Административнонаказващия орган – Община Пловдив не изпраща представител,
редовно призован. В депозирано до съда молба-становище излага доводи за
правилно и законосъобразно издадено НП и пледира за неговото потвърждаване.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства
по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
На 22.06.2018г. в 10:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Архимандрит Дамаскин“
пред № 4 при извършена проверка от св. Й.Н.Х., на длъжност „******“ към Сектор
„Общинска полиция“ Пловдив било установено, че жалбоподателят П. е паркирал лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******, собственост на „Хедуей“ ЕООД в зоната на
действие на пътен знак В 27, за което му бил съставен фиш № **********/22.06.2018
г. в отсъствие на водача и наложена глоба в размер на 20 лв. за нарушение на
чл.4а от НРСППППСТГП. Тази глоба била
обжалвана пред Районен съд – Пловдив и с Разпореждане № 14681/18.07.2018г. на
съда по АНД 4535/2018г. жалбата била оставена без разглеждане. Впоследствие
срещу жалбоподателя бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № КТ 037268/16.08.2018г. за нарушение на чл.4а от НРСППППСТГП.
Актът бил съставен в присъствието на нарушителя, който се запознал със
съдържанието му и вписал като възражение, че не е съгласен с наложената глоба.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Й.Н.Х. заявява, че си спомня
случая, при който в гр. Пловдив, на ул. „Архимандрит Дамаскин“ пред № 4 констатирал
нарушение, изразяващо се в спиране в зоната на действие на пътен знак В 27,
който забранява паркирането и престоя на ППС, за което съставил фиш. След като
фишът бил обжалван, свидетелят съставил АУАН срещу жалбоподателя П.. Св. Х. допълва още, че водачът е бил поканен в сектор „Общинска
полиция“ където попълнил декларация, че на 22.06.2018г. той е управлявал автомобила и той го е
паркирал на процесното място. Актосъставителят сочи още, че поради извършван
тогава ремонт ул. „Архимандрит Дамаскин“ е била използвана за връзка между
улиците „Патриарх Евтимий“ и „Доктор Георги Вълкович“, като е била организирана
като двупосочна улица и тъй като било много тясно паркирането на автомобил през
този период съществено затруднявало движението, именно поради което тя била
забранена за престой и паркиране със знаци указващи това и от девете й страни.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, последователни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото писмени доказателства.
В случая съдът съобрази разпоредбата на чл.186, ал.3 ЗДвП, според която фиш
за неправилно паркирано МПС може да се издаде и в отсъствие на нарушителя, като
в този случай фишът се издава на собственика на автомобила, като първия
екземпляр му се изпраща, а вторият и третият остават за съхранение в службата
за контрол. Към моторното превозно средство се закрепва уведомление, в което се
посочват мястото и времето на нарушението, моторното превозно средство, с което
е извършено нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката
или мястото за доброволното и заплащане. Закрепването на уведомлението към
моторното превозно средство се смята за връчване на фиша.
В случая за собственика на автомобила е била налице законова възможност да
попълни декларация по чл. 189 от ЗДвП, ако не той е бил водач на автомобила,
като от показанията на актосъставителят се установи, че жалбоподателят е
попълнил такава декларация, в която е посочил, че именно той е управлявал и
паркирал автомобила на процесната дата и място.
Следователно на базата на всички доказателства по делото съдът намира, че
отразената в АУАН и наказателното постановление фактическа обстановка, описваща
поведението на водача А.Г.П. се установява и доказва по безспорен и категоричен
начин. Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана
за нарушение на разпоредбата на чл.4а от НРСППППСТГП, съгласно която участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. По делото се установи, че П. е осъществил от
обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, тъй като
на 22.06.2018г. в 10:20 часа в гр. Пловдив, на ул. „Архимандрит Дамаскин“ пред
№ 4 е паркирал лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******, собственост на
„Хедуей“ ЕООД в зоната на действие на пътен знак В 27, който е забранявал престоя
и паркирането. Налице са достатъчно доказателства, включително и от гласните
такива, които да обосноват извод за наличие на виновно неизпълнение от
жалбоподателя на въведеното с нормата на чл.4а от НРСППППСТГП и цитирано
по-горе правило за поведение. В тази връзка следва да се посочи, че
жалбоподателят не ангажира доказателства в хода на настоящото производство,
които да опровергават залегналите в АУАН и в НП констатации по същество, като
дори признава, че на процесната дата и място действително той е паркирал лек
автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******, собственост на „Хедуей“ ЕООД на ул. „Архимандрит Дамаскин“ пред № 4.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че мястото на което е
паркирал е било извън обхвата на действие на пътен знак В 27, тъй като видно от представения по делото проект за въвеждане на временна
организация на безопасност на движението със спиране на движението по ул. „Отец
Паисий“ от кръстовището с ул. „Криволак“ и ул. „Съборна“ до кръстовището с ул.
„Патриарх Евтимий“ се вижда ясно, че действително, както заявява и актосъставителят
в разпита си, към 22.06.2018г. ул. „Архимандрит Дамаскин“ е била забранена за
престой и паркиране със знак В 27 и от двете й страни. А фактът, че към датата
на която жалбоподателят е паркирал автомобила си на ул. „Архимандрит Дамаскин“ пред № 4 това е било забранени със знак В 27 се доказва от представения в хода на съдебното производство
Протокол от Община Пловдив, че горепосочената забрана е била преустановена на
02.07.2018г. – след датата на процесното нарушение.
В тази връзка съдът намира, че липсват формални основания за отмяна на
обжалваното НП. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в
разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. И двата административни акта са издадени
от компетентни органи, с оглед приобщените по преписката оправомощителни
заповеди. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при
реализирането на отговорността на жалбоподателя не са допуснати съществени
процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.
Не са налице основания за ревизиране
вида и размера на наложената санкция, предвидена в разпоредбата на чл.43, ал.4
от НРСППППСТГП във фиксиран размер от 20 лева.
Съдът не намери предпоставки за приложението на чл. 28 ЗАНН. Касае се за
умишлено нарушение, чиято обществена опасност не се отличава от обичайната за
съответния вид.
По тези съображения съдът намира, че наказателното
постановление следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови
решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А. Д.