Р Е Ш Е Н И Е
№ 289/18.07.2019. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд, гражданска колегия, в открито
съдебно заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година в състав в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ТОДОР ХАДЖИЕВ
МАРИЯ ИВАНОВА - ГЕОРГИЕВА
при
секретаря Г.К., като разгледа докладваното от съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 375 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на П.Д.З. против
Решение № 241/ 12.04.2019 г. по гр. д. №
2993/ 2018 г. на Районен
съд Хасково, с което е осъден да заплати на П.А.Ж. сумата от 13 275 лв., с
която се е обогатил при предсрочно погасяване на остатък от задължението по
Договор за потребителски кредит с № *** г., сключен с „Райфайзенбанк България“
ЕАД.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на
обжалваното решение. Прави се искане да се отмени обжалваното решение, вместо
което се постанови ново, с което да се отхвърли предявеният иск.
Въззиваемта П.А.Ж. чрез пълномощника си оспорва
жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства
по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните, констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и против акт, подлежащ на въззивно обжалване, поради което
е допустима.
П.А.Ж. е предявила против П.Д.З. иск с правно
основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 13 275 лв., с която се е обогатил при
предсрочно погасяване на остатъка от задължението по Договор за потребителски
кредит с № *** г. след прекратяване на гражданския им брак.
По делото не е спорно, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с
влязло на 27.06.2018 г. решение по гр. д. № 193/ 2018 г. на РС Хасково.
С Договор за потребителски кредит с № *** г. П.Д.З. като
кредитополучател е получил от „Райфайзенбанк България“ ЕАД кредит в размер на
35 866. 25 лв. за рефинансиране на кредит за потребителски нужди.
От представеното по делото Извлечение от движения по
сметка *** е видно, че на 31.03.2017 г. П.А.Ж. е превела на П.Д.З. сумата от
26 550 лв.
Видно от представената Банкова референция изх. № 510 –
38/ 25.02.2019 г. на „Райфайзенбанк България“ ЕАД - клон Хасково на 31.03.2017
г. П.Д.З. е подал молба за предсрочно погасяване на кредита по отпуснатия
кредит № ***.
При тези данни по делото съдът намира обжалваното
решение, с което въззивникът П.Д.З. е осъден да заплати на ищцата половината от
платените средства за предсрочно погасяване на кредита, а именно сумата от
13 275 лв., за правилно.
По настоящето дело не
е спорно, че изтегленият от „Райфайзенбанк
България“ ЕАД кредит е бил
използван за нуждите на семейството на страните, тъй като с него е рефинансиран
предходен кредит, с който са били закупени вещи за обща употреба, както и за
ремонт на семейното жилище, каквито твърдения се съдържат и във въззивната
жалба. Съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 СК съпрузите отговарят солидарно
за задължения, поети за задоволяване на нужди на семейството. Следователно по
отношение на поетите по договора за кредит от 26.05.2015 г. задължения
отговорността на страните по делото като бивши съпрузи следва да се уреди от
правилата на чл. 121 – 127 ЗЗД, регламентиращи солидарната отговорност. Според
разпоредбата на чл. 127, ал. 1 ЗЗД доколкото не следва друго от
отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора,
трябва да се понесе от тях по равно. Ако някой от солидарните длъжници
изпълни повече от своята част, той има иск срещу останалите съдлъжници за
разликата (чл. 127, ал. 2 ЗЗД). В случая е безспорно, че кредитът от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД е бил погасен изцяло със средства на ищцата П.А.Ж.,
които е предоставила на ответника по време на фактическата им раздяла в
качеството му на титуляр на задължението, поради което предвид разпоредбата на
чл. 127, ал. 2 ЗЗД тя има право да получи от него половината от платената сума.
В този смисъл изводът на районния съд, че ответникът – въззивник в настоящето
производство П.Д.З. дължи на ищцата половината от платената от нея сума за
погасяване на банковия кредит, а именно 13 275 лв., е правилен и следва да
се сподели.
Доводите на ответника, че ищцата не е участвала във
връщането на предишните кредити, са неотносими по делото. В случая с оглед
предмета на делото от значение за правилното решаване на настоящият правен спор
е въпросът с какви средства е бил погасен кредита от 26.05.2015 г. и след като
по делото се установи, че това е станало с лични средства на ищцата, ответникът
следва да й възстанови сумата, с която е платена и неговата част от дълга. Дори
и да е погасявал по – голямата част от предходните кредити, това обстоятелство
по никакъв начин не може да игнорира факта на платените от ищцата средства за
погасяване на процесния кредит, което обуславя правото й да получи половината
от платената сума за неговото погасяване. Отделно от изложеното следва да се
отбележи, че погасяването на семейни задължения по време на брака от единия
съпруг не поражда в негова полза правото да иска възстановяване на половината
от платените средства от другия съпруг, тъй като съгласно чл. 21, ал. 2 СК неговият
принос освен във влагане на средства може да се изрази в труд, грижи за децата
и работа в домакинството. Ако по време на фактическата раздяла ответникът е
заплащал сам вноските по кредита до датата на предсрочното му погасяване със
средства на ищцата, той може да се защити, като поиска възстановяване на
половината от платените от него вноски с отделен иск (предявен като насрещен
или в отделно производство) или чрез възражение за прихващане, от които
възможности не се е възползвал.
Що се отнася до оплакванията в жалбата, че обжалваното
решение е постановено при съществено процесуално нарушение поради непризоваване
на ответника за второто съдебно заседание по делото, когато е било обявено за
решаване, същите са неоснователни. От материалите по делото е видно, че за
първото съдебно заседание по делото на 12.03.2019 г. ответникът П.Д.З. е бил
редовно призован, което по негова молба е било отложено за 09.04.2019 г. За
новото съдебно заседание съдът не имал процесуално задължение да го призове
отново, тъй като съгласно чл. 142, ал. 3 ГПК при отлагане на делото съдът
обявява датата на следващото заседание, за което страните и явилите се по
делото свидетели и вещи лица се смятат призовани. Съдът следва да призове
страната само в случай, че тя не е била редовно призована за съдебното
заседание, както и в хипотезата на чл. 142, ал. 4 ГПК – при определяне на друга
дата в закрито съдебно заседание. От изложеното следва, че неучастието на
ответника в съдебното заседание на 09.04.2019 г. не се дължи поради допуснато
от съда процесуално нарушение, свързано с неговото призоваване, поради което и
непопълването на делото с доказателства не е по вина на съда. Отделно от това
следва да се отбележи, че направените в жалбата доказателствени искания, целящи
да установят твърдяните от ответника факти, а именно, че кредитът е изтеглен за
рефинансиране на предходен кредит, че същият е използван за нуждите на
семейството, както и че по време на фактическата раздяла сам е плащал вноските
по него до датата на предсрочното му погасяване, са неотносими по делото
предвид изложените по – горе съображения. Ето защо, като е достигнал до извод
за основателност на предявения иск, районният съд е постановил законосъобразен
съдебен акт, който следва да се потвърди.
С оглед изхода на делото
въззивникът П.Д.З. следва да заплати на
въззиваемата П.А.Ж. направените във въззивната инстанция разноски за адвокат в
размер на 1600 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 241/ 12.04.2019 г. по гр. д. №
2993/ 2018 г. на Районен
съд Хасково.
ОСЪЖДА П.Д.З. да заплати на П.А.Ж. направените във
въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 1600 лв.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.