Р Е Ш Е Н И Е
№
1159/4.8.2020г. Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд
Варна, Пети наказателен състав,
на девети юли,
две хиляди и двадесета година,
в публично
заседание в следния състав:
председател съдия
Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа
докладваното от съдията
АНД № 1436 по
описа на съда за 2020 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от Закона за административните нарушение и наказания/ЗАНН/ и е образувано по
жалба на Е.Г.М. ЕГН ********** против Електронен
фиш Серия К № 3282984 на ОД на МВР Варна, с който му е наложено административно
наказание глоба в размер на 400 лева на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182 ал.1 т.4 от Закона за движението по пътищата за
извършено нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението по пътищата/ЗДвП/.
В
жалбата въззивникът твърди, че електронният фиш е неправилен
и незаконосъобразен поради допуснато съществени процесуални нарушения при
издаването му, поради което моли съда да го отмени.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт К.Л.-А., която
по същество моли съда да остави жалбата без уважение и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на доводите на
жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Издаден е електронен фиш серия К №
3282984 от 02.01.2020 г. на ОД на МВР Варна против въззивника Е.Г.М.
за това, че на 01.01.2020
г. в 23:18 часа в гр.Варна, по бул.Владислав Варненчик
с посока на движение към бул.Република, срещу Булавто,
е управлявал лек автомобил Ситроен Берлинго
с рег.№ В 7868 ВК, със скорост от 81
км/час при разрешена за този пътен участък скорост от 50 км/час. Нарушението
било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № 11743с9.
На въззивника Е.Г.М. била наложена глоба в размер на 400 лева за нарушение на
чл.21 ал.1 от ЗДвП на основание чл.189 ал.4 вр.чл.182
ал.1 т.4 от ЗДвП.
Към административно-наказателната преписка са приложени заверени копия от: Снимка № 11743С9/0147023 от 01.01.2020
г. в 23:18:11 часа; Удостоверение за одобрен тип
средство за измерване № 17.09.5126 за на преносима система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване
на номера и комуникации тип ARН САM S1 от 07.09.2017 г. със срок на валидност
до 07.09.2027 г. с приложения; Справка от
информационната система на Сектор Пътна полиция при ОД на МВР Варна за собственик на лек автомобил Ситроен
Берлинго с рег.№ В 7868 ВК към 27.03.2020 г.; Справка от информационната система на Сектор Пътна
полиция при ОД на МВР Варна за издаден фиш серия К № 3282984 от 02.01.2020 г.; Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/29.10.2019 г. от последваща проверка на
преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1
с фабричен номер 11743С9; Протокол
за използване на Автоматизирано Техническо Средство или система рег.№ 819р-30
от 02.01.2020 г. за ARН САM S1 с идент.№ 11743С9 за
дата на използване 01.01.2020 г. на път от общинската
пътна мрежа в гр.Варна бул.Владислав Варненчик към
бул.Република срещу Булавто с общо ограничение на
скоростта 50 км/ч, с изготвена дигитална снимка, със стационарен режим на
измерване, с посока на задействане приближаващ, начало на работа 20:00 часа,
край на работа 00:00 часа клипове номера от 146949 до
147038.
От съда бе изискани и представена от Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Варна справка за наложените наказания на Е.Г.М.
по ЗДвП като водач на моторно превозни
средства.
Съдът кредитира посочените писмени доказателствени средства, приобщени към
делото по реда на чл.283 от НПК, като обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на
императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните
правни изводи:
Електронният фиш е връчен на ответника на 23.03.2020
г., жалбата срещу него е входирана на 26.03.2020 г. Спазен е срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП. Жалбата е
своевременна, подадена от процесуално легитимно лице, срещу акт, който подлежи
на обжалване, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Законодателната уредба, касаеща издаването на електронния фиш - чл.186 ал.4 и ал.5,
чл.189 ал.4-8 от ЗДвП, регламентира издаването му против собственика на
автомобила, т.е. налице е законова презумпция, че той е неговия водач. С
подаването на декларацията по чл.189 ал.5 от ЗДвП собственикът може да обори
презумпцията, като посочи друго лице, на което автомобилът е бил предоставен за
управление, като представи на наказващия орган неговите данни, включително и
свидетелството му за управление, в който случай издадения електронен
фиш се анулира и се издава нов на името на посочения от собственика водач.
Въззивникът не
отрича, че на посочената в електронния фиш дата, час и място той е управлявал
автомобила, с който е регистрирано нарушението.
В
хода на съдебното производство бяха събрани всички възможни доказателства
касаещи допуснатото от въззивника нарушение.
По направените възражения с
въззивната жалба:
Към
административно-наказателната преписка е приложено заверено копие от Протокол от проверка № 77-С-ИСИС/29.10.2019 г. от последваща проверка на
преносима система за контрол на
скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1
с фабричен номер 11743С9, издаден от
Български институт по метрология, от който е видно, че системата е вписана под
№ 5126 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване.
Нарушена
била процедурата по издаването на електронния фиш, тай като такъв се издавал
само при нарушения, установено и заснето с техническо средство в отсъствие на
контролния орган и на нарушител. Електронният фиш е издаден в отсъствието на
контролен орган и на нарушител и в този смисъл няма нарушение на процесуалните
правила.
По направените възражения досежно липса на задължителни реквизити на фиша, които го
опорочавали и водели до незаконосъобразност, настоящата инстанция се съобразява
с трайно установената и формирана константна съдебна практика, според която,
съгласно нормата на чл.189 ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с
техническо средство, в отсъствието на контролен орган и нарушител се издава
електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното
нарушение. Електронният фиш съдържа данни за териториалната структура на МВР,
на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на
извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото
е регистрирано, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на
глобата, срока, сметката и начините на доброволното ѝ заплащане.
Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.
Според чл.188 ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение.
Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство. ЗДвП дава възможност и за съдебно обжалване
на електронния фиш, като непосочването на срока за обжалване и пред кой орган
следва да бъде осъществено то не може да се приеме за съществено процесуално
нарушение, тъй като всеки правоспособен водач, какъвто е и настоящият
жалбоподател следва да бъде запознат със ЗДвП. На горепосочените основания
съдът не приема възраженията на въззивника, посочени във въззивната жалба, че
електронният фиш е незаконосъобразен, тъй като не съдържа точно описание на
извършеното нарушение, не съдържа дата на издаване, няма посочване на вида на
пътния знак с конкретна стойност на ограничението, няма скица с мястото на
пътния знак, няма схема на координатите на мястото на твърдяното нарушение.
Производството по чл.182 от Закона за движение по пътищата е особено
производство. В случая не се съставя акт за установяване на административно
нарушение и не се издава наказателно постановление, поради което не могат да
намерят приложение правилата на ЗАНН относно реквизитите на тези документи. В
чл.182 от ЗДвП са посочени какви реквизити трябва да съдържа електронния фиш, в
случая са спазени тези изисквания и електронният фиш е законосъобразен.
Посочената норма, касаеща реквизитите на електронния
фиш, не визира съща така и вписване на издател, дата на издаване и полагане на
подпис, поради което съдът намира възраженията на жалбоподателя в тази насока за
неоснователни. Липсата на дата на издаване на електронния фиш не представлява
законово нарушение. В реквизитите на електронния фиш не е предвидено да се
посочва датата, на която е издаден, за разлика от изискванията на ЗАНН за
посочване на дата на съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление.
Също така неоснователно е възражението за липса на пътни знаци на ограничение
на скоростта, тъй като служебно е известно на съда, че мястото, където е
регистрирано нарушението, е в рамките на населено място, в което максимално допустимата
скорост съгласно чл.21 от ЗДвП е 50 км/час. Приложени са необходимите протоколи
и снимков материал, от които безспорно се установява мястото, където е било
установено нарушението.
Съдът
не приема възражението, че в електронният фиш не е отчетена допустимата грешка
при измерването на скоростта. От приложената фотоснимка е видно, че е измерена
скорост 84 км/час, а на въззивника е повдигнато обвинение за движение със
скорост 81 км/час, така че коректно е отчетена допустимата грешка. В хода на
развилото се въззивно производство въззивникът е имал неограничена и законово гарантирана
възможност да се запознае с цялата административно-наказателна преписка,
включително да се запознае с приложените
от административно-наказателния орган доказателства за годност на техническото
средство и записите от системата за контрол, съответно да депозира конкретни
допълнителни искания или възражения.
Обстоятелството, че същият не се е възползвал от нея не може да обуслови извод за
ограничаване правото на защита до степен невъзможност за организиране на такава
в пълен обем.
С оглед на това и след като
водачът не е оборил законовата презумпция чрез средствата, дадени му от закона,
то настоящият съдебен състав счита, че нарушението е безспорно установено от
разпечатаните показания на техническото средство и приложения снимков материал,
тъй като изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно
средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени
средства в административно-наказателния процес, авторството е доказано.
Управлението на ППС с
превишена скорост е санкционирано в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, като за
конкретното превишение от 31 км/час законодателят в
разпоредбата на ал.1 т.4 от същия текст е предвидил глоба в размер на 400 лева.
Санкцията е във фиксиран размер, поради което обсъждането на въпроса за нейната
справедливост е безпредметно.
Не са налице предпоставките
на чл.28 от ЗАНН, доколкото констатираното нарушение е превишаване на
разрешената скорост с 31 км/час в населено място, следователно обществената
опасност на това формално нарушение се отличава с достатъчен интензитет, което
не дава основание на съда да приеме, че деянието представлява маловажен случай.
С оглед изхода на делото, своевременно
направеното искане и на основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, нарушителят следва да бъде осъден да заплати
на административно-наказващия орган направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв.,
съгласно чл.78 ал.8 от ГПК във връзка с чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Воден от гореизложеното и
на основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
Потвърждава Електронен фиш
серия К № 3282984, издаден от ОД
МВР Варна, с който на Е.Г.М. ЕГН ********** за нарушение на чл.21 ал.1 от Закона за движението
по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лева на
основание чл.189 ал.4 вр. с чл.182 ал. 1 т.4 от
Закона за движението по пътищата.
На основание чл.63 ал.5 от ЗАНН, чл.37 ал.1 от Закона за правната помощ
и чл.27е от Наредбата за заплащането
на правната помощ осъжда Е.Г.М. ЕГН ********** *** сумата от 80/осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение
за процесуално представителство в съдебното производство.
Да се изпратят съобщения до
Е.Г.М. ***.
Решението подлежи на
касационно обжалване по реда на глава XII от Административно-процесуалния
кодекс пред Административен съд Варна в 14-дневен срок от съобщаването на
страните, че решението е изготвено.
След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :