Р Е Ш Е Н И Е
№ 95 18.08.2021 г. град
Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателят административно дело № 156 по описа за 2021 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 107, ал.2 от
Закона за автомобилните превози /ЗАвП/.
Делото е образувано по жалба на Н.М.А., ЕГН-********** ***
против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
РД-14-1672/31.05.2021г. издадена от Директора на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ - Русе. С посочената Заповед с т.1, на основание
чл.106а, ал.1, т.1, б „а“ и ал.2, т.1,
във връзка с чл.106а, ал.7 от ЗАП е
наложена принудителна административна мярка- временно спиране от
движение на МПС Опел Виваро от категория М1, с рег.№ ..., собственост на Н.М.А.,
ЕГН-********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез
сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ... и отнемане на свидетелство за
регистрация № *********, издадено на 25.03.2019г. С т.2 от Заповедта на
основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАП е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
№*********,издадено на 13.09.2018г. от МВР-Търговище и контролен талон към него
с № 66401497 на Н.М.А., ЕГН-********** - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
В жалбата като основания се навеждат неправилно
приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните
правила. Излага се становище за
неспазване на чл.7,чл.9, чл.35, чл.36 и
чл.59 от АПК. Моли се оспорената заповед да бъде отменена като
незаконосъобразна.
В съдебно заседание оспорващият не се явява и не изпраща представител. Постъпило е
писмено становище от същия с вх.№1476/22.07.2021г., в което се излагат доводи,
обосноваващи недоказаност на изложената в оспорената Заповед фактическа обстановка от страна на органа,
носител на доказателствената тежест. Навежда се липса на мотиви в акта, относно
преценката на органа при определянето на срока на наложените ПАМ.
Ответникът
по оспорването – Директорът на РД „Автомобилна администрация “-Русе в съдебно заседание не се явява и
не изпраща представител.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът приема за установено следното:
При извършена проверка от служители на
РД „АА“-Русе на 28.05.2021г. около 22.40 в гр.Русе, в района ГКПП-Дунав
мост, изход от България, било установено че Н.М.А., ЕГН-********** *** като
водач на МПС извършва международен обществен превоз на 2 броя
пътници - на Др. И. В. с ЕГН **********, който пътува за Кр. Белгия, с
уговорката, при пристигането си да заплати на водача сумата от 100 евро и Н. Д.
К. с ЕГН **********, който пътува за Кр. Белгия. Извършваният превоз бил с
маршрут от Р.България до Кр.Белгия и се извършвал с лек автомобил Опел Виваро
от категория М1, с рег, № ..., собственост на Н.М.А. с ЕГН **********.
От направена справка в информационните масиви
на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ се установило, че за лек
автомобил Опел е Виваро от категория М1, с рег, № ... няма издадено заверено
копие към лиценз на Общността и същият не е вписан в списък на моторните
превозни средства към лиценз. Посоченото обстоятелство се установява от
приложената по делото справка от ИС на ИА „АА“, ПП в лицензии.
В хода
на проверката контролните органи снели обяснения от Др. И. В. и Недко Димитров
Кичуков. В обясненията си Кичуков е посочил че „…за пътя не му се взимат пари
от водача, като последния поема всички разходи…“. В обясненията си Василев е посочил само, „..че на водача ще
заплати 100 евро при пристигането в Белгия, като такава е договорката им…“.
За констатираното при проверката на
водача Н.М.А., ЕГН-********** бил съставен АУАН серия А-2020, № 290661/28.05.2021г.
за нарушение на чл.6, ал.1 от Закона за
автомобилните превози.
Съгласно съдържанието на приложената по
делото Заповед №РД-01-43/23.01.2020г. на Изпълнителния директор на ИА
„Автомобилна администрация, Директора на РД „Автомобилна администрация“-Русе е
оправомощен да издава заповеди за принудителни административни мерки по чл.106а
от ЗАвП.
На 31.05.2021г. Директорът на РД „Автомобилна администрация“-Русе е издал оспорената Заповед, с която с т.1 от
същата, на
основание чл.106а, ал.1, т.1, б „а“ и
ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от ЗАП е
наложена принудителна административна мярка- временно спиране от
движение на МПС Опел Виваро от категория М1, с рег.№ ..., собственост на Н.М.А.,
ЕГН-********** до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца,
чрез сваляне и отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ... и отнемане на свидетелство
за регистрация № *********, издадено на 25.03.2019г. С т.2 от Заповедта на
основание чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАП е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
№*********,издадено на 13.09.2018г. от МВР-Търговище и контролен талон към него
с № 66401497 на Н.М.А., ЕГН-********** - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
Заповедта
е връчена на Н.М.А. на 31.05.2021г. и
обжалвана от същия пред Административен съд-Русе на 04.06.2021г. с жалба с рег.№
РД-14-1672/1/, чрез органа издал акта.
С Определение №20 по ад.д.№377/2021г. на
Административен съд-Русе делото е изпратено по местна подсъдност на
Административен съд-Търговище.
Не се спори по делото, че лек автомобил-
Опел Виваро от категория М1, с рег.№ ... е собственост на Н.М.А., ЕГН-**********.
С определение на № 245/13.07.2021г.
съдът е разяснил на административния орган, че носи тежестта на доказване
относно фактическите основания, на които оспорената Заповед е издадена.
Въпреки дадените от съда изрични
указания по делото не бяха ангажирани други доказателства от страна на
административния орган, носител на доказателствената тежест, съгласно чл.170,
ал.1 от АПК, установяващи изложените в оспорената заповед твърдения от
фактическа страна.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
Наложените с
оспорения акт принудителни административни мярки са постановени от материално и
териториално компетентен орган, при наличието на надлежно оправомощаване и при
предвидена в чл.107 ал.1 от ЗАвП законова възможност за делегиране на
правомощия.
По отношение
съответствието на оспорената Заповед с материалния закон, съдът приема
следното:
В процесния случай
АУАН, на който административният орган се позовава е съставен по реда на Закона
за автомобилните превози, а не по реда на Закона за движението по пътищата и
разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е неприложима. В Закона за автомобилните
превози не се съдържа разпоредба, която да регламентира, че редовно съставените
по този закон АУАН имат доказателствена сила до доказване на противното.
В тежест на
административния орган, съгласно чл. 170, ал.1 от АПК е да докаже наличието на всички
предпоставки за налагане на принудителната административна мярка по чл.106а,
ал.1, т.1 от ЗАвП. Първата предпоставка, за да се приложи принудителната
административна мярка по чл.106а, ал.1, т.1, б „а“, т.4 б “б“ от ЗАвП е с
автомобила да е извършен „обществен превоз” на пътници. Легалната дефиниция на
понятието "обществен превоз" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАП и
представлява „…превоз, извършван за чужда сметка или срещу заплащане или
икономическа облага, който се извършва с моторно превозно средство...“. По
отношение наличието на тази предпоставка от страна на административния орган,
носител на доказателствената тежест не бяха представени по делото други
доказателства, освен съставените в хода на административното производство
писмени сведения на две лица, които са противоречиви. В обясненията на лицето Н. Д. К. не се съдържат изобщо
данни за договорено заплащане на превоза, а в обяснението на Др. И. В. се
съдържат данни единствено за договорени 100 евро без да е налице яснота за кое
точно същите са договорени за заплащане -общо за гориво и за превоз, само за
гориво или само за превоза. По делото не са ангажирани други доказателства, от
които да се установява, че между водача на автомобила и пътуващите в него лица
е съществувала уговорка за заплащане именно на превоза. Следва да се има предвид, че заплащането на
услугата превоз е правна фигура, различна от плащането само на част от разхода
за гориво и пътни такси, което става при т. н. споделено пътуване, който разход
е само един от компонентите, формиращ цената на услугата превоз, но двете по
никакъв начин не могат да бъдат еквивалентни. В този смисъл: Решение № 2234 от
27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8892/2014 г., VII о.; Решение № 70 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6864/2014 г., VII о.; Решение № 92 от
5.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6724/2014 г.
При така
събраните доказателства, настоящият съд намира, че по делото не се доказа по несъмнен начин, че Н.М.А. на
28.05.2021г. г. като водач на
описаното в Заповедта МПС, е извършвал превоз на 2- броя пътници срещу
заплащане именно на превоза, за да се обоснове по несъмнен начин изводът, че последния
съставлява „обществен превоз“ на пътници.
С оглед на изложеното, съдът приема за
недоказано наличието на всички материални предпоставки за налагане на ПАМ по чл.106а,
ал.1, т.1, буква „а“, т.4, буква „б“, ал.2,т.1 и т.3 и ал.7 от ЗАвП, с което
принудителните административни мерки се явяват наложени при неправилно
приложение на материалния закон.
При определяне на срока, в който се
налага ПАМ органът действа при условията на оперативна самостоятелност и дължи
мотиви, съгласно и чл.107, ал.1 от ЗАвП. В оспорената Заповед изцяло липсват
мотиви на органа, а именно посочване на конкретни факти и обстоятелства, въз
основа на които органът е извел изводите
си, че принудителните административни мерки следва да бъдат наложени в
максимално предвидените в закона размери. Последното
съдът приема за неспазване изискването на чл.107, ал.1 от ЗАвП, както и за съществено
нарушение на процесуалните правила, засягащо правото на защита на
заинтересованото лице-адресат на Заповедта.
С оглед на всичко гореизложено, съдът
намира Заповед № РД-14-1672/31.05.2021г издадена
от Директора на РД „Автомобилна администрация“-Русе за незаконосъобразна и като такава следва същата да бъде отменена.
По делото не се претендират разноски от
страна на оспорващия, с оглед на което съдът намира ,че не следва да се
произнася по този въпрос.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.второ от
АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ по жалбата на Н.М.А., ЕГН-**********
*** Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № РД-14-1672/31.05.2021г. издадена от Директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Русе, с която с т.1 от
Заповедта, на основание чл.106а, ал.1, т.1, б „а“ и ал.2, т.1, във връзка с чл.106а, ал.7 от
ЗАП му е наложена принудителна
административна мярка- временно спиране от движение на МПС Опел Виваро от
категория М1, с рег.№ ..., собственост на Н.М.А., ЕГН-********** до
отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, чрез сваляне и
отнемане на 1 бр. табела с рег.№ ... и отнемане на свидетелство за регистрация
№ *********, издадено на 25.03.2019г., а с т.2 от Заповедта, на основание
чл.106а, ал.1, т.4, б.“б“ и ал.2, т.3 от ЗАП му е наложена принудителна
административна мярка – временно отнемане на свидетелство за управление на МПС
№*********,издадено на 13.09.2018г. от МВР-Търговище и контролен талон към него
с № 66401497 на Н.М.А., ЕГН-********** - до отстраняване на нарушението, но за
не повече от една година.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд, в 14-дневен срок от неговото съобщаване.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: