Решение по дело №30/2020 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 март 2020 г.
Съдия: Михаил Драгиев Русев
Дело: 20207240700030
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 януари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

61                                        06.03.2020 год.                     гр. Стара Загора

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Старозагорски административен съд, публично съдебно заседание на тринадесети февруари две хиляди и двадесета год., в състав         

                                                                 

Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА

 

                                                          Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА

                                                                            МИХАИЛ РУСЕВ

                       

при секретаря Минка Петкова и в присъствието на прокурора Константин Тачев, като разгледа докладваното от Михаил Русев КАН дело №30  по описа  за 2020 год., за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63, ал.1, изр. второ  от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

     Образувано е по касационна жалба на ЦУ на НАП – София, чрез пълномощника си по делото Юрисконсулт Т.Т.против Решение №401 от 03.12.2019 год., постановено по АНД №997/2019 год. по описа на Районен съд Казанлък, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ №455258-F491929/02.08.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП. В касационната жалба се съдържат оплаквания за незаконосъобразност на решението, като по същество изложените съображения са за постановяването му в нарушение на материалния закон. Касаторът счита, че неправилно е прието от районният съд, че са налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН за квалифицирането на деянието като маловажно. Не отговаря на установеното по делото, че наказателното постановление не итговорая на изискванията на чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, тъй като изрично е посочената нарушената разпоредба на чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ. Не се спори, че прихода е отчетен, че нарушението е извършено за първи път и е формално по своя характер. Липсата на вреди също не може да обуслови по-ниската степен на обществена опасност на деянието. Направено е искане за отмяна на оспореното решение и за постановяване на друго, с което да бъде потвърдено наказателното постановление.

       Ответникът „Крабо трейд”ООД – гр. Казанлък,  ***, представлявано от Управителя К.И.К., редовно призован, в депозираното писмено становище изразява становище за неоснователност на касационната жалба.

       Представителят на Окръжна прокуратура – Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна.

        Касационният състав на съда, след като обсъди събраните по делото доказателства, наведеното от жалбоподателя касационно основание, доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, вр. чл. 63, ал. 1 ЗАНН и от надлежна страна, за която съдебното решение се явява неблагоприятно, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Районен съд Казанлък е отменил като незаконосъобразно НП №455258-F491929/02.08.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив при ЦУ на НАП въз основа на Акт за установяване на административно нарушение №F491929/12.06.2019 год., с което на ответника по касация „Крабо трейд”ООД гр. Казанлък, е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 500.00 лв. на основание чл.185, ал.2 във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС за нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата №Н-18 от 13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства. Като административно нарушение са преценени обстоятелствата, че при извършване на проверка на 10.06.2019 год. в 17.25 часа в обект представляващ павилион за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Казанлък, *****, стопанисван от „Крабо трейд”ООД гр. Казанлък, ЕИК *****, е констатирано, че дружеството в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, е допуснато нарушение на същата е допуснало нарушение на чл.26, ал.1, т.7 от Наредбата, която в издаваните фискални бележки липсват наименование на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност по видове закупени стоки или услуги. При извършената контролна покупка от орган по приходите, е установено, че в издаденият фискален бон №002693 от 10.06.2019 год., липсват изискуемите реквизити, а именно наименование на закупената стока или услуга. На издаденият ФКБ е изписан текст „Разни“ и не е изписано като наименование на закупените стоки „ягоди“, „череши“, „банани“, „картофи“, „домати“. На основание чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ, фискалната касова бележка от ФУ трябва да бъде четима, да съответства на образеца, съгласно приложение №1 и да съдържа задължително следните реквизити наименованието на стоката/услугата, код на данъчната група, количество и стойност на видове закупени стоки или услуги. Нарушението не води до неотразяване на приходи, установено на 10.06.2019 год. и е документирано с ПИП сер. АА №0407561/10.06.2019 год. С това си деяние дружеството е нарушило чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18 от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ от 2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства и във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС.

За да отмени наказателното постановление, районен съд Казанлък е приел, след подробен анализ на описаните в констативният протокол факти, както и на събраните по делото свидетелски показания, че нарушението е безспорно установено. Приел, че е допуснато нарушение на изискванията на чл.42, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАН, тъй като не е посочена точната законова разпоредба, която е нарушена. Посочена е само чл.26, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год., която обаче съдържа 17 точки. Цялостното  поведение на нарушителя, вида на нарушението, липсата на неотразяване на приходи, го е мотивирало да приеме, че се касае за типичен пример на маловажен случай. Деянието е формално осъществено и съдържа белезите на административното нарушение, но обществената му опасност е незначителна. Всичко това е формирало вътрешното му убеждение да отмени наказателното постановление.

Така постановеното решение е неправилно.

 Касационният състав на Административен съд Стара Загора намира, че в процедурата по издаване на АУАН F491929/12.06.2019 год. и на НП №455258-F491929/02.08.2019 год. не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление, т.е. такива, които да ограничават правото на защита на наказаното юридическо лице, както е прието и от районен съд Казанлък.

Както в акта за установяване на административното нарушение, така и в издаденото въз основа на него наказателно постановление, в обстоятелствената част е посочена точно нарушената разпоредба, а именно чл.26, ал.1, т.7 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на Министерство на финансите. В нито един момент от развилото се административнонаказателно производство съществувало съмнение, относно нарушената разпоредба. Нито актосъставителят, нито наказващият орган са посочили друга нарушена разпоредба за да е налице съмнение относно състава на административното нарушение. Действително в наказателното постановление е посочена като нарушена „чл.26, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 год. на МФ т.7 във връзка с чл.118, ал.4, т.4 от ЗДДС“. Настоящият съдебен състав обаче намира, че по този начин не е накърнено правото на защита на наказаното лице и допуснатото процесуално нарушение не е съществено, и което да обоснова отмяната на процесното наказателно постановление.

Съдът не споделя обаче мотивите, че в случая е налице маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН. Видно от събраните по делото писмени и гласни доказателства при контролната покупка, извършена от служителите на ТД на НАП–Пловдив, от дружеството е издаден касов бон. Не е спорно по делото, че на касовия бон е отразена цялата стойност на контролната покупка. Не е спорно също така, че констатираното нарушение не води до неотчитане на приходи. Съгласно чл.118, ал.3 от ЗДДС, фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. С оглед на така дадената легална дефиниция на понятието фискален бон, то е логично в съдържанието на същия да се индивидуализира и продадената стока/услуга. Съгласно чл.1, ал.1, т.4 от Наредба №Н-18 от 13.12.2006 год. на МФ, с наредбата се определя издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат.

Установява се по делото, че до датата на проверката фискалното устройство е разпечатвало фискални бонове, в които наименование на стоката, количество и стойност по видове закупени стоки отсъстват като реквизити, а същите са задължителни, съгласно посочената като нарушена разпоредба от подзаконовия нормативен акт. Нарушението е на просто извършване, поради което и законодателя е предвидил с разпоредбата на чл.185, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДДС по-нисък размер на имуществената санкция – от 500.00 лв. до 2000.00 лв. В настоящия случай наложената имуществена санкция е в минимален размер от 500.00 лв. и няма основание да се приложи чл.28 от ЗАНН поради факта, че нарушението е отстранено след неговото установяване. Законодателят със създаването на санкционната норма на чл.185, ал.2, изр. второ във връзка с чл.185, ал.1 от ЗДДС е изключил възможността за прилагане на института на маловажния случай. Сами по себе си обстоятелствата, че търговецът не е допускал нарушения на данъчно-осигурителното законодателство; че няма публични задължения; че не е налице увреждане на фиска и щета на бюджета и че ден след установяване на нарушението е пренастроено фискално устройство, не са достатъчни нарушението да бъде определено като „маловажен случай” по см. на чл.93, т.9 от ДР на НК във вр. с чл.11 от ЗАНН, което да обуслови приложението на чл.28 от ЗАНН. В случая тези обстоятелства могат да бъдат преценени като смекчаващи обстоятелства по см. на чл.27, ал.2 от ЗАНН, релевантни за определяне размера на следващата се за извършеното нарушение административна санкция и които са взети предвид от административнонаказващия орган при реализиране на отговорността по чл.185, ал.2 от ЗДДС чрез налагане на имуществена санкция в хипотезата когато нарушението не води до неотразяване на приходи, която санкция е определена в законово регламентирания минимален размер. Обстоятелствата по извършването му не разкриват по-ниска степен на обществена опасност от всички останали случаи на същото административно нарушение. Не се касае за внезапно възникнал технически проблем, а за изначална липса на програмиране на фискалните устройства да издават фискални бонове съобразно чл. 26, ал. 1, т. 7 от Наредбата. /в този смисъл са решения по КАНД №315/2019 год.; КАНД №318/2019 год.; КАНД №424/2019 год.  по описа на Административен съд Стара Загора/.

С оглед на гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че решение №401/03.12.2019 год., постановено по АНД №997/2019 год. по описа на Районен съд Казанлък е неправилно. Делото е изяснено от фактическа страна и не е необходимо да се връща за ново разглеждане, а следва да се постанови решение по съществото на спора. С оглед на безспорната установеност на административното нарушение и липсата на съществени нарушения на процесуалните правила при реализирането на административнонаказателната отговорност на юридическото лице, обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено. Наложеното наказание е в предвиденият от закона минимален размер.

   Водим от горните мотиви и на основание чл.221, ал.2, предл. второ във връзка с чл.222, ал.1 от АПК съдът

 

Р     Е     Ш     И:

 

ОТМЕНЯ Решение №401/03.12.2019 год., постановено по АНД №997/2019 год. по описа на Районен съд Казанлък и вместо него постановява:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ №455258-F491929 от 02.08.2019 год., издадено от Началник на отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.

    Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

                   

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.   

 

                                                                                                       2.