Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 11.01.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, в
публичното съдебно заседание на първи декември две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН Й.
при секретаря Анетка Рангелова, като разгледа докладваното от
съдия Й. гр. д. № 1776 описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл.
422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1,
т. 2 ГПК.
Ищецът „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, гр. София посочва, че между него и
ответника са сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги №
********* от 09.11.2016 г. Съгласно Договора на клиента е предоставен мобилен
номер **********.
2. Договор за мобилни услуги № *********
от 09.12.2016 г. Съгласно Договора на клиента са предоставени мобилен телефонен
номер ********** и таблет nJoy Areas 7 3G Black.
3. Договор за мобилни услуги №
********* от 28.12.2016 г. Съгласно Договора на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и мобилно устройство таблет nJoy Areas 7 3G Black.
4. Договор за мобилни услуги №
********* от 07.02.2017 г. и Договор за лизинг от 07.02.2017 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство
НТС Desire 530 White. Предоставянето на устройството е уредено от страните в
отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 273,67
лв. с вкл. ДДС.
5. Договор за мобилни услуги №
********* от 08.02.2017 г. и Договор за лизинг от 08.02.2017 г. Съгласно
Договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен телефонен номер
********** и мобилно устройство SAMSUNG Galaxy A5 2016 Black. Предоставянето на
устройството е уредено от страните в отделен договор за лизинг, съгласно който
общата цена на лизинговата вещ е 887.57 лв. с вкл. ДДС.
6. Договор за мобилни услуги №
********* от 10.02.2017 г. и Договор за лизинг от 10.02.2017 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер ********** и мобилно устройство
часовник KIDS WATCH MyKi Kids Watch Blue. Предоставянето на устройството е
уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на
лизинговата вещ е 45.77 лв. с вкл. ДДС.
7. Допълнително споразумение №
********* от 07.03.2017 г. към договор за мобилни/фиксирани услуги. Съгласно
Допълнителното споразумение за мобилен номер ********** влиза в сила нов
абонаментен план.
8. Договор за мобилни услуги №
********* от 10.03.2017 г. Съгласно Договора за мобилни услуги на клиента са
предоставени мобилен телефонен номер ********** и таблет nJoy Tityos 10 4G
Metal.
Ответникът не е изпълнил свои парични
задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени от ищеца, както следва:
- Фактура № **********/18.04.2017 г.
е издадена за отчетния период 18.03.2017 г. – 17.04.2017 г. Претендираната сума
е 253,47 лв.
- Фактура
№ **********/18.05.2017 г. е издадена за отчетния период 18.04.2017 г. –
17.05.2017 г. Общата начислена и претендирана сума по фактурата, е 313,29 лв.
- Фактура
№ **********/18.06.2017 г. е издадена за отчетния период 18.05.2017 г. –
17.06.2017 г. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 0,23 лв.
- След
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги по вина на длъжника,
поради изпадането му в забава на потребителя е издадена фактура №
**********/18.07.2017 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за
предсрочното им прекратяване в общ размер на 3033.45 лв., както и предсрочно
изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства KIDS WATCH MyKi Kids
Watch Blue, SAMSUNG Galaxy A5 2016 Black и HTC Desire 530 White в общ размер на
947.53 лв. Претендираната сума по фактурата е в общ размер 3980.98 лв.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, по искане на ищеца била издадена заповед по чл. 410 ГПК, връчена на
ответника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. За ищеца е налице интерес от
предявяването на настоящият иск.
Иска се: да бъде признато
от съда за установено, че ответникът, длъжник по издадената заповед за изпълнение,
дължи на ищеца следните суми:
- 4547.97 лв., дължима се съгласно фактура № ********** от 18.04.2017г.,
фактура № **********/18.05.2017 г., фактура № ********** от 18.06.2017 г. и
фактура № ********** от 18.07.2017 г.
- ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на вземането.
Претендират се и направените разноски по заповедното и настоящото
производство.
Особеният представител на ответника е подал
писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
В отговора си счита предявения
иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че липсват доказателства, от
които да се направи извода, че в графата „потребител” по представения от ищеца
договор, се е подписал А.И.. Също така, въпросните договори не са могли да породят
права и задължения на страните по тях, предвид, че не са подписани от
представляващия дружеството. Различните договори са подписвани от различни
хора. Дори да се приеме, че има валидно подписани договори, то няма доказателства,
че имат право да подписват договори от името на ищцовото дружество. Освен това
е невъзможно да се установи кои са тези лица, тъй като са записани с две имена
или само с инициал и фамилия.
На следващо място счита,
че исковете за събиране на цялостната сума по въпросните договори, са
преждевременно предявени. Счита, че ищецът е длъжен писмено да уведоми
ответника за настъпилата предсрочна изискуемост, преди да предприеме съдебни
действия за реализация на вземането си, а това не е сторено. Затова и не се
дължат лихви за забава от ответника, така, както са предявени.
Позовава се също така на недоказаност на ищцовите претенции и на неравноправни
клаузи в договорите, които ги правят недействителни.
Предвид заявеното в отговора на особения представител на ответника, съдът е
приел с доклада си по делото, че спорът е относно наличието и размера на задълженията
на ответника.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител, в писмена
молба поддържа предявеният иск и счита, че следва да бъде уважен изцяло, тъй
като възраженията, в отговора на ИМ са неоснователни. Претендира разноски,
представя списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът се представлява се от назначения му за
особен представител адв. С. П., МАК, който намира предявения иск за неоснователен
и недоказан и моли да бъде отхвърлен изцяло.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
От фактическа страна:
По ч. гр. д. 580/2019 год. на ЛРС е издадена Заповед №
420 от 01.04.2019 г. за изпълнение на парично
задължение, в полза на заявителя – настоящ ищец, против ответника – А.И., за сумата от 4547,97 лв. - главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /29.03.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането и разноски в размер на 557,98 лв., направени по заповедното
производство.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47 ГПК и съдът с Разпореждане от 20.08.2019 год. е указал на заявителя
правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.
Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал. 1 ГПК е
подаден в указания срок /видно от п. клеймо/.
Страните са се съгласили с изготвения от съда предварителен
доклад и правната квалификация и същият е обявен за окончателен.
От приложените с исковата молба договори за мобилни
услуги и допълнителни споразумения, се установява наличието на облигационно
отношение между ******и А.И..
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск е допустим. Същият е предявен от и
против надлежна страна по спора в законоустановения срок.
Предявеният иск е с правно основание
чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422,
във вр. с чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и има за предмет да се установи
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
За успешното провеждане на установителния иск в тежест
на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е
издадена заповедта за изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а
ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си – че не дължи плащане.
Въз основа на представените доказателства от страните,
съдът приема за доказано наличието на договори, по които ответникът дължи
определени суми. Особеният представител твърди,
че договорите са недействителни и не могат да породят правни последици. Съдът обаче
намира за основателни аргументите, изложени от процесуалния представител на ищеца
в писмената защита. Сключените договори са действителни и годни да обвържат
страните по настоящото дело. Ясно е манифестирана волята на ответника И. (чрез
саморъчно положени подписи) за договорна обвързаност с ищеца. Въпросните договори
са сключени от лица, разполагащи с
представителна власт за това. Видно от приложените договори, лицата, работили
като продавач-консултанти в търговските обекти на „Теленор“ ЕАД са сключили
съответните договори в общо достъпно място за търговия. При това положение изцяло
е приложим чл. 30, ал. 2, изр. 2 ТЗ: „Когато търговският помощник работи в
общодостъпно място за търговия, той се смята овластен да извършва сделките,
които обикновено се извършват там“.
Ищецът е изпълнил договорните си задължения. Доказателства
за изпълнение от страна на ответника обаче липсват. Вследствие виновното
неизпълнение в срок на ликвидни и изискуеми договорни задължения, се стига до
едностранно предсрочно прекратяване на съответното договорно правоотношение.
Изцяло е спазен редът за предявяване на вземанията на
ищцовото дружество, както в заповедното производство, така и в настоящото
исково такова. От ищеца е доказано качеството му на кредитор, наличието на
облигационно отношение между него и ответника, изпълнението от страна на ищеца,
падежа и изискуемостта на вземането.
Ето защо съдът
намира, че претенцията на ищеца следва да бъде уважена в пълен размер, като
основателна и доказана.
При този изход на спора страните си дължат разноски съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете.
Съгласно задължителната
практика на съдилищата, т. 12 от ТР
№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год.,
ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по
разноските, сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски
за тази инстанция, видно от представения списък по чл. 80 ГПК и доказателствата
по делото са в общ размер на 2525,05 лв.
Предявените искове са
уважени, следователно ответникът ще следва да заплати на ищеца направените
разноски.
Мотивиран от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.О.И.,
ЕГН: **********,***, п.к. 3600, ******,
oбл. Монтана, че същият дължи на ******с ЕИК ******, седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, сумата 4547.97 лв. /четири
хиляди петстотин четиридесет и седем лева и 97 ст./ дължима се съгласно фактура
№ ********** от 18.04.2017 г., фактура № **********/18.05.2017 г., фактура №
********** от 18.06.2017 г. и фактура № ********** от 18.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение /29.03.2019 г./ до окончателното изплащане на
вземането, като
ОСЪЖДА А.О.И., ЕГН: **********,***, п.к. 3600, ******, oбл. Монтана, да заплати на ******с ЕИК ******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, деловодни разноски за заповедното и исковото производство, общо в размер на 2525,05 лв. /две хиляди петстотин двадесет
и пет лева и 00 ст./.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: