Решение по дело №657/2019 на Окръжен съд - Плевен

 

РЕШЕНИЕ

№…

гр. П., 22.11.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

П.СКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ - ІV гр.с. в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЦВЕТЕЛИНА ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: 1.РЕНИ ГЕОРГИЕВА

2.ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА

при секретаря ДАФИНКА БОРИСОВА и в присъствието на прокурора …., като разгледа докладваното от ЧЛЕН - СЪДИЯТА РЕНИ ГЕОРГИЕВА в.гр.д. № 657 по описа за 2019 г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

  С решение № 1185/ 25.06.2019 г. по гр.д.№ 1322/2019 г. по описа на ПлРС е осъден Ц.В.И. да заплати на Н.Ц.Г. сумата от 3 300 лв., получена с оглед неосъществено основание, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба (28.02.2019 г.) до окончателното изплащане на сумата.Осъден е Ц.В.И. да заплати на Н.Ц.Г. сумата от 645.31 лв., представляваща направени деловодни разноски.

            Депозирана е въззивна жалба от Ц.В.И. против решение от 25.06.2019 г. по гр.д.№ 1322/2019 г. по описа на ПлРС, което се обжалва изцяло.Излагат се доводи, че същото е неправилно и необосновано, постановено при съществени нарушения на материалните и процесуалните норми.Прави се искане да се отмени същото изцяло като неправилно и необосновано и да се постанови ново решение по съществото на спора, като се отхвърли предявеният иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД като неоснователен и му бъдат присъдени направените по делото разноски.

          За въззиваемата страна Н.Ц.Г. процесуалният представител изразява становище да се потвърди обжалваното решение, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

          Въззивната жалба е процесуално допустима. 

 

 

 

 

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.Според ТР № 1/9.12.2013 г. на ВКС по тълк.д.№ 1/2013 г., ОСГТК, при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване.

   Настоящата инстанция намира решението и за правилно, поради което по силата на чл.272 ГПК  препраща към мотивите на първоинстанционния съд.Във връзка с доводите във въззивната жалба  съдът приема за установено следното.

По оплакванията във въззивната жалба настоящата инстанция намира следното.

Неоснователен е доводът, че направените от първоинстанционния съд изводи не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства.

От фактическа страна се установява следното.

Страните са регистрирани като земеделски производители.

От представените договори за отдаване под наем на земеделска земя от 01.07.2010 г., 01.07.2011 г. и 01.07.2012 г. е видно, че въззиваемият Н.Г. е обработвал под наем поземлени имоти № *** и *** в землището на с.Я., обл.П..

  С договор за покупко-продажба на земеделски земи, обективиран в нотариален акт №51 от 06.12.2012 г., С. Г. и Д.Г. са продали на ЕТ“***“, процесните два земеделски имота в землището на с.Я., обл.П., съставляващи нива от 5.660 дка в м.“***“, имот с № *** и нива от 5.660 дка в същата местност, имот с № ***.

         С договор за наем от 30.07.2013 г. процесните два имота са отдадени под наем от ЕТ“***“ на „***“ЕАД със седалище с.В., област В.Т., за стопанската 2013-2014 г., а с договор за наем от 15.07.2013 г. те са преотдадени под наем от „***“ЕАД на ЕТ“***“.

         От представеното споразумение на масиви за ползване на земеделските земи, изготвено на основание чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ, за стопанската 2013-2014 г. за землището на с.Я., обл.П., от 12.09.2013 г. е видно, че на въззиваемия Ц.И. са предоставени за ползване процесните два имота - № 19018 и 19019.

        Не е спорно пред настоящата инстанция обстоятелството, че в началото на пролетта на 2014 г. процесните два имота са били засяти от въззивника със земеделска култура - слънчоглед.

        На 13.07.2011 г. е подадена жалба от въззивника Ц.И. ***, в която е изложено, че съгласно споразумението за 2010/2011 г. обработва земя в масив №19 (приложени са договори за наем от 18.06.2010 г.,  21.06.2010 г. и 10.05.2010 г.), а на 12.07.2011 г. са му ожънати 5 дка неправомерно от въззиваемия от №019003, 019004, 019005 и 019010.С уведомително писмо от 13.07.2011 г. тя е изпратена до кмета на Община гр.П..

        По делото са приложени две жалби от въззивника - от 08.04.2014 г. и от 28.07.2014 г. до РП-П., както и решения № 1539/17.10.2014 г. на ПлРС и решение № 57/12.02.2015 г. на ПлАС.

         За изясняване на спорните по делото обстоятелства са събрани гласни доказателства.

         От показанията на свидетеля И.Ц. се установява, че като юрист  е обслужвал земеделски производител ЕТ“***“, която е собственик на процесните два имота.Въззиваемият е участвал с нейна земя по програма за развитие на селските райони - за зеленчукопроизводство, но тъй като след изтичане на договора той не е своевременно заявил продължаване на договора, тъй  като е имал договорни отношения с нея за предходни години, тя е сключила договор за същата земя с друго лице за следващата стопанска година.Помолила го е да посредничи между двете страни за уреждане на отношенията й, тъй като се е предвиждала санкция за въззиваемия от ДФ“Земеделие“, ако не продължи обработката на земята в този вид.Разговарял е с бащата на въззивника, който е казал, че има възможност да уредят въпроса, но разходите, направени за стопанската година (за изораване, за засяване),  е трябвало да се платят за извършената обработка, тъй като е било посято нещо на същата земя, е трябвало да се поемат от Н..По-късно това не се е случило и той търпи санкции от ДФ“Земеделие“.

       От показанията на свидетеля Т.Д., който е бил кмет на с.Я. се установява, че лятото на 2011 г. са получили от въззивника жалба в кметството, че въззиваемият му е ожънал някаква нива, а устно от друг арендатор, че му е ожъната нива от 10 дка.Изпратил е преписката в Общината, но не знае какво е станало по-нататък.

        От показанията на свидетеля В. И., баща на въззивника, се установява, че въззиваемият им е ожънал два парцела от две различни ниви и им дължи определена сума пари.Обещал е да възстанови сумата - да плати ожънатата нива и без да имат някаква уговорка с него, нито договор, че ще му отстъпят някакви парцели, е превел сумата от 3 300 лв. по сметката на сина му, без да са му давали личните данни, нито банковата сметка.При тях е идвал свидетелят И.Ц., който ги е питал възможно ли е да му дадат два парцела, за които той претендира, а той му е казал, че след като си заплати ожънатата нива тогава може да разговарят по този въпрос.Пред свидетеля е поставил условие да се плати сумата от 5 000 лв. - толкова за пшеница и толкова за останалите две парцела, за които иска да подпишат договор.

         От показанията на свидетелката Д.И., сестра на въззивника, се установява, че през лятото на 2011 г. въззиваемият е ожънал на брат й една от нивите.Идвал е в тях, помолил е брат й да го изчака, тъй като има финансови затруднения и ще му заплати сумата от 3 300 лв. за ожънатата нива, но не му е изплатена.През пролетта на 2014 г. при тях е идвал И.Ц. във връзка с уреждане на въпроса за преотстъпване на два парцела на въззиваемия, но баща й е казал, че въззиваемият е ожънал неправомерно на брат й една от нивите и им дължи за нея 3 300 лв. и ще му отстъпят двата парцела, ако Н. си плати дължимата сума за ожънатата нива и заплати съответно разходите по обработката и наема на двата парцела.След няколко дни брат й е получил SMS, че са преведени 3 300 лв., като в основанието не пише за ожънатата нива, а пише за наем за земя.Впоследствие при тях са идвали други хора, които са претендирали да им бъде върната сумата от 3 300 лв.Комбайнерът е казал на баща й, че Н. е ожънал нивата срещу заплащане.      

       На 28.03.2014 г. въззивникът е внесъл по банкова сметка ***., като в основанието за внасяне е посочено „наем за земеделска земя за парцелите *** и *** в землището на с.Я.“.

       Неоснователен е доводът на въззивника, че посочената сума от 3300 лв. е получена като обезщетение за неправомерно ожъната нива, а не за отдаване под наем на парцели, тъй като изрично в  платежния документ е посочено основанието за плащане.     

        Правилно е определена от първоинстанционния съд правната квалификация на предявения иск - чл.55, ал.1, предл.2 ЗЗД.

        За да е налице втория и третият фактически състав на неоснователното обогатяване, в тежест на ищеца е да установи, че е престирал с оглед основателно очаквано в бъдеще осъществяване на валидно правоотношение между страните-сключване на договор за наем на земеделска земя-за имоти №*** и №***, които да бъдат използвани  за зеленчукопроизводство от въззиваемият от пролетта на 2014 г., оправдаващо предприетото от него разместване на имуществени блага-превеждане на сумата от 3300 лв. по банковата сметка на въззивника, което правоотношение впоследствие не е възникнало.

        При иск по чл.55, ал.1  ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължението на ответника е да установи, че е налице основание за получаване, респ. за задържане на полученото, но ищецът също така следва да докаже репликата си, че това основание не се е осъществило или е отпаднало (решение № 374/8.05.2009 г. на ВКС по гр.д.№ 5858/2007 г., ІІІ г.о., решение № 1183/4.12.2008 г. на ВКС по гр.д.№ 4557/2007 г., І г.о., решение № 739/15.11.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о., определение № 246/29.02.2016 г. на  ВКС по гр.д.№ 293/2016 г., ІІІ г.о., решение № 239/16.07.2013 г. на ВКС по гр.д.№ 1050/2012 г., ІV г.о.).

       От доказателствата по делото безспорно се установява, че на 28.03.2014 г. въззиваемият е превел по банкова сметка ***., в която като основание за плащане от негова страна е посочено “наем за земеделска земя за парцелите *** и *** в землището на с.Я.“.

         Въз основа на показанията на свидетеля И.Ц., които съдът кредитира като обективни, кореспондиращи с писмените доказателства по делото, съдът приема, че сумата от 3 300 лв. е била внесена по банковата сметка на въззивника заради очакването му да сключат договор, с който да му бъдат предоставени за ползване, обработване и засяване  със зеленчукови култури на двата парцела, които е безспорно установено, че за стопанската 2013 г.-2014 г. са били предоставени правомерно за ползване на въззивника със заповед № РД-230/10.10.2013 г. на Директора на ОД“Земеделие“ гр.П. и засадени със слънчоглед, т.е. за да бъдат репарирани разходите, които въззивникът е направил във връзка с обработката и засяването на двата парцела до този момент.

      Установява се също така от доказателствата по делото, че процесните два имота от м.декември 2012 г. са собственост на ЕТ“***“.Установява се също така, че за предходните няколко стопански години, начиная от стопанската 2010-2011 г., въззиваемият е обработвал под наем процесните два имота.

       От доказателствата по делото-писмени и гласни - показанията на свидетелите Т.Д., В. И. и Д.И., се установява, че през м.юли 2011 г. е била депозирана жалба в кметство с.Я. от въззивника във връзка с твърдения, че неправомерно му е ожъната от въззиваемия нива от 5 дка, засята с пшеница, но не се установява компетентният орган, на който преписката да е била изпратена, да е установил тези обстоятелства.

      Свидетелите Д.И. и В. И. установяват, че при срещата със свидетеля И.Ц. е била постигната договорка въззиваемият да заплати на въззивника общо сумата от 5 500 лв., от която сумата от 3 300 лв. за ожънатата нива от 5 дка и сумата от 2 200 лв. обезщетение за отстъпване ползването на двата парцела.На тази среща не е присъствал въззиваемият и дори да е била постигната такава уговорка, не се установява тя да е била приета от него, тъй като в самият платежен документ за превеждане на сумата той е посочил основанието за плащане, което се приема от него.  

        Основателно е възражението на въззиваемия, че тъй като не е бил предявен иск пред съда за извършено непозволено увреждане, елементите на които подлежат на доказване от въззивника в настоящето производство, от събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че Н.Г. е извършил неправомерно действие, с което е причинил вреди на ищеца и размера на същите.

        Възражението за изтекла погасителна давност е преклудирано на основание чл.266, ал.1 ГПК, тъй като е въведено за първи път пред въззивната инстанция, а не пред първата най-късно в първото по делото заседание.

         Въз основа на гореизложеното съдът приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да бъде потвърдено.

         При този изход на процеса следва да бъде осъден въззивникът да заплати на въззиваемия разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв. заплатено адвокатско възнаграждение.

        Водим от горното, П.ски окръжен съд

                                     Р     Е     Ш       И      :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 1185/25.06.2019 г. по гр.д.№ 1322/2019 г. по описа на П.ски районен съд.

       Осъжда въззивникът Ц.В.И. ***, ЕГН **********, да заплати на въззиваемия Н.Ц.Г. ***, ЕГН ********** разноски по делото за настоящата инстанция в размер на 500 лв.

        Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.

 

 

 

 

           ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                           ЧЛЕНОВЕ: