Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 77
гр. Сливен, 04. 06. 2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание
на четиринадесети май, две
хиляди и двадесета
година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ ИВАНОВА
При участието на секретаря Радостина Желева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 464 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 186, ал. 4 от Закона
за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ във връзка с чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „ЕКОПЕТРОЛИУМ“ ООД с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр.**********, представлявано от у. И.М.Н.,
подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка
/ЗНПАМ/ № ФК-544-0344415 от 22.10.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на
основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „г” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/– запечатване на
търговски обект – б. и г., находящ се в с. Г., община Сливен, ул. „К.” № **,
стопанисван от „ЕКОПЕТРОЛИУМ“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп до тях за
срок от 14 дни.
В жалбата си оспорващото дружество твърди, че
оспорената заповед е незаконосъобразна, тъй като е постановена при съществени
нарушения на процесуалния и материалния закон. Излага съображения, че:
заповедта не е издадена от компетентно лице; всяка доставка е отразена и предадена
в реално време към НАП като количество, но при ръчното въвеждане на данните за
„издател“ и получател“ служителят е разменил имената на „издател“ и
„получател“, в резултат на което на отпечатаната документална бележка е изписано
„невалиден АДД номер“; проверяващите и У. на дружеството са открили това
обстоятелство при проверката, и по време на проверката У. е подал коректно
данни за съответните доставки; несъразмерен е срокът на ПАМ. Моли оспорената
заповед да бъде отменена.
В съдебно заседание оспорващото дружество, редовно
призовано, се представлява от у. на дружеството и от упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Посочва, че не
отрича, че е допуснато нарушение – изброените в оспорената заповед данни не са
подадени коректно до датата на проверката, по причина, изложена в жалбата. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административният орган, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен процесуален представител, който
оспорва жалбата, счита оспорената заповед за законосъобразна и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в преклузивния
14-дневен срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, при наличие на
правен интерес и срещу административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Предмет на оспорване е ЗНПАМ № ФК-544-0344415 от
22.10.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни дейности“ Бургас,
Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно
управление на НАП, с която на оспорващото дружество, на основание чл. 186, ал.
3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „г” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена ПАМ–
запечатване на търговски обект – б. и г., находящ се в с. Г., община Сливен, ул.
„К.” № **, стопанисван от „ЕКОПЕТРОЛИУМ“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за
достъп до тях за срок от 14 дни.
На 15.10.2019 г. в хода на извършена проверка на
търговски обект– б. и г., находящ се в с. Г., община Сливен, ул. „К.” № **,
стопанисван от жалбоподателя, е констатирано, че за периода от 26.08.2019 г до
27.09.2019 г., за получени доставки за гориво и изпратени данни за дати: 27.08.2019
г., 03.09.2019 г., 10.09.2019 г., 12.09.2019 г., 13.09.2019 г., 16.09.2019 г. и
18.09.2019 г., няма получени данни за въведени документи за доставки. На
проверяващите са представени следните документи: АДД с УКН:
000000000004766778/26.08.2019 г., АДД с УКН: 000000000004781173/02.09.2019 г., АДД
с УКН 000000000004803565/10.09.2019 г., АДД с УКН 000000000004809092/12.09.2019
г., АДД с УКН 000000000004812297 /13.09.2019
г., АДД с УКН 000000000004802328/01.09.2019 г., АДД с УКН:
000000000004820483/18.09.2019 г. и АДД с УКН: 000000000004815533/ 16.09.2019 г.,
и е констатирано, че задълженото лице е направило опит за въвеждане на документите
в ЕСФП, като въвеждането е било неуспешно. Направена е констатация за
установено нарушение, изпълващо състава на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС. Резултатите
от проверката са обективирани и удостоверени в Протокол за извършена проверка
серия АА № 0344415 от 15.10.2019 г., съставен на основание чл. 50 и чл. 110,
ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Въз основа на установените факти, административният
орган е приел, че при проверката е констатирано, че търговецът, в качеството си
на лице по чл. 118, ал. 6 от ЗДДС не подава данни в НАП за доставката на
доставени количества течни горива. Посочил е, че при проверката е установено,
че за периода от 26.08.2019 г до 27.09.2019 г. след получена справка от
„Селекция“ за получените горива в ТО, е установено разминаване между данните от
НИС (нивомерна измервателна система) и регистрираните с баркод четец еАДД с
УКН: 000000000004766778/26.08.2019 г. с количество 2000 литра дизел; еАДД с
УКН: 000000000004781173/02.09.2019 г. с количество 3000 литра дизел; еАДД с УКН
000000000004803565/10.09.2019 г. с количество 3000 литра дизел; еАДД с УКН
000000000004809092/12.09.2019 г. с количество 2910 литра дизел; еАДД с УКН
000000000004812297 /13.09.2019 г. с
количество 5002 литра дизел; еАДД с УКН 000000000004802328/01.09.2019 г. с
количество 1733 литра бензин А95 и с количество по протокол №
4802328/16.09.2019 г. от 1733 литра бензин А95; еАДД с УКН:
000000000004820483/18.09.2019 г. с количество 5017 литра дизел; и еАДД с УКН:
000000000004815533/16.09.2019 г. с количество 545 литра пропан-бутан и с
количество по протокол № 4815533/18.09.2019г от 1000 литра пропан-бутан.
Направил е извод, че посочените документи не са подадени като данни към НАП
съгласно разпоредбите на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, от което следва, че „ЕКОПЕТРОЛИУМ“
ООД не е спазило реда и начина за подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС към НАП.
Счел е, че е нарушен чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, което е основание по смисъла на
чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС за прилагане на ПАМ, поради което и на
основание чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е наложил процесната ПАМ – запечатване на
търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
За издаване на заповедта и срокът на наложената ПАМ са
изложени мотиви, че същият е определен в рамките на оперативната самостоятелност
на административния орган, като са взети предвид тежестта на нарушението и
последиците от него, вида и характера на търговската дейност, включително и
декларирани финансови резултати от дейността на дружеството по години;
създадена организация на работа, която позволява данните за доставени/продадени
количества да не се предават дистанционно към сървърите на НАП; висока степен
на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление
на нарушението във времето.
В хода на съдебното дирене са дадени обяснения от у.
на оспорващото дружество, събрани са свидетелски показания и е назначена
съдебно-икономическа експертиза.
В обясненията си У. посочва, че некоректно подадената
към НАП информация е поради това, че служителят, който е въвеждал данните, е
разменил местата на „издател“ и „получател“, и не е разбрал, че информацията е
объркана.
Свидетелят Х.Н.Х. – работещ в близост до процесния
търговски обект, дава показания, че този обект се намира в промишлена зона и не
е на главна улица.
Съгласно заключението на вещото лице Р.Д.Т.-Ч.: описаните
в оспорената заповед документи са подадени към системата на НАП на съответната
дата на доставката, но в отразените обратни бележки е записано съобщение
"невалиден АДД номер"; след установяване на грешката при проверката
на 15.10.2019 г., за всички погрешно подадени доставки е подадена наново
коректна информация към системата на НАП; в лицензираната софтуерна програма на
обекта всяка една от процесиите доставки е заприходена със съответния номер на
АДД, количество литри гориво и стойност на сделката; в счетоводството на
"Екопетролиум" ЕООД процесиите доставки са осчетоводявани на деня на
фактурата, отразено е задължението към доставчика; всички фактури, касаещи
процесиите доставки, са отразени в дневниците за покупки за м. август 2019 г. и
м. септември 2019 г. към справката декларация по ДДС; количествата гориво по
процесните доставки са отразени като разход в лицензираната софтуерна програма
на обекта през текущите месеци август и септември 2019 г.; всички извършени
продажби от "Екопетролиум" ЕООД за м. август 2019 г. и м. септември
2019 г. са декларирани в дневниците за продажби.
Съобразно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът
проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 от АПК.
Оспорената заповед, издадена от Началника на Отдел
„Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция
„Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, е издадена от компетентен
орган с оглед нормата на чл. 186, ал. 3 от ЗДДС и правомощията, предоставени му
със Заповед № ЗЦУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г., издадена от Изпълнителния директор
на НАП.
При издаване на заповедта е спазена установената от
закона форма и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. В чл. 186, ал. 3 от ЗДДС е предвидено,
че принудителната административна мярка се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Следователно
процесната заповед следва да отговаря на изискванията на чл. 59 от АПК. Съгласно
чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт следва да съдържа
фактическите и правни основания за неговото издаване, каквито са изложени в
заповедта. Процесната заповед съдържа задължителните законоустановени
реквизити- наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начин и срок на изпълнение на ПАМ, срок и ред за обжалване, и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Оспореният административен акт е издаден и в
съответствие с материалния закон. С оспорената заповед административният орган
е приложил правилно относимите материалноправни разпоредби и е действал в
съответствие с целта на закона, издавайки законосъобразен административен акт.
Налице са материалноправните предпоставки за налагане
на ПАМ.
Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.
186, ал. 1, т. 1, б. „г” от ЗДДС, принудителната административна мярка
запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за подаване
на данни по чл. 118 в Националната агенция за приходите. В чл. 118, ал. 6 от ЗДДС е предвидено, че всяко лице, извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона за акцизите и данъчните
складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на Националната агенция за
приходите и данни, които дават възможност за определяне на наличните количества
горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с течни горива.
Съгласно чл. 3, ал. 3 изр. 2 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране
и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти,
изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които
извършват продажби чрез електронен магазин, за целта като средство за измерване
от одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни
горива с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство
на ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол.
По делото е установено, че проверяваната б. и г.,
стопанисвана от жалбоподателя, представлява търговски обект по смисъла на § 1,
т. 41 от ДР на ЗДДС и че в него има монтирана нивомерна система за обем на
течни горива от одобрен тип, както и че за периода от 26.08.2019 г до
27.09.2019 г. е установено разминаване между данните от НИС (нивомерна
измервателна система) и регистрираните с баркод четец еАДД с УКН:
000000000004766778/26.08.2019 г. с количество 2000 литра дизел; еАДД с УКН:
000000000004781173/02.09.2019 г. с количество 3000 литра дизел; еАДД с УКН
000000000004803565/10.09.2019 г. с количество 3000 литра дизел; еАДД с УКН
000000000004809092/12.09.2019 г. с количество 2910 литра дизел; еАДД с УКН
000000000004812297 /13.09.2019 г. с
количество 5002 литра дизел; еАДД с УКН 000000000004802328/01.09.2019 г. с
количество 1733 литра бензин А95 и с количество по протокол №
4802328/16.09.2019 г. от 1733 литра бензин А95; еАДД с УКН:
000000000004820483/18.09.2019 г. с количество 5017 литра дизел; и еАДД с УКН:
000000000004815533/16.09.2019 г. с количество 545 литра пропан-бутан и с
количество по протокол № 4815533/18.09.2019г от 1000 литра пропан-бутан, като посочените
документи не са предадени като данни към НАП.
Гореизложеното е видно и от самите разпечатки на
документални доставки, приложени към жалбата и съдържащи се в административната
преписка, в които има съобщение за "невалиден ADD номер".
Тези факти не се оспорват от жалбоподателя. Жалбоподателят
оспорва процесната заповед, като излага твърдението, че причината за неподаване
своевременно на данни до НАП се дължи на неправилно въвеждане на данните за
„издател“ и получател“ от служител на дружеството. Жалбоподателят не отрича, че
е допуснато нарушение и че изброените в оспорената заповед данни не са подадени
коректно до датата на проверката.
Съдът намира сочените от жалбоподателя причини
за допускане на нарушението за ирелевантни. Задължение на търговеца, извършващ
доставки/продажби на течни горива от търговски обект е да предава по
дистанционна връзка на Националната агенция за приходите и данни, които дават
възможност за определяне на наличните количества горива в резервоарите за
съхранение в обектите за търговия с течни горива. Неизпълнението на това
задължение е юридически факт, пораждащ правомощие на органа по приходите да наложи
ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "г" от ЗДДС "запечатване на
обект". Тази правна норма не
предоставя възможност за преценка на компетентния орган по приходите, а
единствено задължение да приложи посочената принудителна административна мярка
при наличие на визираните в хипотезата юридически факти. Административният
орган действа в условията на обвързана компетентност.
Същевременно, чл. 187, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че при
прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 се
забранява и достъпът до обекта на лицето. Предвид установения факт на
нарушението, необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката
е налице. Целта на ПАМ, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗАНН, е да се
предотвратят и преустановят административните нарушения, както и да се
предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане на ПАМ
административният орган действа при условията на обвързана компетентност,
поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство (фактът на
извършеното нарушение) не е налице правна възможност, а задължение за него да
наложи ПАМ.
Заключението на вещото лице в частите му относно
начина на осчетоводяване на процесните доставки не променя установеният по
делото факт на непредадени данни в НАП за доставката на доставени количества
течни горива. Изводите на съда не се променят и от събраните по делото
свидетелски показания за местонахождението на търговския обект, тъй като това
обстоятелство не е част от хипотезиса на приложимата правна норма.
Предвид изложеното, съдът приема, че в разглеждания
случай са налице както фактическите, така и правните основания, посочени от
административния орган при издаване на оспорената заповед.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30
дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при
условията на оперативна самостоятелност. Административният орган е обсъдил
конкретните факти, тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя,
като е направил конкретна преценка на необходимостта да се предотвратят
нежелани последици за фиска и да се предотврати извършването на нови нарушения.
Изложени са мотиви по отношение продължителността на срока на наложената ПАМ,
която има превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е
посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ-
необходимата превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви
в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената
мярка, поради което не се констатира твърдяната несъразмерност.
Срокът на наложената ПАМ е съразмерен на извършеното
нарушение и е съобразен с целта на ПАМ (превенция и недопускане вреди за фиска
предвид значимостта на охраняваните обществени отношения), с тежестта на
извършеното нарушение (предвид вида на стоката – акцизна стока (гориво), и с
вида на нарушението - непредаване на данни към НАП за наличните количества на
това гориво.
С оглед на изложеното, приложената от административния
орган ПАМ е законосъобразно наложена.
По изложените съображения, оспорената заповед е
законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващото
дружество за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4
от АПК и чл. 144 от АПК във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК, претенцията на
административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е
основателна, поради което оспорващото дружество следва да бъде осъдено да
заплати на административния орган, защитаван в процеса от юрисконсулт,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено по реда на чл.
37 от Закона за правната помощ.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2,
пр. последно от АПК, Административен съд
- Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „ЕКОПЕТРОЛИУМ“ ООД с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр.**********, представлявано от у. И.М.Н.,
подадена против Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-544-0344415 от 22.10.2019 г., издадена от Началника на Отдел „Оперативни
дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция „Фискален
контрол“ в Централно управление на НАП, с която на „ЕКОПЕТРОЛИУМ“ ООД, на
основание чл. 186, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1, б. „г” и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС, е наложена принудителна административна мярка– запечатване на търговски
обект – б. и г., находящ се в с. Г., община Сливен, ул. „К.” № **, стопанисван
от „ЕКОПЕТРОЛИУМ“ ООД с ЕИК: *******, и забрана за достъп до тях за срок от 14
дни.
ОСЪЖДА
„ЕКОПЕТРОЛИУМ“ ООД с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр.**********, представлявано от у. И.М.Н.,
да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: