РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 1983
гр.
Пловдив, 10 ноември 2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХIIІ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на осемнадесети
майт през две хиляди и двадесет и втората година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ ПАСКОВ
с участието на секретаря
П. П., и прокурора ПЕТЪР ПЕТРОВ,
като разгледа докладваното от съдия ПАСКОВ
адм. д. № 519 за 2022 г. по
описа на Административен съд – Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по административно дело
№ 2783/2020г. е образувано по искова молба от М.Г.М., ЕГН **********, в момента в
Затвора-Пловдив, чрез адв.В.С. срещу Главна дирекция “Изпълнение на
наказанията” с която се претендира присъждане
на обезщетение в общ размер на 50 000 лв., за понесени от ищеца неимуществени
вреди от бездействията на администрацията в следствения в Затвора-гр. Пловдив
за периода от 05.11.2020 до 04.11.2020г.
Съдът с решение № 2243 от 19.11.2021г. е осъдил Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията”, да заплати на ищеца , обезщетение в размер на 1100 лв. за
периодите от 29.03.2019г. до
17.11.2019г., от 22.11.2019г. до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 10.09.2020г.
и от 25.09.2020г. до 28.10.2020г. и е отхвърлил иска в останалата
част за периодите от 28.10.2020г. до 04.11.2020г., от 13.03.2012 г. до
27.11.2012 г., от 27.11.2012г. до 22.03.2019г., от 22.03.2019г. до
28.03.2019г., от 18.11.2019г. до 21.11.2019г., от 19.07.2020г. до 23.07.2020г.
и от 11.09.2020г. до 24.09.2020г.
Това решение е било обжалвано пред
тричленен състав на Административен съд Пловдив, който с Решение 350 от
25.02.2022г., постановено по к.а.н.. дело е отменил същото и е върнал делото на
друг състав.
В мотивите си касационната инстанция е
посочила следното:
„След като ищецът твърди определени
обстоятелства, свързани с лошите условия, при които е изтърпявал наказание
„лишаване от свобода“ за периодите от 27.11.2012г. до 01.01.2018г. и
посредством ангажирани от него доказателствени искания в т.ч. свидетелски
показания, тези твърдения следва да се приемат за доказани, доколкото нито са
оспорени от ответника, нито от негова страна са ангажирани доказателства които
да ги оборят.“
Предвид горното настоящият съдебен състав
намира за установено следното:
Относно периодът 27.11.2012г. до
01.01.2018г. през който ищецът е пребивавал в Затова гр. Пловдив касационният
съд е дал задължителни указания, посочени по-горе, поради което настоящият
съдебен състав намира за доказано, че през този период той е пребивавал в
условия, които увреждат човешкото му достойнство, което предпоставя наличието
на увреждания на ищеца като претърпени неудобства от неблагоприятна жизнена
среда.
За периодите от 28.10.2020г. до
04.11.2020г., от 01.01.2018г. до 22.03.2019г., от 22.03.2019г. до 28.03.2019г.,
от 18.11.2019г. до 21.11.2019г., от 19.07.2020г. до 23.07.2020г. и от
11.09.2020г. до 24.09.2020г.
касационната инстанция не намира за незаконосъобразни изводите на
първоинстанционния съд, че ищецът е пребивавал в помещения, в които жизненото
му пространство изцяло е отговаряло на предвидените стандарти, възприети от
Съвета на Европа и от Съда по правата на човека, които са в размер на 4 кв.м.
Ето защо настоящият съдебен състав намира
за установено следното от фактическа страна: Ищецът претендира обезщетение за
понесени неимуществени вреди в периода от 13.03.2012г. за Затвора-Пловдив. С
допълнителна молба прави уточнение, че периода за който се претендира
обезщетението е от 13.03.2012г. до 04.11.2020г.
Исковата молба е депозирана в Административен съд Пловдив на
28.10.2020г. С допълнителна молба се прави уточнение на периода, за който се
претендира обезщетение, като посочва че същият е от 13.03.2012г. до
04.11.2020г. /ден преди депозиране на уточняващата молба/. Такова изменение на
исковия период е недопустимо, ето защо само на това основание следва да се
отхвърли иска по отношение конкретно на периода от 28.10.2020г. до 04.11.2020г.
След като видно приетите по делото
писмени доказателства в действителност ищецът на 27.11.2012г. и към настоящият
момент се намира в затвора на това основание следва да се отхвърли иска по
отношение конкретно на периода от 13.03.2012 г. до 27.11.2012 г.
Ето защо съдът следва да се произнесе по
същество по основателността на оплакванията на ищеца единствено по
отношение на периода на престоя на ищеца в Затвора Пловдив, а именно от
27.11.2012г. до 28.10.2020г. /дата на предявяване на исковата молба/.
Видно от събраните по делото доказателства
и дадените указания от касационната инстанция
е, че ищецът периода от 27.11.2012г. до 01.01.2018г. е пребивавал в условия,
които увреждат човешкото му достойнство, през периодите от 29.03.2019г. до 17.11.2019г., от
22.11.2019г. до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 10.09.2020г. и от 25.09.2020г.
до 28.10.2020г. /датата на предявяване на исковата молба е пребивавал в спално помещение в което
жилищна площ за всеки лишен от свобода е по-малка от 4 кв., което не
съответства на разпоредбата на чл.43
ал.4 ЗИНЗС, поради което исковата молба е основателна в тази й част.
През исковия период с
изключение на периода от 27.11.2012г. до 01.01.2018г не се установява нарушение
на чл.20 ал.3 ППЗИНЗС, тъй като във всички стаи и помещения на Затвора – гр.
Пловдив е осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода, в Затвора –
гр.Пловдив на ищеца е осигурен достъп до топла вода, съгласно графика за
разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, освен
това, същият като работещ е имал достъп до баня всеки работен ден.
Неоснователни са и оплакванията за наличие на дървеници и хлебарки, тъй като от
страна на ответника представени
доказателства за извършени ДДД обработки.
Ето защо съдът намира, че ищецът е бил
подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбата на чл.3
ЕКЗПЧОС, тъй като е налице
незаконосъобразно фактическо бездействие от ответника, тъй като не е осигурил
на ищеца в горепосочените периоди такива условия на живот, съобразени с уважение
към човешкото му достойнство, а именно – минимална жилищна площ от 4 кв.м. в
спалните помещения, в които е бил настанен.
Според настоящия
съдебен състав обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се
присъди е както следва:
За
периода от 27.11.2012г. до 01.01.2018г. обезщетение в размер на 7 448/седем
хиляди четиристотин четиридесет и осем/ лева, а за периодите от 29.03.2019г.
до 17.11.2019г., от 22.11.2019г. до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до
10.09.2020г. и от 25.09.2020г. до 28.10.2020г- 1 100 /хиляда и сто/
лева или общо ., през периодите от 29.03.2019г.
до 17.11.2019г., от 22.11.2019г. до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до
10.09.2020г. и от 25.09.2020г. до 28.10.2020г или общо за тези периоди
8 548/осем
хиляди петстотин четиридесет и осем/ лева .
С оглед изхода от спора, ответникът следва
бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно
разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло
или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството,
както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв,
съразмерно с уважената част от иска.
Констатира се, че разноските, направени от
ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.
По отношение на претендираното от
ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да
се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е
водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е
предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286
ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по
отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка
с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да
предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на
ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се
дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се
остави без уважение.
Така мотивиран, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХІІI състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на
наказанията” - София, ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати от М.Г.М., ЕГН **********, в момента в
Затвора-Пловдив,, обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
Затвора гр. Пловдив, за периодите от 27.11.2012г. до 01.01.2018г., от 29.03.2019г. до 17.11.2019г., от 22.11.2019г.
до 18.07.2020г., от 24.07.2020г. до 10.09.2020г., и от 25.09.2020г. до 28.10.2020г. /датата на
предявяване на исковата молба/, включително в общ размер на 8 548
/осем хиляди петстотин четиридесет и осем/ лева ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 28.10.2020г. /датата на предявяване на иска/
до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за периодите от 13.03.2012 г.
до 27.11.2012, 28.10.2020г. до 04.11.2020г., от
02.01.2018г.. до 22.03.2019г., от 22.03.2019г. до 28.03.2019г., от
18.11.2019г. до 21.11.2019г., от 19.07.2020г. до 23.07.2020г. и от 11.09.2020г.
до 24.09.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА И НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София,
ул. ”Н. Столетов” № 21, да заплати на М.Г.М., ЕГН **********, в момента в
Затвора-Пловдив, сумата от 10,00 лв., представляваща направените по делото
разноски.
Решението подлежи на касационно оспорване
по реда на глава дванадесета от АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред
тричленен състав на Пловдивски административен съд съгласно чл. 285, ал. 1, пр.
2 ЗИНЗС.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: