Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е № 160

гр.Ловеч, 02.07.2020 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 Окръжен съд – Ловеч, граждански състав, в публично заседание на деветнадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДА ДОЙНОВА 

                                           ЧЛЕНОВЕ: ИВАНИЧКА КОНСТАНТИНОВА  

                                                                ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА                                                                 

       

При секретаря Даниела Кирова, като изслуша докладваното от съдия Дойнова в.гр.д.№195 по описа за 2020 г. на Окръжен съд – Ловеч и за да се произнесе съобрази:                                                 

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 512 от 13.11.2019г. на Районен съд - Ловеч постановено по гр.дело № 936 по описа за 2019 г., на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 179, ал. 1 от ЗМВР е осъдил  Главна дирекция „*****“ – МВР да заплати на Й.С.Т., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 1 615.64 лева  - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Главна дирекция „*****“ - МВР на основание чл.78, ал.1 от ГПК е осъдена да заплати на Й.С.Т. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева. На основание  чл.78, ал.6 от ГПК „*****“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Ловеч държавна такса върху уважения иск в размер на 64.62 лева и   100.00 лева  - за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.

Подадена е въззивна жалба от Главна дирекция „*****” - МВР, представлявана от главен комисар Н.С.Н.- директор, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Н.Я., адрес ***, като въззивникът счита, че обжалваното решение е неправилно и необосновано и моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковете да бъдат изцяло отхвърлени. Твърди, че първоинстанционното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от ЗМВР (ДВ, бр.53 от 2014 г.). Сочи, че мотивите за неприложимост на общата уредба на трудовите правоотношения към предмета на спора подробно са изложени в отговора на исковата молба, като добавя и преглед на правната уредба.

         Относно видът и условията за заплащане на възнаграждения, натурални престации и работното време на държавните служители в МВР се позовава на уредбата в гл. XV, раздел VI и VII от специалния ЗМВР от 2006 г. (отм.) (ЗМВР-2006 г.) и гл. VII, раздел VI и VII ЗМВР от 2014 г. (ЗМВР-2014 г.).

Сочи, че в чл.199 и 200 от ЗМВР-2006 г. е регламентирана основната заплата: Нормата на чл.201 урежда заплащането на допълнителното възнаграждение за продължителна работа, а тази на чл.202 ал.1 изплащането на допълнителни възнаграждения, като са изброени 5 вида възнаграждения, част от тях са приложими за системата на МВР (т.1 - изпълнение на специфични дейности), а друга част са сред типичните по чл.67 от Закона за държавния служител (ЗДСл): за прослужено време; за извънреден труд, за постигнати резултати. Съгласно чл.202, ал.2 и 3 размерите и условията за изплащането на допълнителните възнаграждения се предвиждат с актове специално за системата на МВР, като със Закона за изменение и допълнение на ЗМВР, обнародван в ДВ, бр. 93 от 2009 г., е добавена ал.5, според която извън допълнителните възнаграждения по ал.1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет. В ДВ, бр. 88/2010г. в ал.1 е въведена т.5 - възнаграждение за специфични условия на труд, а в края на ал.5 е добавено възнаграждение за държавните служители от МВР.

Въззивникът счита, че с новия ЗМВР, 2014 г. уредбата е реорганизирана - старите чл.201 и 202 по отношение на видовете възнаграждения са обединени в чл.178; обособен е нов чл.179, чиято ал.1 предвижда допълнително възнаграждение за труд през нощта, на официални празници и време на разположение, а ал.2 и 3 имат общо значение, като ал.3 възпроизвежда последната редакция на ал.5 на стария чл. 202. При проследената нормативна история се налага два извода, че законотворческият разум предполага изброяването на видовете възнаграждения да е изчерпателно, в противен смисъл е безсмислено в ЗМВР да се включва възнаграждение за извънреден труд без посочен размер, ако същото се дължи по силата на ЗДСл. Излишно е и прибавянето в ЗМВР, 2014 г. на възнаграждение за труд през нощта, в почивни и празнични дни и време на разположение, които също биха следвали от ЗДСл и че допълнението в чл.202, ал.5 от ЗМВР, 2006 г., касаеща характера на изброяването, на текста „за държавните служители от МВР” показва желанието на законодателя недвусмислено да лиши служителите в МВР от допълнителни възнаграждения, определени в други нормативни актове, които не са насочени специално към служители на МВР.

Твърди, че последващото, нарочно добавяне на изричен текст не може да бъде отдадено на нормотехническо излишество, още повече предвид синхрона между това добавяне, едновременната отмяна на § 1а от ЗМВР, 2006 г., препращащ към ЗДСл и предвиждането на нов вид допълнително възнаграждение - за специфични условия на труд. Думите в чл.202, ал.5 от ЗМВР, 2006 г.: „...със закон или акт на Министерския съвет..” съществуват и към момента на това изменение, поради което не може да се приеме, че добавката касае само подзаконовите актове. Смята, че законодателят не е изключил възможността допълнително възнаграждение да бъде предвидено на друго място в ЗМВР или в друг специален закон, като сходно е положението и с отчитането на работното време и възнаграждението за извънреден труд. Сочи, че приложението на общите правила по ЗДСл (и съответно КТ и актовете по прилагането им) е отклонено с чл.211, ал.7 от ЗМВР, 2006 г. и чл.187, ал.9 от ЗМВР-2014 г., които делегират на Министъра на вътрешните работи издаването на особен подзаконов нормативен акт. С оглед на нарочната уредба на видовете допълнителни възнаграждения и на размера им, не са налице предпоставките за субсидиарно прилагането на КТ и ЗДСл и актовете, към които препращат.

Възразява, че съдът не мотивира по никакъв начин извода си, на който се основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Освен това съдът е изложил противоречиви и непоследователни мотиви, като направените изводи са обосновани едновременно с прилагането на НСОРЗ и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г.: „При сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд”. Съдът е посочил, както че се полага възнаграждение за нощен труд, а след това е постановил решение, че на ищеца се дължи заплащане за извънреден труд.

С жалбата се възразява още, че не са обсъдени приложените от ответника доказателства в потвърждение на твърдението му, че исканото от ищеца преизчисляване се основава на различна продължителност на дневния и нощния труд, която по ЗМВР е еднаква и в размер на 8 часа. Смята, че не е обсъдено и приложеното като доказателство Писмо изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011 г. на МТСП, съгласно което превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ, е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на извънреден труд. Сочи, че това потвърждава противоречието в мотивите на съда, защото ако той счита, че към служебното правоотношение на ищеца е приложима НСОРЗ, то не следва да удовлетворява претенцията на ищеца за заплащане на извънреден труд. Съгласно цитираното писмо на МТСП: „Когато нормалната продължителност на дневното работно време е 8 часа (чл.136, ал.3 КТ) и нормалната продължителност на нощното работно време е 7 часа (чл.140, ал.1 КТ), отношението е 8 ч./7 ч., т.е. коефициентът за превръщане на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Смята, че целта на този коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа.

Въззивникът прави извод, че в тези случаи работникът или служителят не работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ и получените часове в повече, при преизчисляването на дневния и нощния труд създават неточно разбиране за наличието на извънреден труд. Смята, че извънреден труд би бил налице само ако работниците и служителите действително работят извън установеното за тях работно време.

Излага, че да се извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива, с коефициента, посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за лица, работещи по трудово правоотношение, би означавало, с неприложим към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма, в случая чл.187, ал.3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени, което е недопустимо и противоречи с принципа на йерархия на нормативните актове.

Въззивникът смята, че е налице и съществено разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза. В експертизата е посочено колко е общия брой часове положен от ищеца нощен труд, без да държи сметка, че той е по-голям от този, който е положен по графици за дежурства.

С жалбата се сочи, че служителите, работещи на смени, какъвто е и ищецът, полагат труд по утвърдени графици за 24 часови дежурства, като отработеното време се отчита в часове и това отработено време при отчитането се сравнява с нормата за съответния месец, получена при умножаването на броя на работните дни за месеца по 8. Когато отработените часове не превишават месечната норма, на ищеца се заплаща само допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 25 стотинки за всеки час нощен труд, но когато обаче той е отработил в повече от нормата, часовете в повече се компенсират с възнаграждение за извънреден труд. Отделно от труда по график, при извънредни ситуации като пожарогасене, неотложни спасителни операции и други подобни, при които се налага допълнителна мобилизация на човешки ресурси, се полага труд по заповед и това е класическа форма на извънреден труд и той се отчита и заплаща като такъв. Част от този труд може и да през нощта и за тези часове се заплаща и дължимото допълнително възнаграждение за нощен труд, а за втория и третия вид е изплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд.

Въззивникът обобщава, че с постановеното решение съдът е присъдил на ищеца в повече, отколкото е исковата му претенция, като не е отчел, че положения нощен труд, по-скоро част от него вече е заплатен като извънреден труд.

Моли да бъде постановено с решение, с което да бъде отменено изцяло като неправилно Решение № 512 от 13.11.2019г. постановено по гр.д.№ 936 по описа за 2019 г. на Районен съд - Ловеч. Направено е евентуално възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Моли и за направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. В случай, че се насрочи съдебно заседание и се даде ход на делото, моли то да се гледа в тяхно отсъствие.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззиивната жалба.

С въззивната жалба не се сочат нови доказателства.

В съдебно заседание въззивникът редовно призован не се представлява. Постъпили са писмени бележки, с които се поддържа въззивната жалба и моли същата да бъде уважена, като бъде отменено обжалваното решение. Въззивникът моли и за направените по делото разноски, а в случай, че съдът невъзприеме  изложените в жалбата съображения, на основание чл.78, ал.5 от ГПК прави възражение за прекомерност.

Въззиваемият редовно призован не се явява, не се представлява. Постъпила е молба от адв.В.В.,  с която моли да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид изложените във въззивната жалба оплаквания, становището на страните, събраните пред първоинстанционния съд доказателства, приема за  установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Районен съд – Ловеч е сезиран с искова молба подадена от Й.С.Т., ЕГН ********** Главна дирекция „*****“ – МВР с искане ответникът да бъде осъден да му заплати на основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл.179, ал.1 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД сумата 2 024.37 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и за направените по делото разноски. Сочи, че за процесния период е работил на длъжността „Началник дежурна смяна” в Районна служба „*****“ – гр.Ловеч, като трудовата дейност е осъществявал по утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.187, ал.3 от ЗМВР. Посочва, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители се определя с наредба на министъра на вътрешните работи.  Изтъква, че в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. /ДВ, бр.60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм е бил предвиден в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143, който е отпаднал с Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г., съответно с този коефициент се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой часове нощен труд.

Ищецът се позовава на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, съгласно който при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в  дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

Твърди, че заплащането на допълнителното възнаграждение за нощен труд вече е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащането на получените часове над тези установени за работното време. Сочи, че за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г. е положил общо 1744 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и възлиза на извънреден труд от 249 часа, който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Съобразно заплатата му, часовата ставка е в размер на 8.13 лева или за 249 часа труд му се дължи сумата от 2 024.37 лева. Моли да бъде осъден ответникът да му заплати сумата 2 024.37 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода  от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и направените по делото разноски.

С отговора на исковата молба ответникът счита предявеното искане за положен извънреден труд, след превръщане на нощните часове в дневни, за недопустимо. В случай, че съдът приеме исковата молба за допустима, подробно аргументира своите възражения, като се позовава на приложимата правна уредба и твърди, че на ищеца е заплатено дължимото възнаграждение за положен нощен труд.

 Настоящата инстанция приема следната фактическа обстановка:

С Акт за встъпване в длъжност от 31.10.2014 г., съгласно заповед на Директора на ГДПБЗН МВР № 1271/23.10.2014 г. Й.С.Т., ЕГН ********** е назначен на длъжност „Командир на екип” в Районна служба „*****” – Ловеч към Регионална дирекция „*****” – Ловеч при Главна дирекция „*****” – МВР, която длъжност изпълнява през процесния период от време /а не посочената в исковата молба длъжност „Началник дежурна смяна”/.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, която е дала следното заключение: За процесния период ищецът е полагал труд при ответника при режим на нощен труд от 22,00 часа до 6,00 часа с продължителност 12 часа при сумирано изчисляване на работното време, съгласно чл.187, ал.3 от ЗМВР. От приложената по делото справка се установява, че изчисленията са извършвани месечно и тримесечно, които общо за процесния период от време от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., са 1931 часа. Вещото лице не е установило през това време да има преобразуване на нощен към дневен труд. Паричната равностойност на часовете положен извънреден труд след преобразуването на нощен към дневен труд с коефициент 1,143 е общо 1 615.64 лева. Експерта е установил, че на ищеца са изчислени и изплатени от работодателя за нощен труд по 0.25 лева за всеки отработен нощен час или общо за периода 422.25 лева.

При изложените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

По делото не е спорен фактът, че между ищеца и Главна дирекция „*****” – МВР през процесния период от време е съществувало служебното правоотношение – държавен служител по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР. Съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР статута на държавните служители по ал.1, т.1 се урежда с този закон.

Разпоредбата на чл.187 от ЗМВР подробно регламентира работното време и отпуските на служителите на МВР, като ал.2  предвижда за държавните служители, които изпълняват служебните си задължения при специфични условия и рискове за живота и здравето се установява намалено работно време, а ал.3 сочи как се изчислява работното време на държавните служители в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като по изключение се предвижда и 24-часова смяна. Предвидена е и работа на смени и през нощта между 22,00 и 6,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В ал.6 и ал.7 се сочи как се заплаща извънредния труд и  до колко часа може да бъде полаган.

Съгласно чл.187, ал.9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с наредба на Министъра на вътрешните работи.

През процесния период са били издадени Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. /отм. с решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС на РБ, бр.59 от 29.07.2016 г./  и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /отм. с решение № 16766 от 10.01.2020 г. на ВАС на РБ, бр.4 от 14.01.2020 г./.

Съгласно чл.1 от Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи, тя се прилага за държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР – в случая и за ищеца. В чл.2 е предвидено, че нормалната продължителност на работното време на държавните служители е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, а положеният труд от държавните служители извън установеното редовно работно време /извънредния труд/ не може да надвишава размера, предвиден в чл.187, ал.7 ЗМВР /70 часа на тримесечен период от време и 280 часа годишно/. Полагането на труд извън редовното работно време е въз основа на издадена заповед /чл.18, ал.1/  от съответното длъжностно лице.

С Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е предвидено полагането на  труд и през нощта между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, тоест отново се предвижда нормална продължителност на работното време през нощта до 8 часа или и двете наредби регламентират начина на разпределяне на работното време и неговото отчитане.

В Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. се сочи, че при сумираното отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд между 22,00 часа и 06,00 часа за отчетения период, се умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, но нейното действие е не приложимо към процесния период от време.

Следва да бъде отбелязано, че в Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва съответна норма на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.8.2014 г. за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 0,143. Липсата на норма, предвижда преизчисляване на часовете нощен труд към дневен, не е пропуск, а възприето ново решение в издадените след това наредби в отчитането на часовете нощен труд. Така също следва да бъде съобразено, че в Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. е уредено заплащането на допълнително възнаграждение за положен нощен труд на служителите, при което не може да се приеме, че нормативния акт съдържа непълнота, за да се приложи чл.9, ал.2 от НСОРЗ. Не е налице непълнота в специалната уредба, както е приел първоинстанционният съд и преизчислил работното време, като нощните часове са превърнати в дневни с коефициент 1.143.

При непълен нормативен акт съгласно чл.46, ал.2 от Закона нормативните актове, се прилагат разпоредбите относими до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта, но такава непълнота при настоящия казус не съществува. За служебните правоотношения между ищеца и ответника е приложим специалния закон, а именно ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §1, т.2 от ДР на КТ, поради което не може да се прилага субсидирано или по аналогия в случаите, след като е налице специална правна уредба - чл.142, ал.2 от ЗМВР.

Към процесния период от време са действали Заповед № 8121з- 663 от 5.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта между 22,00 и 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение, условията и реда за тяхното изплащане на държавните служители в МВР и Заповед № 8121з- 437 от 28.04.2016 г. (отменена с Решение № 5937 от 12.05.2017 година на ВАС /ДВ, бр.49/2017 г./, които са отменени със Заповед № 8121з- 1428 от 23.11.2017 г. /ДВ, бр.98/8.12.2017 г./, както и Заповед № 8121з-40/15.01.2015 г., отменени със Заповед № 8321з- 156/05.02.2020 г., но които са породили валидни правни последици, така както разпорежда нормата на чл.195, ал.1 от АПК. С цитираните заповеди са уредени размерът, условията и редът за изплащане на допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 часа, за полагане на труд на официални празници, за времето на разположение и за изпълнение на специфични служебни дейности, съгласно които за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева.

С оглед на регламентираните в чл.187 от ЗМВР разграничения отнасящи се до работа извън работното време до 280 часа, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение, извънредния труд който не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно, следва да бъде направен извода, че ЗМВР изрично определя кой труд е извънреден и как се заплаща, а при полагане на нощен труд условията и редът се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, съответно издава се заповед за изплащане на допълнително възнаграждение.

От страна на първоинстанционният съд неправилно е прието, че през процесния период от време са издадени Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., в които актове  липсва изрична норма съответстваща на разпоредбата на  чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., за преобразуване на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1.143 и при която непълнота следва да се приложи Наредебата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбите на чл.142, ал.2 във вр. с ал.1, т.1 служебното правоотношение на ищеца с ответника, се урежда от нормите на ЗМВР или тази наредба е неприложима към настоящия случай. В чл.2, ал.2 от НСОРЗ е посочено, че тя се прилага за работниците и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на § 1, т.2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда. През процесния период от време за служителите на МВР са се прилагали посочените по-горе наредби. В тях няма регламентиране отнасящо се до превръщането на нощните часове положен труд в дневни с коефициент 1.143.

Неправилно първоинстанционният съд е разглеждал и приложението на чл.140, ал.1 от КТ, където е предвидено, че нормалната продължителност на седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа или до 7 часа за една нощ, при което приложимия коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1.143, получен като се раздели нормалната продължителност на работното време през деня от 8 часа на нормалната продължителност на работното време през нощта от 7 часа. С изрично регламентираната в чл.187, ал.3 ЗМВР нормална продължителност на дневното и нощно работно време от 8 часа, както и уреденото съотношение с Наредба № 8121з-776 от 2016 г. на нормалната дневна продължителност на работното време към нормалната продължителност на нощния труд от 8 часа, равно на коефициент 1,  не може да се приеме, че положения от ищеца нощен труд следва да се преобразува в дневен, претендиран в исковата молба като „извънреден”, за да се уважи предявения иск. Часовете положен нощен труд са част от работното му време на смени, а не извънреден труд по смисъла на чл.179 ЗМВР.

Въпреки направените от ищеца  твърдения за положен извънреден труд, за който се следва възнаграждение, в хода на производството не са събрани доказателства в тази насока или предявената искова претенция  на основание чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР се явява неоснователна и недоказана.

При изложените съображения  решението на Районен съд – Ловеч, с което е уважен предявения иск следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което се отхвърли предявената претенция. Следва да се отмени решението и в частта му, с която на основание чл.78, ал.1 от ГПК Главна дирекция „*****“ - МВР е осъдена да заплати на Й.С.Т., ЕГН ********** разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева и в частта, с която на основание  чл.78, ал.6 от ГПК „*****“ – МВР е осъдена да заплати по сметка на Районен съд – Ловеч държавна такса върху уважения иск в размер на 64.62 лева и  100.00 лева  - за изплатения от бюджета на съда депозит за ССчЕ.

С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски по делото в размер на 233.00 лева, съгласно списък по чл.80 ГПК, включващи платена държавна такса за обжалване - 33.00 лева и юрисконсултско възнаграждение от по 100 лева, на основание чл.78, ал.8 от ГПК във вр. чл.37 ЗПП и чл.23, т.1 Наредба за заплащане на правната помощ.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 512 от 13.11.2019г. постановено по гр.д. № 936 по описа за 2019 г. на Районен съд – Ловеч и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника адв.В. В.-***, със съдебен адрес *** против Главна дирекция „*****“ – МВР иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл.179, ал.1, вр. 187, ал.6 от ЗМВР за заплащане на сумата 1 615.64 /хиляда шестстотин и петнадесет лева и шестдесет и четири стотинки/ лева - представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд /след превръщане на нощните часове към дневни/ за периода от 20.05.2016 г. до 31.03.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 20.05.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Й.С.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на Главна дирекция „*****“ – МВР сумата 233.00 /двеста и тридесет и три/ лева представляващи платена държавна такса за въззивното обжалване в размер на 33.00 лева и по 100 лева за всяка инстанция.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                      1.

                                                                 ЧЛЕНОВЕ:

                                                                                      2.