Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 15
гр. Сливен, 30. 01. 2023 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично
заседание на деветнадесети януари, две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛЯ
ИВАНОВА
При участието на секретаря Галя Георгиева, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 420 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за
Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.
Образувано е по жалба от Ж.М.Ж. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Заповед № 306з-101 от 07.10.2022 г., издадена от Началника на Районно
управление /РУ/ – Н. З. при Областна дирекция /ОД/ на МВР– С., с която на
оспорващия е наложено д. н. „п. п.” за срок от шест месеца.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед
е незаконосъобразна като издадена при неправилно приложение на материалния
закон. Счита, че: редът за о. на г. в с. актове е чрез възобновяване на
административното производство, за което се позовава на чл. 72 и чл. 73 от
Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/; д. н. в актовете не
осъществява състава на д. н. по чл. 199, ал. 1, т. 3 във връзка чл. 194, ал. 2,
т. 2 от ЗМВР; извън обхвата на възложените на оспорващия с длъжностната
характеристика задължения са цитираните такива в оспорената заповед; съобразно
длъжностната характеристика, оспорващият трябва да познава основите на наказателното
и административното право, но не и процедурата по възобновяване на
административнонаказателно производство; не се установява неизпълнение на служебните
задължения. Моли оспорената заповед да бъде отменена. Претендира присъждане на
направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не
се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който
поддържа жалбата и моли да бъде уважена. Счита, че е допуснато съществено
нарушение, тъй като: е налице неяснота дали
оспорващият е наказан за едно нарушение или за няколко такива; не са
конкретизирани нарушенията; за всяко от нарушенията е следвало да има
определено отделно наказание, след което н. о. да наложи едно общо наказание; не
е съобразена тежестта на извършените нарушения. В писмено становище излага
съображения в подкрепа на твърденията си, като посочва, че оспорената заповед е
издадена при неспазване изискванията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР.
Административният орган, редовно призован, не се явява
в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител,
който оспорва жалбата и моли да бъде оставена без уважение. Счита, че
оспорената заповед е законосъобразна, издадена в съответствие с материалния
закон и при спазване на процесуалните правила. В писмени бележки излага
съображения в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорената
заповед.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните, събраните по делото
относими към спора доказателства и извърши проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт, приема за установено от фактическа страна
следното:
Оспорващият Ж.М.Ж. е с. в МВР от 01.10.1992 г. Към
датата на издаване на оспорената заповед е м. и. на д. м. а. *** с. в Г. „П.
к.“, С. „О. п.“ в РУ – Н. З. при ОД на МВР – С. По време на с. си в МВР е н. с „о.
на б.“ през 2001 г., с „п. п.“ през 2006 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г. и 2019 г., с „п. н.“
през 2020 г., и не са му налагани наказания /видно от к. с./.
От приложената по делото длъжностна характеристика за
з. от оспорващия д. е видно, че част от предвидените в нея основни длъжностни
задължения са: п. р. на д., к. т. да н. в.; и. на д., с. с а. д.; п. на З. за д.
по п. и издадените на негова основа поднормативни актове; п. на К. за з. и
издадените на негова основа подзаконови актове; п. на н. д., с. с к. на а. т. и
б. на д.. Оспорващият е запознат с длъжностната характеристика на 28.01.2016 г.
Със Заповед № 306з-66 от 06.07.2022 г. на Началника на
РУ на МВР– Н. З., издадена на основание чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, е разпоредено
извършване на проверка за изясняване на постъпили предварителни данни за д. н. срещу м. и. Ж.М.Ж.; определена е
комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка за резултата.
Оспорващият е запознат с горепосочената заповед на 15.07.2022 г. Проверката е
разпоредена във връзка с постъпили данни за п. н. от с. – д. р. з. г., при с.
на т. б. АУАН, по повод и. п. на МПС на 20.06.2022 г. в 22,49 ч.
Определената комисия е извършила възложената проверка,
по време на която са анализирани постъпилите предварителни данни за д. н.;
събрани са документите, удостоверяващи датата и с. на н.; събрани и преценени
са документите, съдържащи се в административнонаказателните преписки, относно
които е разпоредена проверката.
В образуваното д. п. са дадени писмени обяснения от
оспорващия – Рег. № 306р-14507 от 19.08.2022 г., приети от Началника на РУ на МВР – Н. З., на 23.09.2022
г. В
писмените си обяснения оспорващият е посочил относно д. от с. АУАН, че: при с.
на п. АУАН на 20.06.2022 г., след направена справка в РСОД, системата не е
отразила, че п. автомобил е с прекратена регистрация, поради което е с. АУАН по
чл. 638, ал. 3 от КЗ, а не по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП; на 21.06.2022 г., след
като се е установило, че автомобилът е с прекратена регистрация, е с. в. АУАН
по чл. 140,
ал. 1, пр. 1 от ЗДвП.
За резултата от извършената проверка Комисията е
изготвила Справка УРИ 306р-16523 от 19.09.2022 г. до Началника на РУ на МВР –
Н. З. В Справката е констатирано, че: м. и. Ж.М.Ж. е п. н. при с. на: АУАН Серия
GA № 554494 от 20.06.2022 г., АУАН Серия GA № 554495 от 21.06.2022 г. и АУАН Серия
GA № 554499 от 24.06.2022 г., като е д. р. з. г.; касае се за п. н. в с. д. от страна на Ж., за което
съгласно чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, се предвижда д. н. „п. п.“ за
срок от 3 до 6 месеца; имайки предвид,
че м. и. Ж. е д. н. т. п. п. при с. на АУАН на е. и с. л., за е. и с. и. по в.,
в. и м. н., на с. следва да се наложи д. н. „п. п.“ за максимален срок. В
Справката е предложено на Ж. да бъде наложено д. н. „п. п.“ за срок от шест
месеца, за извършено д. н. по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР
„н. в с. д.“.
На 20.09.2022 г. оспорващият е запознат с
горепосочената справка, както и с материалите, събрани в хода на извършената
проверка, и е уведомен за правото му в 24-часов срок да даде допълнителни
обяснения или възражения.
Началникът на РУ на МВР – Н. З. е запознат с
горепосочената справка и със събраните материали на 23.09.2022 г.
Със Становище от Комисията до Началника на РУ на МВР –
Н. З.– УРИ 306р-16689 от 23.09.2022 г., е изразено становище за наличие на о.
за р. на д. о. на м. и. Ж., като му се наложи д. н. „п. п.” за срок от шест
месеца. Началникът на РУ на МВР – Н. З., е запознат със становището на 23.09.2022
г.
Н. о. – Началникът на РУ на МВР – Н. З., след като се
е запознал с материалите по извършената проверка и с писмените обяснения на Ж.,
и е приел, че м.
и. Ж. е и. д. н., е издал оспорената Заповед № 306з-101 от 07.10.2022 г. С нея,
на основание чл. 204, т. 4, чл. 197, ал. 1, т. 2, чл. 194, ал. 2, т. 2 и чл.
199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР, на оспорващия Ж. е наложено д. н. „п. п.” за
срок от шест месеца. За да наложи д. н., н. о. е приел за установено, че: на 20.06.2022
г. около 22:49 часа, Ж. заедно с м. и. К. А. В. и м. и. Й. М. М. е и. с. си з.,
съгласно ч. г., в г. Н. З. на у. „Ц. О.“ до д. №***; п. с. са с. за п. лек
автомобил с Рег. № ********, у. от З. С. И. с ЕГН: **********; Ж. е с. на
водача АУАН Серия GA № 554494 по чл. 638, ал. 3 от КЗ, затова че МПС е без
застраховка ГО към момента на п.; след като п. автомобил е бил без сключена
застраховка ГО, Ж. е следвало да направи справка с ОДЧ дали автомобилът е със
служебно прекратена регистрация, тъй като в РСОД тази информация не е налична; Ж. не е следвало да с. АУАН по КЗ, а да с.
АУАН по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, защото по време на п. автомобилът е бил със
служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 05.05.2022 г.; на
Ж. е било разпоредено да изготви докладна записка и с. н. АУАН по чл. 140, ал. 1
от ЗДвП; на 21.06.2022 г. Ж. е с. АУАН Серия GA № 554495, в който отново е д.
г., като е в., че нарушението е извършено на 21.06.2022 г. в 08,56 часа, а не
на 20.06.2022 г. в 22.49 часа, когато е било установено нарушението; на Ж. е било разпоредено
да с. н. АУАН и
да изготви докладна записка за д. г.; на 24.06.2022 г. Ж. е с. т. АУАН Серия GA
№ 554499, в който отново е д. г. – вписал е, че е иззел като доказателства
СУМПС на водача, но реално същото не е отнето, тъй като за това нарушение СУМПС
не се изземва със съставянето на АУАН, и е посочил в акта за с. м. и. П. Х. И.,
който не е п. при у. на нарушението. Въз основа на приетото за установено, н.
о. е направил изводи, че: Ж. не е и. р. на типова длъжностна характеристика с
Рег. № 3286p-19549 от 11.11.2015 г. на д. – м. а. *** - *** с. в Г. „П. к.“, С.
„О. п.“ в РУ, съгласно която с.: п. р. на д., к. т. да н. в., както и и. д., с.
с а. д.; в случая Ж. е следвало да с. на водача АУАН по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП,
за това, че по време на п. автомобилът е бил със служебно прекратена
регистрация по чл. 143, ал. 10 от ЗДвП от 05.05.2022 г., с което е и. н. на с.
д. по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР „н. на с. з.“, съставомерно по
чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР „н. в с. д.“, за което е предвидено
налагане на д.
н. „п. п.“ за срок от 3 до 6 месеца. При определяне вида и размера на
наказанието, н. о., след като е изложил мотиви, че е взел предвид: т. на н.; н.
от н. п. - не е взето а. о. за н. по ЗДвП; обстоятелствата, при които е
извършено деянието – г. с. АУАН; ф. на в. – п. н. в с. д. от страна на Ж.; и цялостното
поведение на Ж. през време на с. му, и е съобразил, че Ж. е д. н. т. п. п. при
с. на АУАН на е. и с. л. за е. и с. и. по в., в. и м. н., е счел, че наказание за
срок от шест месеца ще съответства на т. на и. от м. и. Ж. д. н.
Оспорената заповед е връчена на оспорващия на 10.10.2022
г. Жалбата срещу заповедта е подадена чрез изпращане по пощата на 24.10.2022 г.
В преписката по издаване на оспорената заповед се
съдържат описаните в заповедта АУАН и докладни записки, въз основа на които от Началник
Група в ОД на МВР – С., са изготвени резолюции за прекратяване на
административнонаказателните производства по посочените АУАН. Видно от съдържанието
на приложените т. б. АУАН, вписаното в същите от а. Ж.М.Ж. съответства на
приетото за установено от наказващия орган.
Между страните няма спор относно приетите за
установени от наказващия орган факти, а именно, че на 20.06.2022 г., на 21.06.2022
г. и на 24.06.2022 г. м. и. Ж., при п. с. на посочените в оспорената заповед т.
б. АУАН, във
връзка с установяване на административно нарушение при п. на лек автомобил с
Рег. № ********, извършена на 20.06.2022 г. при и. на с. му з., е д. о. в
оспорената заповед г. и н.
Въз основа на установените по делото факти, съдът
прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл.
149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен
интерес и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен
контрол за законосъобразност.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по
следните съображения:
Оспорената заповед е издадена от компетентен
административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия. На
оспорващия, който е м. и. на д. м. а., е наложено наказание „п. п.”, определено в
нормата на чл. 197, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, със заповед, издадена от Началника на РУ
– Н. З. при ОД на МВР– С. На основание чл. 204, т. 4 от ЗМВР, наказанията по
чл. 197, ал. 1, т. 1 - т. 3 от ЗМВР се налагат със заповеди от служители на
висши ръководни и ръководни длъжности, какъвто в разглеждания случай е
Началникът на РУ– Н. З. при ОД на МВР –
С.
Спазена е установената форма – заповедта е писмена, с
посочване на фактическите и правни основания за издаването й. Административният
акт съдържа изискуемите от разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР реквизити. Описани
са извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено
нарушението, включително и чрез препращане към изготвените от комисията справки
и становища, в които се съдържа детайлизирано описание на констатираните и
релевантни за случая факти и обстоятелства и са направени съответните
фактически изводи.
При издаването на оспорения акт не са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Спазена е
процедурата по налагане на д. н., уредена в Глава осма от ЗМВР. Д. н. о. е
изпълнил законово вмененото му задължение по чл. 206, ал. 1 от ЗМВР преди
налагане на д. н. да приеме писмените обяснения на д. с. На оспорващия е била
предоставена възможност да се запознае с материалите по д. п., както и да
представи допълнителни обяснения или възражения. Наказващият орган е изпълнил и
задължението си по чл. 206, ал. 4 от ЗМВР да събере и оцени всички
доказателства. Д. н. е наложено в срока по чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 196,
ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР.
С оглед установените по делото релевантни за спора
юридически факти, настоящият съдебен състав счита, че оспорената заповед е
издадена в съответствие с материалния закон и с целта на закона.
Едно от предвидените в ЗМВР д. н. е н. на с. з. /чл.
194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР/. По време на р. си оспорващият п. с., който е а., е
задължен /съобразно длъжностната характеристика за з. д./ да и. н. п. на р. на
д. на в. на МПС, както и да и. н. д., с. с а. д., включително при к. н. да с. р. а. за
у. на а. н. - при п. п. на КЗ, ЗДвП и съответните подзаконови нормативни актове.
По делото е установено, че м. и. Ж. за времето от 20.06.2022 г. до 24.06.2022
г. при с. п. на т. б. АУАН, във връзка с у. на а. н. при п. на лек автомобил с
Рег. № ********, извършена на 20.06.2022 г. при и. на с. му з., е д. с. г. и н.
в а.: к. е за у. н. а. н., п. е г. д. на и. на н., в. е н. за н. м., както и р.
л. като с. – о. на н. Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорената
заповед обхваща преценката дали са налице установените от д. о. релевантни
юридически факти и доколко същите са елементи от състава на посоченото в заповедта
нарушение на с. д., както и правилното определяне на вида и размера на
наложената д. с. В случая нарушението на с. д., за което е наложено д. н. на м.
и. Ж., е квалифицирано като такова по чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 199,
ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, д. н. е н. на с. з., като нормата на чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР
сочи основанието за налагане на д. н. „п. п.” за деяние, изразяващото се в д.
н. в с. д. Вмененото на д. л. н. на с. д. по чл. 194, ал. 2, т. 2 във връзка с
чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР от правна страна е обосновано с н. на з.,
вменени с длъжностната
характеристика за з. д., а именно: да п. р. на д., които т. да н. в.; да и. д.,
с. с а. д.; да п. КЗ, ЗДвП и издадените по прилагането им подзаконови
нормативни актове; да п. н. д., с. с к. на а. т. и б. на д. При установеното,
че за времето, посочено в оспорената заповед, м. и. Ж., при с. п. на т. б.
АУАН, във връзка с у. на а. н. при п. на лек автомобил с Рег. № ********,
извършена на 20.06.2022 г. при изпълнение на служебните му задължения, е д. с.
г. и н. в а., то описаното съставлява нарушение на с. д. по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 2 от ЗМВР, изразяващо се в д. н. в с. д.
Не се споделя твърдението на оспорващия, че не е
налице неизпълнение на служебни задължения, тъй като бил приложим редът за
възобновяване на административнонаказателното производство по ЗАНН, познаването
на който не се включвало в д. з. на с. Процедурата по възобновяване на
административнонаказателните производства /чл. 70 – чл. 73 от ЗАНН/ е
неприложима за разглеждания случай, тъй като представлява извънреден способ за
проверка на влезлите в сила актове по чл. 70, ал. 1 от ЗАНН, който способ може
да бъде приложен само при наличие на някое от изчерпателно посочените в ЗАНН
основания и предпоставки. В случая се касае за неприключило
административнонаказателно производство, във фазата на с. на АУАН, което
изключва възможността за прилагане на разпоредбите за възобновяване.
Не се споделя и тезата на оспорващия, че оспорената
заповед е издадена при неспазване изискванията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР. От
проведеното д. п. е видно, че наложеното наказание е за едно нарушение, което е
прието за извършено от с. Съгласно чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, на д. с., който е
извършил две едновременно установени нарушения на с. д., н. о., след като
определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените
наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по
вид д. н.; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок,
когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.
В разглеждания случай въведеното с цитираната разпоредба правило е неприложимо,
тъй като е установено едно нарушение на с. д. – по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, извършено в един непродължителен период от време, а не две или повече
отделни нарушения. Касае се за д. о., а не за административнонаказателна или
наказателна отговорност, поради което разпоредбите на ЗАНН и НК, разписващи
различни правила за наказуемост при едно или повече деяния, са неприложими.
Преценката на д. н. о. е конкретна, според установените факти и обстоятелства,
въз основа на които същият следва да определи дали се касае за едно или повече
н. на с. д.. В случая се касае за деяния на с., извършени през непродължителен
период от време – на 20.06.2022 г., на 21.06.2022 г. и на 24.06.2022 г., при п.
с. на т. б. АУАН, във връзка с у. на е. и с. а. н. по ЗДвП, поради което при преценка на
конкретните обстоятелства правилно е прието от н. о., че е извършено едно
нарушение, за което е наложено и съответното наказание.
С оглед на гореизложеното, н. о. законосъобразно е
приел, че Ж. е и. описаното в заповедта д. н. по чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР.
За този вид нарушение в чл. 199, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗМВР е предвидено налагане
на д. н. „п. п.“. Съобразен с нормата на чл. 199, ал. 2 от ЗМВР е и срокът, за
който е наложено наказанието.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав
счита, че оспорената заповед е законосъобразна, а подадената срещу нея жалба е
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Ж.М.Ж. с ЕГН: **********,***,
подадена срещу Заповед № 306з-101 от 07.10.2022 г., издадена от Началника на
Районно управление – Н. З. при Областна дирекция на МВР – С., с която на м. и. Ж.М.Ж., м. а. в Г. „П.
к.“, С. „О. п.“ при РУ Н. З., е наложено д. н. „п. п.” за срок от шест месеца.
Решението не подлежи на касационно оспорване.
Решението да се съобщи на страните чрез изпращане на
препис от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: