№ 1364
гр. Плевен, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. ***
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430105821 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск за увеличаване размера на присъдена издръжка с правно основание
чл.150 във вр.с чл. 143 ал. 2 от СК.
Ищецът ***, ЕГН **********, ***, със съгласието на *** Д. С. Ч., е
подал иск срещу ***, в който се твърди, че ответникът е *** на ищеца, че с
решение по ***, той е задължен да заплаща издръжка за ищеца в размер на
100.00лв. ежемесечно, считано от 10.02.2015г. Твърди, че от постановяване на
решението са изтекли повече от 6 години и обстоятелствата от значение за
определяне на издръжката са се променили многократно, вече е ученик в ***,
увеличили са се разходите му за облекло, храна, учебници и лични вещи.
Сочи се, че ищецът живее с ***, която работи, но отглежда и малкият му ***.
Заявява, че ответникът работи, получава трудово възнаграждение над
средното, не е задължен за издръжка към друго лице, и може да му
предоставя по-голяма издръжка без затруднение. Счита, че ответникът следва
да му заплаща увеличена издръжка от 100лв. на 250лв. месечно, считано от
датата на подаване на исковата молба и моли съда да присъди такова
увеличение.
Ответникът заявява, че искът за увеличение на издръжката е
1
основателен, но оспорва размера като завишен. Не оспорва, че нуждите на
детето са увеличени, заявява, че е лишен от възможността да вижда детето и
да установява от какво се нуждае то. Заявява, че възнаграждението му варира
от 620 до 665лв. месечно, не е над средния за страната размер. Твърди, че
***та на ищеца, освен като управител на дружество, има и 50% дялово
участие в него, прави искания за изискване на доказателства в тази насока.
Оспорва твърденията за посещение на частни уроци. Заявява, че няма
възможност да заплаща претендирания размер издръжка, твърди, че е закупил
жилище в ***, за което изплаща ипотечен кредит по 430.42лв. месечно, не
притежава други недвижими имоти и автомобили, от които да реализира
доходи. Заявява, че може да изплаща издръжка в минимален размер.
Претендира разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намери за
установено следното: Детето ***, ЕГН **********, видно от удостоверение,
издадено въз основа на акт за раждане *** към момента е непълнолетно и е с
родители – *** Д.С. и *** – ***. Видно от приложеното ***, родителите на
ищеца са постигнали споразумение, одобрено от съда по това дело, за
заплащане на издръжка за детето в размер на 100лв. месечно, считано от
10.02.2015г. От постигането на тази спогодба – ***, до датата на устните
състезания са изминали повече от 6 г. и детето към момента е непълнолетно,
на навършени 17 години. Видно е от приложеното *** – л. 6, е че ищецът има
*** – ***, ***, роден на ***, както се сочи в исковата молба по настоящето
дело. Видно от служебна бележка ***, през настоящата учебна година ищецът
Д.Г. е ученик в ***, дневна форма на обучение. Изслушан при условията на
чл. 15 от ЗЗДет., *** ищец е посочил, че понастоящем желае да учи за
програмист след средното си образование в ***, за което се кандидатства с
тест по математика. Заяви, че ходи на уроци по математика, за което за един
час плаща по 20лв., два пъти в седмицата. Посочи, че е започнал диета,
съставянето на която също се заплаща от *** му. Посочи, че преди е имал
контакти *** си, но от 1-2 години *** му спрял да го търси, нямали и онлайн
контакти. Соц. доклад и присъствалия на изслушването на детето
соц.работник потвърждават казаното от детето. Сочи се в доклада, че детето
се отглежда от ***та с помощта на ***, ***та е заявила при проучването
доход от 1200лв. месечно, посочила е и че по извънсъдебно споразумение
***та заплаща от три години ежемесечна издръжка от 150лв. При
2
проучването за изготвяне на соц.доклад, с ***та е проведен телефонен
разговор, при който той е посочил, че е в чужбина с цел работа като ***, че е
заплащал в последните години по 150лв. месечна издръжка, че получава
минимална работна заплата и може да плаща издръжка в минимален размер.
Изводът е, че са налице условия за увеличаване размера на определената
издръжка от 100лв. Разпитана в качеството на свидетел *** – ***, потвърди,
че то живее с ***, а тя помага каквото може, че детето е в *** в ***, че има
по-големи нужди, че поради пандемията се нуждае от компютър, телефон,
дрехи, хубава храна, че ходи на частни уроци по математика. Посочи, че
***та не дава редовно издръжка, а на 6-7 месеца веднъж, не дава подаръци на
детето, не помага в гледането му. Посочи, че ***та на ищеца държи *** и ***,
а ***та е *** и е разговаряла с негови колеги, които са и казвали, че има пари,
водят ги на основна заплата, но им плащат допълнително бонуси,
командировки. Писмените доказателства, които са събрани по делото относно
доходите на родителите са следните: За ***та е представено удостоверение от
***, че като ***, получава месечно брутно трудово възнаграждение в размер
на минималната за страната работна заплата – за 2020г. – по 610лв. месечно, а
за 2021г. – по 650лв. месечно. Не се спори от ***та твърдението на ответника,
че е съдружник в търговското дружество ***, това е видно и от счетоводния
баланс на това дружество към 31.12.2020г., който именно тя е подписала като
негов ръководител. От приложения протокол на ОС на дружеството е видно,
че е взето решение печалбата на дружеството за 2020г. да не се разпределя.
Относно доходите на ***та е представено удостоверение от работодателя ***
за изплатено брутно възнаграждение за последните 12 месеца в общ размер на
6895.95лв., или средномесечно в размер на 574.66лв. По делото е постъпило
уведомление и служебна бележка от работодателя на ответника от
29.10.2021г., с което той е уведомил съда, че ответникът е на постоянен
трудов договор като *** на 12т., и за периода 08.09.2021г. – 15.12.2021г. е в
служебна командировка в чужбина. Ответникът е представил и договор за
жилищен кредит от 29.05.2019г., съгласно който той е получил от *** кредит
в размер на 77 450лв., от които 38 725лв. за покупка на недвижим имот в ***
и 38 725лв. – потребителски лимит с цел довършителни СМР, без
разходооправдателни документи. Съгласно погасителния план по този кредит,
за периода 20.05.2021г. – 20.12.2039г. месечната вноска за погасяване на
кредита е в размер на 430.42лв.
3
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: Съгласно чл. 143, ал. 1 от СК, всеки родител е длъжен
съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява
условията на живот, необходими за развитието на детето. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба родителите дължат издръжка на непълнолетните си деца,
независимо дали те са работоспособни или могат да се издържат от
имуществото си. Размерът на издръжката следва да се определи според
нуждите на детето и възможностите на задълженото лице да я изплаща. При
постигането на споразумение за предходния размер на издръжката на детето –
100лв., минималният размер на издръжка от един родител е бил 90лв. Този
размер от 100 лв. месечно, с оглед на изминалия период от повече от 6 г., се
явява недостатъчен, т.к. нуждите на детето значително са нараснали и то е
вече на навършени 17 години, учи във втори гимназиален етап на обучението
си в профилирано езиково училище. С нарастване на възрастта на всяко дете,
нарастват нуждите му от дрехи, специализирани учебни материали, храна.
Понастоящем, за обучението в електронна среда, наложило се в страната от
м. март 2020г., за децата е наложително да разполагат с компютър, таблет или
телефон, чрез който да присъстват в учебните часове, да имат постоянен
достъп до интернет, което също увеличава размера на техните нужди. Съдът
отчита и обстоятелството, че определеният по съдебно споразумение размер
на ежемесечна издръжка от 100лв. и даваният по извънсъдебна уговорка
размер от 150лв., е под законоустановения минимум от 162.50лв. към
настоящия момент. Предвид възрастта на детето, приближаваща тази на
пълнолетие, неговото желание за конкретна подготовка по математика за
кандидатстване в избраната от него специалност и повишени съобразно
възрастта му разходи за храна и дрехи, съдът намира, че средномесечната
нужда от издръжка на детето *** е в размер на 450 лв. Независимо, че по
делото не се доказа категорично каква е стойността на уроците по математика,
съдът дава вяра на ищцовите твърдения и показанията на св. ***, че такива
уроци се посещават два пъти седмично от детето, това обстоятелство се сочи
и в соц.доклад по делото. Наличието на посещаване на частни уроци
предполага както разходи за такива, така и за материали за уроците. Относно
доходите на ***та - по делото са налице данни само за декларираното от
работодателя брутно възнаграждение на ответника, което средномесечно се
изчислява под минималната работна заплата за 2020г . и за 2021г., но не и
4
данни за реалния му месечен доход. Съдът не може да приеме за достоверни
показанията на св. ***, че ***та на *** получава много пари, защото е водила
разговори с негови колеги за начина по който получават заплати, доколкото
това обстоятелство не се доказва с гласни доказателства, още повече касаещи
други работници. Видно обаче от представеното уведомление от същия
работодател – ***, ответникът е дългосрочна командировка в чужбина като
негов служител – *** за периода 08.09.2021г. – 15.12.2021г. Съгл. т. 1 от
Приложение 3 към чл. 31 ал.1 от Наредба за служебните командировки и
специализации в чужбина, персоналът на сухоземните транспортни средства
получава командировъчни пари на ден за времето на изпълнение на
международни рейсове, които са в евро – 27 или 21 евро в зависимост от
ездата. При това положение, а и с оглед уведомлението на работодателя, че
ответникът действително е в служебна командировка в чужбина, като
периодът обхваща м. септември 2021г., за който този работодател
удостоверява начисляване само на 661.570лв. БТВ, съдът прима, че доходът
на ответника /например за м. септември/ не е единствено този, посочен от
работодателя в удостоверението от 19.10.2021г., представен на л. 29 от
делото, а е значително по-висок. Твърдяният разход на ответника – за месечна
вноска от 430лв. по кредит към банка, не може да се приеме само като негово
ежемесечно задължение, но и следва да се отчете, че закупуването на имот с
този кредит и получаването отделно на 38 725лв. – потребителски лимит без
разходооправдателни документи, реално преди да станат задължения, са били
приходи, получени от него. Същевременно и ***та на ищеца е декларирала
при социалното проучване получаван от нея месечен доход от 1200лв., а не
минимално възнаграждение, за което е издадено удостоверение от нейният
работодател, чийто представител е самата тя. Поради горното, съдът следва
да приеме неблагоприятният, признат от ***та факт, за доход от 1200лв.
месечно. Съобразявайки обаче обстоятелството, че ***та има безусловни
задължения и към друго свое ненавършило пълнолетие дете - ***, род. на ***,
както и че тя полага непосредствените грижи за отглеждане и възпитание на
ищеца, съдът намира, че тя следва да поеме по-ниска като размер парична
сума от определената нужда на детето от 450лв., а именно сумата от 200лв.
месечно. Разликата до тази нужда, в размер на 250лв. месечно, следва да бъде
поета от ***та, чиито доходи, както по-горе беше посочено, са по-високи от
декларираното от работодателя БТВ, но ответника не ги установи,
5
декларирайки и твърдейки, че това БТВ е единствения му доход.
Поради горното, съдът намира, че в случая е налице съвпадение между
претенцията за увеличаване на издръжка от ***та до размер на 250лв., и
възможността такава да се предостави от работоспособен и работещ родител,
и следва да присъди издръжка именно в този размер. С оглед на
гореизложеното, размерът на определената до момента издръжка следва да
бъде увеличен и ответникът следва да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 250 лв. на ищеца със съгласието на неговата ***,
считано от датата на подаване на исковата молба – 14.9.2021г., до настъпване
на причини и законни основания за нейното изменение или прекратяване.
Доколкото се касае за издръжка, която следва да покрива нуждите на детето
за всеки месец, съдът намира, че тя следва да се дължи още в началото на
месеца, за който се отнася, и следва да се посочи падеж за заплащането й – до
10-то число на месеца, за който се отнася.
При този изход на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати
ДТ в размер на 216.00 лв., както и 5.00 лв., в случай на издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
На основание чл. 150 от СК, ИЗМЕНЯ определената с Определение за
одобряване на споразумение от *** по ***, МЕСЕЧНА ИЗДРЪЖКА, която
***, ЕГН **********, от ***, е бил задължен да заплаща за детето ***, ЕГН
**********, със съгласието на *** ***, ЕГН **********, КАТО Я
УВЕЛИЧАВА от 100 лв. /сто лева/ на 250 лв. /двеста и петдесет лева/ ,
платими до 10-то число на месеца, за който се отнася, считано от
14.09.2021г., до настъпване на законни основания за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до
пълното й изплащане.
ОСЪЖДА ***, ЕГН **********, от ***, да ЗАПЛАТИ в полза на
Плевенски районен съд държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 216.00 лв. /двеста и шестнадесет лева/, както и 5.00 лв./пет лева/
– такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
6
На осн. чл. 242 ал. 1 от ГПК, постановява предварително изпълнение на
решението в частта за присъдената издръжка.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд, в
двуседмичен срок от днес – 01.12.2021г.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7