Решение по дело №4371/2020 на Районен съд - Варна

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 260152/2.2.2021г.                     Година 2021        Град Варна

 

                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд            тридесет и  осми състав

На двадесет и осми януари          Година две хиляди двадесет и първа

 

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ : Р. ШКОДРОВА

 

 

  като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 4371 по описа за две хиляди и двадесета година.

 

                    

 

                     Р  Е  Ш  И:

 

 

 

 

  ПОТВЪРЖДАВА НП № НЯСС-141/27.08.2020г. на зам. Председател на ДАМНТ, с което на  Община Попово е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лева на основание чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите.

 

 

  Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

  МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на Община Попово против НП № НЯСС-141/27.08.2020г. на зам. Председател на ДАМНТ, издадено на основание чл. 83 от ЗАНН.

  С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление.  Сочи се, че язовирът е предоставен на концесионер и той следва да носи отговорност за изпълнението на предписания. Счита се, че са нарушени чл.40, чл.42,  чл.43 и чл.44 от ЗАНН, като не е извършена преценка относно законосъобразността на АУАН, не са обсъдени събраните доказателства по преписката и не е извършена преценка на наведените възражения.

  В допълнителна молба се счита, че язовира отговаря на условията на чл.141а ал.3 от Закона за водите  и не подлежи на контрол от ДАМНТ.

По отношение на съставения АУАН се счита, че не е изпратен на Община Попово и Общината не се е запознала със съдържанието му. Не е спазен срока за възражения срещу АУАН. Алтернативно се изразява позиция за неправилно определен размер на наказанието, като се счита, че същото е завишено. Иска се отмяна на НП или намаляване размера на наказанието до предвидения минимален размер.

  В съдебно заседание не се явява представляващ въззивната Община.

  Процесуален представител на въззиваемата страна не се явява и не е изразил становище по основателността на жалбата в с.з.

 

  След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

През месец 09.2019г. от служители на ДАМНТ била извършена планова проверка на място на обект: язовир „Помощица“, находящ се в община Попово.

Към датата на проверката бил извършен оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, преглед на експлоатацията на язовира, както и била проверена документация.

В хода на проверката било установено, че контролно – измервателната система на язовира не съдържа 4 елемента, а е монтирана само нивомерна КИС.

След проверката бил съставен Констативен протокол с № 05-04-46/12.09.2019., като на собственика на язовира – Община Попово било дадено предписание да представи проект за КИС на язовира със срок на изпълнение до 30.11.2019г.

На 27.01.2020г., сред които св. Р. е извършена контролна проверка на място на обект: язовир „Помощица“, находящ се в община Попово.

Към датата на проверката бил извършен оглед на язовирната стена и съоръженията към нея, преглед на експлоатацията на язовира, както и била проверена документация.

В хода на проверката било установено, че контролно – измервателната система на язовира не съдържа 4 елемента, като била демонтирана нивомерната КИС.

В ДАМНТ от страна на Община Попово не бил представен проект за КИС 30.11.2019г.

 

След констатиране на горното, св. Р. *** е нарушен чл.190а ал.2 от Закона за водите, тъй като не е изпълнено в срок даденото предписание.  Св. Р. съставил акт за установяване на административно нарушение , в съдържанието на който намерили отражение горните факти.

Акта бил съставен в отсъствие на представляващ, но след изпращането му за връчване, кметът на Община Попово отказал да го получи и този отказ бил надлежно удостоверен с подпис на свидетел.

 В тридневен срок не постъпили писмени възражения срещу АУАН.

На 27.08.2020 г. административно наказващия орган финализирал административно наказателната преписка, издавайки обжалваното НП, с което наложил административно наказание от вида имуществена санкция.

 

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –  писмените такива, приобщени към доказателствения материал по делото в хода на съдебното следствие: Констативен протокол с № 05-04-46/12.09.2019., Констативен протокол с № 05-04-10/30.01.2020г., кореспонденция и други, както и от гласните доказателства по делото - показанията на св. Р..

   

При служебната проверка на АУАН и НП съдът констатира , че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

  Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за пропуснатия срок за изпълнение на задължително предписание, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

  Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на ЗВодите и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършените нарушения и правилно е определил санкционната норма на чл.200 ал.1 т.39 от Закона за водите, която следва да намери приложение.

При определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗВодите наказващият орган е съобразил установения период от време на неизпълнение на предписанието, както и създадения риск за живота и здравето на населението и нормалното функциониране на стопанската дейност в района,  при което санкция малко над минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще, и правилно е наложил наказанията имуществена санкция над минимума.

Що се отнася до наведените с жалбата основания за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

 

С жалбата се сочи, че язовирът е предоставен на концесионер и той следва да носи отговорност за изпълнението на предписания.

Предвид на факта, че адресат на задължението по чл.  141 от Закона за водите са собствениците на водностопански системи и хидротехнически съоръжения, включително на язовирни стени и/или съоръженията към тях, съдът намери, че подобна позиция не може да бъде споделена.

В настоящия казус правилно е било определено административнонаказателно отговорното лице – Община Попово.

 

 Счита се, че са нарушени чл.40, чл.42,  чл.43 и чл.44 от ЗАНН, като не е извършена преценка относно законосъобразността на АУАН, не са обсъдени събраните доказателства по преписката и не е извършена преценка на наведените възражения. По отношение на съставения АУАН се счита, че не е изпратен на Община Попово и Общината не се е запознала със съдържанието му. Не е спазен срока за възражения срещу АУАН.

 

Съдът не констатира в хода на проведеното административнонаказателно производство да са допуснати съществени нарушения на закона.

АУАН е бил съставен в отсъствие на представляващ Община Попово, след като надлежно е била отправена покана за присъствие на представител на Общината за съставянето му.

Надлежно е обективиран и отказът на Кмета на Община Попово да получи екземпляр от АУАН.

В съдържанието на АУАН са описани всички признаци от състава на нарушението, като е посочена правилната му правна квалификация, с което е осигурено правото на защита в пълен обем.

 

Счита се още, че язовира отговаря на условията на чл.141а ал.3 от Закона за водите  и не подлежи на контрол от ДАМНТ.

Съдът намери, че разпоредбата на чл.141а ал.3 от ЗВодите е неотносима към конкретния казус, доколкото завиреният обем на язовир „Помощица“ възлиза на 280 000 куб. м. и в този смисъл значително превишава 50 000 куб. м.

На последно място алтернативно се изразява позиция за неправилно определен размер на наказанието, като се счита, че същото е завишено.

Съдът изложи по- горе мотиви защо счита, че наказанието е било правилно определено по своя размер, поради което не счита за нужно да ги преповтаря.

 

След като констатира съответствието на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление с изискванията на материалния и процесуалния закон, и след като намери, че размерът на наказанието е правилно определен, съдът потвърди наказателното постановление.

 

  Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: