Р
Е Ш Е Н И Е
№
773 14.12.2017 г. град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН състав
На 14 декември Година 2017
В публично заседание в
следния състав:
Председател: БЛАГА БОЗОВА
Секретар: ПЛАМЕНА
ЯНКОВА
Прокурор: ЖАНЕТА НЕДКОВА
като разгледа
докладваното от съдия БОЗОВА
а.н.дело № 3415 по описа за 2017 година:
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
обвиняемата Р.К.В. - родена на *** ***, с
постоянен адрес ***, адрес за призоваване гр. Стара Загора, ул. „Поп Минчо
Кънчев” № 164, българка, български гражданин, средно специално образование,
неосъждана, ЕГН **********, за ВИНОВНА
в това, че на 18.04.2017 г. в гр. Стара Загора, като родител, оставила детето
си Т.К.Т., родена на *** година, намиращо се под родителските й грижи, без
надзор и достатъчна грижа и с това създала опасност за неговото физическо,
душевно и морално развитие - престъпление по чл.182, ал.1 от НК, като на
основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, във връзка с чл.78а, ал.1 от НК я освобождава
от наказателна отговорност и й НАЛАГА
административно наказание - Глоба в
размер на 1000.00 (хиляда) лева.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване и протест чрез Районен съд – гр. Стара Загора пред Окръжен
съд – гр. Стара Загора в 15-дневен срок от днес.
СЪДИЯ:
Мотиви към Решение № 773 от
14.12.2017 г.
по а.н.дело № 3415/2017
година
по описа на Старозагорски
районен съд:
Районна прокуратура - Стара
Загора е внесла постановление от 23.11.2017 г., с което предлага обвиняемата Р.К.В.,
ЕГН **********, да бъде освободена от наказателна отговорност за престъпление
по чл.182, ал.1 от НК и да й се наложи административно наказание „Глоба” по
чл.78а, ал.1 от НК.
Постановлението е внесено
ведно с материалите по досъдебно производство /ДП/ № 8245 зм
508/2017 година по описа на Второ Районно управление при ОД
на МВР – Стара Загора.
Старозагорска районна прокуратура чрез представителя си в съдебно
заседание поддържа внесеното постановление. Предлага на обвиняемата за
извършеното престъпление да се наложи административно наказание глоба по
чл.78а, ал.1 от НК в размер на минималния.
Обвиняемата е редовно призована, не се явява в съдебно заседание и не
изпраща представител.
Не се правят искания за
събиране на нови доказателства в съдебната фаза на процеса.
Съдът,
след като разгледа делото в рамките на фактическите положения посочени в
постановлението, съобрази доводите и становищата на страните и събраните по
реда на чл.378 ал.2 от НПК доказателства, приема следното:
Обвиняемата Р.К.В. е родена на ***
***, с постоянен адрес ***, адрес за призоваване гр. Стара Загора, ул. „Поп
Минчо Кънчев” № 164, българка, български гражданин, средно специално
образование, неосъждана, ЕГН **********.
Обвиняемата Р.К.В. е майка
на свидетелката Т.К.Т., родена на *** г. Баща на детето е свидетелят Костадин
Стефанов Т.. С влязло в сила на 09.05.2007 г. решение по гр.дело № 78/2007 г. по
описа на Районен съд – гр. Стара Загора, гражданският брак между обвиняемата В.
и свидетелят Т. бил прекратен. Упражняването на родителските права по отношение
на детето Т. е предоставено на майката, а бащата е осъден да заплаща ежемесечна
издръжка. Определен му бил режим на лични отношения с дъщеря му, всяка последна
неделя на месеца от 10.00 ч. до 17.00 ч. Ползването на семейното жилище в гр.
Стара Загора, кв.”Три чучура” бл.№ 55, било предоставено на свидетеля Т..
До 6-годишната й възраст,
свидетелката Т. Т.а била отглеждана от баба си и дядо си по майчина линия -
Кольо Георгиев и Г.А.Г., в дома им в
гр.Стара Загора, кв.”Три чучура”, бл.№ 57. Обвиняемата В. работила в Гърция, а
когато се върнала заживяла на различни места по квартири и при приятели.
Родила дете от втори брак,
след което взела детето Т. при себе си. Впоследствие, родителите й заживели в
село Памукчий, общ.Стара Загора, а обвиняемата и
двете й деца в апартамента им в град Стара Загора, в кв.”Три чучура”, бл.№ 57,
ет.14, ап.40.
Обвиняемата нямала постоянни
доходи, издържала себе си и децата си като известно време работила като
фризьорка. Детето Т. започнало да учи в 11-то ОУ –
гр. Стара Загора, а по-късно било преместено в 13-то ОУ
„Св.Паисий Хилендарски” – гр. Стара Загора.
За период от около година
свидетелят Т. взел дъщеря си при себе си и тя живяла при него и приятелката му
– свидетелката Анастасия Игнатова Богомилова.
След това, обвиняемата взела
детето Т. обратно при себе си.
На 18.04.2017 г., около
19.00 ч., свидетелката Т. Т.а излязла да разходи кучето. Върнала се около 22.00
ч. и майка й се скарала, че е закъсняла. Казала й: „Дай ми кучето и си отивай
откъдето си дошла”. Детето отишло до
жилището на баща си, което се намирало наблизо. Свидетелят Т. отказал да го
приеме, като му обяснил, че няма това право и че детето трябва да се върне при
майка си. Казал още да звъни настойчиво, докато обвиняемата не отвори и не го
прибере.
Свидетелката Т. Т.а се
върнала и позвънила на майка си. Обвиняемата отворила вратата и вместо да
прибере детето си го изритала към асансьора. Свидетелката Т. Т.а излязла,
плачейки навън, и тръгнала пеша към Дома за деца, намиращ се до МОЛ „Галерия”,
където била настанявана вече през
Около 23.00 ч. Т. позвънила
на вратата на ДДЛРГ „Теофана
Попова”. Приела я свидетелката М.ЙО.Г.- специалист
„Социални дейности”, дежурна нощна смяна на 18.04.2017 г. Свидетелката Т.а й
разказала какво се е случило и че майка й я изгонила от вкъщи. Свидетелката Г.
се обадила в полицията.
Свидетелят К.И.Б.–
ст.полицай в група „ООР” в Първо РУ - гр.Стара Загора
и колегата му Р.М.И., се отзовали на място по сигнал за дете, търсещо
полицейска закрила. След като изслушал разказа на свидетелката Г., полицейският
екип отвел детето Т. в Първо РУ-гр. Стара Загора. Направен бил опит за връзка с
обвиняемата В., която не отговорила.Детето било предадено на служител от ДПС
при Първо РУ - гр.Стара Загора, който в 01.00 ч. на 19.04.2017г. със Заповед №
1959 з-95/19.04.2017г. на Началника на Първо РУ – гр. Стара Загора, предоставил
полицейска закрила на малолетното дете за срок до 48 часа, по силата на която
то било настанено в ДДЛРГ „Теофана
Попова”. Констатирано било, че детето било с мръсни ръце, много притеснено, в
състояние на безнадзорност, с риск за здравето и живота му. Подаден бил и
сигнал в Отдел „Закрила на детето” към Дирекция „Социално подпомагане” – гр.
Стара Загора. До изтичане на срока на полицейската закрила, обвиняемата не
потърсила дъщеря си. За случая били уведомени бабата и дядото на Т..
На 19.04.2017 г.
свидетелката Георгиева подала заявление до Директора на ДСП
– гр.Стара Загора, че желае внучката й да бъде настанена в нейното семейство,
като причина посочила, че детето е в Дом, а родителите му не желаят да се
грижат за него.
Спрямо детето Т. била
предприета спешна мярка за закрила – настаняване в семейството на свидетелката
Гергана Георгиева и Кольо Георгиев, с настоящ адрес ***, тъй като категорично
било установено, че е останало без грижите на своята майка, че е пренебрегвано
и неглижирано.
По досъдебното производство
са изготвени социални доклади, от които е видно, че Т.К.Т., е „дете в риск” по
смисъла на §1, т.11, б. „а” и „в” от Допълнителните разпоредби на Закона за
закрила на детето, тъй като детето е
останало без грижата и надзора на майка си, съществувала е опасност от
увреждане на неговото физическо, психическо, интелектуално и социално развитие.
Гореизложената фактическа
обстановка съдът приема за установена от:
- събраните в хода на
досъдебното производство доказателства, приобщени по чл.378, ал.2 от НПК: Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора за
образуване на досъдебно производство от 19.06.2017 г.; Уведомително писмо за
предоставяне на полицейска закрила на дете от 19.04.2017 г.; Заповед за
предоставяне на полицейска закрила на дете от 19.04.2017 г.; Сведение от Т.К.Т.от
19.04.2017 г.; Искане за предоставяне на полицейска закрила на дете от
19.04.2017 г.; Формуляр за приемане на устен сигнал от 27.04.2016 г.; Социален
доклад за оценка на постъпил сигнал от 05.05.2016 г.; Заявление до Директора на
ДСП – гр. Стара Загора от Г.А.Г.от 19.04.2017 г.;
Заповед № ЗД/Д-СТ-063 от 20.04.2017 г.; Социален доклад от 16.05.2017 г.;
Удостоверение за раждане на Т.К.Т.№ 101087 от 19.09.2005 г.; Сведение от Р.К.В.
от 09.06.2017 г.; Постановление за назначаване на особен представител от
04.07.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля Т.К.Т.от 04.07.2017 г.; Протокол
за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно ЗПФКПП
от 04.07.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля К.С.Т.от 03.07.2017 г.;
Протокол за разпит на свидетеля Г.А.Г.от 04.07.2017 г.; Протокол за разпит на
свидетеля М.А.А.от 06.07.2017 г.; Решение № 29 от 05.04.2007 г. по гр. дело №
78/2007 г. по описа на Районен съд – гр. Стара Загора; Протокол за разпит на
свидетеля М.ЙО.Г.от 15.08.2017 г.; Протокол за разпит
на свидетеля К.И.Б.от 17.08.2017 г.; Протокол за разпит на свидетеля А.И.Б.от
14.08.2017 г.; Решение № 716 от 20.07.2017 г. по гр. дело № 2800/2017 г. по
описа на Районен съд – гр. Стара Загора; Постановление на Районна прокуратура –
гр. Стара Загора от 21.08.2017 г.; Постановление на Районна прокуратура – гр.
Стара Загора на основание чл.234, ал.3 от НПК от 14.08.2017 г.; Искане на
основание чл.234, ал.3 от НПК от 11.08.2017 г.; Искане за обявяване на лице за
ОДИ от 02.10.2017 г.; Уведомление за лице, обявено за ОДИ от 05.10.2017 г.;
Постановление на Районна прокуратура – гр. Стара Загора за спиране на досъдебно
производство от 10.10.2017 г.; План относно провеждане на оперативно-издирвателни
и процесуални действия; Постановление за възобновяване на наказателно
производство от 23.10.2017 г.; Постановление за привличане на обвиняем от
26.10.2017 г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
от 26.10.2017 г.; Протокол за предявяване на разследване от 07.11.2017 г.;
- справка за
съдимост, приета в съдебно заседание като писмено доказателство.
Следва изрично да се посочи,
че всички посочени по-горе доказателства от досъдебната фаза са
непротиворечиви, взаимно подкрепящи се и съдът не счита за нужно да ги обсъжда
поотделно. Описаната фактическа обстановка се оспорва единствено от обясненията
на обвиняемата, която сочи, че същата вечер желанието на детето Т. било да
отиде при баща си, поради което обвиняемата не я е спирала. Обясненията от
26.10.2017 г. от досъдебното производство, в частта оспорваща обвинението са
изолирани, не се подкрепят от останалия събран доказателствен материал и съдът
ги отчита за защитна теза. Безспорно се установи, че Т. Т.а е искала да се
прибере жилището при майка си, като последната с думите: „Дай ми кучето и си отивай откъдето си дошла” я е отпратила, изгонила.
Именно поради това детето отишло до жилището на баща си, което се намирало
наблизо. Свидетелят Т. отказал да го приеме, като му обяснил, че трябва да се
прибере при майка си. Детето се е върнало в дома на обвиняемата и позвънило.
Обвиняемата отворила вратата като и този път вместо да прибере детето си, го
изритала към асансьора. Свидетелката Т. Т.а излязла, плачейки навън, и тръгнала
пеша към Дома за деца, намиращ се до МОЛ „Галерия”, където била приета от свидетелката М.ЙО.Г.- специалист „Социални дейности”, дежурна нощна смяна
на 18.04.2017 г. в Дома. До изтичане на срока на полицейската закрила,
обвиняемата не е потърсила и не се е интересувала къде и как е дъщеря й.
Предвид установената по
делото фактическа обстановка, съдът приема за установено по несъмнен начин, че
обвиняемата на 18.04.2017 г. в гр. Стара Загора, като родител, оставила детето
си Т.К.Т., родена на *** година, намиращо се под родителските й грижи, без
надзор и достатъчна грижа и с това създала опасност за неговото физическо,
душевно и морално развитие, с което е осъществила от обективна и субективна
страна състава на престъпление по чл.182, ал.1 от НК.
За осъществяването на
състава на чл.182, ал.1 от НК е достатъчно бездействието на родителя изразено в
неполагане на грижи и в неупражняването на надзор, както и да създава само
опасност за физическото, душевното или морално развитие на децата. Не е
необходимо установяване на реално настъпило увреждане /в този смисъл е Решение № 475/20.10.1980 г. по Н.Д.№
482/1980 г. на ВС/.
Съдът приема, че са налице всички
изискуеми от закона предпоставки за приложение на чл.78а, ал.1 от НК, поради
което освободи от наказателна отговорност обвиняемата за извършеното
престъпление и й наложи административно наказание – глоба.
Съдът обсъди
обществената опасност на деянието, личността на обвиняемата, мотивите за
извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът отчете:
- смекчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице.
- отегчаващи
отговорността обстоятелства – не са налице.
Отчитайки
горното, с оглед постигане целите на специалната и генерална превенция, съдът,
след като съобрази и обществената опасност на деянието и невисоката степен на
обществена опасност на обвиняемата /предвид чистото съдебно минало/, наложи
административно наказание при превес на смекчаващи отговорността обстоятелства,
а именно глоба в размер на законоустановения минимум
от 1000.00 /хиляда/ лева. При определяне размера на наказанието съдът съобрази
сравнително затрудненото имотно и материално положение на обвиняемата съобразно
декларацията на лист 87 от ДП.
Съдът счита,
че определеното наказание в максимална степен ще изпълни целите на наказанието
и ще спомогне както за превъзпитаването на обвиняемата, така ще подейства и
възпиращо спрямо останалите членове на обществото.
Водим от горните мотиви, съдът постанови
решението си.
СЪДИЯ: