Р Е Ш Е Н И Е № 386
гр. Пловдив 16.12. 2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Пловдивският
апелативен съд,
търговско
отделение в открито заседание от 27.11.2019 г. в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЛАВЕЙКА КОСТАДИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КАТЯ ПЕНЧЕВА
АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ
с участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ДИМИНОВА, като
разгледа докладваното от съдията СТОЙЧЕВ т. дело № 407 по описа на
ПАС за 2019 г., установи следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Постъпила
е на 10.06.2019г. въззивна жалба от Г.М.И. с ЕГН **********, В.М.И., с ЕГН **********, И.М.И. с ЕГН **********,
първият действащ със съгласието, а втората и третият, чрез своята майка и
законна представителка Е.Р.Д. *** р.И.51, З.М.И. с ЕГН ********** *** р.И.51, Д.Я.Д. с ЕГН ********** и А.Я.Д. с ЕГН **********- и двамата действащи чрез
своя баща и законен представител Я.Р.Д.,*** против постановеното решение №
284 от 27.05.2019г. по дело № 735/18г. по описа на ПОС, в частта в която
предявените искове на жалбоподателите за осъждане на ответника З. „А.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, да заплати на всеки един от ищците
сумата от по 5 000лв., ведно със законната лихва от 24.07.15г., като
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на дядо им Р.И.А.,
ЕГН **********, причинена при птп на 24.07.15г., състояло се в гр.П., от Г.В.В.,
при управление на л.а. „Б.“, с рег.№**, застрахован за риска ГО при ответното
дружество по полица №**/28.11.14г., за което застрахованият водач Г.В. е осъден
с влязла в сила присъда по нохд №1680/2016г. на ПОС са отхвърлени.
В жалбата
се твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателите не
са претърпели морални болки и страдания, като пряка и непосредствена последица
от настъпилата смърт на дядо им. Установява се, че е била налице трайна и
дълбока емоционална връзка, изключителна по своя характер, между починалия и
неговите внуци, която се счита доказана, чрез разпита на доведените свидетели.
З.А. АД е подало отговор, в който се моли съда
да потвърди първоинстанционното решение, като сочи подробни съображения обосноваващи
правилността и законосъобразността на постановения съдебен акт.
Съдът след запознаване с акта
предмет на обжалване и доказателствата по делото намери за установено следното:
Предявени
са от ищците Г.М.И., ЕГН **********, В.М.И., ЕГН **********, И.М.И., ЕГН **********,
първият действащ със съгласието, а втората и третият, чрез своята майка и
законна представителка Е.Р.Д., З.М.И.,
ЕГН **********, действаща лично, Е.Я.Д., ЕГН **********, Д.Я.Д., ЕГН **********
и А.Я.Д., ЕГН **********- и тримата, действащи чрез своя баща и законен
представител Я.Р.Д., всички със съдебен адрес ***, партер, адв.Е.У., осъдителни
искове против ответното З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, да
заплати на всеки един от тях сумата от по 5 000лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на дядо им Р.И.А., ЕГН **********,
причинена при ПТП на 24.07.15г., състояло се в гр.П., от Г.В.В., при управление
на л.а. „Б.“, с рег.№**, застрахован за риска ГО при ответното дружество по
полица №**/28.11.14г., за което застрахованият водач Г.В. бил осъден с влязла в
сила присъда по НОХД №1680/2016г. на ПОС, ведно със законната лихва от
24.07.15г., защото ответникът отказал с писмо от 31.07.18г. да уважи искането
им за заплащане на обезщетения, по което пред него била образувана преписка по
щета №**.
В срока по
чл.367,ал.1 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба с
вх.№32327/05.11.18г., с който е оспорил исковете, като недопустими, тъй като
ищците не са носители на материалното право да търсят от него обезщетение,
поради което им липсва и надлежна активна процесуална легитимация по
предявените искове, тъй като от изложените с исковата молба обстоятелства не
може да се изведе извод, че са увредени по смисъла на КЗ лица. Евентуално се
сочи, че са неоснователни, тъй като се оспорва да са налице изискуемите от
закона предпоставки за признаване основателност на исковете им /ищците не
принадлежат към кръга на лица, на които се следва обезщетение при смърт, между
тях и покойния не съществува особено близка, трайна и дълбока емоционална
връзка с покойния/; евентуално- като повдига възражения, че размерът на
претенциите им е прекомерен с оглед принципа на справедливост, и че покойният е
съпричинил птп при значителен принос, тъй като е нарушил правилата на
чл.113,ал.1,т.1 и чл.114,ал.1 от ЗДвП, като е предприел пресичане на пътното
платно на необозначено за това място- не на пешеходна пътека, не е съобразил
разстоянието и скоростта на движение на приближаващия се лек автомобил и е
навлезнал внезапно на пътното платно на оживен булевард. Оспорена е началната
дата, от която се търси присъждане на законна лихва върху претендираните
обезщетения, тъй като смъртта на Р.А. е настъпила не в деня на ПТП, а на
23.08.15г. Признато е от застрахователя наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за задължителна застраховка ГО на автомобилистите, по
описаната от ищеца полица, за посочения от него с исковата молба лек автомобил.
Така съдът след събиране на
поисканите от страните и относими към спора доказателства е
постановил решението предмет на обжалване. В него е прието, че не са налице
всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника като исковете са
били отхвърлени, което е довело до депозиране на настоящата въззивна жалба. Основната
мотивировка на първоинстанционния съд е, че при лежаща върху ищците доказателствена тежест, не е проведено пълно и категорично доказване на основните очертали се
като спорни за производството и релевантни за основателността на исковете им
/за надлежната им активна материално правна легитимация/ факти за наличие на
създадена преживе между тях и дядо им особено близка емоционална връзка и за
претърпени от тях значителни неблагоприятни последици от смъртта му, за които е справедливо да бъдат обезщетени.
Преценявайки служебно правния
статут на обжалваното съдебно решение се констатира, че се касае за валиден и
допустим съдебен акт,
Едно
решение е невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е
постановено от ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия
или от едноличен вместо троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не
подписано, не е постановено в предвидената от закона писмена форма или, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е.
срещу лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища. В
случая нито една от тези предпоставки не са налице, т.е. за нищожност на същото
не може да се говори.
По отношение
на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на чл. 270, ал.3
от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне въпреки
липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е
недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички
случаи, когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за
разрешаване на спора по същество. В случая и тези предпоставки не са
налице.
Казаното налага да се извърши преценка за правилността на обжалваното
решение на база изложеното в жалбата. Съобразно мотивите изразени в ТР № 1/2013г. на ОСГТК по отношение
на преценката за неговата правилност служебният контрол по принцип следва да
бъде отречен предвид изричната разпоредба на чл. 269, изр. 2 ГПК, според която извън проверката за валидност и
допустимост въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, освен изрично въведените
изключения свързани с прилагането на императивна материално правна норма
и когато се следи служебно за интереса на някоя от
страните по делото.
По делото така или иначе е установено, че с влязла в сила на
27.09.16г. присъда по НОХД №1680/2016г. на ПОС, Г.В.В.,
ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на 24.07.15г., в гр.П., на
кръстовището на бул.“***“№37, преди кръстовището с ул.“Л.“, при управление на
л.а. „Б.“, с рег.№**, е нарушил описаните в присъдата правила за движение,
установени от ЗДвП, и по непредпазливост е причинил смъртта на Р.И.А., ЕГН **********,
настъпила на 23.08.15г. Също се установява, че ищците са
внуци на починалия Р.А. съобразно съдържанието на удостоверение за наследници
на л.9-л.10, като Г.И., В.И., И.И. и З.И. са деца на дъщерята на покойния Е.Д.
/удостоверенията за раждане на л.18-л.21/, а ищците Е.Д., Д.Д. и А.Д., са деца
на Я.Д., син на покойния / удостоверенията за раждане на л.22-л.23/.
Съгласно чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е
задължителна за гражданския, който разглежда гражданските последици от
деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност,
както и виновността на дееца. При това положение налице са всички елементи от
фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, като наред с това наличието на валидно
застрахователно правоотношение към датата на събитието не се оспорва от
ответника.
Спорът е относно материалноправната легитимация на ищците като внуци на
починалия да получат обезщетение за техните болки и страдания от смъртта му.
С ТР № 1/2016 на ОСНГТК на ВКС се прие, че материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък
са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и Постановление № 5 от
24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка
с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се
присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително
претърпени от смъртта му вреди. Обяви се за изгубило сила Постановление № 2 от
30.ХІ.1984 г. на Пленума на Върховния съд, което приемаше, че кръгът на лицата,
имащи право на обезщетение за неимуществени вреди в случай на смърт, е посочен
изчерпателно в Постановления № 4/61 г. и № 5/69 г. и няма основания за
разширението му, включително по отношение на други възходящи и низходящи на
починалия и на неговите братя и сестри.
В мотивите на ТР е разяснено, че най-близките на починалия (по смисъла на
двете постановления) се ползват с право на обезщетение, тъй като поради
естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те
търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по
степен морални болки и страдания от загубата му. Правото на най-близките да
получат обезщетение не е абсолютно и не може да бъде реализирано, ако
претендиращият обезщетение не докаже, че действително е претърпял неимуществени
вреди, които е справедливо да бъдат обезщетени съгласно чл.52 ЗЗД. От гледна
точка на чл.52 ЗЗД обаче е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и
родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна
и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки
и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и
страданията на най-близките. Отричането на правото на обезщетение при
реално проявени и доказани неимуществени
вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по
чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на Република
България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз
равенство на всеки пред закона. Възможността за обезщетяване на други лица,
извън изброените в Постановление № 4/61 г. и Постановление на 5/69 г., следва
да се допусне като изключение - само за случаите, когато житейски обстоятелства
и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена
близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди (наред с най-близките на починалия или вместо тях - ако те
не докажат, че са претърпели вреди от неговата смърт). Особено близка
привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри,
баби/дядовци и внуци. В традиционните за
българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно
бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг.
Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна
и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства
привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е
причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и
времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да
се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия
родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна
само формалната връзка на родство, а ще е необходимо вследствие смъртта на
близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания,
които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в постановления № 4/61 г. и № 5/69г. на Пленума на ВС -
че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия.
Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди от смърт, следва да се преценява от съда във
всеки отделен случай въз основа на фактите и доказателствата по делото. Обезщетение
следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи
несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и
главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет
и продължителност) морални болки и страдания. Връзка с посоченото съдържание
предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална
подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени
вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД.
Действително с това ТР се изостави досегашната практика на ограничаване на
кръга на лицата с право на обезщетение за неимуществени вреди. С него обаче не
се дава неограничена възможност за присъждане на обезщетения за неимуществени
вреди винаги и на всички близки на починалия, които страдат от смъртта.
Смисълът на ТР е изрично поставеното в него изискване за изключение, породило
връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща
се от обичайните. Това изключение налага тези случаи - за разлика от
обичайните житейски ситуации, ищецът да е най – близкия или сред най – близките
на починалия, а не примерно съпругата, низходящите или възходящите му.
В случая се касае за предявен иск от страна на седем внуци на починалия,
като единият от тях не е бил роден към момента на настъпване на процесното ПТП,
при което и не е депозирана от същия въззивна жалба. Касателно жалбоподателят И.М.И.
роден през 2014г. очевидно
предпоставките за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от смъртта на неговия дядо не са налице. Ясно е, че към смъртта на Р.А. на
24.07.2015г. И.И. е бил на възраст около една година, при което няма как да се
приеме, че е осъществена връзка, трайна и дълбоко емоционална, отличаваща се от
обичайните между дядо и внук. Мотивите за този извод се коренят в структурата и
същността на детската психика и липсата на възможност за детето да обективира в
психичния си живот силна привързаност към своя дядо, като през този период
доминантна фигура в живота му е майката. Следва да се посочи, че развитието на
Аза при детето към този период е на стадий обосноваващ формирането на
самоиндетификацията, като място за отношения и преживявания с други лица са
твърде лимитирани. Съдът намира, че и относно Д.Д. роден през 2012г. е твърде
съмнително, че е изпитал съществен психологически дискомфорт, обоснован от
формирана изключителна привързаност между него и дядо му, след смъртта на Р.А..
За да се изгради афектационно отношение между дядо и внук в смисъла посочен по
– горе и обоснован в ТР № 1/2016г. е необходимо да са налице обективни
предпоставки свързани с наличие на възможност у претендиращия репарация на
неимуществени вреди да формира отношение на привързаност, която се основава на
достатъчно развита психика даваща възможност на индивида да преживява дълбоки
чувства. Това категорично е невъзможно за дете на 4-5 години. Ясно е по делото,
че детето не е отглеждано преимуществено от дядо си, при който случай
евентуално би могло да се разсъждава на плоскостта на развити изключителни
отношения. В конкретния казус не би могло да се мотивира адекватно теза относно
наличие на дълбока, трайна и емоционална
връзка, отличаваща се от обичайните, между
жалбоподателя Д.Д. и починалия Р.А. с оглед възрастта на детето и обективните
факти по делото.
Отделно от казаното по отношение на всеки от ищците в самата искова молба
не са аргументирани обстоятелства на налични отношения с починалия дядо в
унисон с разясненията дадени в цитираното по – горе ТР. Има формулирани едва
три изречения. Съществува общо твърдение, че роднинската връзка от втора степен
и честите срещи между дядо и внуци, както и изградените отношения основани на
взаимна обич, уважение и разбирателство са станали причина между починалия и
ищците да се породи особена близост, което е довело действително претърпени
неимуществени вреди. Касае се за общо седем внуци, като липсата на посочени
предпоставки за търсената отговорност от застрахователя за всеки един от тях
поотделно и то в светлината на изградени изключителни отношения на особена
близост, което следва да се подкрепи и от нарочни твърдения във връзка с
налични обстоятелства в животи на внуците, прави невъзможно на практика да се
въведат впоследствие, чрез събраните доказателства на нови факти непосочени в
исковата молба, които съдът да зачете. Т.е. същата е във вид изначално
обосноваващ нейната неоснователност, тъй като липсва каквато и да било
мотивировка за претърпените от всеки от ищците индивидуално на преживените
изключителни страдания свързани с преките му и конкретни отношения с дядото. За
да се приеме даден факт за установен е необходимо първо същият да е обективиран
в исковата молба и след това, чрез използването на допустимите процесуални
способи да се докаже, че посоченото обстоятелство се е осъществило в правния
мир. Ясно е, че репарацията на неимуществените вреди в случая се допуска по
изключение за тези лица, които са създали трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия, която надхвърля обичайните отношения и търпят от неговата смърт
продължителни болки и страдания. Т.е. за да бъде уважена подобна претенция
следва да се обосноват онези факти и обстоятелства, които обективират отношения
между всеки един от внуците с техния дядо, които се отличават с изключителност
и надхвърлящи обичайните отношения между роднини от втора степен. Подобни
твърдения в исковата молба изобщо липсват.
На следващо място тази липса на мотивировка от страна на ищците е дублирана
от несъответно процесуално поведение и събиране на доказателства, които във
висока степен могат да се приемат за противоречиви. По делото е установено, че Г.И.,
В.И., И.И. и З.И. са деца на дъщерята на покойния Е.Д., а ищците Е.Д., Д.Д. и А.Д.,
са деца на Я.Д., син на покойния. Свидетелката Т.И.твърди, че познава децата на
Е., с която живеят в съседни къщи в с. К., където е живеел и покойния дядо Р..
Установява, че не познава много добре братът на Е. /очевидно Я., тъй като
същата познава И./, както и неговите деца и сочи, че той не е живеел в с.К. и
много рядко е идвал на гости. Другият
свидетел доведен от ищците и обективиращ впечатления относно децата на Я. в
противовес на твърденията на свидетелката И.ова установява, че дядо Р. е бил
постоянно с децата на Я.. Също така твърди, че починалият е живеел в С.. Няма
как, на основание принципите на формалната логика, едно лице да е живеело на
две различни места. Също така се установява противоречие между изнесеното от
двамата свидетели относно срещите между дядо Р. и децата на Я.. От една страна Т.И.ова,
живееща в с. К. с дядо Р. твърди че не познава Я. и децата му, а другия
свидетел, също живеещ в с. К., но по – далеч от къщата на Е. твърди, че Я.,
децата му и дядо Р. са се събирали в къщата на Е. редовно. Изобщо анализирайки
свидетелските показания може да се стигне до единствения обоснован и
законосъобразен извод съдът да игнорира тези доказателствени средства, като
противоречиви, неясни и правещи невъзможно установяването на една конкретна
фактическа обстановка. Отделно от това те по своето съдържание не третират
изобщо факти и обстоятелства свързани с наличие на отношения между дядо и внуци
изключителни по своя характер и съществено превишаващи по емоционален
интензитет обичайните отношения между
роднини от втора степен по права линия. С оглед на изложеното съдът намира, че
исковете са недоказани и поради това неоснователни, поради което и следва да се
потвърди решението на първоинстанционния съд.
При този изход от спора следва жалбоподателите да понесат направените
разноски от въззиваемата страна, която е поискала присъждане на дължимото
юрисконсулстко възнаграждение. Съобразно
чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са
били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може
да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ. Съобразно чл.37 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съобразно
съдържанието на чл.25 от Наредба за заплащането на правната помощ на
въззиваемата страна следва да се присъдят разноски в размер на 200 лева.
Водим от това съдът,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното по т. дело № 735/2018 г. по описа
на Окръжен Съд П.решение в частта, в която съдът е ОТХВЪРЛИЛ исковете, предявени от Г.М.И., ЕГН **********, В.М.И.,
ЕГН **********, И.М.И., ЕГН **********, първият действащ със съгласието, а
втората и третият, чрез своята майка и законна представителка Е.Р.Д. с ЕГН ********** *** р.- **№ 51, З.М.И., ЕГН **********, действаща
лично, Д.Я.Д., ЕГН ********** и А.Я.Д.,
ЕГН **********- и двамата, действащи чрез своя баща и законен
представител Я.Р.Д.
с ЕГН ********** ***, всички със
съдебен адрес ***, партер, адв.Е.У., срещу З. „А.“ АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление:***, за осъждане на ответника да заплати на всеки един от
ищците сумата от по 5 000лв., ведно със законната лихва от 24.07.15г., като
обезщетение за неимуществените вреди, претърпени по повод смъртта на дядо им Р.И.А.,
ЕГН **********, причинена при птп на 24.07.15г., състояло се в гр.П., от Г.В.В.,
при управление на л.а. „Б.“, с рег.№**, застрахован за риска ГО при ответното
дружество по полица №**/28.11.14г., за което застрахованият водач Г.В. е осъден
с влязла в сила присъда по нохд №1680/2016г. на ПОС.
Решението е влязло в сила в
необжалваната му част, в която е отхвърлен иска на Е.Я.Д. с ЕГН **********, действащ чрез своя баща и законен
представител Я.Р.Д. със съдебен адрес ***, партер, адв.Е.У..
ОСЪЖДА Г.М.И., ЕГН **********, В.М.И.,
ЕГН **********, И.М.И., ЕГН **********, първият действащ със съгласието, а
втората и третият, чрез своята майка и законна представителка Е.Р.Д. с ЕГН **********
*** р.- **№ 51, З.М.И., ЕГН **********, действаща лично,
Д.Я.Д., ЕГН ********** и А.Я.Д., ЕГН **********- и двамата, действащи чрез
своя баща и законен представител Я.Р.Д. с ЕГН ********** ***, всички със
съдебен адрес ***, партер, адв.Е.У. да заплатят на З. „А.“ АД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:*** сумата от
200 лева направени разноски, в размер на дължимото
юрисконсултско възнаграждение в производството пред ПАС.
Решението може да се
обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
ВКС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.