Р Е Ш Е Н И Е
№….…/.….12.2017г.
гр.Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично съдебно заседание на четиринадесети ноември през две хиляди и
седемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА ЧАВДАРОВА
при секретар
Христина Христова ,
като разгледа
докладваното от съдията
търговско
дело № 870 по описа за
2017г.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба, подадена от Е.Д.И. от гр.Варна, срещу ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София , р-н Триадица, бул. "Витоша" No 89Б,
с която са предявени обективно съединени искове с правно основание
чл.226 от КЗ /отм/ и чл.86 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД да
заплати на Е.Д.И. сумата от 25482,04лв.,
представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени разходи за лечение, транспорт, престой, храна, преводач,
физиотерапия и мануална терапия, адвок.услуги,
в резултат на настъпило ПТП на 03.09.13г., причинено от Д.Д.Д. , при
управление на МПС – л. а. марка „Пежо 406”, рег.№ В9539КР, както и сумата от 836,92лв,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода 21.07.15г. до
16.11.15г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 16.11.15г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата молба се твърди, че на 03.09.2013г. по
пътя от с.Орешак към главен път Аксаково – с.Кичево , при управление на л.а. Пежо 406 с рег.№ В 9539 КР,
Д.Д.Д. е нарушил правилата за движение и е причинил по непредпазливост ПТП.
Сочи, че в резултат на удара ищцата получила черепно-мозъчна травма- контузия
на мозъка и счупване на черепа в областта на лявата слепоочна кост; травматично
разкъсване на тъпанчевата мембрана на лявото ухо и
трайно намаляване на слуха на това ухо; травматично увреждане на лакътния нерв на десния горен крайник, разкъсно-контузна рана по дясната предмишница
и множество порезни рани. Твърди, че с решение №194
от 13.01.14г. по НАХД №119/13г. на ВРС Д.Д.Д. е признат за виновен за
гореописаното деяние. Сочи, че към момента на ПТП л. а. Пежо 406 с рег.№ В 9539
КР е имал действащ договор за застраховка ГО с отв.дружество
по застр.полица със срок на действие от 26.03.13г.-
26.03.14г. Излага, че за обезщетяване на причинените й неимуществени вреди
подписала с ответника извънсъдебно споразумение от
12.12.14г., а за причинените й имущ.вреди
претендирала сумата от 40031,13лв. Твърди, че от страна на застрахователя й
била заплатена само сумата от 14549,09лв, с която същата не била съгласна.
Твърди, че поради намаляване на слуха на лявото ухо се наложило извършването на
операция-тимпанопластика, която била сторена в частна
клиника във Виена, като застрахователят не взел
предвид разходите за транспорт, храна, преводач, които били сторени по време на
престоя. Твърди, че присъствието на двамата родители било задължително с оглед
даването на съгласие за операцията, както и че разходите за транспорт, престой
и преводач били необходими. Счита, че неправилно застрахователят
е определил съпричиняване в размер на 50%, тъй като
такова не било установено в наказ.производство.
Твърди, че претендираните разходи за физиотерапия и мануална терапия са били необходими, тъй като имала
проблеми с фините движения на ръката. Излага, че разходите за адв.услуги са сторени именно във връзка с уговарянето на
операцията.
Ответникът ДЗИ - ОБЩО
ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София ,
р-н Триадица, бул. "Витоша" No 89Б,
е депозирал в срок писмен отговор, с който оспорва предявеният иск по основание
и размер. Не оспорва наличието на валидно застр.правоотношение
по договор за застраховка ГО на автомобилистите, сключена за л. а. Пежо 406 с
рег.№ В 9539 КР. Не оспорва факта на настъпило ПТП, описано по-горе, както и
факта на причиняване на ищцата на телесни увреждания. Не оспорва факта, че в
полза на ищцата по постигнато извънсъдебно
споразумение е заплатено обезщетение за претърпени болки и страдания, както и
факта на привеждане на сумата от 14549,09лв като обезщетение за имущ.вреди. Излага, че размерът на обезщетението за имущ.вреди е
определено при отчитане на наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, тъй като същата била пътувала без
поставен обезоп.колан, както и че към момента на
събитието било изправена и се показвала през шибидаха на автомобила. Признава дължимостта на разходи в размер на 29098,18лв, като с оглед
50% съпричиняване било изплатено обезщетение в размер
на 14549,09лв, а останалите претендирани разходи
счита за неотносими и не представляващи пряка
последица от увреждането. Оспорва и иска за лихва.
Съдът, след
преценка на събраните по делото доказателства с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по приложеното НАХД № 119/2014г. на
ВРС с решение №194 от 30.01.14г., в
сила от 22.02.14г., Д.Д.Д. е признат за
виновен в това, че на 03.09.13г. по пътя от
с.Орешак към главен път гр.Аксаково-с.Кичево при управление на МПС – л. а. Пежо 406 с рег.№В9539 КР нарушил
правилата на движение от ЗДвП-чл.20, ал.2 и по непредпазливост причинил три средни
телесни повреди на Е.Д.И., изразяващи се в проникващо нараняване
в черепната кухина; контузия на мозъка, която е причинила разстройство на
здравето, временно опасно за живота; травматична руптура
на лявата тъпанчева мембрана, която е обусловила
трайно отслабване на слуха на лявото ухо, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата- престъпление по чл.343А,
ал.1, б.а, пр.2 вр. с чл.343, ал.1, б.б, пр.2 вр. с чл.342, ал.1 НК, поради което и на осн. чл.78а,
ал.1 НК е освободен от нак.отговорност и му е наложено админ.наказание глоба в
размер на 1000лв.
По делото е
представен и препис от комбинирана полица №06113000928949 за
задълж.застраховка ГО, от която се установява, че л.а. марка Пежо 406 с
рег.№В9539 КР, управляван от Д.Д.Д., е бил
застрахован за риска „Гражданска отговорност” в ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, за периода
от 27.03.2013г. до 26.03.2014г.
По делото са
ангажирани гласни доказателства чрез разпита на св.Д.Д., В.Н., Е.Д.и
А.Ю., които показания съдът възприема в частта,
съдържаща данни за релевирани факти, базиращи се на непосредствени впечатления
и не противоречат на приети за установени факти с оглед съвкупната преценка на
всички писмени и гласни доказателства. Представени са и множество писмени
доказателства за сторени разходи.
От заключението
по изслушаната комплексна тройна САТМЕ, кредитирано изцяло от съда като обективно
и обосновано, отразяващо познанията на няколко специалиста, се
установява, че всички места в процесния автомобил са оборудвани фабрично
с обезоп.колани, като на задната седалка има
монтирани на триточкови инерцион.колани на местата до
задна лява и дясна врата и двуточков обезоп.колан на мястото в средата, като целта е да се
ограничи движението на пътника при настъпване на ПТП. Съобразно заключението на
експертизата пътуващите на задната седалка лица са били без обезоп.колани
по време на ПТП, като когато автомобила е бил в движение към загуба на контрол
ищцата се е прибрала в салона на купето на автомобила и при преобръщането му е
била вътре в купето, в противен случай тялото й следвало да бъде затиснато от
последния. Вещите лица сочат, че при поставен обезоп.колан
при настъпилото ПТП спрямо ищцата биха били налице по-леки травм.увреждания.
Дават заключение, че ПТП е настъпило поради несъобразяване със скоростта за
навлизане в десния завой и липсата на опит на водача, като ако той бе
управлявал със съобраз.скорост ПТП не би настъпило. В
с.з. изясняват, че ако ищцата е била с колан, този колан би задържал тялото и не
би се получила тази черепно-мозъчна травма или ако по някаква причина се
изхлузи от колана травмата би била много по-лека.
По делото няма спор, че с платежно нареждане от
24.09.15г. ответникът е превел на ищцата
застр.обезщетение за имущ.вреди
в размер на 14549,09лв.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.223, ал.1 от КЗ /отм/ със сключването на договор за застраховка ”Гражданска”
отговорност”, застрахователят поема задължението да
покрие отговорността на застрахования към трети лица за причинените имуществени
и неимуществени вреди. Същевременно съгласно чл.257, ал.1 и 2 от КЗ /отм/ обект на застраховане по задължителната застраховка
”Гражданска отговорност” на автомобилистите е гражданската отговорност на
застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването
на моторни превозни средства. В тази връзка за успешното провеждане на прекия
иск срещу застрахователя по чл.226, ал.1 от КЗ /отм/ в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване наличието на валидно сключен договор за застраховка
”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и ответника по делото,
настъпило увреждане, причинено от виновно и противоправно
деяние от страна на застрахования, причинна връзка между деянието и вредоносния
резултат, както и вида и размера на претърпените вреди.
По делото между
страните не е налице спор, че към датата на настъпилото ПТП е било налице валидно застрахователно правоотношение по
застраховката “Гражданска отговорност” съгласно застрахователна полица №06113000928949
валидна за периода от 27.03.2013г. до 26.03.2014г. за л.
а. Пежо 406 с рег.№В9539 КР, сключена между ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД и
собственика на автомобила, което обуславя пасивната материалноправна
легитимация на ответника по иска.
Безспорно по
делото се установява, че с решение №194 от 30.01.14г., в
сила от 22.02.14г, по НАХД № 119/2014г. на
ВРС Д.Д.Д. е признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.343А, ал.1, б.а, пр.2 вр. с чл.343, ал.1, б.б,
пр.2 вр. с чл.342, ал.1 НК, за което
на осн. чл.78а, ал.1 НК е освободен от нак.отговорност. По аргумент от
разпоредбата на чл.300 от ГПК , съдът
намира, че с влязлото в сила решение обстоятелствата относно авторството,
противоправността и вината за извършеното от Д.Д. престъпление
на 03.09.13г., при което са причинени посочените в
решението увреждания са безспорно
установени / така Решение №47/23.04.12г. по т.д.№340/11г. на ВКС/.
С оглед на това и предвид установеното наличие на валидно сключено
застрахователно правоотношение по задължителната застраховка ”Гражданска
отговорност” на автомобилистите между
застр.лице - причинител на вредата и ответника ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, съдът
намира, че са налице всички предпоставки за възникване на отговорността на
застрахователя за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди от деликта.
В отговора на
исковата молба отв.дружество изрично е признало дължимостта на следните разходи, описани в р.III от доказ.част на исковата
молба : разходи за медикаменти и консумативи- т.35-48, разходи за самолетни
билети –т.49, 54.3, 61, за престой –
т.50, за хонорар и операция– т.51 и 56,
разходи за престой по т.55 само до сумата от 1017,03лв и по т.62, за преводач –
т.58, за медикаменти – т.60, всички на обща стойност 29097,61лв. С оглед на
това признание и като съобрази представените доказателства съдът намира за
доказани и основателни така описаните разходи.
По отношение на
останалите разходи съдът счита, че в причинна връзка с настъпилото ПТП
неизменно се намират и тези, свързани с проведеното в чужбина лечение, а именно
разходите за транспорт по т.52, т.63 и т.57 от доказ.част
на исковата молба, и тези за самолетен билет по т.54.1, както и разходите за
престой в пълен размер по фактура №492/25.02.15г. / от които застрахователят е признал само част/, възлизащи общо на
2156,55лв. Следва да се отчетат като пряка последица от ПТП и сторените от
страната разходи, възлизащи на 5000лв съгласно фактура №7/05.05.15г., във
връзка с осъщественото консултиране и представителство пред застрахователя с
оглед постигането на споразумение за имущ.вреди,
доказателства за която дейност са приложени по делото, а и самия ответник не
оспорва факта на извършването й.
Разходите за храна
съдът счита, че не съставляват такива, които да са пряка и непосредствена
последица от ПТП, а съставляват екзистенциална потребност на човешкият
организъм, и като такива тяхното извършване не зависи от наличието или не на осъществено ПТП. Не се
следват и разходите за мануална терапия и
физиотерапия, доколкото от представената фактура №2/07.05.15г. не става ясно
какво точно лечение е проведено и каква е връзката му с процесното
ПТП / още повече , че в касовия бон е посочена козметика/, а от друга страна в
приложеното мед.направление от 22.04.15г. на ДКЦ Св.Екатерина е изрично
отбелязано провеждането на физиотер.лечение, без да
са ангажирани доказателства за заплащане на такова. Не се следват и разходите
по фактура №500/28.07.15г., доколкото не е установена връзката им с процесното ПТП.
Предвид
гореизложеното и като съобрази доказаните по делото изплатени средства за
лечение, медикаменти и консумативи, за транспорт и престой, за преводач и адвок.услуги, съставляващи пряка и
непосредствена последица от причиненото ПТП, съдът намира, че дължимото
на ищцата обезщетение за имущ.вреди следва да бъде
определено в размер на 36254,16лв.
В
писменият си отговор ответникът прави изявления за наличието на съпричиняване на вредоносният резултат като твърди, че ищцата е пътувала без поставен обезоп.колан, както и че към момента на събитието е била
изправена и се е показвала през шибидаха на автомобила. По отношение твърдението за съпричиняване от
страна на пострадалата съдът намира същото за основателно, доколкото в разглеждания
случай се установи съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на пострадалата и има основание да се приложи
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Безспорно от събраните по делото гласни доказателства се установява
факта, че ищцата е била без поставен
предпазен колан, което съставлява нарушение на чл.137а, ал.1 от . В подкрепа на този извод е и заключението на
изслушаната тройна СМАТЕ. От изложеното от вещите лица се следва извода, че ако
ищцата е била с поставен обезоп.колан, то
уврежданията не биха били същите, доколкото колана би задържал тялото и не би
се получила тази черепно-мозъчна травма, или ако се изхлузи от колана , то
травмата би била много по-лека. Този извод се основава на функцията на колана,
с който е оборудвана седалката, на която е стояла пострадалата, като същият е двуточков и ограничава единствено движението на тялото ,
задържайки го към седалката. Дори и при преобръщането на автомобила
пострадалата да се изхлузи от колана, последният би ограничил удара, тъй като
удара в тавана би бил с по-малка кинетична енергия. При тези данни, доколкото
пострадалата е нарушила разпоредбата на чл.137а, ал.1 от ,
което нарушение на правилата за движение
съдът приема, че е допринесло като е
улеснило настъпването на така
установената по-горе черепно-мозъчна травма на пострадалата при процесното ПТП / т.е. нарушението е в пряка
причинна връзка с вредоносния резултат/,
поради което и възражението на отв.дружество за съпричиняване се явява основателно. От друга страна по несъмнен начин от експертизата се установява
факта, че към момента на загубване на контрол от страна на водача на автомобила
пострадалата не е била извън купето на автомобила, тъй като в противен случай
тя би била затисната от него, а затискането
на ръката според вещите лица е станало вече при окончателното спиране на
автомобила по таван, поради което и възражението в този смисъл не е доказано. Наличието
на причинна връзка между поведението на пострадалата и настъпването на противоправния резултат е предпоставка за приложение на
разпоредбата на чл.51, ал.2 ЗЗД. Следва да се има предвид, че не всяко
поведение на пострадалия, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като съпричиняващо вредата по см. на чл.51, ал.2 ЗЗД, а само
това, чието конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. При определяне степента на съпричиняване
подлежи на съпоставка тежестта на нарушението на деликвента
и това на увредения, за да бъде установен действителния обем, в който всеки
един от тях е допринесъл за настъпване на ПТП. В настоящия случай поведението
на пострадалата не е тъждествено с това на лекия автомобил, доколкото
преимуществено за настъпването на ПТП вина има водача, който е нарушил
задълженията, регламентирани в чл.20, ал.2 от ,
като се има предвид и това, че вменената отговорност на водачите на МПС за осигуряване
безопасността на движението е значително завишена спрямо тази на другите
участници в движението. Съобразявайки
гореизложеното съдът определя съпричиняване от страна на пострадалото
лице в размер на ¼.
Предвид установения размер на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата и след приспадане от размера на определеното обезщетение
на сума, съответна на степента на съпричиняването,
то следващото се обезщетение за имущ.вреди е в размер на сумата от 27190,62 лв. По делото между страните не
е спорно , че отв.дружество е заплатило на ищцата сумата от 14549,09лв като обезщетение за имущ.вреди. С оглед на така осъщественото плащане, съдът
намира, че исковата претенция за имуществени вреди се явява
основателна за разликата между
определения размер на обезщетението и изплатената сума, т.е. до размера от 12641,53лв., а за разликата над сумата
от 12641,53лв. до пълният предявен
размер от 25482,04лв. иска следва да се отхвърли.
Що се касае
до претенцията за заплащане на законната лихва върху присъденото
обезщетение за имуществени вреди на осн. чл.86 ЗЗД, то съдът съобрази, че безспорно
от представените доказателства ищцата е заявила пред застрахователя си
претенцията за имущ.вреди на 20.07.15г., от който
момент следва да се приеме, че същият е изпаднал в забава. Съобразявайки и
извършеното от застрахователя плащане на част от дължимото обезщетение,
изчислена с програмен продукт Апис-Финанси , размера
на дължимата лихва за забава за претендирания период 21.07.15г. до 16.11.15г. възлиза
на сумата от 685,97лв. Ето защо иска по чл.86 ЗЗД се явява основателен до този
размер, а за разликата над 685,97лв. до пълния размер от 836,92лв следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
Следва да се
присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на
иска – 16.11.15г. до оконч.изплащане на сумата, на осн. чл.86 ЗЗД.
На основание
чл.78, ал.1 от ГПК и в съответствие с направеното искане, на ищцата се дължат разноски по делото, сторени както
при първоначалното разглеждане на делото, вкл. пред възз.инстанция,
така и за настоящото разглеждане, съобразно представените доказателства и
съразмерно с уважената част от исковете, а
именно сумата от 2025,54лв,
представляваща адв.възнаграждение.
Във връзка с
направеното от ответната страна искане за присъждане на разноски и адв.възнаграждение за процесуално представителство, сторени както
при първоначалното разглеждане на делото, вкл. пред възз.инстанция,
така и за настоящото разглеждане, съдът като съобрази отхвърлената част
от исковете, намира, че в тежест на ищцата следва
да се възложи сумата от 2198,87лв, включваща разноски за
съд.експертизи, д.т., свидетел, съд.удостоверение и адв.възнаграждение,
на основание чл.78, ал.3 ГПК.
На
основание чл.78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
дължимата държавна такса в размер на 555,66лв, определена
съгласно чл. 1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК върху уважените искове.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н Триадица, бул.
"Витоша" No 89Б, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** *****, СУМАТА
от 12641,53лв. /дванадесет
хиляди шестстотин четиридесет и един лева и 53ст/, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в
заплатени разходи за лечение, транспорт, престой, преводач и адвокатски услуги,
в резултат на настъпило ПТП на 03.09.13г., причинено от Д.Д.Д. , при
управление на МПС – л. а. марка „Пежо 406”, рег.№ В9539КР, както и СУМАТА от 685,97лв /
шестстотин осемдесет и пет лева и 97ст/, представляваща лихва за забава за периода 21.07.15г. до 16.11.15г.,
ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 16.11.15г. до
окончателното изплащане на сумата, на основание
чл.226 КЗ /отм/ и чл.86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди за горницата над
12641,53лв. до пълния му размер от
25482,04лв. и за заплащане на
лихва за забава за горницата над 685,97лв
до пълния му размер от 836,92лв
като неоснователни.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София , р-н Триадица, бул. "Витоша" No 89Б, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
Варненски окръжен съд СУМАТА от 555,66лв. /петстотин петдесет и пет лева и 66ст./, представляваща дължимата по делото държавна такса върху
уважената част от иска, на основание чл.78, ал.6 от ГПК.
ОСЪЖДА ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София , р-н
Триадица, бул. "Витоша" No 89Б, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Д.И., ЕГН **********, с
адрес *** ***, сумата от 2025,54лв / две хиляди двадесет и пет
лева и 54ст./, представляваща направени в производството разноски – адв.възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Е.Д.И., ЕГН **********, с адрес *** Георгиев 22, ДА ЗАПЛАТИ на ДЗИ
- ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София , р-н Триадица, бул. "Витоша" No 89Б,
СУМАТА от 2198,87лв / две хиляди сто деветдесет и осем лева и 87ст/,
представляваща направени по делото разноски , на осн.
чл.78, ал.3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: