Решение по дело №207/2022 на Административен съд - Ловеч

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

град Ловеч, 24.11.2022 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА

 

при секретаря Антоанета Александрова и в присъствието на прокурора .............................., като разгледа докладваното от съдия Христова адм.д. № 207/2022г. по описа на Административен съд Ловеч, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

 

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.73, ал.4 от Закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ, сега ЗУСЕФСУ). С обнародваните в ДВ, бр.51 от 2022г., в сила от 01.07.2022г., изменения на ЗУСЕСИФ, е изменено заглавието на закона, както следва: Закон за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). Съгласно §70 от ПЗР на ЗИД ЗЕСУСИФ (ДВ, бр.51 от 2022 г., в сила от 01.07.2022г.), до приключването на програмите за програмен период 2014-2020г., съфинансирани от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ), разпоредбите на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, отменени или изменени с този закон, запазват своето действие по отношение на управлението на средствата от ЕСИФ, както и по отношение на изпълнението и контрола на тези програми.

Административното дело е образувано по жалба на ЕТ „Антоний – Т.Д.” с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч, ул. „Москва” №20, представляван от Т.И.Д., срещу Решение №11/312/02638/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№01-6500/8560#16 от 19.05.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”. С оспорения административен акт на ЕТ „Антоний – Т.Д.”*** е определена финансова корекция в размер на 74 422,69 лева.

В жалбата се твърди, че решението е издадено от некомпетентен административен орган, в противоречие с процесуалните изисквания и на правилата за форма на акта, при липса на предпоставки за издаването му поради нарушаване на материалния закон. Доводите за това са, че липсва както договорно, така и нормативно задължение, произтичащо от посочените за нарушени разпоредби от договора, съответно тези от Наредба № 29 от 2008г. в обжалваното решение за налагане на финансова корекция, което да обосновава и да ангажира приложимостта на основанията по чл.46, ал.1, във вр. с ал.2 от наредбата, както и тези на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ и т.30, т.18, т.9 и т.2 от Приложение към раздел I „Общи положения“ от Правила за определяне на размера за възстановяване на безвъзмездна финансова помощ. Твърди се, че към момента на кандидатстване за отпускане на подпомагането бизнес планът е бил прогноза и ефективността на инвестицията не е била условие за отпускане на безвъзмездната финансова помощ (БФП). В жалбата се развиват и съображения, че противно на приетото в оспореното решение, от текстовата формулировка на т.8.1, т.4.4, б.“б“ във връзка с т.4.12, т.4.17, б.“е“ и т.4.18 във вр. с т.9.1, б.“г“ от Договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. за БФП следва единственият извод, че предметното съдържание на договорните задължения по този договор включва само задължение за извършване на инвестиция и че от страна на административния орган не е отчетено, че към момента на подписване на договора за БФП ЕТ не е могъл да предвиди какви нормативни актове ще бъдат приети, а именно – ЗУСЕСИФ и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г. На следващо място в жалбата се сочи, че органът не е обосновал и доказал наличието на една от предпоставките на разпоредбата на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, а именно, че неизпълнените приходи от бизнес плана за трите финансови години и неназначаването на три заети лица, визирани в обжалваното решение, са одобрени от органа индикатори, като счита, че единствените индикатори, одобрени от фонда, са материалните активи и тяхното придобиване. Според жалбоподателя, към момента на стартиране на процедурата по ЗУСЕСИФ с писмо № 01-6500/8560 от 02.03.2022г. всички претенции, произтичащи от АДБФП с оглед изтеклия срок на задълженията по него са били погасени. Иска се отмяна изцяло на оспореното решение.

В съдебно заседание оспорващият ЕТ „Антоний – Т.Д.” се представлява от едноличния търговец и от упълномощен адвокат. Поддържа жалбата на изложените в нея основания и претендира присъждане на сторените по делото разноски съобразно приложен списък. В допълнително представена писмена защита процесуалният представител на жалбоподателя излага подробни съображения по съществото на спора.

Ответникът – Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. С писмено становище-молба с вх. № 3503/20.10.2022г. в АдмС Ловеч (л.482) упълномощен юрисконсулт не възразява да се даде ход на делото, поставят се въпроси към вещото лице и моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение и се иска присъждане на юрисконсултско такова.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между Държавен фонд „Земеделие“ и ЕТ „Антоний – Т.Д.” е сключен договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. за отпускане на финансова помощ по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2007-2013г. (л.66 и следв.). Първоначално одобреният размер на безвъзмездната финансова помощ е 162 933,30 лева, съгласно Таблица за одобрените инвестиционни разходи (Приложение 1 към договора – л.73). Помощта е в размер до 70 % от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проект с ИД № 11/312/02638 от 16.05.2013г., за който е представен бизнес план (л.34-65) със сума на инвестицията 254 704,08 лв. с предмет „Ремонтиране и обзавеждане на Къща 1 УПИ II-229 от кв.34 и Къща 2 УПИ V-202 от кв.33 по плана на с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч“. Съгласно този бизнес план е предвидено къща 1 да разполага  общо с 3 спални за по 2 човека, като гостите, които могат да се приемат са 6 бр. В къща 2 – общо 4 спални за по 2 човека, като гостите, които могат да се приемат са 8 бр. Общо за двете къщи е отразено, че могат да се приемат до 14 гости. За всяка година от изпълнението на бизнес плана са заложени годишни приходи от субсидираната дейност (нощувка и закуска, механа), както следва: за 2016 г. – 57 330 лв. (по първоначален план), 64 995 лв. (коригирани), за 2017 г. – 114 660 лв. (по първоначален план), 108 615 лв. (коригирани), за 2018 г. – 114 660 лв. (по първоначален план), 108 615 лв. (коригирани). В бизнес плана също така е предвидено, че след реализацията на проекта, още през първата година ще бъдат назначени на постоянни трудови договори 3 лица, който брой ще се запази до десетата година от бизнес плана.

Окончателната оторизирана и изплатена сума по проекта (при заявена сума 135 777,75 лв. и след извършена редукция в размер на 61 319,42 лв.) е в размер на 74 458,33 лева, изплатена на два пъти: авансово плащане в размер на 72 700,00 лева и окончателно плащане в размер на 1 758,33 лева. Това обстоятелство се установява от приложените по делото: заявка за авансово плащане (л.91-94), писмо за оторизация на плащането № 10254/02.06.2015г. (л.95-98), уведомително писмо за одобрение № 1146/312 с изх. № 01-6500/6042/23.06.2015г. (л.99), заявка за окончателно плащане (л.100-106), писмо за оторизация на плащането № 11/312/02638/3/01N01 от 22.12.2015г. (л.107-108), уведомително писмо № 4676/28.12.2015г. (л.109-110), уведомително писмо за одобрение изх. № 01-6500/956 от 18.01.2016г. (л.112).

Със Заповед № 373989 от 20.06.2019г. (л.135-136) на началник отдел Регионален технически инспекторат (РТИ) – Плевен е разпоредено извършване на проверка на място, с начална дата 20.06.2019г. и крайна дата на проверката 28.06.2019г., на кандидат с УРН 550758 (ЕТ „Антоний – Т.Д.”) относно заявление с УИН 11/091211/33812. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка 28.06.2019г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен. За резултатите от проверката е изготвен контролен лист (л.137 и следв.). На л.141 от същия е отразено, че не е налична табела, указваща, че финансирането на инвестицията е извършено с подкрепата на ЕЗФРСР. При извършената проверка е констатирано и че не са представени документите от заявката за плащане; не са представени счетоводните документи, доказващи изпълнението на бизнес плана. С оглед на това, е направено предложение, обективирано в докладна записка от Началник отдел РТИ – Плевен с изх. № 05-2-152/138 от 28.06.2019г. (л.157) за извършване на стандартна (ex post) проверка на проекта, която да установи и констатира цялостното изпълнение на задълженията на бенефициера през периода на наблюдение.

Със Заповед № 374396 от 05.07.2019г. (л.160-161) началник отдел РТИ – Плевен разпорежда извършване на проверка на място, с начална дата 18.07.2019г. и крайна дата на проверката 25.07.2019г., на кандидат с УРН 550758 (ЕТ „Антоний – Т.Д.”) относно заявление с УИН 11/091211/33812. В заповедта е определена крайна дата за предаване на контролния лист за процедурната проверка 26.07.2019г., като проверката е възложена на експерти от отдел РТИ – Плевен. За резултатите от проверката е изготвен контролен лист за проверка на място (л.162 и сл.). До ЕТ „Антоний – Т.Д.” е изпратено уведомително писмо с изх. № 01-152-6500/107/29.07.2019г. (л.202) относно констатирани несъответствия, детайлно описани в доклада за проверка, като на ЕТ е указана и възможността да направи своите бележки и възражения в писмен вид.

Въз основа на констатациите от проверката, обективирани в контролния лист, след получаването на последния, началникът на отдел РТИ – Плевен изготвя докладна записка с изх. № 05-2-152/211 от 31.07.2019г. (л.203-204). В нея отразява, че са представени документите от заявката за плащане и счетоводните документи, които не са били представени в дадения с Декларация образец 1.40 срок на извънредната проверка, както и че е установена липсата на оборудване. Установено е и неизпълнение на бизнес плана, изразяващо се в неназначен персонал и нереализирани приходи съобразно предвижданията на бизнес плана.

От ЕТ „Антоний – Т.Д.” постъпва обяснителна записка с вх.№ 01-152-6500/107 от 23.08.2019г. (л.206-207).

По повод горните констатации, с писмо изх.№ 01-6500/8560 от 28.10.2019г., Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.26, ал.1 във връзка с чл.34, ал.3 от АПК, открива производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане (л.208-213). В указания 14-дневен срок е подадено възражение от жалбоподателя, с вх. № 01-6500/8560 от 26.11.2019г. (л.215 и следв.), в което е изразено несъгласие с описаните в писмото констатации и са развити доводи и аргументи против същите, като е поискано да се прекрати стартиралото производство по установяване на публично задължение.

На 14.07.2020г. Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издава  Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 11/312/02638/3/01/04/01, с изх. № 01-6500/8560#2 от 14.07.2020г. на ДФ „Земеделие“ (л.257-267), с който във връзка с описаните в него констатации, на ЕТ „Антоний – Т.Д.” е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 74 458,33 лева, за констатирано неспазване на посочените в АУПДВ точки от Договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. и разпоредби от Наредба № 29 от 11.08.2008г.

Този АУПДВ е обжалван пред Административен съд Ловеч, който с Решение № 35/24.03.2021г. по адм. д. № 379/2020г. отхвърля оспорването. След проведен инстанционен контрол, с Решение № 1176 от 08.02.2022г. по адм.д. № 6296/2021г. на Върховния административен съд решението по адм.д. № 379/2020г. на Административен съд Ловеч е отменено, като касационната инстанция приема, че при наличие на основанията за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕСИФ, на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 и/или т.3 от същия закон. Това е счетено за съществено процесуално нарушение, което влияе на законосъобразността на оспорения АУПДВ, и последният е отменен. В мотивите на решението на ВАС е посочено още, че процесният АУПДВ е издаден след изменението на ЗПЗП, ДВ, бр. 51/2019г., в сила от 28.06.2019г., а именно на 02.06.2020г., и по-конкретно при действието на чл.27, ал.6, който препраща към прилагане на правилата и предвидения правен ред в ЗУСЕСИФ. Самото производство по издаването му аналогично е започнало след влизане в сила на това изменение на ЗПЗП. В решението е застъпено още, че непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция.

Предвид приетото в Решение № 1176 от 08.02.2022г. по адм.д. № 6296/2021г. на ВАС, с уведомително писмо с УН 11/312/02638/3/01/22/02 с изх. № 01-6500/8560/13 от 02.03.2022г. на Заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, адресирано до жалбоподателя (л.325-331), последният е уведомен, че на основание чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ и влязлото в сила съдебно решение на ВАС и съобразно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, ДФ „Земеделие“ открива производство по налагане на финансови корекции. В уведомителното писмо са описани подробно констатациите, направени след проверка на изпълнението на Договор №11/312/02638 от 12.11.2014г. по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР 2007-2013г. В писмото е посочено, че въз основа на извършена извънредна проверка на място на 26.06.2019г. след плащане и цялостна проверка на място след плащане в периода 19.07.2019г.-24.07.2019г. по Договор №11/312/02638 от 12.11.2014г. и извършени допълнителни административни проверки е установено неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно одобрения бизнес план, които са детайлно описани в уведомителното писмо. В него е посочено също, че във връзка с описаните нарушения, ДФ „Земеделие“ ще пристъпи към издаване на решение за налагане на финансова корекция на ЕТ „Антоний – Т.Д.”, която ще бъде в общ размер на 74 458,33 лева. Указано е, че в случай че търговецът не е съгласен с направените констатации, изложени в писмото, има право да представи в 14-дневен срок от получаването му своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи писмени доказателства към тях. Уведомителното писмо е получено от жалбоподателя, който представя писмено възражение с вх. № 01-6500/8560/14 от 24.03.2022г. на ДФ „Земеделие“ (л.337 и следв.), с развити доводи за неоснователност на констатациите, и с приложени доказателства.

На 19.05.2022г. от Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ е издадено оспореното в настоящото производство Решение № 11/312/02638/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция  с изх. № 01-6500/8560#16/19.05.2022г. (л.354-364), с което на основание чл.20а, ал.2 и чл.27, ал.6 от ЗПЗП във връзка с чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008г. и чл.70, ал.1, т.7, във връзка с чл.72, ал.1 и чл.73, ал.1 и §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕСИФ, както и в изпълнение на влязло в законна сила Решение № 11176 от 08.02.2022г., постановено по адм. дело № 6296/2021г. по описа на Върховен административен съд, на ЕТ „Антоний – Т.Д.” е определена финансова корекция в размер на 74 422,69 лева.

Административният орган е обосновал акта си с мотиви, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план са залегнали финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим, сключен е договор за подпомагане и е изплатена субсидията по него. При проверката на място, извършена в периода 19.07.2019г.-24.07.2019г., са представени документи за 3 (три) пълни финансови години – 2016-та, 2017-та и 2018-та година. Установеното изпълнение на бизнес плана средноаритметично за 3-те пълни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) е в размер на 0,56% от заложените приходи. В одобрения бизнес план са заложени за всяка една година от изпълнението му годишни приходи от нощувки и закуски + механа в размер на 64 995,00 лв. за 2016г.; 108 615,00 лв. за 2017г. и 108 615,00 лв. за 2018г. Реализираните приходи по проекта са само от нощувки и закуски. В решението е отразено също, че конкретните стойности, въз основа на които е извършена оценката на изпълнението на одобрения бизнес план за три последователни пълни финансови години, са следните: за финансовата 2016г. при извършената проверка на място са установени приходи от нощувки и закуски + механа в размер на 0,00 лв., което съставлява 0% изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2017г. при извършената проверка на място са установени приходи от нощувки и закуски + механа в размер на 0,00 лв., което съставлява 0% изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за годината; за финансовата 2018г. при извършената проверка на място са установени приходи от нощувки и закуски + механа в размер на 1590,00 лв., което съставлява 1,46% изпълнение на приходите от одобрения бизнес план за годината.

На следващо място, в мотивите на оспореното решение за налагане на финансова корекция е посочено, че в представения и одобрен с договора за подпомагане бизнес план е залегнало разкриване на три работни места по трудов договор – производствен персонал, като при проверката на място е установено, че няма осигурени лица. Същото е потвърдено и от извършената справка в електронната страница на НАП за всички действащи трудови договори. Посоченото неизпълнение на заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период от три финансови години е прието за нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения в точки 4.12 и 4.18 от договор №11/312/02638 от 12.11.2014г. във връзка с дадените определения в раздел IX „Други условия“, т.9.1, б.“г“ от същия договор и §1, т.19 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 29/11.08.2008г.

В мотивите на оспореното решение е посочено още, че е установено несъответствие в количествата на част от финансираните активи. При подаване на заявка за плащане №11/312/02638/3/01 е представен приемо-предавателен протокол за обзавеждане от 14.09.2015г., в който по следните позиции е установено несъответствие в количествата на финансираните активи с оглед установеното на място при проверката: „Телевизор SAMSUNG Mod.UE32J5l00AW, сериен № 083535JGB12442Z“ – при заявка за плащане е заявен и платен 1 брой на стойност 223,31 лв., при извършената проверка на място е установен 0 бр.; „Плочник-барбекю 11 – маса 100*120см“ – при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 64,15 лв., при извършената проверка на място е установен 0 бр.; „4 стола стандартни“ – при заявка за плащане са заявени и платени 4 броя на обща стойност на позицията 51,97 лв., при извършената проверка на място са установени 0 броя; „Маса с 4 столове – кръгла 90см. диам.“ – при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 54,41 лв., при извършената проверка на място са установени 0 бр.; „Хамак“ – при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 170,53 лв., при извършената проверка на място са установени 0 бр.; „Миндер с възглавници ъглов – 140/60/30см.+130/60/30см.“ – при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 81,20 лв., при извършената проверка на място установени 0 броя; „Кухненски плот с умивалник и шкаф – стандартен 224“ – при заявка за плащане са заявени и платени 1 брой на стойност 175,40 лв., при извършената проверка на място е установен 0 бр.; „Рафтове - 200/30 см. двойни“ – при заявка за плащане са заявени и платени 2 броя на обща стойност на позицията 113,69 лв., при извършената проверка на място са установени 0 броя. Констатирано е също, че абсорбатор TURBO AIR TIVOLI 12, WH/F/69 – 2 броя са заявени и платени на обща стойност на позицията 93,39 лв., но не са монтирани и не функционират по предназначение.

Последното е прието за нарушение на задълженията на ползвателя, разписани в т.4.12 и 4.17, б.“а“ от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008г., съгласно които за срок 5 години след сключване на договора за отпускане на финансова помощ ползвателят е длъжен да използва придобитите въз основа на одобрения проект активи единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект.

На последно място в решението е посочено и че при извършената проверка на място на 26.06.2019г. е констатирано, че ползвателят не е поставил табела в съответствие с изискването на чл.50 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., което има връзка с вмененото задължение с т.4.17, б.“е“ от договора, съгласно което в срок от 5 години от сключването на договора ползвателят е длъжен да спазва условията на чл.50 от тази наредба. В последната разпоредба изрично е посочено, че ползвателят на помощта се задължава след извършване на окончателно плащане по проект по реда на тази наредба за срок 5 години от сключване на договора за отпускане на финансова помощ да постави и поддържа на видно място табела с информация за подпомагане на дейността му от ЕЗФРСР, когато е одобрен за финансова помощ с обща стойност на проекта над левовата равностойност на 50 000 евро – на мястото/местата, където се извършва инвестицията. При последващата извършена проверка в периода 19.07.2019г. – 24.07.2019г. е установено, че неизпълнението не е отстранено и няма поставена табела.

Във връзка с изложените мотиви с решението на жалбоподателя са определени:

- Финансова корекция в размер на 74 458,33 лева за описаното нарушение по т.1 от решението – неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи. Размерът на финансовата корекция е определен въз основа на т.30, предложение второ (при реализирани приходи под 20 % и продължителност повече от две години) от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“ (Правилата), съгласно таблица 1;

- Финансова корекция в размер на 74 458,33 лева за неизпълнението на основна цел на мярката и проекта по отношение на устойчива заетост (т.2 от акта). Размерът на подлежащата за възстановяване финансова помощ е определен въз основа на т.18 (неизпълнение по-голямо от 50%), при времетраене на нарушението над две финансови години, от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“, съгласно таблица 2;

- Финансова корекция в размер на 1028,05 лв. във връзка с несъответствието в количествата на част от финансираните активи, определено въз основа на т.2 (нарушението засяга по-малко от 50% от стойността на изплатената финансова помощ по договора, при засягане на конкретни активи) от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“, съгласно таблица 3;

- Финансова корекция в размер на 1489,17 лв. във връзка с неизпълнението на изискването за поставяне на табела, определено въз основа на т.9 от „Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.“, съгласно таблица 4.

С т.5 от решението, на основание чл.3, ал.1 от Правилата, на ЕТ „Антоний – Т.Д.“ е определена една обща финансова корекция в размер на 74 458,33 лева, което вземане, като най-голямо по размер, представлява окончателната подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по акта.  Предвид това, че към 29.11.2021г. са налице данни за погасяване на сума в размер на 35,64 лв. във връзка с издаден АУПДВ № 11/312/02638/3/01/04/01, дължимата сума е определена в размер на 74 422,69 лева, съгласно таблица 5.

Решението е връчено на Т.Д. на 26.05.2022г., видно от  известие за доставяне на л.365 от делото.

По делото е представена административната преписка по издаване на оспорения акт на хартиен и електронен носител.

В хода на съдебното производство е назначена съдебно-икономическа експертиза, като вещото лице е депозирало заключение с вх.№ 3439/14.10.2022г. (л.462-478). От същото се установява, че помощта в размер на 74 458,33 лв., от които 59 566,66 лв. от ЕЗФРСР и 14 891,67 лв.  – национално съфинансиране (след наложена редукция на субсидията с мотиви, посочени в уведомително писмо на ДФЗ с изх. № 01-6500/956 от 18.01.2016г. в размер на 61 319,42 лв.) е изплатена на жалбоподателя за реално извършени разходи, свързани с осъществяването на проект № 11/312/02638 от 16.05.2013г. – „Реставрация на селски къщи за туризъм – СМР и обзавеждане“. В заключението е посочено, че съгласно извършена проверка от ДФЗ на място са установени неизвършени видове СМР и несъответствия в част от обзавеждането, които различия са отразени в съставените протоколи на място и са дадени указания за отстраняването им.

Вещото лице е установило и че размерът на разходите (инвестицията), които ползвателят на помощта е осигурил според одобрения проект 11/312/02638 от 16.05.2013г. по договор 11/312/02638 от 12.11.2014г. чрез частно финансиране е: съгласно инвестиционните разходи – 78 853,03 лв.; съгласно одобрените за финансиране инвестиционни разходи – 69 828,56 лв., както и че сумата от частното финансиране е част от инвестицията и е участвала съответно в данните на показател „Сума на инвестицията“, по който е била извършена преценката за жизнеспособност по чл.16, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. на одобрения проект.

Вещото лице е установило и че административният орган е използвал формулата за оценка на жизнеспособността съгласно Наредба №29/11.08.2008г. на база показателите за приходи и разходи, заложени в бизнес плана на жалбоподателя, като оценката на икономическата жизнеспособност на проекта е изчислена от административния орган на база посочените в бизнес плана при приемането му суми за приходи, разходи, инвестиционна стойност на проекта и посочените в раздел VI Показатели за оценка ефективността на инвестицията и финансовите показатели на Приложение 3 на Наредба № 29/11.08.2008г. – нетна настояща стойност, вътрешна норма на възвращаемост, индекс на рентабилност и срок на изкупуване.

Вещото лице е установило, че в НАП има данни за осигуряване на самоосигуряващото се като едноличен търговец лице Т.И.Д., което е било единственото заето лице в къщите за гости след завършване на инвестицията, без трудов договор.

На 07.10.2022г. – датата на проверката във връзка с изготвяне на експертизата, вещото лице е констатирало, че на видно място на входа на къщите за гости са поставени табели в съответствие с условието на чл.50 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. По отношение на активите, описани в обжалваното решение, при посещението си вещото лице е установило, че телевизор „Samsung Mod.UE3215100AW, сериен № 18353SIGB12442 ZJ“ не е наличен, като е установило наличен друг телевизор – същия модел, но друг сериен номер;  плочник – наличен, барбекю 11 - маса100*120 см – неналично; 4 стола стандартни – налични; маса с 4 стола – кръгла 90 см. диам. – налични; хамак – наличен; миндер с възглавници-ъглов-140/60/30 см+130/30/30 см – наличен; кухненски плот с умивалник и шкаф-стандартен 224 – наличен; рафтове - 200/30 см двойни с такъв размер не са били установени, а са били налични двойни рафтове с по-малки размери; абсорбатор TURBOAIR TIVOLI12. WH/F/69 – 2 броя – налични. В заключението на вещото лице е отразено още, че посочените активи са включени в приемно-предавателния протокол между доставчика „Томов билдинг“ ЕООД и ползвателя ЕТ „Антоний – Т.Д.“ (вкл. и Заменителна таблица/уточняване на моделите) към Заявка за окончателно плащане УРН 550758, УИН ********** и на датата на проверката от ДФЗ не са били намерени на обекта.

На следващо място, от депозираното заключение по назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява, че заложените в бизнес плана към договора приходи само от субсидирана дейност (нощувка и закуска, механа) по години са, както следва: 2016г. – 64 995,00 лв.; 2017г. – 108 615,00 лв. и 2018г. – 108 615,00 лв., като размерът на реализираните и декларирани приходи само от субсидирана дейност (нощувка и закуска, механа) съответно за 2016г. са 0,00 лв., за 2017г. – 0,00лв., и за 2018г. – 1590,00 лв. Вещото лице е пояснило, че реализираните приходи са само от нощувка и закуска и приходи от механа не са отчитани.

В заключението е изчислено и че процентът на изпълнение на бизнес плана в частта финансово-икономически статус – приходи и разходи, таблица 2 „Производствена и търговска програма“ поотделно за всяка година е: 2016г. – 0,00 % приходи; 2017г. – 0,00 % приходи; 2018г. – 1,46 % приходи, като средно аритметично за трите финансови години е 0,56 %.

Вещото лице е установило също, че в бизнес плана на жалбоподателя в частта таблица 5 „Разходи за заплати и осигуровки“ е предвидено да бъдат наети по трудов договор на работа при ЕТ „Антоний – Т.Д.“ в обекта на търговеца в с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч за 2016г. – 3 лица (производствен персонал), за 2017г. – 3 лица (производствен персонал), за 2018г. – 3 лица (производствен персонал). А по данни от счетоводството на жалбоподателя и НАП, наетите лица (средно списъчен брой) от жалбоподателя за работа в обекта на търговеца в с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч и за които е било поддържано здравно и социално осигуряване са, както следва: през 2016г. – 0 бр., през 2017г. – 0 бр., през 2018г. – 0 бр., като при тези данни процентът на изпълнение спрямо заложените параметри за брой заети лица в бизнес плана за всяка една от трите финансови години – 2016г., 2017г., 2018г. поотделно, както и средно аритметично за трите финансови години 2016г., 2017г. и 2018г., е 0,00 %.

Съдът кредитира приетото заключение по съдебно-икономическа експертиза като компетентно, обективно и безпристрастно изготвено, съответстващо на останалите доказателства по делото и неоспорено от страните.                

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, подадена е в законовия срок (оспореното решение е връчено на Т.Д. на 26.05.2022г., видно от известие за доставяне на л.365, а жалбата е заведена от АО на 08.06.2022г., вх.№01-6500/8560#19), пред местно компетентния съд, от лице с активна процесуална легитимация – адресат на оспорения акт и за което той създава задължения. Решението е индивидуален административен акт по смисъла на чл.73, ал.1 във вр. с чл.27, ал.1 от ЗУСЕСИФ (сега ЗУСЕФСУ – загл. изм.), подлежи на оспорване по съдебен ред относно законосъобразността му, поради което жалбата против него е процесуално допустима.

Разгледана по същество, предвид така установената фактическа обстановка по делото и становищата на страните, Ловешки административен съд, втори административен състав намира жалбата за неоснователна по следните мотиви:

Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът извършва пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

За яснота следва да се посочи, че с оглед измененото към настоящия момент наименование на ЗУСЕСИФ, на Закон за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), последното ще бъде използвано по-долу в решението.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган предвид разпоредбата на чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ и представеното по делото решение от заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол № 189 от 02.03.2022г. (л.6-10) за назначаване на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Съгласно чл.73, ал.1 от ЗУСЕФСУ, актът за установяване по основание и размер на финансовата корекция се издава от ръководителя на Управляващия орган. Според разпоредбата на чл.9, ал.5, изр. второ от ЗУСЕФСУ, ръководител на управляващия орган е ръководителят на администрацията или организацията, в чиято структура се намира управляващият орган или оправомощено от него лице, като правомощия ръководител на управляващия орган по този закон може да се упражняват и от овластено от него лице. В §1, т.13 от ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11, ал.2, т.4 и чл.11а от ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата селскостопанска политика на Европейския съюз. В нормата на чл.27, ал.3 и ал.5 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството на ЕС, като вземанията, които възникват въз основа на административен договор или административен акт, са публични държавни вземания и се събират по реда на ДОПК. На следващо място, съгласно чл.20а, ал.5 от ЗПЗП, изпълнителният директор на фонда, който е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от ЗУСЕФСУ. От посочената нормативна регламентация следва извода, че в правомощията на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е издаването на решения за налагане на финансови корекции. В случая, оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено от Н.К., назначен за Изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, видно от решение от заседание на УС на ДФЗ, съгласно протокол № 189 от 02.03.2022г. От горното следва, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от материално и териториално компетентен орган, противно на възраженията на жалбоподателя, поради което не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.

Решението е издадено в писмена форма и съдържа необходимите законови реквизити, включително фактически и правни основания, подписано е от неговия издател. В тази връзка съдът приема, че е спазена формата при издаване на административния акт.

Съдът не констатира в хода на административното производство по издаване на обжалваното решение да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В съответствие с чл.69, ал.2 от ЗУСЕФСУ, процедурата по администриране на нередност започва по инициатива на управляващия орган на съответната програма или по сигнал. В конкретния случай, тя е започнала по инициатива на управляващия орган, видно и от Доклад за нередност № 11/312/02638/01/17/01 от 16.07.2020г. и е налице допустим способ за иницииране на административното производство. Спазена е процедурата, регламентирана в чл.73 от ЗУСЕФСУ. Бенефициерът е уведомен за съществуващо съмнение за нарушение, за което предстои да му бъде наложена финансова корекция, включително е описано констатираното нарушение и размера на предвидената корекция. Даден е срок от две седмици да представи коментари, бележки или допълнителни документи, с които да мотивира възражение срещу налагането на финансова корекция или срещу нейния размер. Възражението е обсъдено в решението и е прието за неоснователно. Отделно, в решението органът детайлно е посочил кои нормативни разпоредби са нарушени по отношение на всяко едно от констатираните нарушения, като е подвел всяко едно от нарушенията под нормите на Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване на безвъзмездна финансова помощ, които имат основно значение за определяне на конкретния размер на подлежащата на възстановяване БФП. Жалбоподателят е имал възможност да разбере какви са нарушенията, за които се издава актът, както и какъв е размерът на подлежащата на възстановяване БФП за всяко от нарушенията.

Условията и редът за финансово подпомагане на проекти по мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от ПРСР за периода 2007-2013г. са регламентирани в Наредба № 29 от 11.08.2008г. Същевременно, съгласно чл.27, ал.6 от ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 от ЗУСЕФСУ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от същия закон. В случая приложим е именно редът по чл.27, ал.6 от ЗПЗП (нова – ДВ, бр.51 от 2019г., в сила от 28.06.2019г.), тъй като административното производство е започнало след влизането в сила на цитираната разпоредба. Горното изрично е застъпено и в решението на ВАС по адм.д. № 6296/2021г.

В тази връзка съдът приема, че са спазени регламентираните от законодателя специални правила на процедурата по определяне на финансовата корекция по основание и размер.

Оспореното решение съответства и на материалния закон.

В чл.2, т.10 на Регламент № 1303/2013г. се съдържа легална дефиниция на понятието „бенефициер“ – правен субект, който получава средствата от структурните и инвестиционни фондове. ЗУСЕФСУ не дава легална дефиниция на понятието, но го употребява в обратен смисъл – правен субект, който предоставя средствата. За правния субект, който получава средствата, националният законодател е избрал термина „бенефициент“. С оглед разминаването, настоящият състав уточнява, че в мотивите си получателят на средствата ще се именува „бенефициер“, с оглед точното прилагане на регламента.

Съгласно чл.63, §1 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета, ако се установи, че даден бенефициер не изпълнява критериите за допустимост, ангажиментите или други задължения, свързани с условията за предоставяне на помощта или подкрепата, предвидена в секторното законодателство в областта на селското стопанство, помощта не се изплаща или се оттегля изцяло или частично. Според разпоредбата на ЗУСЕФСУ в приложимата редакция – ДВ, бр.101 от 2015г., управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл.2, т.36 и 38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013.

Определението за нередност в чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 е следното: „Нередност“ означава всяко нарушение на правото на Съюза или на националното право, свързано с прилагането на тази разпоредба, произтичащо от действие или бездействие на икономически оператор, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на Съюза чрез начисляване на неправомерен разход в бюджета на Съюза. При констатиране на нередност по определението на чл.2, т.36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, на основание чл.27, ал.6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ. Първият елемент на определението е налице, доколкото в случая ЕТ „Антоний – Т.Д.” несъмнено се явява икономически оператор по смисъла на чл.2, т.37 от Регламент (ЕС) № 1303/2013, участващ в прилагането на европейските структурни и инвестиционни фондове, като е сключил договор с ДФ „Земеделие“, по силата на който е получил финансиране от ПРСР за периода 2007-2013г., и в тази връзка може да бъде субект на извършена нередност по смисъла на чл.2, т.36 от Регламент 1303/2013г.

По отношение на втория и третия елемент на определението, за да прецени законосъобразността на наложената финансова корекция по основание, съдът съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция, финансовата подкрепа със средствата на Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена само на някое от лимитативно посочените правни основания. Следователно българският законодател е приел, че всяко от посочените в чл.70 ал.1 от ЗУСЕФСУ основания, води до нарушение на правото на Европейския съюз или на националното право, свързано с неговото прилагане, и има или би имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до отчитането на неоправдан разход в общия бюджет.

В тежест на административния орган е да докаже, че от страна на бенефициера е извършено нарушение на правото на Съюза или на националното право, произтичащо от негово действие или бездействие, и че това нарушение има или би имало за последица нанасянето на вреда на бюджета на ЕС чрез начисляване на неоправдан разход. В случая, УО е достигнал до извод, че е налице нарушение по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция – неизпълнение на одобрени индикатори, по отношение на наложените корекции с т.1 (неизпълнение на заложените в бизнес плана приходи) и т.2 (неизпълнение на основна цел на мярката и проекта по отношение на устойчива заетост) от решението.

Нормата на чл.26, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008г. регламентира, че кандидатите за финансово подпомагане подават в областната дирекция на фонда по чл.43 от Устройствения правилник на Държавен фонд „Земеделие“ по място на извършване на инвестицията заявление за подпомагане по образец приложение № 5 и прилагат документите, указани в същото приложение. Съгласно чл.16 от Наредба № 29/2008г., един от задължителните документи е изготвен бизнес план, който бизнес план кандидатите изготвят и представят по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът се представя на хартиен и електронен носител, а таблиците, включени в него, са във формат „xls“. Съгласно ал.2 на същия чл.16 от Наредбата, бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредба № 29/2008г. В §1, т.6 от ДР на Наредба № 29/2008г. е дадена легална дефиниция на понятието „икономическа жизнеспособност“, а именно: генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, а легалната дефиниция на понятието „устойчива заетост“ е в §1, т.26 от ДР на Наредба № 29/2008г., като според същата, това е запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана. Съобразно §1, т.19 от ДР на Наредба № 29/11.08.2008г., „проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.27, ал.3 от Наредба № 29/2008г., решението за одобряване на заявлението за подпомагане се взима въз основа на съответствието на заявлението с: 1. целите, дейностите и изискванията, определени с наредбата, и 2. критериите за оценка, посочени в приложение № 6. Следователно, оценката не е само на база критериите в приложението. Изготвянето на бизнес плана и предвидените в него стойности на планираните приходи са дело на кандидата за получаване на подпомагане, като доказаната чрез него жизнеспособност на инвестицията и устойчива заетост е основание да бъде одобрен проектът му за финансиране. В този смисъл бизнес планът и заявените в него стойности са относими и задължителни за постигане на целите на мярка 312, посочени в чл.2 от Наредбата, тъй като по този начин се доказва икономическата жизнеспособност и устойчивата заетост по проекта за съответния период.

Чрез залагането на индикатори (предварително от съответния УО в установените по процедурата правила и от бенефициера в неговото проектно предложение/бизнес план) се гарантира наличието на механизъм за проверка на съответствието между очакваните и постигнатите резултати от реализирането на конкретната дейност по изпълнението по сключения договор. Именно в контекста на тази проверка се установява дали стойностите, предварително одобрени под формата на индикатори, даващи обективен израз на резултатите от експлоатацията на извършената инвестиция, са достигнати от бенефициера.

Безспорно договорът за отпускане на финансовата помощ не би бил сключен и помощта за изграждането на къщата за гости не би била предоставена на кандидата, ако представеният от него бизнес план не изпълнява изискването на чл.16, ал.2 от наредбата, а именно да доказва икономическа жизнеспособност на предприятието по определението в §1, т.6 от ДР – генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана, и устойчива заетост по определението в т.26 – запазване на съществуващите работни места и/или създаване на нови в предприятието за периода на бизнес плана.

От изложеното следва, че след като бизнес планът е неразделна част от проекта за финансиране, то и неизпълнението на заложения в него финансов резултат съставлява неизпълнение и на самия проект. Заложените в бизнес плана финансови показатели са точни индикатори за изпълнение на проекта и непостигането им е основание за извършване на финансова корекция. В този смисъл е и константната съдебна практика на Върховния административен съд – Решение № 10067/09.11.2022г. по адм. дело № 12330/2021г.; Решение № 9560/27.10.2022г. по адм. дело № 6784/2022г.; Решение № 1581/08.02.2021г. по адм. дело № 8437/2020г.; Решение № 6690/04.06.2020г. по адм. дело № 13736/2019г.; Решение № 5872/21.05.2020г. по адм. дело № 11774/2019г.; Решение № 2709/19.02.2020г. по адм. дело № 9703/2018г.; Решение № 3184/28.02.2020г. по адм. дело № 7468/2018г.; Решение № 5040/04.04.2019г. по адм. дело № 4307/2018г.; Решение № 4933/03.04.2019г. по адм. дело № 4912/2018г. и мн. др.

От анализа на цитираната нормативна уредба се установява, че административният орган, като е констатирал наличието на нарушения, представляващи основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, законосъобразно е издал решение за налагането й. На първо място е налице нарушение на залегналите в бизнес плана финансови показатели, на базата на които проектът е определен като допустим и е изплатена безвъзмездната финансова помощ. Нарушението представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл е и константната практика на ВАС. В множество съдебни решения категорично е прието, че в този случай е налице материалноправната хипотеза на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ, която представлява основание за налагане на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл.73 от същия закон и че безспорно показателите на бизнес плана са одобрени индикатори.

Изводите за неизпълнение на финансовите показатели в бизнес плана се потвърждават и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от същото, средно аритметично за трите финансови години – 2016г., 2017г. и 2018г., изпълнението на бизнес плана по отношение на приходите е: 2016г. – 0,00 %; 2017г. – 0,00 %; 2018г. – 1,46 %, като средно аритметично за трите финансови години е 0,56 %, а процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 0%, със средноаритметичната стойност на заетите лица за 2016г., 2017г. и 2018г. – 0 бр. лица.

Както вече бе изложено, бизнес планът, изготвен от бенефициера и представен пред ДФ „Земеделие“, е част от одобрения проект и съответно – той е част от сключения между ДФ „Земеделие“ и бенефициера договор. Това е така, тъй като дефиницията на „Одобрен проект“, съгласно т.9.1, б.„г“ от Договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г., включва и представения от Ползвателя и одобрен от Фонда бизнес план. Следователно, неизпълнението на бизнес плана означава и неизпълнение на инвестицията в съответствие с договора и неизпълнение на договорни задължения от страна на бенефициера. В практика на ВАС безспорно се приема, че бизнес планът е неразделна част от договора и от проекта за финансиране, както и че и неизпълнението на заложените в него резултати съставлява неизпълнение на самия проект и е основание за възстановяване на предоставената безвъзмездна финансова помощ.

В този смисъл са и Решение № 10265/14.11.2022г. на ВАС по адм. д. № 4304/2022г., IV о. и Решение № 8661/01.07.2020г. на ВАС по адм. дело № 9469/2018г., IV о., в които е прието, че бизнес планът е неразделна част от сключения договор за БФП, поради което параметрите на този план не са препоръчителни или прогнозни, а задължителни.

С получената финансова подкрепа жалбоподателят е извършил инвестицията по бизнес плана, като е ремонтирал и обзавел 2 къщи за гости, но при липса на достатъчно развиваща се дейност в обема на заложените икономически показатели в частта приходи от дейността, не могат да бъдат постигнати нормативно заложените цели по чл.2 от Наредбата за насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони, за насърчаване на предприемачеството в селските райони и насърчаване развитието на интегриран туризъм в селските райони. Това обуславя и извода, че осъществената с финансовата помощ на фонда инвестиция не демонстрира икономически растеж в селския район, не генерира приходи, т.е. не се ползва по предназначение. Реализираните значително по-ниски приходи от дейността спрямо заложените такива засягат условията на изпълнението на инвестицията и условията, въз основа на които проектът е бил оценен като допустим за подпомагане. Дългата продължителност на неизпълнението в рамките на три пълни финансови години (вкл. по 0 % за първите две години) сочи постоянство при непостигане на финансовите показатели. Неизпълнението на плана в тази му част е ясна индиция, че ползвателят на помощта не е разходвал средствата ефективно.

Следва да се подчертае, че в представения към заявлението за подпомагане бизнес план едноличният търговец сам е определил съответните приходи, посредством които да докаже жизнеспособност и устойчивост на инвестицията и постигане на планираните с чл.2 от Наредба № 29/2008г. цели на предоставената финансова помощ. Стойностите, описани в оспореното решение и подкрепени от експертизата и неоспорени от страните, показват неизпълнение на приходите, което обстоятелство безспорно съставлява неизпълнение на одобрените индикатори по смисъла на чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ. Неизпълнението на предварително заложената в плана приходна част е ясна индикация, че търговецът не е разходвал средствата ефективно, което противоречи на чл.30, §2, предложение второ от Регламент (ЕС, ЕВРАТОМ) № 966/2012г. относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза. Чл.30 от Регламента визира принципите на икономичност, ефективност и ефикасност с дефиниция на всяко едно от използваните три понятия като принципи на добро финансово управление, а органите, отговорни за управлението и контрола на средствата на Съюза, следят за спазване на тези принципи и постигане на целите от прилагането на всяка мярка.

Бездействията на ползвателя са довели до нарушение на разпоредбите на Наредба № 29/2008г. и договора за отпускане на финансова помощ, с оглед неизпълнението на заложените в бизнес плана финансови параметри, което от своя страна влече икономическа нежизнеспособност на инвестицията и непостигане на целите на чл.2 от Наредбата.

В този смисъл са и Решение № 8199/06.07.2021г. на ВАС по адм. д. № 3923/2021г., Решение № 1455/16.02.2022г. на ВАС по адм. д. № 7822/2021г., Решение № 7086/13.07.2022г. на ВАС по адм. д. № 2546/2022г.

Правилно е определен от административния орган и размерът на подлежащата за възстановяване помощ. Съгласно т.30 от Приложение към раздел І „Общи положения“ от Правила за определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи (както безспорно е доказано в случая) и това е продължило три пълни финансови години (т.е. в упоменатия проверяван период, считано от началото на 2016г.), размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ е 100%, като именно в такъв размер е и определената от административния орган финансова корекция за това допуснато нарушение.  

По отношение на нарушението на поетия ангажимент в бизнес плана за осигуряване на устойчива заетост, съдът намира, че то също представлява основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ – „неизпълнение на одобрени индикатори“, в който смисъл практиката на Върховния административен съд също е константна: така Решение № 13331/27.10.2020г. на ВАС по адм. дело № 8014/2018г. и много други. В настоящия случай, в изготвения от бенефициера бизнес план е било заложено задължението за разкриване на 3 работни места производствен персонал. При проверка на място в счетоводството на търговеца и при извършена проверка в регистрите на НАП контролните органи са установили, че за три последователни финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.) не са наемани лица, като единственото заето лице е едноличният търговец, който е самоосигуряващо се лице, т.е. не е в трудово правоотношение. При изчислението е установено, че средногодишно работодателят е поддържал: 0 работни места за всяка от трите финансови години (2016г., 2017г. и 2018г.), което представлява 0% изпълнение на заложените в бизнес плана показатели за съответствие с изискването за устойчива заетост. Тези обстоятелства се потвърждават от всички приети по делото писмени доказателства, както и от заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза. В този смисъл, безспорно по делото се установява, че е налице неизпълнение на параметрите, заложени в одобрения бизнес план по отношение на устойчивата заетост.

Нарушаването на изискванията за „дълготрайност на операциите“, както са регламентирани в приложимата към казуса разпоредба на чл.72, §1, б.“б“, предл. второ от Регламент № 1698/2005, относно приложимостта му е отговорът на първи въпрос, даден в Решение на Съда (десети състав) от 08.05.2019г. по дело C-580/17. Всъщност липсата на разкрити работни места, сама по себе си, при определени условия (така както това е разяснено в цитираното Решение по дело C-580/17, т.52-58) попада в приложното поле на чл.72, §1, б.“а“ от Регламент № 1689/2005г., т.е. налице е хипотеза по чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ.

Следва да се посочи, че критериите за устойчива заетост – брой и вид работни места, които инвестицията ще създаде, са част от заложените в бизнес плана параметри, заедно с приходите от субсидираната дейност, а това са целите на мярка 312 от ПРСП 2007-2013г. Като не е изпълнил посочените по-горе критерии, бенефициерът е нарушил задълженията си по т.8.1 от Договора за подпомагане № 11/312/02638 от 12.11.2014г., вр. чл.16, ал.2 от Наредба № 29/11.08.2008г. Представеният пред административния орган бизнес план е относим за преценката, свързана с постигане на целите на мярката, тъй като с него се доказва икономическата жизнеспособност и устойчива заетост на проекта за съответния период. Съгласно договора, Фондът има право да откаже изплащане на цялата финансова помощ и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по договора и по Наредба № 29/11.08.2008г. Както вече се спомена, дефиницията на „Одобрен проект“ включва и представения от ползвателя на помощта и одобрен от Фонда бизнес план, а съгласно §1, т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008г., „Проект“ е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. По този начин страните са определили, че евентуално несъответствие с бизнес плана ще представлява неизпълнение на задължение на ползвателя.

Неизпълнението на предвижданията в бизнес плана (както по отношение на финансовите показатели, така и по отношение на устойчивата заетост) безспорно уврежда бюджета на Общността, тъй като не се постигат заложените цели на програмата, подкрепена от ЕЗФРСР, свързани с насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони. В същия смисъл са Решение № 9560/27.10.2022г. на ВАС по адм. дело № 6784/2022г., Решение № 4752/22.04.2020г. на ВАС по адм. дело № 1583/2019г. и др.  

Не се споделят от настоящия състав наведените в жалбата доводи, че не е било възможно наемане на персонал, тъй като жителите в с. Кърпачево – около 80 души, са били на възраст над 70 години. От една страна това обстоятелство е съществувало и няма как да не е било известно на ЕТ още към момента на подаване на проектното предложение и от друга – не е доказана обективна пречка за наемане на персонал от съседни населени места например.

Видно е от доказателствата по делото, че заложеният показател в бизнес плана за трите години да се създадат и поддържат три работни места, не е изпълнен, като безспорно неизпълнението е по-голямо от 50 %. Последното засяга и критерий за допустимост. Съгласно т.1.2. от сключения договор за отпускане на финансова помощ, Фондът изплаща помощта при условие, че ползвателят е извършил инвестицията съгласно одобрения проект, съобразно условията и сроковете, определени в договора, анексите към него и всички действащи в съответната област нормативни актове. Именно в чл.16 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., глава втора, раздел ІV – Изисквания към проектите, е предвидено, че кандидатите представят бизнес план за период не по-малък от 5 години, като бизнес планът трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по чл.2 от Наредбата, сред които е и тази по т.1 – насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони. Изискването за устойчива заетост за период от 5 години е критерий за допустимост на проекта и неспазването му е основание за налагане на финансова корекция по т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“ на Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г.

Доколкото процентът на изпълнение на заложените параметри за брой заети лица спрямо бизнес плана е 0 %, то размерът на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ правилно е определен от органа съобразно т.18 от Приложение към раздел I „Общи положения“, неразделна част от Правилата. В посочената точка, в хипотезата на неизпълнение по-голямо от 50% от заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, размерът на подлежащата за възстановяване помощ се определя в размер на 100% от подпомагането, в случая – 74 458,33 лв.

По идентичен случай се е произнесъл и Върховният административен съд в Решение № 7086 от 13.07.2022г. по адм. д. № 2546/2022г.

Относно нарушението, касаещо установеното несъответствие на част от активите, придобити въз основа на одобрения проект (т.3 от оспорваното решение), АО също правилно е определил материалноправното основание и размера на наложената финансова корекция.

Безспорно бенефициерът е задължен не само да изпълни дейностите, предмет на сключения договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г., но и да използва активите, придобити чрез получената финансова подкрепа, по предназначение и за постигането на целите по проекта, съобразявайки различни параметри, предварително заложени от УО и/или в самото проектно предложение/бизнес план. Този извод следва както от прочита на сключения между страните договор за отпускане на финансова помощ, така и от посочената в обжалваното решение нормативна уредба.

Съгласно т.4.4, б. „б“ от договор № 1/312/02638/12.11.2014г., фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба № 29/11.08.2008г. Неизпълнението на нормативни и/или договорни задължения  от страна на ползвателя на помощта е предвидено като обстоятелство, обуславящо възможността за Фонда да поиска връщане на вече изплатени суми, при съблюдаване на изискванията на чл.46 от Наредба № 29/11.08.2008г. (т.8.1 от договора).

С т.4.12 от договор № 1/312/02638/12.11.2014г. е въведено задължение за ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

В т.4.17, б.“а“ от договора и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба № 29/11.08.2008г. е регламентирано, че в срок от 5 години от сключване на договора ползвателят е длъжен да използва активите – предмет на подпомагане по договора единствено и само по предназначението и за целите, които са им отредени с одобрения проект.  Последното означава както че тези активи следва да се намират в обекта на инвестицията в посочения 5-годишен период, така и да се използват.

Необходимостта от последващо проследяване на дейностите по експлоатацията на придобитите по проектите активи е логична последица от важното място, което заема в обществения живот разходването на средства от бюджета на ЕС. Именно с оглед осигуряването на своеобразна гаранция за използването на придобитите чрез средства от Европейските фондове активи и след приключването на изпълнението по конкретния договор за отпускане на финансова помощ, законодателят е въвел основания, предопределящи налагането на финансова корекция.

Несъответствието на част от активите се установява, както от приетите с административната преписка писмени доказателства, така и от допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Видно от приетото по делото заключение, при посещението си вещото лице е установило, че телевизор „Samsung Mod.UE3215100AW, сериен № 18353SIGB12442 ZJ“ не е бил наличен, като е установило наличен друг телевизор – същия модел, но с друг сериен номер;  плочник – наличен, барбекю 1 1-маса100*120 см – неналично; 4 стола стандартни – налични; маса с 4 столове кръгла 90 см. диам. – налични; хамак – наличен; миндер с възглавници-ъглов-140/60/30 см.+130/30/30 см –наличен; кухненски плот с умивалник и шкаф-стандартен 224 – наличен; рафтове 200/30 см двойни с такъв размер не са били установени, а са били налични двойни рафтове с по-малки размери; абсорбатор TURBOAIR TIVOLI12. WH/F/69 2 броя – налични. В заключението на вещото лице е отразено още, че посочените активи са включени в приемно-предавателния протокол между доставчика „Томов билдинг“ ЕООД и ползвателя ЕТ „Антоний – Т.Д.“ (вкл. и Заменителна таблица/уточняване на моделите) към Заявка за окончателно плащане УРН 550758, УИН ********** и на датата на проверката от ДФЗ не са били намерени на обекта. Предвид това, част от описаните в оспореното решение активи са били налични, други – все още не, а трета част са с различни параметри от одобрените и заплатени. Обстоятелството, че при проверката на място от вещото лице на 07.10.2022г. някои от активите са били налични, не санира допуснатото от бенефициера нарушение, доколкото към момента на извършените от контролните органи проверки на място наличието им не е било констатирано, и това не е било оспорено от бенефициера.

Горното правилно е прието за нарушение на задълженията на ползвателя, разписани в т.4.12 и т.4.17, б.“а“ от договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. и чл.43, ал.1, т.1 от Наредба №29 от 11.08.2008г.

Съдът намира, че при определянето на финансовата корекция в тази част, управляващият орган е приложил правилно материалния закон. Правилно е преценено, че следва да се наложи санкция в съответствие с т.2 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., предвиждаща, че когато ползвателят не използва придобитите въз основа на финансирания проект активи по предназначение и нарушението засяга по-малко от 50% от стойността на изплатената финансова помощ по договора, не оказва влияние върху целите, изпълнението на проекта и критериите за допустимост, и времетраенето е над 6 месеца, с изкл. на изменящите се сезонни условия за производство или предоставяне на услуги, се налага санкция в размер на изплатената финансова помощ за активите, които не се използват по предназначение.

Доколкото нередността е безспорно доказана, допуснатата непълнота при посочването на правното основание за налагане на финансовата корекция в титулната част на обжалваното решение (само по чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕФСУ), не може да бъде квалифицирано нито като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, защото жалбоподателят е имал възможност да разбере за какво нарушение на общностното и националното право му се отказва съответната финансова помощ, нито на приложимия материален закон.

По отношение на нарушението по т.4 от решението за налагане на финансова корекция, касаещо липсата на поставена табела съобразно изискването на чл.50 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., констатираната нередност е квалифицирана като такава по т.9 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., която предвижда, че когато ползвателят не е поставил указателна табела/билборд, указваща, че финансирането на инвестицията е извършено с подкрепата на ЕЗФРСР, се предвижда санкция в размер на 2% от изплатената финансова помощ по договора.

В титулната част на оспореното решение АО е посочил като правно основание за налагане на финансовата корекция единствено чл.70, ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ, съгласно която финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично, чрез извършване на финансова корекция за неизпълнение на одобрени индикатори. Като тази норма е относима само към нарушенията по т.1 и т.2 от решението, касаещи неизпълнението на индикатори.

Това правно основание не може да бъде отнесено към т.4. От друга страна обаче, и доколкото фактическите основания за издаване на решението са безспорно установени и са достатъчно ясно, подробно и аргументирано изложени в самия акт, съдът намира, че непосочването или неправилното посочване на това правно основание не може да бъде квалифицирано като съществено нарушение на административно производствените правила и на изискването за форма на административния акт. Такова е разбирането на правната теория и на константната съдебна практика, защото правното основание се извежда от фактическите основания, за които в настоящия случай няма спор. Правното основание е резултат на мисловна логична дейност, основана на установените факти (фактическите основания) от значение за решаването на въпроса, с който е сезиран административният орган.

Очевидно в случая правното основание за издаване на оспореното решение  в частта по т.4 е чл.70, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ – за неизпълнение на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициерите. Нормата е бланкетна и съдържа определящите признаци на понятието за нередност. В този смисъл и доколкото нередността е безспорно доказана, допуснатата неточност при посочването на правното основание за налагане на финансовата корекция по т.4 от решението, не може да бъде квалифицирана като съществено нарушение на административно производствените правила, защото жалбоподателят е имал възможност да разбере за какво нарушение на общностното и националното право му се отказва съответната финансова помощ. Липсва и несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Законът не дава легално определение на основанието по чл.70, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ. Практиката е наложила разбирането, че мерки за информация и комуникация, задължителни за бенефициерите, са: указване за съфинансирането от фондовете на ЕС на проекта, поставяне на емблемата на ЕС, упоменаване на фонда или фондовете, които оказват подкрепа на проекта, поставяне на общото лого за програмния период, информиране на обществеността за получената от фондовете подкрепа публикация в уеб-сайт на кратко описание на проекта, неговите цели и резултати и открояване на финансовата подкрепа от Европейския съюз, поставяне на плакат с информация за проекта и за финансовата подкрепа от Европейския съюз на видно за обществеността място; посочване във всеки документ, свързан с изпълнението на проекта и използван за обществеността или за участниците, че финансирането на съответната програма се осъществява с подкрепата на фонд или фондове.

Като основание за налагане на финансовата корекция по т.4  от страна на ответника в оспореното решение, са посочени т.4.4, б.„б“ и т.8.1 от Договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. във връзка с неизпълнението на т.4.12 и т.4.18, вр. т.4.17 б.„е“ от същия договор, вр. с чл.50 от Наредба № 29 от 11.08.2008г., както чл.46, ал.1 и ал.2 от Наредба №29/11.08.2008г.

Както се посочи и по-горе, съгласно т.4.4, б.„б“ от договор № 1/312/02638/12.11.2014г., фондът има право да откаже изплащане на цялата или на част от финансовата помощ, както и да претендира възстановяване от ползвателя на цялата или на част от изплатената финансова помощ, когато ползвателят не е изпълнил някое от задълженията си по този договор и по Наредба № 29/11.08.2008г. Неизпълнението на нормативни и/или договорни задължения  от страна на ползвателя на помощта е предвидено като обстоятелство, обуславящо възможността за Фонда да поиска връщане на вече изплатени суми, при съблюдаване на изискванията на чл.46 от Наредба № 29/11.08.2008г. (т.8.1 от договора).

С т.4.12 от договор № 1/312/02638/12.11.2014г. е въведено задължение за ползвателя да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора и в съответствие с одобрения проект и таблицата за одобрените инвестиционни разходи.

Точка 4.18, вр. с т.4.17 б.„е“ от договора за отпускане на финансова помощ, предвижда задължение за ползвателя на помощта да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора, като спазва и условията на чл.50 от Наредба №29/11.08.2009г. По силата на последната разпоредба (ал.1), ползвателят на помощта се задължава след извършване на окончателно плащане по проект по реда на тази наредба за срок 5 години от сключване на договора за отпускане на финансова помощ да постави и поддържа на видно място табела с информация за подпомагане на дейността му от ЕЗФРСР, когато е одобрен за финансова помощ с обща стойност на проекта над левовата равностойност на 50 000 евро – на мястото/местата, където се извършва инвестицията. В ал.1-3 от този член са заложени и изискванията, на които трябва да отговаря тази табела.

Въз основа на гореизложеното, съдът намира, че за жалбоподателя е било задължително поставянето на процесната табела, и при извършените две проверки такава не е била налична (поставена). Следователно налице е нарушение на правото на Европейския съюз и свързаното с него национално правно, което значи, че е налице и този елемент от фактическия състав на нередност.

Неизпълнението на мерките за информация и комуникация, задължителни за бенефициерите (изискванията на Регламент (ЕС) № 1303/2013 са императивни) е основание за определяне на финансова корекция съгласно чл.70, ал.1, т.6 от ЗУСЕФСУ. Финансовото отражение на нарушението се изразява в липсата на публичност относно обстоятелството, че средствата за осъществяване на дейността са осигурени от Европейския съюз чрез съответния фонд. Накърнен е основен принцип на ЕС по отношение на повишаването на осведомеността за социалното значение на проекта и разпространението на неговите резултати, като същевременно не е подчертана финансовата подкрепа от фондовете на ЕС. Комуникационните дейности по проекта са стратегически инструмент за изпълнение на горепосочените принципи, поради което при всички информационни и рекламни дейности, насочени към широката общественост, следва да се спазват правилата за визуализация на програмата.

В същия смисъл е и Решение № 7306/20.07.2022г. на ВАС по адм. д. № 1655/2022г.

Обстоятелството, че при проверката на място от вещото лице на 07.10.2022г. табелата е била поставена, не санира допуснатото от бенефициера нарушение, доколкото към момента на извършените от контролните органи проверки на място табелата е липсвала. Това се установява безспорно от констатациите в контролните листи от двете извършени проверки в хода на административната процедура и не се отрича от оспорващия.

Съдът намира, че при определянето на финансовата корекция управляващият орган е приложил правилно материалния закон. Правилно е преценено, че следва да се наложи санкция в съответствие с т.9 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., предвиждаща налагане на санкция в размер на 2% от изплатената финансова помощ по договора.

На следващо място, в т.5 от оспореното решение административният орган е съобразил и правилно е приложил разпоредбата на чл.3, ал.1 от Раздел II от Правилата, предвиждаща, че когато бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнение на един и същ договор за предоставяне на БФП, санкциите не се натрупват. Съгласно регламентацията, дадена в посочения текст от Правилата, когато при осъществяване на контрол относно спазване на критериите за допустимост, ангажименти или други задължения от страна на ползвателите на финансова помощ бъдат установени повече от едно нарушение при изпълнението на един и същ договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по който е подадена заявка за плащане след 1 януари 2015г., размерът на подлежащата на възстановяване финансова помощ за всяко едно от допуснатите нарушения не се кумулира. В тези случаи най-големият определен размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ се приема като показателен за вземането на решение относно окончателния размер на дължимата от ползвателя безвъзмездна финансова помощ, т.е. най-големият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ определя общия й размер. В процесния казус, при доказаност на четири нарушения и определена за всяко от тях санкция, правилно е взет най-големия размер на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, който е 100% от изплатената окончателно такава на бенефициера през м. декември 2015г., възлизаща в общ размер на 74 458,33 лева. Правилно АО е съобразил и приспаднал от дължимата сума погасената от бенефициера сума от 35,64 лв., по отношение на чието заплащане липсва и спор между страните.

С оглед гореизложеното, правилно и в съответствие с регламентацията, дадена в чл.3, ал.1 от Правилата за определяне размера на подлежащата на възстановяване БФП при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007-2013г., е определен и общият размер на подлежащата на възстановяване финансова помощ, а именно 74 422,69 лева.

За пълнота на изложеното следва да се посочи, че дори да се приеме, че непосочването на конкретно правно основание измежду изброените в чл.70, ал.1 в ЗУСЕФСУ по отношение на наложените корекции по т.3 и т.4 от обжалваното решение е съществено нарушение, то крайният резултат не би се променил. Доколкото размерите на същите са съответно 1028,05 лв. и 1489,17 лв., а размерите на корекциите по т.1 и т.2 са 74 458,33 лв. и съобразявайки правилото на чл.3, ал.1 от Раздел II от Правилата, като най-голям и представляващ 100% от получената безвъзмездна финансова помощ именно размерът на наложените финансови корекции по т.1 и т.2 от обжалваното решение е определящ по отношение на визирания в акта краен резултат.

Съдът намира за изцяло неоснователни оплакванията в жалбата, че към момента на подписване на договора за БФП ЕТ не е могъл да предвиди какви нормативни актове ще бъдат приети, а именно – ЗУСЕСИФ и Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.

При действието на §4, ал.3 от ДР на ЗУСЕФСУ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал.1 (за развитие на земеделието и селските райони) се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно подпомагане на развитието на селските райони от ЕЗФРСР и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20.12.2013г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20.12.2013г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Предвиденото друго се съдържа в ЗПЗП, доколкото с чл.27, ал.6 от него установяването на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е в приложното поле на ЗУСЕФСУ, когато нарушението, представляващо основание за възстановяването, е и основание за налагане на финансова корекция по чл.70, ал.1, т.1-9 ЗУСЕФСУ.

Съгласно разпоредбата на чл.27, ал.9 от ЗПЗП, Изпълнителният директор на Разплащателната агенция одобрява със заповед правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по ал.6 и 7, като се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз, българското законодателство и сключения административен договор, като заповедта и правилата се обнародват в „Държавен вестник“. В изпълнение на посочената разпоредба, изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е приел Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП, които са обнародвани в „Държавен вестник“. С тези Правила се отчитат степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение, което не е ограничено по отношение на конкретна програма за развитие на селски райони. След влизане в сила на Правилата, прилагането им е задължително за органа при определяне размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, като административният орган не разполага с оперативна самостоятелност при определянето на този размер, а доколкото чрез Правилата се отчитат тежестта, степента и продължителността на допуснатото нарушение с оглед конкретните му параметри, административният орган не дължи последваща преценка на тези обстоятелства.

Приетите от Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ Правила нямат обратно действие, тъй като въз основа на тях не се извършва преценка на вече настъпили юридически факти, т.е. с тях не се констатират нарушения на задължения на бенефициерите по мерките от ПРСР и не се променят правните последици от вече извършени такива нарушения – възстановяване на неправомерно получена финансова помощ. Правилата определят единствено размера на санкциите относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения. Правилата са изготвени в съответствие с чл.35 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11.13.2014г. за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ и оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането и развитието на селските райони и кръстосаното съответствие. В посочените Правила, се определя конкретния период за проверка и начинът на определяне на санкцията, като следва да се отбележи изрично, че налагането на финансова корекция на самостоятелно основание се приема в разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредба № 29/2008г., съгласно която, в случаите по ал.1, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от ползвателя на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението.

В случая бенефициерът е бил наясно с дължимото от него поведение за получаване и запазване на получената финансова помощ в подписания договор за финансова помощ. Както в Наредбата, така и в договора са уредени задълженията на бенефициера и е установена отговорността му при неизпълнение на тези задължения. Одобрените от Изпълнителния директор на ДФЗ-РА Правила определят единствено размера на санкцията относно еднакви по степен, тежест и продължителност нарушения, и правилно са приложени от органа при определянето на съответните финансови корекции в оспореното решение.

В горния смисъл е и константната съдебна практика на ВАС – Решение № 6262 от 26.05.2021г. по адм.д. № 326/2021г.; Решение № 2681 от 26.02.2021г. по адм.д. № 13349/2020г.; Решение № 3618 от 10.03.2020г. по адм.д. №14154/19г., оставено в сила с решение № 15545 от 15.12.2020г. на петчленен състав на ВАС по адм. д. № 8071/2020г. и мн. др.

В тази връзка остана недоказано направеното оспорване от страна на жалбоподателя на истинността на Контролен лист от проверка на място от 24.07.2019г. В същия фигурира подпис на представляващия ЕТ, който е бил запознат с констатациите в него, и не е възразил или представил допълнителни доказателства пред органа по тези констатации. Доказателства, оборващи отразеното в протокола, не са представени и в съдебното производство. Истинността на протокола не е оборена и от заключението на вещото лице, което ПП на оспорващия е заявил, че ще ползва за тази цел.

Съдът намира за неоснователни и наведените в жалбата оплаквания, че към момента на стартиране на процедурата по ЗУСЕФСУ с писмо № 01-6500/8560 от 02.03.2022г. всички претенции, произтичащи от ДБФП с оглед изтеклия срок на задълженията по него, са били погасени.

В случая не е изтекла давността, предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Следва да се посочи, че „Период на мониторинг“ е период, определен за съответния кандидат, съгласно чл.71 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и посочен в договора за безвъзмездна финансова помощ – 5 години от сключване на Договора, а това означава, че проверките и констатациите за неизпълнение на договора са в рамките на този период. Съгласно разпоредбата на чл.3, §1, първа алинея от Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995г. относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности, срокът за давност за процедурите е четири години от момента, в който нередността е извършена. Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не може да бъде по-малък от три години. Втора алинея изрично предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая са налице елементи от фактическия състав на продължаваща нередност, тъй като икономическият оператор извършва няколко сходни операции, с които нарушава една и съща разпоредба от правото на Съюза. В контекста на чл.3, §1, втора алинея предвиденият в тази алинея срок започва да тече по отношение на продължаваща или повторно извършена нередност от датата на нейното прекратяване, независимо към кой момент националната администрация е узнала за нередността. Доколкото последният възможен момент за извършване на нередност е датата на изтичане на мониторинговия период, то нередността се прекратява с изтичането на този период.

В конкретния случай, най-ранният начален момент, от който може да се претендира частично или пълно възстановяване на безвъзмездно получената финансова помощ, е след изтичане на първата пълна финансова година, в която е следвало да се изпълнят приходите, заложени в бизнес плана на ползвателя – финансовата 2016г., или най-ранната дата, от която може да започне да тече давностният срок по чл.3, §1 от Регламент 2988/95, е 01.01.2017г. за вземания, произтичащи от неизпълнение на приходите за финансовата 2016г. Следователно 4-годишният срок от извършване на нередността от 2016 година би изтекъл на 01.01.2021г. Следва обаче да се има предвид и че чл.3, §1 от Регламента предвижда, че срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия, отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко действие, което го прекъсва. Въпреки това, срокът за давност влиза в сила най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок, ако компетентните власти не са наложили санкция.

В случая през месеците юни и юли 2019г. са извършени две проверки от експерти на Държавен фонд „Земеделие“, Регионален технически инспекторат-Плевен, при които е констатирано неизпълнение на задължения съгласно одобрения бизнес план с Договор № 11/312/02638 от 12.11.2014г. – ползвателят не е осигурил заложените в плана 3 работни места и не е реализирал заложените в бизнес плана стойности на приходи за три пълни финансови години: 2016г., 2017г. и 2018г. Нередностите са установени при проверка през 2019 година, за резултатите от която ползвателят е уведомен на 24.07.2019г., видно от положения подпис на контролния лист от проверката (л.194 от делото), т.е. давността е прекъсната от тази дата и след нея започва да тече нова давност. Не е изтекъл и срок равен на двукратния 4-годишен давностен срок дори от извършване на нередността за финансовата 2016 година, тъй като решението за финансова корекция е издадено през 2022г., още повече, че случаят касае продължаваща нередност през три последователни години 2016, 2017 и 2018г., съответно за начален срок на давността следва да се приеме 01.01.2019г.

          Неоснователни са и възраженията на ПП на оспорващия, съдържащи се в допълнително представената писмена защита, че с обжалвания индивидуален административен акт незаконосъобразно, в нарушение на чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ, е поискано възстановяване и на средствата, които са изплатени от националния бюджет на стойност от 14 891,66 лв.

Съгласно чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ, в приложимата редакция – обн. ДВ, бр.101 от 2015г., чрез извършването на финансови корекции се отменя предоставената по глава трета финансова подкрепа със средства от ЕСИФ или се намалява размерът на изразходваните средства – допустими разходи по проект, с цел да се постигне или възстанови ситуацията, при която всички разходи, сертифицирани пред Европейската комисия, са в съответствие с приложимото право на Европейския съюз и българското законодателство. В чл.1, ал.2, изр. последно от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция (обн. ДВ, бр.101 от 2015г., доп. ДВ, бр.85 от 2017г.), за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране. С оглед на това, правилно АО е определил размера на наложената финансова корекция и върху сумата, представляваща национално съфинансиране.

В заключение настоящият съдебен състав намира, че оспореното решение съответства и на целта на закона, тъй като с него се цели препятстване на неправомерното изразходване на средства в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни фондове. Съгласно чл.4, ал.2 от АПК, административните актове се издават за целите, на основанията и по реда, установени в закона. Финансовата корекция е предвидена административна мярка, която се налага с цел да се коригират последиците от едно неправомерно действие или бездействие, като се възстановят незаконосъобразно предоставени средства (арг. от чл.71, ал.1 от ЗУСЕФСУ в приложимата редакция).

По изложените мотиви съдът намира, че Решение № №11/312/02638/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№01-6500/8560#16 от 19.05.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие” е издадено от компетентен орган и в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административно производствените правила, съобразено е с материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което същото е законосъобразно и жалбата на ЕТ „Антоний – Т.Д.” следва да се отхвърли като неоснователна.

При този изход на спора е основателна претенцията на ответника, обективирана в становище-молба вх.№ 3503/20.10.2022г., за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, поради което следва да бъде осъден жалбоподателят да заплати в полза на ДФЗ сумата от 100 лева, съобразно чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По делото от страна на ответния административен орган е внесен и депозит в размер на 500 лв. за назначената съдебно-счетоводна експертиза, видно от платежния документ на л.459 от делото, но доколкото тези разноски не са заявени от ответника и неговия процесуален представител за възстановяване нито в цитираното становище-молба, нито в о.с.з., то съдът не може да се произнесе в повече от поисканото от страната. Претенцията за разноски, макар и обусловена от разрешаване на повдигнатия спор, има относителна самостоятелност, тъй като отговорността за разноски не е правна последица, по която съдът дължи служебно произнасяне, а въпрос, по който се произнася, само след като бъде надлежно сезиран.

Поради изложеното на основание чл.143, ал.3 от АПК следва са се осъди ЕТ „Антоний – Т.Д.“ да заплати на юридическото лице Държавен фонд „Земеделие“, в чиято структура принадлежи издателят на оспорения акт, своевременно поисканите разноски в съдебното производство за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Ловешки административен съд, втори административен състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на ЕТ „Антоний – Т.Д.” с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч, ул. „Москва” № 20, представляван от Т.И.Д., срещу Решение №11/312/02638/3/01/04/02 за налагане на финансова корекция с изх.№01-6500/8560#16 от 19.05.2022г. на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие”.

ОСЪЖДА ЕТ „Антоний – Т.Д.” с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление с. Кърпачево, общ. Летница, обл. Ловеч, ул. „Москва” № 20, представляван от Т.И.Д., да заплати на Държавен фонд „Земеделие“, гр. София, бул. „Цар Борис III“ №136 сумата от 100 (сто) лева, представляваща съдебно-деловодни разноски.

Решението може да бъде обжалвано чрез АдмС Ловеч пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.

 

      АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: