Р Е Ш Е Н И Е
№ 1 0 6 2
гр. Пловдив, 06.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПЛОВДИВ, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
публично съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН
БЕКЯРОВ
при участието секретаря Анелия
Деведжиева като разгледа докладваното от съдията АНД № 1542/2020 г. по описа на
Районен съд Пловдив, XI н.с. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно
постановление (НП) № 19-6207-000764 от 13.11.2019 г., издадено от ВПД началник на
РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на К.П.Я. с ЕГН ********** с адрес *** на
основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за движението по пътищата (нататък ЗДвП)
му е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и се отнемат общо 10 контролни точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност
на НП поради допускането на съществени нарушение на процесуалните правила,
свързани със задължителното съдържание на постановлението, с описанието на
нарушението и квалификацията на деянието на санкционираното лице, основанието
за издаване на постановлението и за неустановяване на фактическата страна на
нарушението.
Не е постъпило становище от
въззиваемата страна. Не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за
установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима,
доколкото е подадена в предвидения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН срок, от
легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество
се явява основателна, поради следните съображения:
От
фактическа страна съдът установи следното:
На 04.09.2019 г. около 11:40 ч.
полицейският служител Г.В., на длъжност **** към РУ Труд, бил извикан от свой
колега за оказване на съдействие и съставяне на акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ за нарушение по ЗДвП, каквито правомощия имал.
При пристигането му на мястото на нарушението между с. Крислово и с. Калековец PDV-1150 1 км установил,
че негов колега е спрял за проверка лек автомобил „Волво 460“ с рама № *********. Установил, че
водачът на автомобила бил жалбоподателят К.Я., което било потвърдено и от
колегата му, който го спрял за първоначална проверка. Установил още, че
автомобилът е чужда собственост и че е без регистрационни табели.
По този повод бил съставен АУАН серия Д
бл. № 838415 от 04.09.2019 г. в присъствието на нарушителя за нарушение на чл.
140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Актът е връчен на жалбоподателя, от който възражения
не са постъпили и за което той се подписал на оригинала от него.
Поради съмнение за извършване на
престъпление материалите от преписката, касаеща поведението на жалбоподателя,
са изпратени на прокурор от Районна прокуратура Пловдив за становище по
образуване на досъдебно производство. По този повод случаят е заведен по пр.пр.
№ 7649/2019 г. по описа на същата прокуратура и с постановление от 04.11.2019
г. наблюдаващият прокурор е отказал да образува наказателно производство, тъй
като е приел, че деянието не представлява престъпление и върнал преписката на
началника на РУ Труд за преценка на основанията за реализиране на
административнонаказателна отговорност.
Преписката е изпратена обратно на
наказващия орган, който с оглед установяването на нарушението с АУАН и предвид
отказа за образуване на досъдебно производство, е издал и обжалваното наказателно
постановление. С последното на жалбоподателя е била наложена на основание чл. 175,
ал. 3, пр. 1 от ЗДвП глоба и бил лишен от право да управлява МПС за определен
срок, както и му били отнети контролни точки.
Описаната и възприета от съда
фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от
показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел Г.В. –
актосъставител. Съдът се довери на показанията му като логични, непротиворечиви
и съответстващи на останалите доказателства по делото. Същият заявява, че си спомня
конкретната ситуация и дава показания, свързани с детайли от установената
фактическа обстановка. Посочва, че е съставил акта като съдействие на негов
колега, който извършил проверка на водача. Затова показанията на свидетеля се
оцениха като достоверен източник на информация.
Описаната и възприета фактическа
обстановка се установява и от писмените доказателства по делото – АУАН,
постановление за отказ да се образува досъдебно производство от 04.11.2019 г.
на Районна прокуратура Пловдив, справка за нарушител/водач и заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на МВР.
Относно
приложението на процесуалните правила:
С оглед изложеното съдът
след запознаване с приложените по дело АУАН и НП намира, че съставеното НП
не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН за съдържание. Материалната компетентност
на административнонаказващия орган (АНО) и актосъставителя следва от така
представената заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на МВР.
АУАН е издаден при спазване на
императивните изисквания чл. 43 от ЗАНН и не е ограничено правото му по чл. 44
от ЗАНН в тридневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения
по него. Още към момента на връчване на АУАН жалбоподателят е имал възможност
да направи своите възражения, но не се е възползвал от това си право. Към
момента на установяване на нарушението с АУАН водачът на лекия автомобил, т.е.
жалбоподателят, е бил известен и актът е съставен в присъствието му, с което е
съобразено правилото на чл. 40 от ЗАНН. Актът отговаря на формалните изисквания
за съдържание по чл. 42 от ЗАНН, като съдържа пълно описание на нарушението с
неговите индивидуализиращи признаци по време и място.
При издаването на атакуваното НП са
допуснати нарушения, които са оценени като съществени пороци и които водят до
накърняване правото на защита на жалбоподателя по отношение вмененото нарушение
по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, които създават неяснота относно нарушението, тъй
като не се съдържа подробно описание на обстоятелствата около нарушението –
времето на извършване и местоизвършването му, данни за акта, въз основа на
който се издава, както и е налице разминаване между формираното от наказващия
орган словесно изражение на нарушената норма и установеното от фактическа
страна.
Изискванията за съдържание в
административнонаказателното производство са императивни по характера си и са
въведени с изрични законодателни разпоредби. За НП това е нормата на чл. 57 от ЗАНН, а за АУАН – чл. 42 от ЗАНН. И в двата акта съответните органи по
съставянето им имат задължение да посочат описание на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено – чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсва изчерпателно, конкретно и ясно описание на
извършеното нарушение, като в НП въобще не е посочена датата, часа и мястото на
извършване на нарушението, за да може да се направи преценка дали нарушителят е
наказан за конкретното нарушение установено с процесния АУАН. Същевременно в НП
не се държат и никакви данни за акта, въз основа на който се издава
постановлението и който е стартирал административнонаказателното производство.
С това е нарушена и разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗАНН, който сочи, че
наказателното постановление съдържа данни за датата на акта, въз основа на
който се издава, и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя.
От друга страна макар актосъставителят
и наказващият орган правилно да се квалифицирали поведението на нарушителя по
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, то налице допуснато в НП съществено нарушение на
процесуалните правила по повод на конкретното поведение на водача и словесното
изражение на нарушената норма, което е приел наказващия орган. Съгласно чл.
140, ал. 1 от ЗДвП „По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат
само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационен номер, поставени на определените за това места. По пътищата,
включени в обхвата на платената пътна мрежа, се допускат само пътни превозни
средства, за които са изпълнени задълженията по установяване на размера и
заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата.“ Очевидно е,
че разпоредбата съдържа множество елементи, при осъществяване на които може да
се реализира административнонаказателна отговорност за различни деяния.
От фактическа страна наказващият орган
е приел, че автомобилът, управляван от водача жалбоподател, е без
регистрационни табели. Същевременно посочвайки тази част от нарушената
разпоредба, която е приел, че е осъществена, АНО е отразил, че нарушението
отговаря на забраната водачът да управлява МПС, което не е регистрирано по
надлежния ред. Следва да се посочи, че чл. 140, ал. 1 от ЗДвП съдържа
задължение за водачите както да управляват само автомобили, които са
регистрирани по надлежния ред, така и такива, на които са поставени
регистрационните табели. Реципрочното нарушение на посочените задължения би се
изразявало в управлението на нерегистрирано по надлежния ред МПС, съответно на
регистрирано такова, но без поставени регистрационни табели. Откроява се
същностно различие в признаците на съставомерност на нарушение на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, оттам и различно поведение на водачите, което може да осъществи
различен състав на нарушение от фактическата му страна. В този смисъл
конкретната фактическа обстановка не е подведена под правилната нарушена норма,
като вместо да е прието, че нарушението се състои в управление на автомобил без
регистрационни табели /каквото е установена от фактическа страна от
актосъставителя/, то АНО е посочил съвсем различен фактически състав – а именно
че МПС не е регистрирано по надлежния ред.
Отговорността на
административнонаказателно отговорните лица не може да се ангажира на основание
на предположения, а единствено на установени факти, които от своя страна трябва
да бъдат конкретно и изчерпателно посочени, както в АУАН, така и в НП и които
да бъдат подведени под релевантната нарушена норма. Констатираните пропуски са
съществени, тъй като касаят описанието на фактически обстоятелства, имащи
значение за преценката дали е осъществено или не соченото нарушение, негови
съществени белези като място и време на извършване, както и правилната оценка
на фактите с оглед квалификация на деянието. В случая са допуснати нарушения на
императивните изисквания на чл. 57 от ЗАНН, които са довели до ограничаване
правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на
административнонаказателното производство. Не следва да се приложи и
разпоредбата на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото същата касае само допуснати
пороци в АУАН, а както вече беше посочено, същите пороци са допуснати от
наказващия орган в издаденото НП. Това влече след себе си незаконосъобразност
на НП в обсъжданата част и неговата отмяна.
Въпреки изложените съображения следва
да се посочи от правна страна, че от събраните по делото доказателствени
материали се установява, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС, което е
било без регистрационни табели, с което е нарушил разпоредбата на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП, както и че правилно е определена санкционната норма, а наказанието е
справедливо и законосъобразно. Деянието му е извършено виновно от
негова страна, разбирайки характера и свойството на деянието му и последиците
му и е желаел тяхното настъпване.
По
разноските:
С оглед изхода на спора на основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН жалбоподателят има правно на разноски в настоящото
производство за представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно
направена от процесуалния му представител. С оглед фактическата и правна
сложност на делото, следва разноски да бъдат присъдени в размер на 100 лева,
съгласно представения договор за правна защита и съдействие, в който изрично е
посочено, че се представя безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал.
1, т. 2 от Закона за адвокатурата. В този смисъл преценката за дължимостта и
размера на възнаграждението с оглед на направеното възражение за прекомерност
се направи към момента на постановяване на решението от съда и действащата
отново към този момент редакция на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. В този смисъл се приложи правилото на
чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредбата и следва въззиваемата страна
да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на процесуалния
представител.
Предвид горното съдът като прие, че при
съставянето на обжалваното наказателно постановление и АУАН са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които са опорочили актовете на
производството и са ограничили правата на жалбоподателя, постановлението е
незаконосъобразно и следователно следва да бъде отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-6207-000764 от 13.11.2019
г., издадено от ВПД началник на РУ Труд към ОД на МВР Пловдив, с което на К.П.Я.
с ЕГН ********** с адрес *** на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и се отнемат общо 10 контролни
точки на основание Наредба № Iз-2539 на МВР.
ОСЪЖДА
ОД на МВР Пловдив да заплати на адвокат П.С.Т. с
ЕГН ********** сумата от 100 лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава
XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала.
А. Д.