№ 2
гр. С., 11.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600325 по описа за 2021 година
С присъда № 27 от 21.09.2020 г. на Районен съд – гр.С., постановена по
н.о.х.д. № 584/2019 г. по описа на същия съд, подсъдимия Р. Б. ЕТР., с ЕГН
**********, от гр.С., Софийска област, е признат за виновен в това, че на
18.12.2018 г., в гр.С., от къща, находяща се на ул.“******“ № 14, е отнел
чужди движими вещи – 1 брой златен пръстен с тегло 4,38 грама, 1 брой
златен пръстен с тегло 5 грама, 1 брой златен пръстен с тегло 5 грама
/изграден от жълто злато с формата на костенурка и камък върху нея/, 1 брой
златен пръстен с тегло от 4 грама, 2 броя златни пръстени тип халки с общо
тегло 7 грама,1 брой златен ланец с тегло 30 грама, всички на обща стойност
от 3440,20 лева, от владението на М. АЛ. СП., от гр.С., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез
повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот и представлява
опасен рецидив, поради което и на основание чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1,
т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.“а“ и „б“ от НК и във вр. с чл.58а ал.1
от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 /две/
години, което на основание чл.57 ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС да изтърпи при
1
първоначален „строг“ режим.
С тази присъда подсъдимия Р. Б. ЕТР. е осъден да заплати на
гражданския ищец М. АЛ. СП., сумата от 3 265,00 лева, представляваща
обезщетение за причинените на последната имуществени вреди от
престъплението, в извършването на което подсъдимия е признат за виновен,
като е отхвърлен така предявеният граждански иск за разликата над уважения
размер от 3 265,00 лева до пълния предявен размер от 3 500 лева.
С горепосочената присъда подсъдимия Р. Б. ЕТР. е осъден на основание
чл.189 ал.3 от НПК, да заплати в полза на държавата – по сметка на ОД на
МВР С., направените във фазата на досъдебното производство разноски в
размер на 117,60 лева, а по сметка на РС – С. – сумата от 130,60 лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сумата от 5,00 лева – за служебно издаване на изпълнителен лист.
Присъдата е обжалвана по въззивен ред от подсъдимия Р. Б. ЕТР., с
твърдение за нейната явна несправедливост в частта й, относно наложеното
му наказание. В тази насока се твърди единствено, че размера на
определеното и наложено му от първостепенния съд наказание лишаване от
свобода е силно завишен, но не се излагат конкретни аргументи в полза на
този довод. Съобразно това се иска от въззивния съд да измени атакуваната
присъда, като намали размера на наложеното на подсъдимия наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на
подсъдимия Р.Е. в лицето на служебния му адвокат Л.Д., поддържа изцяло
въззивната жалба по изложените в нея доводи и съображения. Поддържа
единственото си оплакване срещу справедливостта на наложеното с
първоинстанционната присъда наказание на подсъдимия, като счита, че
същото е твърде завишено по размер. Претендира се от защитникът прилагане
на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 от НК спрямо
подсъдимия Е., предвид положителното му процесуално поведение.
В лична защита пред въззивния съд, подсъдимия Р. Б. ЕТР. поддържа
изцяло изложеното от защитника си, като в последната си дума моли да му
бъде определено по-леко по размер наказание.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, прокурорът от СОП
счита въззивната жалба на подсъдимия за неоснователна и като такава моли
да бъде оставена без уважение, а атакуваната присъда да бъде потвърдена
2
изцяло като правилна, законосъобразна и обоснована. Определеното от
първоинстанционния съд наказание на подсъдимия, прокурорът счита за
напълно справедливо и съответстващо на целите, визирани в чл.36 НК. Счита
също, че правилно при индивидуализацията на това наказание, районния съд
е отчел наличните по делото данни, изключващи приложението на чл.55 от
НК.
Настоящият съдебен състав на С. окръжен съд, след като обсъди
доводите на страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло
правилността на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от
НПК, намира следното:
Производството пред първата инстанция е било инициирано по внесен
от Районна прокуратура – гр.С. в Районен съд – гр.С. обвинителен акт, с който
е повдигнато обвинение срещу подсъдимия Р.Е. за престъпление по чл.196
ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от
НК. В обвинителният акт се претендира, че инкриминираното престъпление е
осъществено от обвиненото лице на датата 18.12.2018 г., когато от къща,
находяща се в гр.С., при условията на опасен рецидив, е отнел чужди
движими вещи на обща стойност 2 640,20 лева /общо 7 броя златни пръстена/,
от владението на М. АЛ. СП., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като кражбата е извършена чрез повреждане
на прегради, здраво направени за защита на имот.
Приетите за установени от прокурора и съответно описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт факти, обаче не могат да
запълнят фактическия състав на възведеното чрез този акт обвинение за
извършено престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194
ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК. Налице неясно и неточно за
наказателната отговорност на обвиненото лице Р.Е. обвинение. Съгласно
изискванията, поставени в разпоредбата на чл.246 ал.2 от НПК към
съдържанието на обвинителния акт, обстоятелствената част на същия,
задължително следва да съдържа съвкупността от обстоятелства, които
индивидуализират извършеното престъпление /т.нар. фактическа страна на
обвинението/. Липсата на посочени факти от тази категория или тяхното
фрагментно маркиране, съгласно ТР № 2/2002 г. ОСНК на ВКС, съставлява
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като всякога води до
3
ограничаване на правата на страните в съдебното производство. В случая,
прокурорът изготвил и внесъл във Районен съд – гр.С. обвинителния акт, въз
основа на който е образувано съдебното производство пред този съд, е
допуснал нарушение на чл.246 ал.2 от НПК именно в тази насока. В този
обвинителен акт /в обстоятелствената му част/, при описанието на
фактическата обстановка, липсват изложени фактически данни относно
релевантни за предмета на доказване обстоятелства. За обуславяне
съставомерността на инкриминираното с обвинителния акт на подсъдимия
Р.Е. престъпление по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1, т.3, вр. чл.194 ал.1, вр.
чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК, е необходимо да са налице описани
обстоятелства, касаещи конкретни действия на подсъдимия, насочени към
противозаконното отнемане на чуждите движими вещи от владението на
техния собственик /пострадалата М.С./, както и относно посочените
квалифициращи това деяние признаци – този по т.3 на чл.195 ал.1, вр. чл.194
ал.1 от НК, доколкото за този, обуславящ квалификацията на деянието като
опасен рецидив, са налице данни в обвинителния акт. В частност, необходимо
е прокурорът да изложи твърденията си и съответно фактите, на които същите
се основават, поради които приема и претендира, че подсъдимия Е. е
осъществил изпълнителното деяние на това инкриминирано му престъпление.
В обстоятелствената част на коментираният процесуален акт на
прокурора са изнесени единствено твърдения, че на процесната дата
пострадалата С. установила, че входната врата на кухнята на къщата й в гр.С.
била повредена в областта на бравата /след като преди това оставила
отключени вратата на къщата и входната врата на втория етаж, където
живеела със семейството си/; че влизайки оттам в спалното помещение
липсвал найлонов плик съдържащ златни накити – общо 7 броя златни
пръстена /подробно описани по вид и стойност/; че на същата дата
подсъдимия отишъл при свидетелката Й. Р. и й дал два дамски златни
пръстена /липсват твърдения, дали същите са идентични с отнетите от
пострадалата С./ и я помолил да ги заложи за пари в заложна къща, което и
същата направила; че на датата 09.01.2019 г. свидетелят Я., който работел в
заложната къща, предал в полицията заложените от св.Р. два броя златни
пръстена, като само единия от тях бил разпознат от свидетелката С. за нейна
собственост; че в дадените на досъдебното производство обяснения,
подсъдимия Е. признал, че е отнел единствено този златен пръстен.
4
В обвинителният акт не са описани никакви конкретни факти, които да
обосновават от обективна страна осъществяването на претендираното
изпълнително деяние на престъплението по чл.196 ал.1, т.2, вр. чл.195 ал.1,
т.3, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.29 ал.1, бук.”а” и „б” от НК. В частност, липсват
изнесени от прокурора твърдения относно конкретните действия на
обвиненото лице Е. по осъществяване на изпълнителската дейност на това
престъпление /кои установени от прокурора обстоятелства са му дали
основание да приеме, че именно подсъдимия е отнел по противозаконен
начин, процесните по вид и брой движими вещи от недвижимия имот на
пострадалата М.С./, конкретните особености на деянието относно начина на
изпълнението му /защо приема, че кражбата е извършена чрез повреждане на
прегради, здраво направени за защита на имот/ - така, че в достатъчна степен
да бъдат индивидуализирани всички признаци от състава на претендираното
от прокурора за извършено от Е. престъпление, по начина по който му е
повдигнато обвинението за същото. Липсата на яснота и конкретика относно
описаните релевантни обстоятелства, от една страна, нарушава правото на
обвиненото лице да научи за какво точно престъпление му е повдигнато
обвинение, а от друга страна, липсата на пълна и ясна фактическа рамка на
обвинението, с прецизно посочени обстоятелства, касаещи съставомерните
признаци на деянието, поставя в невъзможност и настоящия съд да прецени
на базата на доказателствения материал, дали твърдяните от прокуратурата в
обвинителния акт факти са доказани.
По тези съображения СОС счита, че в обвинителния акт безспорно е
налице непълнота на изложените факти относно обстоятелства, касаещи
съставомерни признаци на претендираното престъпление, за което е било
повдигнато обвинение на Р.Е.. Това от своя страна налага решаващия извод
на настоящия съд за опороченост на обвинителния акт /същият е несъответен
на изискванията на чл.246 НПК/ и че тази опороченост обосновава
съществено нарушение на процесуалните правила, изразяващо се в
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и в частност на правото
му на защита в процеса. Решаващият състав на първоинстанционния съд, при
извършената от него проверка за допуснати на досъдебното производство
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, в проведеното
разпоредително заседание по делото, не е констатирал тези пороци на
обвинителния акт.
5
Коментираните по-горе съществени пропуски и непълноти в
обвинителния акт определят обвинението като фактически и юридически
неясно формулирано, а предметът на доказване – като неопределен. Така
констатираното съществено процесуално нарушение е отстранимо
единствено чрез изготвяне на нов обвинителен акт, съответстващ на
процесуалните изисквания за минималното му съдържание и за пределна
яснота относно визираните по-горе съставомерни обстоятелства.
Гореизложеното обосновава извод за отмяна на атакуваната присъда и
определя като безпредметно обсъждането на доводите във въззивната жалба,
които са по съществото на делото. Поради допуснати процесуални нарушения
от прокурора при изготвянето на обвинителния акт, делото следва да се върне
за ново разглеждане, но не в досъдебната фаза, а на първостепенния съд – от
стадия на разпоредителното заседание по чл.247в и сл. от НПК. С
измененията на НПК, в сила от 05.11.2017 г. /Дв.бр.63/2017 г./ правомощията
на въззивната инстанция по чл.335 ал.2 от НПК изключват възможността за
връщане на делото на прокурора дори, когато нарушението е допуснато в
досъдебното производство, както е в настоящия случай. Овластен да стори
това е единствено първостепенния съд в рамките на разпоредителното
заседание. Въпреки това, обаче и при настоящата актуална редакция на НПК
въззивната инстанция също е длъжна да следи служебно за допуснати
нарушения по чл.348 ал.3 НПК и ако констатира такива да върне делото на
първата инстанция в случай, че нарушенията са отстраними. В разглежданият
казус, с оглед изложеното по-горе, се налага извод за допуснато съществено
процесуално нарушение по смисъла на чл.348 ал.3, т.1 от НПК, което е
отстранимо при ново разглеждане на делото, но не може да бъде отстранено в
рамките на въззивната проверка. Правото на подсъдимото лице да е запознато
с фактическите и юридическите рамки на обвинението, принципно
гарантиращо процесуалното му право да организира защитата си срещу него,
е било ограничено и нарушено, и е основание за отмяна на атакуваната
присъда и за връщане на делото на първоинстанционния съд за ново
разглеждане от стадия на разпоредителното заседание.
По изложените съображения и на основание чл.334, т.1, във вр. с чл.348
ал.3, т.1 от НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
6
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 27 от 21.09.2020 г. на Районен съд - гр.С.,
постановена по н.о.х.д. № 584/2019 г. по описа на същия съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Районен
съд – гр.С. от стадия на разпоредителното заседание /чл.247в и сл. от НПК/.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7