№ 570
гр. София, 19.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Павлина Ив. Христова
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20211000503080 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба на
ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД срещу Решение от 24.01.2021 г., постановено по гр.д. №
6180/2018 г. по описа на СГС, І-11 състав, в частта, с която искът за неимуществени вреди е
уважен за горницата над 7 500 лв. до присъдените 50 000 лв. Въззивникът счита, че СГС е
допуснал нарушения на материалния и процесуалния закони, като е постановил неправилно
решение, в противоречие със събраните по делото доказателства.
Решението в частта, с която предявеният иск е уважен до размера на сумата от 7 500 лв. и в
частта, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния
претендиран размер от 60 000 лв. е влязло в сила, поради необжалването му.
Твърди се, че от заключението на приетата по делото комплексна АТЕ се установява, че
ищецът като водач на л.а.м. „Фолксваген“ с рег.№ *******, по време на произшествието е
нарушил правилата за движение по пътищата, които са в пряка връзка с пътния инцидент, в
противоречие с изводите на съда. Твърди се, че при установения механизъм на ПТП, ищецът
допринася наравно за настъпване на пътния инцидент. Поддържа се, че ищецът като водач
на л.а.м. „Фолксваген“ с рег.№ ******* се е движил с превишена за пътния участък скорост,
при която пътният инцидент е бил непредотвратим за него. Поддържа се, че ищецът не е
изпълнил задължението по чл.20, ал.2, изр.1 и чл.21, ал.1 от ЗДвП, като избира подходяща
скорост в съответствие с ограничението, която да е съобразена с интензивността на
движението, така че да не бъде предизвикан пътен инцидент. Твърди, че ищецът не е
1
направил опит да намали скоростта си преди пътния инцидент, а е продължил да се движи
със същата скорост. Поддържа се още, че вместо да намали скоростта и отбие в дясно,
ищецът е направил точно обратното, насочил е автомобила в лентата за насрещно движение,
където настъпва ПТП и така е нарушил правилото на чл.25, ал.2 от ЗДвП. Въззивникът-
ответник твърди, че при този механизъм на ПТП да се отрече приносът на ищеца за
настъпване на пътния инцидент е неправилно, като то не отговаря на фактите и закона,
както и конкретния риск, който е създаден. Твърди, че процентът на принос на ищеца е поне
50%. Оспорва исканата сума за обезщетение като завишена.
Моли съда да отмени решението на СГС, І-11 състав в частта, в която искът за главница е
уважен за сумата над 7500 лв. до присъдените 50 000 лв., ведно с лихвите и разноските.
Моли да отхвърли исковете за разликата и съдът да намали присъденото обезщетение, ведно
с лихвата и законните последици по отношение на разноските. Претендира разноските и
пред двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК ищецът и чрез своя процесуален представител депозира
отговор. Счита въззивната жалба за допустима, но неоснователна, поради което моли съда
да я остави без уважение. Твърди, че предвид събраните по делото доказателства, правилно
първоинстанционният съд е приел, че вина за настъпилото произшествие има единствено
водачът А.А., като причина за инцидента са единствено неговите субективни действия и
същият е имал възможност да предотврати пътния инцидент. Счита, че напълно
неоснователно и необосновано ответникът прави оспорване на определения от съда размер
на обезщетение, като твърди, че същият е завишен. Счита, че съдът правилно е определил
размера на обезщетението, който размер се явява справедлив и съответстващ на
действително претърпените и доказани от ищеца болки и страдания. При определяне на
конкретния размер на обезщетението, което да възмезди настъпилите в резултат на ПТП
неимуществени вреди на ищеца, Съдът е съобразил в достатъчна степен конкретните
обективно съществуващи факти-травматични увреждания, продължителния и болезнен
процес на лечение и възстановяване. Поддържа се, че в депозираната от ответника въззивна
жалба по същество не е изтъкнат нито един аргумент, който да обосновава присъждането на
обезщетение в по-малък размер от определеното от съда, поради което подадената от
ответното дружество въззивна жалба е изцяло бланкетна и необоснована. На следващо
място счита, че първоинстанционният съд правилно е отхвърлил възражението за принос от
страна на ищеца като напълно неоснователно и недоказано.
Моли съда да оставил без уважение въззивната жалба и да присъди на ищеца направените от
него разноски пред настоящата съдебна инстанция, включително за адвокатско
възнаграждение.
В открито съдебно заседание въззивникът-ответник, редовно призован, не изпраща
представител. Представя молба със списък на разноските и доказателства за извършени
такива.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна-ищец, чрез своя процесуален
представител оспорва въззивната жалба по съображения подробно изложени в отговора.
2
Моли съда да потвърди обжалваното решение и да присъди на страната направените от нея
разноски, съобразно представения списък по чл.80 от ГПК. Заявява възражение по чл.78,
ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от въззивника адвокатско възнаграждение.
Третото лице помагач и ответник по обратния иск, в съдебно заседание, редовно призован,
не се явява, не изпраща представител, не изразява становище по същество.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав състав, след преценка по реда на
въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по
делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1
от ЗЗД предявени от Е. Д. Р. против ЗД „БУЛ ИНС“ АД.
В исковата си молба ищецът е твърдял, че на 03.09.2016 г. около 01,30 часа в гр. Харманли
се движел по ул. „Г.М.Димитров“ в посока бул. „България“ с л.а.м. „Фолксваген голф“ с рег.
№ *******. В същото време водачът на л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ *******, излизайки
от търговски обект бензиностанция „N+“ на ул. „Г.М.Димитров“ в посока с.Иваново, не
видял движещия се лек автомобил „Фолксваген“, следствие на което предизвикал ПТП. За
настъпилото ПТП било образувано ДП № 345/2016 г. по описа на РУ-гр.Харманли, което е
прекратено с Постановление от 21.03.2017 г. Ищецът е твърдял, че след произшествието е
настанен в болница, където са установени следните травматични увреди: закрито счупване
на латералния кондил на дясна тибия. По време на болничното лечение и на 04.09.2016 г.
ищецът е претърпял оперативна интервенция под спинална анестезия с извършено открито
наместване на фрактурата с вътрешна фиксация на тибия и фабула. След проведено
оперативно и консервативно лечение на 09.09.2016 г. ищецът е изписан с дадени препоръки
за контролни прегледи, както и отстраняване на конците на 14-ия постоперативен ден.
Ищецът е твърдял, че в пряка причинна връзка от процесното ПТП е получил и разкъсно-
контузни рани и охлузвания в областта на челото, контузия в областта на гърдите,
оперативен белег с дължина 25 см в областта на десния крак, който белег е загрозяващ и
създава дискомфорт. Ищецът е твърдял, че следствие на процесното ПТП е изживял силен
стрес, търпял изключителни болки и страдания, в продължение на месеци е изпитвал силни
болки дискомфорт в областта на десния крак, в резултат на претърпяната операция и
неспособността да се движи свободно. Не е можел да спи спокойно, постоянно е сънувал
кошмари свързани с преживения инцидент, изпаднал в силно депресивно състояние, бил е
напрегнат, тревожен, изпитва страх от автомобили. Твърдял е, че и към настоящия момент
изпитва болки в десния крак, чувства се напрегнат, тревожен, със затруднена концентрация,
емоционално лабилен, често сънува кошмари и не може да спи спокойно.
Поддържало се е, че към момента на настъпване на произшествието, за л.а.м. „Мерцедес Е
290“ с рег.№ ******* е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/116000407558, валидна до
24.01.2017 г., както и че на 04.07.2017 г. ищецът предявил пред ответното дружество
3
претенция, но и до момента дружеството не е определило и изплатило застрахователно
обезщетение. Пред първоинстанционният съд ищецът е претендирал обезщетение за
неимуществени вреди в размер на сумата от 60 000 лв., ведно със законната лихва, считано
от датата на произшествието-03.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
В определения му от съда срок, ответникът е депозирал отговор, с който е оспорил
предявения иск като неоснователен и недоказан. Оспорил е да е причинен деликт от А.А.
като водач на л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ *******. Поддържал е, че произшествието е
настъпило изцяло в лентата за движение на управлявания от ищеца лек автомобил
Фолксваген. Твърдял е, че ПТП се дължи на противоправното поведение на ищеца като
водач на автомобил, който навлиза в лентата за насрещно движение, където настъпва удар
между двете МПС. При условията на евентуалност е въвел възражение за съпричиняване на
вредата от страна на ищеца с твърдението, че като водач на автомобил той е предприел
неправомерна маневра, като навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП.
В срока за отговор ответникът е заявил искане за конституиране на водача на л.а.м.
„Мерцедес Е 290“ с рег.№ ******* в качеството му на трето лице помагач и е предявил
обратен иск срещу него.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за
установени и доказани следните факти и обстоятелства:
От приетите по делото констативен протокол № 40 за ПТП с пострадало лице от 03.09.2016
г., протокол за оглед на местопроизшествие от 03.09.2016 г. и фотоалбум към него,
намиращи се в приобщеното към доказателствата по делото ДП № 345/2016 г. по описа на
РУ-Харманли, пр.пр.№ 795/2016 г. на РП-Харманли, както и от заключението на САТЕ на
вещото лице Е., неоспорено от страните в частта на установения механизъм на настъпване
на произшествието, се установява, че на 03.09.2016 г. около 01,30 часа в гр.Харманли по ул.
„Г.М.Димитров“ в посока от гр.Маджарово към бул. „България“ се е движел л.а.м.
„Фолксваген“, управляван от ищеца, със скорост от порядъка на 54 км/ч. При достигането на
автомобила в района на кръстовището на ул. „Г.М.Димитров“ с ул. „Христо Ботев“ от входа
на бензиностанция „N+“, л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ ******* е навлязъл в лентата за
движение на лек автомобил Фолксваген. Ищецът в опит да избегне удара е отклонил
автомобила в ляво в лентата за насрещно движение, а водачът на лек автомобил Мерцедес
от своя страна е продължил движението си. Последвал удар между предна дясна част на лек
автомобил „Фолксваген“ и челната част около средата на лек автомобил „Мерцедес“.
Като причина за настъпване на произшествието вещото лице Е. е посочил навлизане от
страна на л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№ ******* в лентата за движение на управлявания
от ищеца лек автомобил.
Вещото лице Е. установява още, че от съпоставяне на стойностите на скоростта на движение
на двата автомобила, е видно, че при потегляне от място на лек автомобил Мерцедес,
водачът на лек автомобил Фолксваген при своевременна реакция от негова страна и
предприемане на спиране е имал техническа възможност да предотврати произшествието.
4
При разпита си в съдебно заседание, вещото лице Е. също така е посочил, че ищецът е имал
възможност да забележи от голямо разстояние навлизащия в пътното платно лек автомобил
Мерцедес и ако е предприел съответно адекватни действия, удар не би настъпил-ако е
продължил да се движи в собствената си лента без да навлиза в лентата за насрещно
движение е щял да мине зад лек автомобил Мерцедес.
Този извод на вещото лице е оспорен от ищеца, в която връзка е допуснато изслушване на
повторна САТЕ, от неоспореното заключение на която се установява, че при равномерно
движение на лек автомобил Мерцедес и праволинейно движение на лек автомобил
Фолксваген в полагащата му се пътна лента, водачът на лек автомобил Фолксваген не е имал
техническа възможност да предотврати произшествието чрез екстремно спиране, а при
равноускорително движение на лек автомобил Мерцедес и праволинейно движение на лек
автомобил Фолксваген в полагащата му се пътна лента, водачът на лек автомобил
Фолксваген е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез екстремно
спиране.
Повторната експертиза е установила, че процесното ПТП би настъпило и при продължило
движение на лек автомобил Фолксваген в неговата пътна лента за движение и при двата
разгледани варианта на движение на лек автомобил Мерцедес, като разликата е по
отношение на зоните, в които би настъпил ударът за превозните средства.
Между страните не е било спорно, че към 03.09.2016 г. за л.а.м. „Мерцедес Е 290“ с рег.№
******* е имало валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ при
ответното дружество със застрахователна полица № BG/02/116000407558, валидна до
24.01.2017 г.
Веднага след произшествието ищецът е настанен за болнично лечение в гр.Харманли, след
което преместен в МБАЛ-Хасково АД, където пролежал до 09.09.2016 г. По време на
болничния престой и на 04.09.2016 г. ищецът претърпял оперативна интервенция със
спинална анестезия, по време на която е извършено открито наместване на фрактура с
вътрешна фиксация тибула и фибула.
От приетото и неоспорено заключение на СМЕ се установява, че в пряка причинна връзка от
произшествието ищецът е получил счупване на горния край на големия пищял на дясна
подбедрица, което е довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за
срок повече от 30 дни. Установява се, че през периода на лечение ищецът е търпял болки и
страдания за около шест месеца, като през първите два месеца болките са били с по-голям
интензитет. Проведено е оперативно лечение. Към момента ищецът съобщава за наличието
на болки в дясна колянна и глезенна стави, засилващи се при движение и оток на дясна
подбедрица и глезенна стави. Наличен е оперативен белег по предновъншната стена на
дясна подбедрица с дължина 25 см.
Пред първоинстанционния съд и за установяване на претърпените от ищеца неимуществени
вреди, са събрани свидетелските показания на неговия син С. Е. Р..
Свидетелят установява, че видял баща си след произшествието за първи път в болницата в
5
Харманли, където престоял един ден, след което го изпратили в Хасково, където била
извършена операция. В болницата заедно с ищеца като придружител била и неговата
съпруга-майката на свидетеля, която помагала на ищеца да ходи до тоалетна, да се обръща
на една или друга страна. След изписването свидетелят се прибрал в дома си, където в едно
домакинство живеел със съпругата си и сина си. Към този момент ищецът не работел.
Съпругата на ищеца си взела отпуск, за да може да му помага. Ищецът бил в лошо
състояние, не можел да става от леглото през първите една-две седмици. След това започнал
да става с помощта на патерици. Нуждата на ищеца от чужда помощ продължила шест
месеца. Освен болки в крака, ищецът имал и болки в гърдите около седмица-две. Ищецът на
крака си има голям белег от операцията, от който се притеснява, поради което носи само
дълги панталони. В момента и когато натовари повече крака има болки. Инцидентът се
отразил зле и психически на ищеца, станал по-мълчалив, почти две години имал страх от
коли и не шофирал, не ходел и на работа. Когато пренатовари крака, започва да му се подува
и да го боли и не може да ходи много.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното решение,
първоинстанционният съд е приел за неоснователно въведеното от ответника възражение за
принос, като е приел, че произшествието е настъпило при вариант № 1 от експертизите, при
който лек автомобил Мерцедес се е движел равномерно, без да спира непосредствено преди
навлизане в платното за движение на лек автомобил Фолксваген, при който вариант ударът
за ищеца е бил непредотвратим. Съдът е приел, че това поведение на този участник е по-
логично с оглед настъпилото произшествие, тъй като ако бил спрял би могъл да види и да
пропусне лек автомобил Фолксваген. Счел е също така, че в тежест на ответника е било да
докаже настъпването на произшествието при вариант № 2 и същото не е сторено. Намерил е
също така, че поведението на ищеца свързано с отклонение на автомобила в ляво с цел
избягване на произшествието/намаляване на вредите не представлява негово противоправно
поведение и не е в причинна връзка с настъпване на противоправния резултат.
Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на сумата от 50 000 лв., поради което е уважил искът
за неимуществени вреди в размер на сумата от 50000 лв. Присъдил и законна лихва, считано
от 05.07.2017 г., като счел за неоснователно искането за присъждане на законна лихва от
датата на деликта-03.09.2016 г.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд приема следното от
правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана да обжалва
страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване,
съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна жалба е процесуално
допустима.
По същество на подадената жалба:
От правна страна предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, съдът квалифицира по чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във
6
връзка с чл.45 от ЗЗД.
На първо място така предявеният иск е процесуално допустим.
На 04.07.2017 г. ищецът е предявил извънсъдебно претенцията си пред ответното
дружество, като в законоустановения тримесечен срок по чл.496, ал.1 от КЗ, изтекъл на
04.10.2017 г., ответникът не е определил и заплатил застрахователно обезщетение. Искът е
предявен пред първоинстанционния съд на 09.05.2018 г., т.е. след изтичане на
законоустановения тримесечен срок, поради което искът се явява процесуално допустим.
По същество на предявения иск за неимуществени вреди.
Отговорността на застрахователя е функционално обусловена и по правило тъждествена по
обем с отговорността на делинквента. За да се ангажира отговорността на застрахователя по
чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска
отговорност", между прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД,
пораждащи основание за отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Безспорно делото се установява наличието на валидно застрахователно правоотношение към
03.09.2016 г. между прекия причинител и ответника и по отношение на увреждащото МПС.
С писмените доказателства, както и със заключенията на приетите по делото СМЕ и САТЕ-
основна и повторна, безспорно са установени елементите на непозволеното увреждане, а
именно: деяние, виновно и противоправно, както и установена вреда-причинени телесни
увреждания на ищеца, от които е търпял и търпи болки и страдания.
Установява се, че вина за настъпване на произшествието има водачът на л.а.м. „Мерцедес Е
290“ с рег.№ *******, който нарушил нормата на чл. 37, ал. 1 от ЗДвП, съобразно която при
завиване наляво за навлизане в друг път водачът на завиващото нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне насрещно движещите се пътни превозни средства.
Безспорно се установява, че е налице неизпълнение на задължението по чл. 37, ал. 1 ЗДвП
от водача на лек автомобил Мерцедес да спре преди да навлезе в платно на ул.
„Г.М.Димитров“, гр.Харманли и да пропусне насрещно движещия се автомобил Фолксваген,
управляван от ищеца, след което да завие наляво. Безспорно това поведение на водача на
лек автомобил Мерцедес се намира в причинна връзка с увреждащото събитие, доколкото
ако бе спрял и пропуснал автомобила на ищеца, произшествието не би настъпило.
Настоящият съдебен състав обаче намира, че в конкретния случай, е налице нарушение на
правилата за движение по пътищата и от страна на пострадалия ищец.
Действително по делото не са събрани достатъчно доказателства относно това дали лек
автомобил Мерцедес е потеглил от място от входа на бензиностанцията и до мястото на
удара се е движил равноускорително, достигайки до скорост от 22 км/ч в момента на удара,
или се е движил равномерно без да спре на кръстовището.
7
Първоинстанционният съд е възприел механизма на настъпване на произшествието при
вариант № 1, при който лек автомобил Мерцедес се е движел равномерно, без да спира, като
е намерил това поведение за логично, тъй като ако беше предприел спиране то би могъл да
види и пропусне лек автомобил Фолксваген. Този извод на съда обаче не почива на
доказателствата по делото, макар и косвени, а само на предположения.
Налице са обаче косвени доказателства, при съвкупното обсъждане на които, въззивният съд
стига до единствения логичен извод, че лек автомобил Мерцедес е потеглил от място от
входа на бензиностанцията и до мястото на удара се е движил равноускорително. Това е
така, защото видно от протокола за оглед, към момента на произшествието, на десния
тротоар на ул. „Г.М.Димитров“ по посока на движение на лек автомобил „Фолксваген“, е
бил разположен товарен автомобил ВК „Фолксваген ЛТ 35Д“ с рег.№ *******,
непосредствено преди кръстовището с ул. „Христо Ботев“, с предна част ориентирана в
посока бул. „България“. Водачът на лек автомобил Мерцедес е предприел излизане от
бензиностанцията от нейния вход, намиращ се непосредствено на кръстовището с ул.
„Христо Ботев“, следователно паркираният в непосредствена близост товарен автомобил ВК
„Фолксваген ЛТ 35Д“ е пречил на видимостта на водача на лек автомобил Мерцедес и
наличието му не е позволявало излизане от бензиностанцията без водачът да спре и да се
огледа.
При това положение при навлизането на лек автомобил "Мерцедес" в платното за движение
на лек автомобил "Фолксваген" последният е бил на 43,80 м. от мястото на удара и е имал
неограничена видимост по посочената улица на населеното място, с оглед на което същият е
имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието,
предприемайки екстремно спиране. Видно от обективните находки, описани в протокола за
оглед, ищецът не само, че не е предприел спиране, а е реагирал неадекватно и
непрофесионално, отклонявайки управлявания от него автомобил в ляво и навлизайки в
насрещното платно за движение, където е и мястото на удара.
Видно от показанията на самия ищец дадени в досъдебното производство на 16.09.2016 г.,
като в тази част и доколкото е налице писмен документ, съдържащ признание на
неблагоприятни факти, документът се ползва с доказателствена сила, ищецът е видял
опасността и я възприел /“видях светлини на лек автомобил, който излизаше от входа на
бензиностанцията. Помислих, че ще ми даде предимство…“/, т.е. ищецът е имал обективна
възможност да възприеме възникване на опасността и да предприеме съответните действия,
нещо което той не е сторил, въпреки възприемането на възникналата за движението
опасност, а е подценил ситуацията.
С оглед на горното безспорно ищецът от своя страна е нарушил нормата на чл. 20, ал.2 от
ЗДвП, като не съобразил скоростта си на движение, така че да намали и да спре, когато е
възникнала опасността за движението и това негово поведение също се намира в пряка
причинна връзка с настъпилото произшествие.
При това положение възражението за принос, релевирано своевременно от ответника с
неговия отговор се явява основателно. При преценка поведението и на двамата водачи, на
8
извършените от тях брой нарушения и тяхната тежест, съдът намира, че приносът на ищеца
се равнява на 10%. Водачът на лек автомобил Мерцедес е извършил повече по брой и тежест
нарушения, включително предприемайки излизане от бензиностанцията не от нейния изход,
а от нейния вход, където и видимостта му е била ограничена от паркираното на тротоара
превозно средство, което не би било така, ако бе предприел излизане от определеното за
това място.
По силата на сключения договор, застрахователят се задължава да покрие в границите на
застрахователната сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети
лица имуществени и неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на
причинителя, както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени.
По отношение на размера на предявения иск за неимуществени вреди:
При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът се ръководи от
принципите на справедливостта и от своето вътрешно убеждение. Неимуществените вреди,
макар да имат стойностен еквивалент, са в сферата на субективните преживявания на
пострадалия, затова за тяхното определяне имат значение различни обстоятелства.
Съобразно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД и за да се реализира справедливо възмездяване на
претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер
на моралните вреди, като се съобразят характерът и тежестта на уврежданията,
интензитетът, степента, продължителността на болките и страданията, дали същите
продължават или са приключили, както и икономическата конюнктура в страната и
общественото възприемане на критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие
на обществото в държавата във връзка с нормативно определените лимити по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционният съд е определил завишен
размер на обезщетението от 50 000 лв. Намира за справедлив размер от 35 000 лв.
При определяне на този размер съдът съобразява обстоятелството, че в следствие на
претърпяното ПТП ищецът на 50 години към датата на произшествието, е претърпял една
по-тежка тежка телесна повреда-закрито счупване на латералния кондил на дясна тибия и
други по-леки, като за лечението на счупването е постъпил на болнично лечение за шест
дни, по време на което е претърпял оперативна интервенция със спинална анестезия.
Счупването е довело до трайно затруднение на движенията на десен долен крайник за срок
повече от 30 дни, като през периода на лечение ищецът е търпял болки и страдания за около
шест месеца, като през първите два месеца болките са били с по-голям интензитет. Имал е
нужда от чужда помощ за около две седмици. Към момента ищецът също има болки в дясна
колянна и глезенна стави, засилващи се при движение и оток на дясна подбедрица и
глезенна стави. Наличен е оперативен белег по предновъншната стена на дясна подбедрица
с дължина 25 см., който белег притеснява ищеца, поради което същият носи само дълги
панталони. Развил страх от коли.
9
Така определения размер следва да бъде намален със сумата от 3500 лв., съобразно приетия
принос, или предявеният иск се явява основателен за сумата от 31 500 лв.
Предвид основателността и доказаността на главните претенции, основателни и доказани са
акцесорните искове с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на законна лихва.
Съгласно разпоредбите на чл.493, ал.1, т.5 във връзка с чл. 429, ал. 2, т. 1 и т. 2 и ал. 3 от КЗ
в застрахователното обезщетение се включват пропуснати ползи, които представляват пряк
и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на ал. 3,
където е предвидено, че лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност). В този случай от застрахователя се плащат
само лихвите за забава, дължими от застрахования, считано от датата на уведомяването от
застрахования за настъпването на застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2
КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от
увреденото лице- която от двете дати е най-ранна.
Настоящият съдебен състав приема, че нормата на чл. 497, ал.1, т.2 от КЗ е приложима само
в хипотезата на доброволно уреждане на отношенията между страните.
Следователно и доколкото по делото няма доказателства застрахованият да е уведомил
ответното дружество за настъпване на застрахователното събитие, то лихва се дължи от
датата на предявяване на застрахователната претенция от увредените лица, която в случая е
31.07.2020 г.
Предвид горното правилно и законосъобразно съдът е присъдил лихва върху главницата,
считано от 31.07.2020 г.
С оглед на горното въззивната жалба на ответника се явява частично основателна, поради
което решението ще следва да бъде отменено в частта, с която искът за имуществени вреди е
уважен за разликата над сумата от 31 500 лв. до присъдения размер от 50 000 лв. и вместо
него постановено друго, с което искът в тази част ще следва да бъде отхвърлен.
При това положение и доколкото се възстановява висящността по евентуално предявения
иск, то за съда възниква задължението да се произнесе и по евентуалния иск предявен от
ответника срещу третото лице помагач. Същият обаче е предявен като частичен за сумата от
30 000 лв. от пълния претендиран размер от 60 000 лв. и е уважен от първоинстанционния
съд в пълния му предявен частичен размер от 30 000 лв. Ищецът по обратния иск не е заявял
увеличение на претенцията си по реда на чл.214 от ГПК, поради което решението в тази
част не следва да бъде отменяно.
По разноските в процеса:
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни, съобразно уважената и
отхвърлената част от исковете.
Въззвникът-ответник е направил разноски в размер на сумата от 850 лв.-заплатена държавна
10
такса и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2400 лв. с ДДС,
съобразно договор за правна помощ от 08.11.2021 г., което съдът и по възражение на
въззиваемата страна намалява до предвидения Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, чл.7, ал.2, т.4 минимум от 1805 лв., съответно
2166 лв. с ДДС. При това положение въззивникът е направил разноски в размер на сумата от
3016 лв., от която сума и на основание чл.78, ал.1 от ГПК въззиваемата страна дължи сума в
размер на 2 235,39 лв., съобразно уважената част от въззивната жалба. Ищецът ще следва да
бъде осъден да заплати на ответника и още сумата от 740,84 лв. разноски направени пред
първоинстанционния съд, съобразно отхвърлената част от иска. Първоинстанционният съд е
приел, че ответникът е направил разноски само за адвокатско възнаграждение в размер на
2500 лв. с ДДС, като предвид липсата на искането по чл.248 от ГПК, въззивният съд е
обвързан от този размер.
С договор за правна защита и съдействие от 20.09.2021 г. се установява, че адвокат Р. И. М.
осъществява безплатно процесуално представителство на основание чл.38 от Закона за
адвокатурата, поради което и на основание чл.38, ал.2 от същият закон въззивникът-
ответник следва да бъде осъден да заплати на адвокат М. адвокатско възнаграждение
съответстващо на уважената част от иска.
При обжалваем материален интерес от 42 500 лв., минималното адвокатско възнаграждение,
изчислено на основание чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на сумата от 1805 лв., съответно 2166 лв.
с ДДС, от която въззивникът - ответникът дължи сума в размер на 560,62 лв.
Решението на първоинстанционния съд ще следва да бъде отменено и частта, с която
ответникът ЗД „БУЛ ИНС“ АД е осъден да заплати на ищеца Е. Д. Р. разноски над
дължимата сума от 118,13 лв. до присъдения размер от 225 лв., в частта, с която е осъден да
заплати на адвокат Р. М. адвокатско възнаграждение над дължимата сума от 1 467,90 лв. до
присъдената сума от 2 329,99 лв., в частта, в която е осъден да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер над
дължимата от 1260 лв. до присъдената от 2000 лв. Разноските са преизчислени, съобразно
отхвърлената част от иска.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 264175 от 24.06.2021 г., постановено по гр.д. № 6180/2018 г. по описа
на СГС, І-11 състав, поправено с Решение от 27.08.2021 г. в частта, с която искът с правно
основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД на Е. Д. Р., ЕГН **********, гр.***,
ул. „***“ № *** срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. „Джеймс Баучер” № 87 е уважен за разликата над 31 500 лв. до присъдения
размер от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от реализираното на
11
03.09.2016 г. пътно-транспортно произшествие, в следствие на противоправното поведение
на водача на л.а.м. „Мерцедес“ с рег.№ *******, ведно със законната лихва от 05.07.2017 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и в частта, с която ответникът ЗД „БУЛ
ИНС“ АД е осъден да заплати на ищеца Е. Д. Р. разноски над дължимата сума от 118,13 лв.
до присъдения размер от 225 лв., в частта, с която е осъден да заплати на адвокат Р. М.
адвокатско възнаграждение над дължимата сума от 1 467,90 лв. до присъдената сума от 2
329,99 лв., в частта, в която е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер над дължимата от 1260 лв. до
присъдената от 2000 лв. и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Е. Д. Р., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“
№ *** срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87 иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, във връзка с чл.45 от ЗЗД
за заплащане на застрахователно обезщетение за сумата от 18500 лв., представляваща
разликата между дължимите 31 500 лв. до присъдените 50 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпените от реализираното на 03.09.2016 г. пътно-транспортно
произшествие, в следствие на противоправното поведение на водача на л.а.м. „Мерцедес“ с
рег.№ *******, ведно със законната лихва от 05.07.2017 г. до окончателното изплащане на
сумата.
ПОТВЪРЖДАВА Решението в останалата обжалвана част.
Решението в останалата част като не обжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА Е. Д. Р., ЕГН **********, гр.***, ул. „***“ № *** да заплати на основание чл.78,
ал.1 от ГПК на ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция
по вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Джеймс Баучер” № 87 разноски пред въззивната инстанция в размер на 2 235,39 лв.
/две хиляди двеста тридесет и пет и 0,39 лв./, както и още сумата от 740,84 лв. /седемстотин
и четиридесет и 0,84 лв./ разноски направени пред първоинстанционния съд.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД, дружество вписано в Търговския регистър при Агенция по
вписванията-София с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Джеймс Баучер” № 87 да заплати на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата на
адвокат Р. И. М., ЕГН **********, гр.София, ул. „***“ № *, ет.* адвокатско възнаграждение
в размер на 560,62 лв. /петстотин и шестдесет и 0,62 лв./
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
12
2._______________________
13