Р Е Ш Е
Н И Е
гр.
К., 23.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд - К., гражданско отделение, в
публично съдебно заседание на 22.06.2020 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕЙКО НЕЙКОВ
при секретаря Детелина Димитрова, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело
№ 49 по описа за 2020 година на Районен съд - К., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Т.Б.“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление:***, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез пълномощника си адв. З.Й.Ц.
от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване и съобщения: гр. София, ж.к. „*******“,
ул. „*************“ № 6, ет. 5, против Й.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***
правно основание: чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК
и цена на иска: 250,32 лв.
Ищецът сочи, че между Й.Н.С.
и „Т.Б.“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) бил сключен
следните договор за предоставяне на услуги:
Договор за мобилни услуги №
********* от 20.12.2017 г. Съгласно договора на клиента е предоставен мобилен
номер **********, със стандартна месечна абонаментна такса 24.99 лв. с вкл. ДДС
или 20.82 лв. без вкл. ДДС. Към периода на издаване на процесните фактури
спрямо ползвания от Й.Н.С. мобилен номер се прилагали следните условия:
- за мобилен номер
********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от
20.12.2017 г.
Сочи, че ответникът не
изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. януари 2018г. - м. май 2018г. Във всяка от фактурите били начислени
вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между
него и клиента:
-Фактура №
**********/25/01/2018г., с падеж 09.02.2018г., е издадена за отчетния период
25/12/2017-24/01/2018 г., включвала
следните задължения на клиента за посочения период: За мобилен номер **********
месечна абонаментна такса 20.82 лв., както и ползван и услуги в размер на
100,14 лв. /Кратки текстови съобщения (5М8) 1.15 лв., Международни разговори
98.91 лв. и Разговори към „Грижа за клиента“ 0.08 лв./в общ размер на 120.96 л
в. без ДДС - 145.15 л в. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата
- 145.15 лв., като след приспадане на
надвнесено плащане на задължение от предходен отчетен период в размер на 725
лв., претендираната сума по фактурата била 137.90 лв.
-Фактура №
**********/25/02/2018. с падеж 12.03.2018г., издадена за отчетния период
25/01/2018-24/02/2018 г. Включвала следните задължения на клиента за посочения
период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС
- 24.98 лв, с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, била 24.98 л в.
-Фактура №
**********/25/03/2018г., с падеж 09.04.2018г., издадена за отчетния период
25/02/2018-24/03/2018 г. Включвала следните задължения на клиента за посочения
период: За мобилен номер ********** месечна абонаментна такса 20.82 лв. без ДДС
- 24.98 лв. с вкл. ДДС; Общата сума, начислена във фактурата, била 24.98 л в.
Сочи, че след предсрочното
прекратяване на договора за мобилни услуги, сключен между „Т.Б.“ ЕАД и Й.Н.С.,
при условията на който бил ползван номер **********, по вина на потребителя
поради изпадането й в забава, операторът издал фактура №
7273232446725/05/2018г., включваща задължения за заплащане на неустойки за
предсрочното му прекратяване в общ размер на 62.46 лв. Съгласно предвиденото в
съответни клаузи с идентично съдържание, съдържащи се в индивидуалните договори
за услуги, сключени между страните, в случай на предсрочно прекратяване на
срочен договор за мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя,
последният дължал неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния
план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на
първоначално предвидения срок на действието му. Предвидено било и, че във
всички случаи, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
потребителят дължал разликата между стандартната цена на устройството без
абонамент съгласно последно актуалната ценова листа към момента на
прекратяването на договора и дължимата обща преференциална цена (за продажба в
брой или за предоставяне на лизинг).
Сочи, че прекратяването на
процесните правоотношения с предмет предоставяне на мобилни услуги било
настъпило след 12.01.2018 г., размерите на дължимите неустойки били определени
в съответствие с условията на чл. 1.2 вр. чл. 1.1 от Спогодба от 11.01.2018 г.
между Комисия за защита на потребителите и „Т.Б." ЕАД по гр. дело №
15539/2014 г. и гр. дело № 16746/2014 г. по описа на Софийски градски съд. В
съответствие с установения максимално допустим размер на задълженията за
неустойки съгласно Спогодбата, начислените от заявителя неустойки за
предсрочното прекратяване на договорите за мобилни услуги били формирани като
сбор от не повече от три стандартни месечни абонаментни такси без вкл. ДДС, към
които била добавена такава част от ползваната стойност на отстъпките от
месечните абонаментни планове, съответстваща на оставащия срок на договора, в
случаите, в които такива отстъпки са били приложим и съгласно договореното
между страните. Неустойката за устройство от своя страна се формирала като
разлика между стандартната цена на устройството без абонамент, съгласно
последно актуалната ценова листа към момента на сключването на договора за
мобилни услуги и дължимата обща преференциална цена (за продажба в брой или за
предоставяне на лизинг), каквато съответствала на оставащия срок на договора.
Сочи, че размерът на
неустойката за номер ********** била 62,46лв и
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за
номера без вкл. ДДС (20,82 лв. всяка).
Общата сума, начислена във
фактурата,била 62.46 лв. Изискуемостта на вземанията на „Т.Б.“ ЕАД по всяка от
фактурите настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Моли съда да постанови
решение, с което да приеме за установено наличието на вземането по издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по частно гражданско дело № ****/2019
г. по описа на Районен съд - К., 2-ри състав, против длъжника - ответник Й.Н.С.
с ЕГН **********, както следва:
250,32 лв. (двеста и петдесет лева и тридесет и две стотинки),
представляваща общ сбор на дължимите суми, съгласно фактура №
**********/25.01.2018г., фактура № **********/25.02.2018г., фактура № **********/25.03.2018г.,
фактура № **********/25.05.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до
окончателното изплащане на вземането.
Претендира за разноски в
заповедното и настоящото производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът не е депозирал писмен
отговор. На същия са редовно връчени
препис от исковата молба и приложенията към нея.
Ищцовото дружество „Т.Б.“ ЕАД е редовно призовано за датата на съдебното заседание, не
изпращат представител. Пълномощникът на дружеството адв. З.Ц., САК, претендира за постановяване на неприсъствено
решение при наличие на условията за това.
Редовно призован за датата на съдебното заседание, ответникът
не се явява и не изпраща процесуален
представител, не депозира молба за гледане на делото в негово отсъствие.
Към исковата молба са представени писмени
доказателства: Договор за мобилни услуги № *********/20.12.2017 г.; фактура № **********/25.01.2018 г.; фактура №
**********/25.02.2018 г.; фактура № **********/25.03.2018 г.; фактура №
**********/25.05.2018 г.
Приложено
към кориците на делото е ч.гр.д. ****/2019 г. по описа на РС-К..
Съдът като съобрази събраните по делото доказателства
и процесуалното поведение на страните намира, че са налице предпоставките,
предвидени в чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ГПК за постановяване по делото на
неприсъствено решение, поради следните съображения:
С протоколно определение от 22.06.2020
г., съдът е приключил съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество, като в него е достатъчно да
се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не
е представил писмен отговор. Ответникът е редовно призован за съдебното
заседание, като не изпраща процесуален представител и не е направил искане
делото да бъде гледано в негово отсъствие.
От върнатите по делото призовки е
видно, че на ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването в съдебно заседание.
Освен това исковете се явяват
вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства.
Предвид гореизложеното, съдът
намира, че са налице предпоставките по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 и
2 ГПК, поради което следва да бъде постановено неприсъствено решение срещу
ответника, като предявените искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 239,
ал. 2 от ГПК съдът не излага мотиви по същество на спора.
Относно разноските в
заповедното и исковото производство:
Съгласно решението по т.12 от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по
тълк.дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по
реда на чл. 422 респ. чл. 415 ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като
съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
С оглед горното и
предвид пълното уважаване на предявения установителен иск, съдът счита, че
разноските, сторени в заповедното производство, следва да бъдат присъдени
изцяло, за което следва да бъде осъден
ответникът да заплати на ищеца-заявител по ч.гр.д. № ****/2019 г. по
описа на РС-К. съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лв.
С оглед изхода на спора
и на осн. чл. 78 ал. 1 и чл. 80 от ГПК ответникът следва за заплати на ищеца направените в настоящото
производство съдебни и деловодни разноски в размер на 385,00 лева, от които 25,00 лева за държавна такса и 360,00 лева за адвокатско
възнаграждение с включен ДДС.
Предвид горното, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Й.Н.С., ЕГН **********,
с адрес ***, че дължи на „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда 6, с пълномощник адв. З.Й.Ц.,
вписан в САК, със съдебен адрес:***, по
Заповед за изпълнение № ****/28.10.2019 г. по ч.гр.д. № ****/2019
г. по описа на РС-К. следните суми: 250,32 лева (двеста и петдесет два
лева и 32 стотинки) главница;
законна лихва за забава върху вземането, считано от 25.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА Й.Н.С., ЕГН **********, с адрес ***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ***, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление:*** 4, Бизнес Парк София, сграда
6, с пълномощник адв. З.Й.Ц., вписан в САК, със съдебен адрес:*** сумата от 770,00
лева /седемстотин и седемдесет лева и 00 ст./ за направените съдебно и
деловодни разноски по ч.гр.д. ****/2019 г. и по настоящото производство.
На осн. чл. 239, ал. 4 ГПК, Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Препис от решението да
се приложи по ч.гр.д. № ****/2019 г. по описа на РС-К..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ