МОТИВИ към решението по НОХД №
5786 по описа на
Варненския районен съд за 2019 година, ХХІII състав.
Производството пред първоинстанционният съд е
образувано по депозиран от Районна Прокуратура-Варна обвинителен акт
против С.С.П. – ЕГН **********, за това че на 19.12.2018г. в гр.
Варна, управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес" с per. № В 3160 BP, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена му със ЗППАМ №18-0819-001522/21.06.2018г., влязла в сила на 06.07.2018г.,
издадена от младши автоконтрольор Л.М.М. при сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, упълномощен със Заповед №365з -
2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР - Варна - по
чл.343в ал.3 вр. ал.1 от НК .
След събиране на необходимите
доказателства и на основание чл.248 ал.1 т.4
от НПК , делото бе разгледано по реда на глава 28 от НПК.
Представителят на ВРП поддържа предявеното
против подс. П. обвинение , пледира той да бъде признат за виновен и счита,
че са налице предпоставките за
освобождаването му от наказателна
отговорност по реда на чл.78 „а” от НК.
Подс. С.П.
участва в производството лично и с
надлежно упълномощен процесуален представител. В хода на досъдебното
производство не е дал обяснения по
предявеното му обвинение.В хода на съдебното следствие подс.
П. не отрича, че е управлявал
МПС след като му е била връчена заповедта за налагане на принудителна
административна мярка, но тъй като свидетелството му не било реално иззето, той
забравил, че не следва да управлява МПС.
С последната си дума той се
присъединява към становището на своя защитник.
Процесуалният представител на
подс. П. -адв. А.В. , на свой ред се присъединява към поисканото от
представителя на ВРП приложение на чл.78 „а” ал.1 от НК и пледира на обвиняемия
да бъде наложена глоба в минималния предвиден в закона размер.
Не се оспорва авторството,
обективната и субективна съставомерност и доказаността
на престъплението на деянието.
След преценка на събраните в
производството релевантни гласни и
писмени доказателства по отделно и в тяхната съвкупност първоиснанционният съд намира за установено от фактическа страна следното:
Подс . П.
притежавал свидетелство за управление на МПС
за категории „В“ и „АМ“ с № *********, валидно до 28.12.2021г. За извършени нарушения на правилата за
движение по пътищата, той бил санкциониран с наказателно постановление №
17-0445-000946 / 04.01.2018г. С него за нарушения на чл.5 ал.3 т.2 от ЗЦДП,
чл.100 ал.1 т.1 от ЗДП и на чл.186 ал.7 т.3 от ЗДП, му били наложени
съответните глоби, които подс.П. не заплатил в срока за доброволно
изпълнение.Въпреки това той продължил да управлява МПС.
Поради тази причина, със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 18-0819-001522/21.06.2018г.,
издадена от мл.автоконтрольор Л.М. при сектор „Пътна полиция" при ОД на
МВР - Варна, на подс. П. била наложена принудителна административна мярка по
чл.171, т.1, б."д" от ЗДвП - „временно отнемане на свидетелството за
управление на моторно превозно средство до заплащане на дължимата
глоба". Тази заповед била връчена
лично на подсъдимия на срещу подпис на 21.06.2018г. и влязла в сила на 06.07.2018г.
Въпреки, че описаната заповед му била
връчена, подс.П. не заплатил глобите и отново продължил да управлява
автомобил.На 19.12.2018г. той управлявал л.а. „Мерцедес“ с рег. № В 31 60
ВР без включени светлини, като се движел
по ул.“Г.Пиячевич“.На около 50 м. след кръстовището с
ул.“Р.Даскалов“ се намирали полицейски служители- св.Д.Д.
и св.Р.З., които визуално възприели липсата на включени светлини за движени
през деня.За това и спрели подс.П. за проверка. При нея се установило, че
той управлява превозното средство в срока на наложената му
принудителна административна мярка.Поради това и против подс.П. бил съставен
акт за установяване на административно нарушение с бланков номер 878073, а в последствие
било образувано и настоящото досъдебното производство.
Подс. С.С.П. е роден на ***г***,
живее в гр. Варна, , български гражданин, със средно образование, не женен, не работи. Към момента на
извършване на деянието той е бил освобождаван от наказателна отговорност по
реда на чл.78 „а“ от НК, като с оглед периода на предприетите действия по
изпълнение на наложеното наказание „Глоба“ , е настъпила реабилитация.
Горната фактическа обстановка,
принципно безспорна между страните, съдът намира за установена въз основа
на гласните доказателства по
делото-обясненията на подс.П., както и от писмените доказателства по досъдебно производство № 905/2018г. по описа на сектор „ПП“ при ОД-МВР-Варна – докладни записки, протоколи за разпит на
свидетели и обвиняем, акт за
установяване на административно нарушение,
ЗППАМ, справка за нарушител от
региона от сектор КАТ-ОДП-Варна,
справка за съдимост и други,
инкорпорирани по реда на чл.283 от НПК,
както и от писмените доказателства от НАП-Варна, приобщени в хода на делото, чиито съвкупен анализ не налага различни
изводи.
При така установената по делото
фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Подс. С.С.П. е
осъществил от обективна и от субективна страна състава на престъпление от общ
характер наказуемо по чл.343 „в“ ал.3 вр. ал.1
от НК, тъй като на 19.12.2018г. в гр. Варна,
управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Мерцедес" с per. № В 3160 BP, в срока на изтърпяване на принудителна
административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство, наложена му със ЗППАМ №18-0819-001522/21.06.2018г., влязла в сила на 06.07.2018г.,
издадена от младши автоконтрольор Л.М.М. при сектор
„Пътна полиция" при ОД на МВР - Варна, упълномощен със Заповед №365з -
2747/20.07.2017г. на Директора на ОД на МВР – Варна.
От обективна страна изпълнителното
деяние е осъществено чрез действие-управление на МПС.Първоинстанционният
съд приема, че от субективна страна деянието е осъществено с пряк умисъл с
оглед знанието на подс. П. ,
че по отношение на него е била наложена принудителна административна
мярка и че не следва да управлява МПС докато не заплати дължимите от него
глоби. Независимо от горното и дори въпреки това той отново е предприел
управление на МПС , като добре е знаел,
че това деяние е обявено от закона за наказуемо.
С оглед горното, и тъй като прие че
обвинението против обвиняемия е доказано по несъмнен начин по смисъла на чл.303
ал.2 от НПК със събраните в производството доказателства, съдът призна подс. П.
за виновен за предявеното му
обвинение по чл.343 „в“ ал.3 вр. ал.1
от НК.
При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид следното:
На първо място ВРС съобрази
кумулативното наличие на предпоставките по смисъла на чл.78 “а “от НК.Предвидената за умишленото престъпление по чл.343 “в” ал.3 вр. ал.1 от НК законова санкция е лишаване от свобода
от 1 до 3 години и „Глоба”.Съдът обсъди и данните за съдимостта на подс.П.. От
приложената по делото справка за съдимост е видно, че по отношение на него е
бил поставен и влязъл в сила един съдебен акт. С решение по НАХД № 5336/2007г.
на ВРС подсъдимият е бил признат за
виновен за извършено престъпление по чл.343 „в“ ал.2 от НК и е бил освободен от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 500лв.Решението е
влязло в сила на 05.01.2008г.За събирането на наложената глоба против подс. П. е било образувано
изпълнително дело, като задължението му е било погасено по давност още през
2011г., доколкото последното активно действие , насочено срещу него е било
осъществено на 08.09.20008г., а следващото е било на 15.11.2016г. При горните констатации, като съобрази
изминалия период от време и Тълкувателно
решение № 2/28.02.2018г. на наказателната колегия на ВКС, съдът прецени, че
подсъдимият е реабилитиран , поради
което и го освободи от наказателна отговорност и му наложи
административно наказание “Глоба”.
При определяне размера на наложената глоба съдът съобрази на
първо място високата степен на обществена опасност на деянието, обусловена от незачитането на
установените в ЗДП и ППЗДП правила. Като смекчаващи вината обстоятелства съдът
взе предвид , че подс.П. е бил
правоспособен водач на МПС, както и че през последните пет години преди извършване
на деянието не е бил системен нарушител на правилата за движение. Отегчаващи
отговорността обстоятелства съдът не установи.
Мотивиран от изложеното и на
основание чл.78 „а” от НК, съдът наложи на подс. П. административно наказание “глоба” от
1 000 лв в минималния предвиден в закона размер.
Съдът счете, че с така наложеното по
вид и размер наказание ще бъдат реализирани адекватно целите както на
генералната,така и преди всичко на специалната превенция по смисъла на чл.36 от НК.
В хипотезата на чл.189 ал.1 от НПК съдът осъди подс.П. да заплати направените по делото разноски в размер на
103,30лв. в полза на бюджета на ОД на МВР.
Като причини за осъществяване на
деянието съдът прие незачитането на установеният в страната правов ред и
занижен самоконтрол.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :