Р
Е Ш Е
Н И Е № 648
гр.Хасково, 15.11.2018год.
В и м е т о н а н
а р о д а
Хасковският районен съд
в публичното заседание
на осемнадесети октомври
през две хиляди
и осемнадесета година в
състав:
СЪДИЯ:
ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Елена Стефанова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Съдията гр.д. № 1175 по описа за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е от „ПОЛИСТОР“
ООД-гр.София против „ПОЛИГРАФЮГ“ АД-гр.Хасково, иск с правно основание чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД.
В исковата молба се
твърди, че на 19.02.2018г. ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК и молба за издаване на изпълнителен лист срещу
ответника за сумата от 13 758.13 лева, представляваща неплатена такава по
фактури, приложени към заявлението. Било образувано Ч.гр.д. № 464/2018г. по
описа на Районен съд-Хасково и издадена заповед за изпълнение срещу длъжника. В
рамките на законовия срок постъпило възражение от длъжника и на заявителя било
указано да предяви иск за установяване на вземането си, предмет на заповедта.
Обстоятелствата, на които ищецът основава вземанията си, са продажба на стоки и
материали за полиграфията, необходими за производствените нужди на ответника.
Между двете дружества съществували трайни търговски отношения, като ищецът бил
дистрибутор и търговски представител на водещи производители на материали за
полиграфията. От друга страна, ответникът бил потребител на предлаганите от
ищеца материали за нуждите на Полиграфическия комплекс на фирмата.
Представители на ответника пазарували необходимите им материали от склада –
магазин на ищеца, т.е. те получавали тези материали на място от склада-магазин.
Едновременно с получаването на материалите ищецът издавал и фактура за плащане
на получените материали, която следвало да бъде платена по банков път по сметка
на продавача. Междувременно, в хода на заповедното производство, длъжникът
извършил частични плащания, които довели до редуциране размера на дължимата сума
до 12 461.23 лева. Във всяка от фактурите, приложени към исковата молба,
били описани получените материали с тяхната единична стойност, съответно била
посочена и общата дължима стойност. Материалите, описани във фактурите, били
получени от служител на ответника. Предвид изложеното, моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца сумата 12 461.23 лева –
общо неизплатена сума по фактури за получени материали. Претендират се разноски
в заповедното и в настоящото производство.
В срока по
чл.131 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, в който оспорва
предявения иск за сумата 12 461.23 лева, представляваща обща неизплатена
сума по фактури за получени материали. Претенцията на ищеца била неоснователна
в посочения размер, тъй като, както преди, така и след издаване на заповедта за
изпълнение, били извършени редица плащания, поради което размерът на длъжимата
сума бил съвсем различен от посочения в петитума на иска. В подкрепа на тези си
твърдения ответникът представя платежни документи. С платежно нареждане за
кредитен превод от 08.06.2018г. на ищеца била преведена сума от 744.44 лева, с
която частично било погасено задължението по Фактура № 7426Д/18.08.2017г. в
размер на 242.23 лева, като дължимата сума по тази фактура към момента била 500
лева. Освен това, с преводно нареждане за кредитен превод от 16.05.2018г. било
изплатено задължението по Фактура № 7358Д/09.08.2017г. в размер на 779.64 лева.
На трето място с преводно нареждане от 30.05.2018г. на ищеца била преведена
сума в размер на 377.52 лева, с което било погасено задължението по Фактура №
7501Д/28.08.2017г.Освен посочените по-горе, на ищеца били извършени и плащания
в брой, оформени с приходен касов ордер № 103/09.05.2018г. в размер на 250
лева, отнасящ се до задължението по Фактура № 7090Д/07.07.2018г., както и
приходен касов ордер № 104/13.06.2018г. за сумата 127.24 лева, относно издадена
Фактура № 8320Д/28.11.2017г. Като резултат от извършените плащания размерът на
задължението към настоящия момент бил 10 785.29 лева, като искът за
разликата до пълния предявен размер следвало да бъде отхвърлен като
неоснователен. Ответникът претендира разноски, съобразно с отхвърлената част от
иска.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Възоснова
на Заявление, вх. №
3383/19.02.2018г. по Ч.гр.д.№ 464/2018г. по описа на Районен
съд-Хасково
е издадена Заповед № № 303/22.03.2018г., с която е
разпоредено длъжникът „Полиграфюг“ АД- Хасково да заплати на „Полистор“ ООД-София сумата 13 758.13 лева, представляваща
неплатена сума по фактури, издадени
в периода от 07.07.2017г. до 01.02.2018г. за извършени продажби на стоки и
материали за полиграфията. Срещу заповедта за изпълнение е било подадено възражение в
законоустановения срок от ответника, възоснова на което е започнало настоящото
исково производство.
С исковата молба ищецът представи
всички издадени от него фактури в посочения по-горе период, които доказателства
не бяха оспорени от ответника.
В хода на производството ответникът
представи доказателства-платежни нареждания и приходни касови ордери, които
също не бяха оспорени от ищцовата страна.
Съдът, като прецени така
събраните доказателства и преди всичко представените платежни нареждания
за извършен превод от страна на ответника към ищеца, като и представените
приходни касови ордери за извършени плащания в брой, установи,
че ответникът е превел суми в размер, покриващ цената
на иска.
В тази насока са именно
представените преводни нареждания - от 16.05.2018г. за сумата 779.64 лева по фактура № 7358; преводно
нареждане от 30.05.2018г. за сумата 377.52 лева по фактура № 9718 и № 7501; преводно нареждане от 08.06.2018г.
за сумата 744.44 лева по
фактура № 9800 и № 7426 / частично/;
както и приходен касов ордер от 09.05.2018г. за сумата 250 лева по фактура №
7090 и приходен касов ордер за сумата 127.24 лева по фактура № 8320.
Ответникът представи също и
преводно нареждане от 13.07.2018г. за сумата 5832.02 лв. по
посочените в същото 12 броя фактури; преводно нареждане от 10.07.2018
год. за сумата 3294.91 лева –по 7 броя
фактури, преводно нареждане от 09.07.2018г.
за сумата 1158.36 лева по фактура № 7485; преводно
нареждане от 29.06.2018г. за сумата 659 лева
по фактура № 9962 и остатъка по
фактура № 7426.
От посочените по-горе
доказателства по несъмнен начин съдът установи, че
ответникът е заплатил на ищеца сумата, предмет на спора.
Безспорно съдът намира
обстоятелството, че ответникът по посочения начин е изпълнил своите
задължения по договорите за доставка, но това той е
сторил след образуване на делото, т.е. след подаване на
заявлението по реда на чл.410 от ГПК и след образуването на настоящото производство
по чл.422, ал.1 от ГПК.
Изложеното до тук дава основание
да се направи обоснован извод, че исковата
претенция следва да бъде отхвърлена поради настъпилото плащане на сумата, а
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски, които възлизат на сумата 1223.30 лева,
представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева за настоящото
производство и платена държавна такса в размер на 223.30 лева, тъй като с
поведението си е дал повод за завеждане на делото. В заповедното производство
заявителят не е претендирал разноски, поради което и такива не са били
присъдени, и в настоящото производство съдът не дължи произнасяне по въпроса за
разноските, направени от заявителя в заповедното производство.
Предвид всичко изложено по-горе, съдът намира
предявения установителен иск за неоснователен, поради
извършеното плащане в хода на производството и като такъв следва да се
отхвърли, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца направените деловодни разноски, доколкото с поведението си е
станал причина за завеждане на настоящото производство.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от “ПОЛИСТОР“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, ул.“Силиврия“ № 19, вх.Б, ап.2, против „ПОЛИГРАФЮГ“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.Хасково,
бул.“Съединение“ № 74, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД,
за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата
в размер на 12 461.23 лева, представляваща неплатена сума по
фактури,издадени в периода от 07.07.2017г. до 01.02.2018г. за извършени
продажби на стоки и материали за полиграфията, по Заповед № 303/22.03.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по Ч.гр.д. № 464/2018г.
по описа на Районен съд-Хасково, като - неоснователен.
ОСЪЖДА „ПОЛИГРАФЮГ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление –
гр.Хасково, бул.“Съединение“ № 74, да заплати на “ПОЛИСТОР“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление – гр.София, ул.“Силиврия“ № 19,
вх.Б, ап.2, направените по делото разноски в размер на 1223.30 лева.
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ :/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.