РЕШЕНИЕ
№ 255
гр. София, 16.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично
заседание на девети април през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Величка Борилова
Членове:Зорница Гладилова
Мария Райкинска
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело №
20241001000209 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 ГПК.
С решение № 260419/13.12.2023 г. по т.д. № 1463/2017 г. на СГС, VI-22 състав е
отхвърлен предявеният от „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност,
ЕИК *********, представляван от синдиците на банката А. Н. Д. и К. Х. М. срещу П.
Д. П., ЕГН **********, иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл.
59, ал. 2 ЗБН за прогласяване за нищожно на прихващане, извършено от П. Д. П. с
изявление към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност с вх. №
1599/04.05.2015 г., уточнено със заявление с вх. № 1209/26.02.2016 г., на вземане на П.
Д. П. към „Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност за получаване на
сума в общ размер от 6923.72 лева, дължима по спестовна сметка с IBAN **********,
открита по анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги за потребители за
откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, срещу
задълженията й към банката по договор за банков кредит от 08.08.2013 г., като
неоснователен.
Със същото решение е обявено по иск с правна квалификация чл. 59, ал. 5 ЗБН,
предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., в качеството им на синдици на „Корпоративна
търговска банка“ АД – в несъстоятелност срещу П. Д. П., за недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“
АД – в несъстоятелност, на прихващане, извършено от П. Д. П. с изявление към
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност с вх. № 1599/04.05.2015 г.,
уточнено със заявление с вх. № 1209/26.02.2016 г., на вземане на П. Д. П. към
„Корпоративна търговска банка“ АД – в несъстоятелност за получаване на сума в общ
размер от 6923.72 лева, дължима по спестовна сметка с IBAN **********, открита по
1
анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги за потребители за откриване на
банкова сметка при условията на безсрочен депозит „Плюс“, срещу задълженията й
към банката по договор за банков кредит от 08.08.2013 г., освен за сумите, които П. Д.
П. би получила при разпределение на осребреното имущество.
Ответницата П. Д. П. е депозирала въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение в частта, с която е обявено за недействително по отношение кредиторите на
несъстоятелността на банката,на основание чл. 59, ал. 5 ЗБН, на описаното в
решението прихващане. Процесуалният представител на жалбоподателката е изложила
подробна хронология на отношенията и с „КТБ“ АД – в несъстоятелност във връзка с
договор за кредит, след което е изложила доводи защо смята, че процесното
прихващане е валидно и действително. Посочила е, че вземането й към банката е
възникнало преди началната дата за обявяване на неплатежоспособността на банката –
20.06.2014 г. и е възникнало със сключване на договора за кредит от 08.08.2013 г.
Налице били всички условия за извършване на прихващане между вземане то на П. П.
към „КТБ“ АД. Позовала се е на чл. 6, ал. 2 ЗГВБ (отм.), където било предвидено, че в
случаите, когато вложителят има задължения към банката от размера на гаранцията по
чл. 4, ал. 1 и ал. 2 се приспада размера на задълженията. Позовала се е на съдебна
практика по чл.. 6, ал. 2 ЗГВБ (отм.). Посочила е, че основанието за задържане на
гарантирана от закона сума е единствено и само чл. 12, ал. 5 ЗГВБ и чл. 6, ал. 2 ЗГВБ
(отм.) Предвид специалната разпоредба, приложима към сумата, намираща се в
банката, представляваща част от влога на ответницата П. при други условия е
гарантирана за изплащане. Поддържано е, че практиката на съдилищата по отношение
правомощията на Фонда била в насока, че няма законова пречка да бъде извършено
прихващане на задължението на ответницата, тъй като тази сума е задържана от
банката единствено и само във връзка със задължението на ответницата. Тази сума
била задържана от банката на основание на закона, а не на основание писменото
изявление на ответницата П.. Определената по описания от жалбоподателката начин
сума не представлявала сума, която не се гарантира от ЗГВБ и на това основание да
остане в масата на несъстоятелността. Тази сума била на вложител, но служеща за
обезпечение на задължение на вложителя към банката. Поддържа се, че прихващане по
чл. 59, ал. 5 ЗБН е допустимо и не е налице изключението по посочената норма.
Направен е подробен анализ на предпоставките от хипотезата на иска по чл. 59, ал. 5
ЗБН и е изведен извод, че в случая не е налице тази хипотеза, тъй като в случая
прихващането не е направено от банката, а от неин кредитор. Това означавало, че
искът е неоснователен. Поддържано е, че преценката за основателността на
разглежданите искове следва да се направи в съответствие с редакцията на закона,
действаща към датата на извършване на оспорените прихващания. Направен е краен
извод, че в отношенията между банката и ответницата прихващането е действително и
не е недействително спрямо кредиторите на несъстоятелността. Накрая е направено
искане първоинстанционното решение да бъде отменено в обжалваната част и искът по
чл. 59, ал. 5 ЗБН да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищците – синдиците на „КТБ“ АД – в несъстоятелност, са депозирали отговор
на въззивната жалба, в който излагат доводи за нейната неоснователност.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението и по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Следователно относно
правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан и следва да
се произнесе в рамките на наведените от страните оплаквания, като обаче следва
служебно да провери спазването на императивни материалноправни разпоредби,
приложими към спора (така т. 1 от тълк. решение № 1/2013г. по тълк.д. № 1/2013 г. на
ВКС, ОСГТК).
2
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Във връзка с правилността, като взе предвид наведените във въззивната
жалба и депозирания отговор пороци на атакувания акт и прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав приема следното:
Ищците – синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) са твърдели, че
с договор за банков кредит от 08.08.2013 г. банката предоставила кредит на
ответницата П. Д. П. в размер на 12 000 лева, като със заявление с вх. №
1599/04.05.2015 г. ответницата поискала с наличните й средства по спестовна сметка с
IBAN **********, открита по анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги
за потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит
„Плюс“, в размер на 6923.72 лева да бъде изцяло и предсрочно погасен
потребителският кредит в размер на 5328 лева. С последващо изявление с вх. №
1209/26.02.2016 г. П. потвърдила, че със заявлението от 05.05.2015 г. е поискала
прихващане на дълга й по договора за банков кредит с признати нейни вземания от
банката. Ищците са поддържали, че макар и формално банката счетоводно да е
отразила направеното прихващане, то следвало да се счита, че същото не е породило
правни последици, тъй като изявлението за прихващане е нищожно поради неспазване
на установената в закона форма за неговата действителност. При условията на
евентуалност са поддържали, че направеното изявление за прихващане е относително
недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на “Корпоративна
търговска банка” АД (н) в хипотезата на чл. 59, ал. 5 от ЗБН, в редакцията, съгласно
изм. обн. в ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Уточнили са, че ответницата е
кредитор на масата на несъстоятелността за вземането си, възникнало по договора за
депозит, като вземането й в размер на 7075.88 лева било включено в списъка на
приетите и оспорени чрез възражение вземания по чл. 66, ал. 7, т. 3 от ЗБН, под № 22.
Вземането на ответницата било включено под № 5248 и в първоначалния списък на
приетите от синдика вземания по реда на чл. 63, ал. 3 от ЗБН. Предвид изложеното е
направено искане от съда да прогласи нищожността на извършеното прихващане,
обективирано в заявление с вх. № 1599/04.05.2015 г. и уточнено с искане с вх. №
1209/26.02.2016 г., а евентуално да го обяви за относително недействително по
отношение на кредиторите на несъстоятелността на банката.
Ответникът П. Д. П. е изложила доводи за недопустимост на исковете,
евентуално за тяхната неоснователност. Не е оспорвала обстоятелството, че има
сключен договор за кредит с банката, с който й е отпуснат кредит в размер на 12 000
лева, но е уточнила, че вземанията на банката по този договор са обезпечени с договор
за учредяване на залог върху вземанията на банката по наличните сметки на П. в
банката и бъдещите вземания по трудов договор. Твърдяла е, че е изпълнявала
задълженията си по договора за кредит в уговорените от страните срокове и условия.
Посочила е, че пред СРС било образувано гражданско дело по иск на синдиците за
установяване на задълженията й по този договор за кредит. Не оспорва също
обстоятелството, че на 15.07.2008 г. е бил сключен соченият от синдиците договор за
безсрочен депозит. Посочила е, че е подала възражение срещу изготвения от синдиците
списък с приети вземания в частта, в която е включено нейно вземане в размер на
7075.88 лева по този договор, като искането й е било да се включи вземане в размер на
5328 лева, а сумата от 1747.88 да й бъде изплатена от ФГВБ. Във връзка с
възражението й било образувано т. д. № 3563/2016 г. на СГС, 18 състав, като по него
било установено, че вземанията й по договора за депозит са в размер по-голям от
задълженията й по договора за кредит. Искала е от съда да отхвърли исковете, като й
присъди направените по делото разноски.
3
За установяване на твърденията и възраженията на страните по делото са
събрани писмени доказателства, от които се установява следното:
С решение № 73 от 20.06.2014 г. на Управителния съвет на Българска народна
банка (БНБ), „КТБ“ АД е поставена под специален надзор за срок от три месеца,
назначени са квестори в банката и е спряно изпълнението на всички задължения на
„КТБ“ АД. С решение № 114 от 16.09.2014 г. на управителния съвет на БНБ срокът
за поставяне под специален надзор е продължен до 20.11.2014 година.
С решение № 138 от 06.11.2014 г. на управителния съвет на БНБ е отнет лиценза
на „КТБ“ АД за извършване на банкова дейност и е взето решение за подаване на
молба за откриване на производство по несъстоятелност на „КТБ“ АД. Това решение е
вписано в търговския регистър на 7.11.2014 година.
С решение № 664 от 22.04.2015 г. постановено по т.д. № 7549/2014 г. на СГС,
съдът е обявил неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, като е
определил начална дата на неплатежоспособността 06.11.2014 г. Със същото решение
съдът е открил производството по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“
АД /н/, обявил е банката в несъстоятелност, прекратил е дейността на предприятието и
правомощията на органите й, наложил е обща възбрана и запор, като е постановил
лишаване от правото й да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в
масата на несъстоятелността. С решението е постановено започване на осребряване на
имуществото, включено в масата на несъстоятелността и разпределение на
осребреното имущество.
С решение № 1443 от 3.07.2015 г. на Софийски апелативен съд, постановено по
т. д. 2218/2015 г. по описа на САС, е отменено решението на СГС в частта относно
определената дата на неплатежоспособност, като вместо това е определена като
началната дата на неплатежоспособността на банката датата 20.06.2014 година.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните първата
инстанция е обявила обстоятелствата по наличието на посочените в исковата молба
договори за кредит и анекс № 93843 към рамков договор за платежни услуги за
потребители за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит
„Плюс“, както и изпратените на банката от ответника уведомления, имащи характер на
изявление за прихващане. Тези обстоятелства се и установяват от представените по
делото писмени договори и изявления за прихващане с вх. № 1599/04.05.2015 г.,
уточнено със заявление с вх. № 1209/26.02.2016 г.
Страните не са оспорвали и обстоятелството, че вземането на ответницата по
договора за депозит в размер на 7075.88 лева е включено в изготвения от синдиците
списък на приетите и оспорени чрез възражение вземания по чл. 66, ал. 7, т. 3 от ЗБН,
под № 22. Не е било спорно и това, че ответницата е лицето, подало възражение срещу
този списък. С приетия по делото доклад на страните изрично е указано, че на съда е
служебно известно, че образуваното по възражението на П. съдебно производство е
прекратено с решение № 711/28.03.2017 г. на САС, ТО, 6 състав, по т. д. № 330/2017 г.,
с което решение е и обезсилено постановеното от СГС, ТО, 18 състав решение, по т.
дело № 3563/2016 г.
При така установеното от фактическа страна, от правна страна настоящият
съдебен състав намира следното:
Пред въззивната инстанция е висящо само производството по иска с правно
основание чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Спорно на този етап от производството е само това, дали са налице
предпоставките по чл. 59, ал. 5 ЗБН за прогласяване на процесното прихващане за
недействително по отношение кредиторите на „КТБ“ АД (н).
4
Посочената норма е претърпяла няколко изменения, като относимо към
процесното прихващане е изменението, направено със ЗИД на ЗБН обнародвано в ДВ,
бр. 98/24.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г. Трайно се приема в съдебната практика, че
приложима е редакцията на нормата към момента на достигане изявлението за
прихващане до насрещната страна, което в случая е станало на 04.05.2015 г.
Според чл. 59, ал. 5 ЗБН в посочената редакция недействително по отношение
на кредиторите на несъстоятелността освен за частта, която всеки от тях би получил
при разпределението на осребреното имущество, е всяко прихващане, независимо от
това кога са възникнали двете насрещни задължения, което е извършено от кредитор
или от банката:
1. след началната дата на неплатежоспособността;
2. след датата на поставянето на банката под специален надзор при условията и
по реда на глава единадесета, раздел VІІІ от Закона за кредитните институции,
включващ наложена мярка по чл. 116, ал. 2, т. 2 от същия закон, ако тази дата
предшества датата по т. 1.
Съгласно чл. 59, ал. 6 ЗБН в случаите по ал. 5 действието на прихващането се
отлага до изпълнението на окончателната сметка за разпределение по чл. 104. При
продажба на банката като предприятие прихващането има действие след одобряване на
сделката от съда по чл. 91, ал. 3.
Следователно, за да бъде прогласено за относително недействително спрямо
кредиторите на несъстоятелната банка едно прихващане може да е направено както от
банката-длъжник, така и от неин кредитор, като изявлението е необходимо да следва
по-ранната от двете дати на неплатежоспособност или на поставяне на банката под
особен надзор. Ирелевантно е кога са възникнали двете насрещни вземания.
В случая е установено, че „КТБ“ АД е обявена в несъстоятелност, като страните
не спорят, че са имали насрещни вземания към датата на изявлението за прихващане и
че изявление за прихващане е направила в качеството й на кредитор на банката от
ответницата П. П. на посочената от ищците дата.
В случая релевантната дата, спрямо която следва да се направи преценка
относно момента на извършване на прихващането, е 20.06.2014 г., която е
едновременно датата на неплатежоспособност на банката и датата, на която същата е
поставена под особен надзор. Процесното прихващане е извършено след тази дата – на
04.05.2014 г., поради което е налице условието прихващането да е извършено след тези
дати.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателката, свързано с това, че тъй като
прихващането не е направено от длъжника, то искът на банката е неоснователен.
Условието относително недействителното изявление за прихващане да изхожда
единствено от банката-длъжник е такова по норма, която не е действащо право към
момента на извършване на прихващането, а именно по чл. 59, ал. 5 ЗБН в редакцията
му преди изменението, обн. в ДВ, бр. 98/24.11.2014 г., в сила от 28.11.2014 г. В
приложимата редакция на закона, както бе посочено, както изявление за прихващане,
изходящо от длъжника, така и такова изявление, изходящо от кредитор, могат да бъдат
обявени за относително недействителни при наличието на останалите предпоставки на
нормата. В тази връзка е неоснователно и позоваването от жалбоподателката при
устните състезания на решението по в.т.д. № 438/2023 г. на САС, тъй като по него
предмет са били прихващания, направени преди 28.11.2014 г., т.е., при действието на
предишната редакция на чл. 59, ал. 5 ЗБН.
Неотносими към спора са оплакванията, обосновани с приложението на норми
от ЗГВБ (отм.), както и твърденията, че само част от вземанията на ответницата служат
5
като обезпечение на дълга й към банката, поради което тя има право да получи част от
парите си и прихващане е допустимо. В закона е уредено потестативно право на
кредиторите и синдиците на банката да искат обявяване относителна недействителност
на едно прихващане с цел да не се допусне състояние, при което определен кредитор
на банката ще бъде поставен в по-добро положение от останалите при
удовлетворяването му при извършване на разпределение на осребреното имущество по
реда на чл. 94 ЗБН. Предвид така посочената цел, предвидена е само относителна
недействителност на прихващането, извършено след началната дата на
неплатежоспособността, т.е., между банката и нейния длъжник действието на
извършеното прихващане се запазва, но по отношение на кредиторите на
несъстоятелността, при успешно упражняване на посоченото потестативно право,
прихващането няма действие, освен за сумата, която съответният кредитор би получил
при окончателното разпределение по чл. 104 ЗБН. Качеството на субектите, на които
тази защита е предоставена и нейната цел обосновават извод, че за относително
недействителни могат да бъдат обявени такива правни действия, които по принцип
законът не забранява, т.е., извършването на прихващане е допустимо, но при
откриване производство по несъстоятелност и при определени предпоставки тези
правни действия са неправомерни от гледна точка равнопоставеността на кредиторите
и особените правила в производството по несъстоятелност за тяхното удовлетворяване.
Тези правила не отричат наличието на вземане у ответницата към банката, но
осигуряват събирането му само по реда, предвиден в ЗБН. Именно затова
относителната недействителност засяга прихващането само в онази му част, която би
излязла извън сумата, която ще бъде разпределена на ответницата с окончателната
сметка за разпределение по чл. 104 ЗБН и за тази цел именно действието на
прихващането се отлага до изпълнението й – чл. 59, ал. 6 ЗБН.
Доколкото всички елементи от фактическия състав по чл. 59, ал. 5 ЗБН са
установени по делото, то искът на синдиците на „КТБ“ АД е основателен и следва да
бъде уважени.
Поради достигане от настоящата инстанция до краен извод, идентичен на извода
на първата инстанция, обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
По разноските: При този изход от спора право на разноски има въззиваемият.
Те не са сторили такива, но са били представлявани от юрисконсулт и е поискано
определяне на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК съдът
определя такова в размер на 300 лева.
Воден от изложеното Апелативен съд – София
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260419/13.12.2023 г. по т.д. № 1463/2017 г. на
СГС, VI-22 състав.
ОСЪЖДА П. Д. П., ЕГН ********** да заплати в масата на
несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) сумата 300 лева –
юрисконсултско възнаграждение пред САС
6
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7