№ 4811
гр. София, 17.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КОНСТАНТИНА М. Х.
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от КОНСТАНТИНА М. Х. Гражданско дело №
20221110110691 по описа за 2022 година
Производството е по реда на ЗЗДН.
Образувано е по молба с вх. № 40138/01.03.2022 г., уточнена с молба с
вх. № 42121/04.03.2022 г., с правно основание чл. 8, т. 1 от ЗЗДН, подадена
от ТР. П. ХР., с която търси защита от домашно насилие за себе си срещу СТ.
Р. М.. За ответника се твърди, че е лице, с което молителката е живяла във
фактическо съпружеско съжителство и от което има две деца, като в молбата
се сочат извършени спрямо нея актове на домашно насилие на 19.02.2022 г. и
на 21.02.2022 г., подробно описани по място и начин на извършване.
Ответникът по молбата СТ. Р. М. се явява лично в съдебното заседание
по делото, като не оспорва същата и признава фактите и обстоятелствата,
изложени в нея.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По отношение на молбата за защита:
Ответникът безспорно попада сред лицата, срещу които може да се търси
защита – чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като е налице
твърдение за осъществено от СТ. Р. М. спрямо ТР. П. ХР. физическо и
психическо такова.
По делото са представени доказателства – декларация по чл. 9, ал. 3 от
ЗЗДН /л. 6 от делото/, съдебномедицинско удостоверение № 68/2022, лист за
преглед на пациента, болничен лист № Е20220716909 /л. 8-10 от делото/, два
броя удостоверения за раждане /л. 12 и л. 13 от делото/, преписи от
материали, съдържащи се в преписка вх. № 227000-2044/22 г. по описа на 03
1
РУ-СДВР /л. 36-53 от делото/, и амбулаторен лист № 000319 /л. 54 от делото/.
Други относими към предмета на делото писмени доказателства не са
представени.
Ответникът, в проведеното съдебно заседание на 11.05.2022 г., е
направил признание на обстоятелствата, изложени в молбата. Същият заявява,
че твърдяното в молбата и уточнителната такава насилие действително се е
случило по време и начин, посочен в същата. С оглед така направеното от СТ.
Р. М. изявление, с протоколно определение, постановено в о.с.з. от 11.05.2022
г., съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните обстоятелството, че същите са живели във фактическо съпружеско
съжителство в периода от 2007 г. до 2021 г., както и че по време на същото са
се родили общите им деца Ани Траянова Х. и Рангел Траянов Христов,
обстоятелството, че на 19.02.2022 г. между 21:30 ч. и 22:00 ч. ответникът СТ.
Р. М. отишъл при молителката ТР. П. ХР. в дома й в гр. София, ул. „Татарин“
№ 71, видимо употребил алкохол и агресивен, като й нанесъл силни удари в
областта на лицето и главата, в следствие на което на молителката й потекло
кръв, но С.М. продължил да й нанася силни удари в областта на главата и
раменете, както и в коляното, в областта на торса под гърдите, а след това
хванал косата й и почнал да я дърпа, за да я накара да открие лицето си, а с
другата си ръка продължавал да я удря в областта на главата и врата. При
дърпането ответникът отскубнал голяма част от косата на молителката в
областта на тила й. Отделено е за безспорно също така и обстоятелството, че
на 21.02.2022 г. в 22:50 часа ответникът СТ. Р. М. позвънял от телефонен
номер ********** на молителката ТР. П. ХР. на нейн телефонен номер
**********, като отправил към нея думите: „Помийо, няма да ти се размине.
Твоите закони няма да те спасят. Ще те оправя теб. Ще затворя пътя и на
братовчед ти. Защо си подала жалба без причина.“
Признанието, направено от ответника в откритото съдебно заседание,
представлява признание на факта за извършено от него спрямо молителката
домашно насилие на процесните дати, като съгласно чл. 175, ал. 1 от ГПК
същото следва да се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства по
делото.
В конкретния случай признанието на ответника изцяло кореспондира с
представените и приети по делото доказателства. Ето защо съдът счита за
доказано, че СТ. Р. М. е осъществил спрямо молителката актове на домашно
насилие на 19.02.2022 г. и на 21.02.2022 г.
При това положение, установявайки по делото нарушаване на
нормалната комуникация между страните, съдът намира, че става въпрос за
агресия, изразена от страна на ответника към молителката, с които свои
действия е осъществил домашно насилие под формата на физическо и
психическо такова.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват
наказание, имат силно рестриктивен характер и ограничават правата и
интересите на засегнатите лица. Такова ограничаване може да се допусне
само при наличие на безспорно установен акт на домашно насилие, какъвто в
2
случая е налице.
По вида на мярката за защита:
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 от ЗЗДН не е обвързан от
искането на страните, а следва да наложи по своя преценка една или повече
защитни мерки /чл. 16, ал. 1 от ЗЗДН/. Въпреки това, настоящият съдебен
състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат наложени именно
претендираните от молителката мерки за защита, посочени в чл. 5, ал. 1, т. 1,
т. 3, предл. 1, и т. 5 от ЗЗДН.
Задължаването на ответника да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на ТР. П. ХР. – чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН, само по себе
си ще даде защита на пострадалата, тъй като предвидените в чл. 21, ал. 3 от
ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на
насилието.
Мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗЗДН в полза на ТР. П. ХР. ще
създаде и допълнително гаранция за същата, че в бъдеще няма да бъде отново
обект на домашно насилие, а тази по чл. 5, т. 5 от ЗЗДН ще мотивира и самият
извършител към неагресивно поведение към пострадалото лице. На ответника
следва да му бъде забранено да се приближава до молителката на разстояние
по-малко от 200 метра, за срок от 12 месеца, считано от издаване на
заповедта, както и да посещава специализирана програма за лица,
извършители на домашно насилие, за срок от 12 месеца.
По размера на наложената глоба:
Съгласно чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът
е длъжен да наложи на извършителя на домашното насилие глоба в размер от
200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие,
настъпилите последици за пострадалата от извършеното спрямо нея деяние,
както и обстоятелството, че по делото липсват данни за доходите на
ответника, счита, че на последния следва да бъде наложена глоба в размер на
200 /двеста/ лева.
По отношение на разноските:
При този изход на делото право на разноски има молителката, която е
претендирала и доказала извършването на такива в размер на сумата от 600
лева, която следва да бъде възложена в тежест на ответника.
На основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН дължимата държавна такса по делото
следва да се възложи на СТ. Р. М.. Дължимата по делото държавна такса по
чл. 3 от Тарифата е в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, като ответникът
следва да бъде осъден да я заплати в полза на съда, доколкото съгласно чл.
11, ал. 1 от ЗЗДН тя не се внася предварително от молителя.
Воден от горното СЪДЪТ
РЕШИ:
3
ИЗДАВА ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА , на основание чл. 15, ал. 2 от ЗЗДН,
срещу СТ. Р. М., ЕГН **********, с адрес в гр. София, кв Факултета, ул. „Нов
Живот“ № 18, като
ЗАДЪЛЖАВА СТ. Р. М., ЕГН **********, да се въздържа от
извършване на домашно насилие по отношение на лицето ТР. П. ХР., ЕГН
**********, с адрес в гр. София, ул. „Татарли“ № 71.
ЗАБРАНЯВА на СТ. Р. М., ЕГН **********, да приближава лицето ТР.
П. ХР., ЕГН **********, на разстояние по-малко от 200 /двеста/ метра, за
срок от 12 /дванадесет/ месеца, считано от 17.05.2022 г.
ЗАДЪЛЖАВА СТ. Р. М., ЕГН **********, на основание чл. 5, ал. 1, т. 5
от ЗЗДН, да посещава специализирана програма за лица, извършители на
домашно насилие, финансирана от Министерство на правосъдието,
предоставена от „Център за индивидуални и фамилни психологически
консултации“ гр. София, кв. Хиподрума, ул. Юнак 24, ет. 4, офис 1,
**********, е-mail: ***************@*******.***, за срок от 12 /дванадесет/
месеца, считано от 17.05.2022 г.
ПРЕДУПРЕЖДАВА СТ. Р. М., ЕГН **********, че при констатирано
от полицейските органи неизпълнение на настоящата заповед, на основание
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да
уведоми органите на прокуратурата, като неизпълнението на настоящата
заповед представлява престъпление по чл. 296, ал.1 от Наказателния кодекс
/НК/.
ЗАПОВЕДТА ЗА ЗАЩИТА подлежи на незабавно изпълнение /чл. 20 от
ЗЗДН/.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 4 от ЗЗДН на СТ. Р. М., ЕГН
**********, глоба в размер на 200,00 /двеста/ лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН СТ. Р. М., ЕГН
**********, да заплати на ТР. П. ХР., ЕГН **********, сумата от 600
/шестотин/ лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА СТ. Р. М., ЕГН **********, да заплати по сметка на
Софийски районен съд, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН държавна такса в
размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
7-дневен срок от връчването му на страните (чл. 17, ал.1 ЗЗДН).
Препис от решението да се изпрати на полицейските управления по
адресите на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4