ПРОТОКОЛ
№ 49
гр. Варна, 26.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и четвърти
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Даниела Ил. Писарова Търговско
дело № 20213100900491 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 11:00 часа се явиха:
Ищецът М. П. П. , редовно уведомени от предходно съдебно заседание,
не се явява лично, представлява се от адвокат Д.Е., редовно упълномощена и
приета от съда от преди.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛ БОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно
уведомени от предходно съдебно заседание, представлява се от адвокат Т.Г. ,
редовно упълномощен и приет от съда от преди.
Вещото лице Ал. Хр. В. е редовно призован, явява се лично.
Свидетелят ЯН. П. ЯН. е редовно призован, явява се лично.
Свидетелката Д. Н. Г., нередовно призована, не се явява.
АДВ. Е.: Моля да се даде ход на делото.
АДВ. Г.: Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, предвид редовното призоваване на страните, намира, че
следва да бъде даден ход на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Г.: Считам, че ако разпитаме свидетеля можем да уточним някои
въпроси към вещото лице, т.е. преди заключението, но както прецените. Аз не
възразявам да разпитаме и вещото лице.
АДВ. Е.: По отношение на свидетелите, в това число и свидетелката,
която бях посочила в предходно съдебно заседание, че ще я водим, в
предходно съдебно заседание я водихме. В днешно съдебно заседание аз не я
водя. Това е съпругата на М., а именно г-жа П. П.а. Тя е с Ковид към момента
и поради тази причина, и ищецът не се явява лично. Аз нося и препис от
1
положителния тест за Ковид 19 на свидетелката, така че може би след
изслушване на експертизата, ако прецените за уместно, да отложим
съдебното заседание, тъй като аз държа на едновременен разпит на тези
свидетели. Това го заявих и в предходното съдебно заседание.
АДВ. Г.: Доколкото единият от свидетелите е при условие на
призоваване и се е явил, не считам за удачно да приемем, че следва да
разпитаме свидетелите едновременно, тъй като никой не може да гарантира,
че свидетелят, който е призован редовно, в следващо съдебно заседание ще се
яви. Да, няма пречка да разпитаме при това положение едновременно и
свидетелите на колегата, и свидетелката, която към момента не е призована за
следващо съдебно заседание. Така смятам, че ще бъде по-добре – и от
процесуална гледна точка, така и от фактическа, защото ако имаме
затруднения при последващо уведомяване на свидетеля, той може да бъде
уведомен сега, но ако не се яви...
Предоставям на съда по отношение искането на едновременен разпит на
свидетелите. Аз не възразявам производството да се отложи за разпита на
свидетелите, защото така или иначе те са допуснати. Друг е въпросът, че по
обективни причини не се явяват в днешно съдебно заседание. Аз не поставям
под съмнение твърденията на колегата, че свидетелят се е разболял от Ковид,
с оглед обстановката в страната. Нямам възражения в тази посока.
СЪДЪТ намира въз основа на направените от страните изявления, във
връзка с изслушването на свидетелите и представените доказателства от
адвокат Е., за възпрепятстване воденето на допуснатия им свидетел П. П.а
поради заболяване, че не е необходимо отлагане изслушването на призования
за днешно съдебно заседание свидетел Я.Я., както с оглед допуснатия на
ответното дружество още един свидетел при призоваване, който не се явява,
така и с оглед обстоятелството, че свидетелите са допуснати за установяване
на различни обстоятелства – съответно за ищеца и ответника, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-автотехническа експертиза, депозирано в срока по чл.
199 ГПК с вх. № 677/12.01.2022г., като снема самоличността му:
– Ал. Хр. В. - 30 години, българин, български гражданин, неосъждан,
без родство и трудовоправни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същият обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
Вещо лице В.: Представил съм писмено заключение, което
поддържам.
АДВ. Е.: Нямам въпроси към експертизата и моля да се приеме.
На въпроси на АДВ. Г.:
Вещо лице В.: Преди да изготвя заключението посетих
2
местопроизшествието.
Определил съм скорост около 30 км/ч. Улицата, която се включва в
булевард Левски също се води ул. Мир. Това е този пътен възел. Има се
предвид преди извършването на маневрата, скоростта му е била около 30км/ч.
В т.4 съм извършил изчисленията, които на база спирачната следа, която е
установена, се установява каква е минималната скорост на движение на
автомобила, преди произшествието. Минималната скорост е 26,10 км/ч на
база следата.
Както е описано в т.3, определил съм с каква скорост се е движил
автомобилът, на база достигането на тялото по дължина на автомобила, като
съм приложил и снимката, където е с уврежданията на автомобила, според
различни методи, скоростта на движение, за да стигне тялото до 2/3 от
дължината на предния капак, считано откъм предната част, е между 30 и 50
км/ч. Не мога да установя точно ударът с кой пешеходец е бил. Телата на
пострадалите са били след автомобила, тъй като автомобилът не е преминал
през тях. Няма налице прегазване. Те са били на разстояние по-голямо от
автомобила.
Аз не съм ползвал свидетелските показания от ДП. Доколкото знам по
това производство нямам право да ползвам показания, събрани в наказателни
и досъдебни производства. Ползвам материалите, които има по това дело.
В огледния протокол би трябвало да има каква е ширината на пътното
платно. Огледният протокол може да се използва от ДП. Не може да се
ползват свидетелски показания.
Мерките ги има в огледния протокол. Ако ги приложа на скицата става
прекалено претрупано и визуализацията става много утежняваща. Всичко е
изготвено мащабно и е изписан мащабът.
АДВ. Е.: Моля да предявим на вещото лице огледния протокол, за да
може да отговори на въпроса.
Вещо лице В.: Ето, има го. На стр.7 от експертизата съм я посочил -
5,20 м е ширината на платното на движение.
Преди момента на удара скоростта на база този метод, който е
статистически анализиран на база „crash test“ отхвърляне на тялото е 25,99
км/ч. В момента на удара долу-горе е толкова пак скоростта.
Следата от усукване на гумата се намира след пешеходната пътека.
Няма такъв въпрос, дали водачът на автомобила е задействал
спирачната система преди удара или не го е напрали. Такива изчисления не
съм правил. С оглед механизма, отстоянието, на което се е придвижило
тялото, увреждането по автомобила и спирачната следа, считам, че ударът е
настъпил преди водачът да задейства спирачната система на автомобила.
Дали в момента на завършване на самата маневра на завой автомобилът се е
движил без газ, с леко натисната спирачка, дали е бил подготвен за спиране,
има хиляда фактора, които оказват влияние за времето за реакция и след това
3
разстоянието, което ще измине, докато започне ефективното му спиране.
Ясно е, че е постигнато спиране след пешеходната пътека. Ударът е със
скорост, която е около 26 км/ч, която е и минималната му скорост на
движение и се е случило преди той да започне спирането.
Преди настъпването на удара не е задействана спирачната система.
Задействана е в момента на удара. От момента, когато започне ефективното
спиране на автомобила, той изминава 2,20м. Преди това има сработване на
спирачната система, нарастване на спирачното закъснение, да започнат
колелетата да спират вече максимално и след това вече има оставяне на
следата. Разстоянието от момента на удара до пълното установяване на
автомобила е повече от 2,20 м. В самия момент на удара, тъй като имаме и
качване на предния капак, съгласно уврежданията, ние нямам точни данни,
възможно е да е настъпил момент на така наречено „носене“. Става дума за
това, че тялото на пешеходеца се качва на предния капак и се движи заедно с
автомобила. След това при последващото спиране с потъване на предна част
на автомобила, тялото съответно пада от предния капак на автомобила. И
когато автомобилът не е отклонен наляво и надясно, качването се случва
върху централната част с рязко потъване на предницата, той пада пред
автомобила. автомобилът закъснява, спира и не се получава прегазване. В
други случаи, когато е съпроводено от рязка маневра, изпадва тялото вляво
или вдясно, в зависимост накъде е насочен автомобилът, от калниците на
автомобила. От дясната страна наляво спрямо пешеходците настъпва удара.
Ние нямаме точно положение къде са се установили в покой телата на
пешеходците след удара. Това нещо го няма обсъдено никъде. Разстоянието,
което е от мястото на удара в рамките на пешеходната пътека до предната
част на автомобила е 3,65 м, т.е. пешеходците са били отхвърлени на
разстояние 3,65м. Отхвърлени - това включва и носене на предния капак. В
конкретния случай няма как да се установи. Налице са формули, по които
точно може да се предвиди ако знаем и носенето, но тогава трябва да ни е
ясно точното положение, на което са били телата, за да можем да изчислим по
точен начин и скоростта, с която се е движил автомобилът в момента на
удара. В конкретния случай изчисляваме по разстоянието, на което е
отхвърлено тялото след удара, където се взима предвид височината на
предната част на автомобила и съответно е на база направени изследвания,
„crash test“ и т.н. осреднени стойности. Която скорост в такъв случай излиза
25,99 км/ч. Ако ударът настъпи след това, съответно скоростта на автомобила
ще е по-ниска, когато е по-ниска пешеходците няма да достигнат до тази част
на предния капак и да оставят тези увреждания. Времето на спиране на
автомобила ще бъде по-ниско. Много са факторите, които показват, че ударът
се е случил на пешеходната пътека. Отчитат се скоростта на движение,
скоростта на отхвърляне на телата.
1,75 секунди са били нужни на пешеходецът, след навлизането му в
платното за движение да стигне до мястото на удара. Т.е. той е навлязъл 1,75
сек. преди удара, на платното на движение. В този момент при тази скорост
4
на движение, лекият автомобил е бил на 12 м. На приблизително 13 метра
пешеходецът е можело да забележи МПС-то. Няма данни за ограничена
видимост.
Пешеходецът е можел да предприеме нещо, но ако отчетем и другия
факт, че това е минимална скорост на движение на автомобила, т.е.
автомобилът в този прав участък, който между единия завой на ул. Мир в това
локално платно, до включването му в бул. Левски е възможно да е ускорил,
да се движи с по висока скорост, възможно е да е бил в процес на намаляване
на скоростта си. Което би го поставило в момента на влизане на пешеходеца
на по-далечно отстояние от тези 12,69 м. Това е минималното разстояние, на
което би се намирал. Съответно в такъв случай от пешеходеца той е бил
възприет, че е по-далече. Пак има видимост. Но за тези неща нямаме данни,
за да бъдат точно определени. И за двамата участници е имало видимост.
Няма данни да има ограничение на видимостта и за двамата участници.
Няма данни да е нямал видимост пешеходецът. Дали е можел да
прецени разстоянието е чисто субективен фактор.
Заключението ми, че ПТП е настъпило точно на пешеходната пътека,
основавам на скоростта, която е била минимална скорост на движение на
автомобила и разстоянието, на което са отхвърлени пешеходците,
уврежданията, които са настъпили по предния капак. И всички тези скорости
и параметри като се засекат съдя, че положението на удара е в рамките на
пешеходната пътека. На база на спирачната следа изчисляваме скоростта на
автомобила. Има и увреждания по автомобила. Безспорен е и фактът, че
пешеходците са отхвърлени пред автомобила и автомобилът не е преминал
през тях. Въз основа на всичко това давам заключение, че ударът настъпва на
пешеходната пътека.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно експертиза е компетентно дадено и
отговоря на поставените въпроси, поради което и следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото.
Съгласно представената от вещото лице справка - декларация по чл. 23,
ал. 2 и чл. 24, ал. 2 от Наредба № 2/29.06.2015 г. за вписването,
квалификацията и на възнагражденията на вещите лица, съдът намира, че на
вещото лице следва да бъде определено окончателно възнаграждение в
размер на 350.00 лв., поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото представената
съдебно експертиза, ведно с приложената към него справка - декларация на
вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателното възнаграждение на вещото лице, като
увеличава първоначално определеното от съда 150 лв. на 350.00 лева, което
5
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на вещото лице по допуснатата съдебно експертиза от
бюджета на съда.
(Издаден РКО за 350лв., платими от бюджета на съда)
АДВ. Г.: Оспорвам заключението на повторната съдебно-
автотехническа експертиза, като считам същото за неправилно и
необосновано. Определена е по-висока скорост на движението на МПС,
непосредствено и преди момента на настъпване на процесното ПТП, като не
стана ясно в крайна сметка, според вещото лице, каква е била скоростта преди
и към момента на удара. Съответно не са съобразени и другите предпоставки
и част от доказателствата, които са приложени по ДП по отношение на
поведението на пострадалите, което се изразява значителен принос поради
тяхното поведение, което ще се установи в хода на настоящото производство.
Освен това не считам, че са правилни изводите на вещото лице по отношение
на мястото на настъпване на ПТП, както и моментът, в който водачът е
задействал спирачната система. Освен това по скицата не бяха посочени
конкретни изчисления, а и в заключението няма такива за времето, в което
единият и другият участник в ПТП-то са се придвижили по пътното платно, с
оглед проверка на неговата правилност. И в тази връзка считам, че същото
заключение не следва да се съобразява при окончателното произнасяне по
въпроса е или не е налице съпричиняване, или не. В тази връцка категорично
е налице едно много съществено противоречие със заключението по
първоначалната експертиза, които въпроси вече ще развия в хода по същество
на делото.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на призования свидетел ЯН. П. ЯН.,
като снема самоличността му, както следва:
Свидетелят ЯН. П. ЯН., ЕГН **********, български гражданин,
женен, неосъждан, без родство със страните, предупреден за отговорността по
чл. 290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
На въпроси на АДВ. Г.:
Свидетелят Я.: На ПТП-то не бях сам в колата – жена ми и сестра и
́
бяха там. Пътувахме от ул. Мир и се включихме в бул. Левски. Пред мен е
пешеходната пътека. Аз съм се движил с може би 2,3,5 км/ч., нямам
представа. Едва-едва съм карал, защото движението идва от лявата страна и
аз се обръщам да гледам за коли, и в момента, в който се обръщам виждам
жената и мажа пред колата. Той се подпря на предния капак. Тя слабичка
беше, удари се явно и падна. Няма бордюр. ПТП се случи от пешеходната
пътека може би на около 2 м – 2,5 м. Аз завивам надясно. Пешеходната
пътека е от ляво надясно. Там има и триъгълник, където се вижда като
телевизор. Нямаше никой по пешеходната пътека, нито пък да върви някой
наблизо. Нито от ляво, нито от дясно. Имах видимост повече от 50 м от двете
страни. И като се включвах към булеварда, се обръщам да видя колите, да си
намеря как да вляза. Обръщам се, ще тръгвам и те на капака ми бяха. Това
стана след пешеходната пътека, на разстояние около 2 - 2,5 м. Аз на
6
пешеходната пътека бях почти спрял и тръгна леко колата напред, защото аз
не мога да тръгна със скорост, като идват колите от лявата страна. То няма
спирачен път. Като ги видях и те краката ми са на спирачката. Видях ги на
капака, в последния момент, няма къде да ги видя на платното. Тя колата спря
на момента, когато ги удари. Те повече от тяхното засилване, стана тяхната
работа. Около 20 см до половин метър падна тя. Мъжът се подпря на капака.
Имаше следа, те го заснеха на снимки. Тя беше по напред и падна долу.
На въпроси на АДВ. Е.:
Свидетелят Я.: В момента, в който прецених, че имам място да вляза,
ще тръгвам и те в момента на тръгването ги виждам на капака. То няма
спирачен път. Аз нямам абсолютно никаква вина. Не се чувствам виновен. Аз
от 50 години съм шофьор и накрая на живота си да ме омаскарят за такава
катастрофа, не мога да си го обясня. Аз съм на пешеходната пътека. И имам 2-
3 метра да се включа в булеварда. Минавам пешеходната пътека и се
обръщам, за да се включа в булеварда. Оттам като прецених, че имам място
да се включа, обръщам се, за да тръгна напред и те бяха на капака.
Страните заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен да напусне съдебната зала.
След изслушването на показанията на свидетеля Я.Я., СЪДЪТ
предоставя възможност на вещото лице А.В. да изрази становище:
Вещото лице В.: В тези свидетелски показания има много неточности,
които на този етап няма как да си ги обясня. Първото е да е спрял преди
пешеходната пътека, след това да е потеглил, да е настъпил удара и да е
оставил следа от просуркване дължина 2,20м. Технически автомобилът няма
възможност да ускори до такава скорост на това разстояние, за да остави тази
следа. Скоростта на движение, която е едва 5 км/ч – по същия начин - не биха
настъпили такива увреждания по предния капак, не би останала такава
спирачна следа на пътя. Към момента аз не си променям експертизата.
Страните заявиха, че нямат въпроси към вещото лице.
СЪДЪТ констатира, че втората свидетелка погрешно е призовавана на
адрес, различен от посочения в извършената актуална справка от НБД
„Население“, поради което същата следва да бъде призована за следващо
съдебно заседание, с изрични указания, призов да се осъществи на актуалния
адрес, посочен в справката, а именно: ***.
Призовката до свидетелката, изпратена до адрес: *** е върната в цялост
с отбелязване, че не е позната на адреса.
АДВ. Е.: Аз държа на разпита на свидетелката П. П.а. На този етап
нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Г.: Нямаме други доказателствени искания, освен посочените.
АДВ. Е.: Моля да ми бъде изпратен протокола по имейл.
СЪДЪТ намира, че делото следва да бъде отложено за друга дата и час,
7
за изслушване на допуснатите свидетели, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 07.03.2022 год. от 11,00 часа, за която дата и час страните се
считат за редовно уведомени от съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМИ свидетелката Д. Н. Г..
ДА СЕ ИЗПРАТИ протокола на имейл на ищцовата страна – *******.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11,36
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
8