№ 115
гр. Варна, 24.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мария Бончева
при участието на секретаря Калинка Ив. Димитрова
като разгледа докладваното от Мария Бончева Административно наказателно
дело № 20213110204776 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по
жалба на „Би Ес Ей“ ЕООД, против НП № 03-2100051/ 23.09.2021 год.
издадено от Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което
на „Би Ес Ей“ ЕООД е наложено административно наказание на осн. чл.414,
ал.3 от КТ „Имуществена санкция” в размер на 2200 лв. за административно
нарушение по чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.5 и ал.2 от ЗТМТМ.
В жалбата се излагат доводи за маловажност на нарушение, с искане
за отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателя не се явява, но се представлява от
процесуален представител, който поддържа жалбата.
Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата, изразява
становище за доказаност на извършеното нарушение и моли НП да бъде
потвърдено. Жалбата е подадена в законоустановения срок, поради което е
допустима за разглеждане.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
„Би Ес Ей" ЕООД, в качеството му на работодател, е допуснал лицето
М.В., родена на **** год., гражданин на Руска Федерация предоставя работна
сила по сключен и регистриран в ТД на НАП трудов договор № 2021-
1
51/28.05.2021 г., постъпила на работа на 28.05.2021Г., на длъжност
„администратор хотел" в хотел „Холидей парк" в кк Златни пясъци, обл.
Варна, стопанисван от ,„Би Ес Ей" ООД, без чужденецът да има право на
достъп до българския пазар на труда, тъй като към 28.05.2021г. лицето има
разрешение за продължително пребиваване в Република България на
основание чл.24, ал. 1, т. б от Закон за чужденците в Р. България /документ за
продължително пребиваване №*********, издаден на 01.12.2020 г., със срок
на валидност: 31.12.2021г./, т.е. като представител на чуждестранно търговско
дружество. Установено е също, че лицето М.В. е включено в предварителния
поименен график за работа за месец май 2021г. на дружеството и съгласно
отчетна форма за явяване/неявяване на работа за месец май 2021г. на
28.05.2021г. тя е работила на определената в графика смяна. Лицето М.В. е
попълнило декларация на основание чл.402 ал.1 т.З от Кодекса на труда
относно фактите и обстоятелствата по трудовото й правоотношение, което тя
е попълнила на български език. От Агенцията по заетостта е изискана
информация относно това има ли лицето М.В. достъп до пазара на труда
съгласно Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност. Видно от
отговор на Агенция по заетостта, на лицето не е издавано разрешение за
достъп до пазара на труда. Във връзка с декларираното от лицето
продължително пребиваване и приложения в трудовото досие на М.В.
документ за продължително пребиваване е изискана от ОД на МВР
информация относно законността и основанието на нейното пребиваване в
Р.България. Видно от отговор с изх.№ УРИ 365000-36198/25.08.2021г. лицето
М.В., родена на **** год., гражданин на Руска Федерация пребивава законно
в Р.България на основание чл.24 ал.1 т.б от Закона за чужденците в Република
България като търговски представител на чуждестранно търговско дружество,
със срок до 31.12.2021 г. От събраните писмени доказателства е установено,
че лицето М.В., родена на **** год., гражданин на Руска Федерация
предоставя работна сила по сключен и регистриран в ТД на НАП трудов
договор № 2021-51/28.05.2021 г., постъпила на работа на 28.05.2021г., на
длъжност „администратор хотел" в хотел „Холидей парк" в кк Златни пясъци,
обл. Варна, стопанисван от ,„Би Ес Ей" ООД, БУЛСТАТ *********, без
чужденецът да има право на достъп до българския пазар на труда.
Нарушението е извършено на 28.05.2021г. в хотел "Холидей парк в кк. Златни
пясъци, обл. Варна, когато лицето е започнало да предоставя работна сила за
2
работодателя в цитирания обект.
Въз основа на акта за установяване на административно нарушение
административно наказващият орган е издал в което възприел изцяло
установената от служителите на Д“ИТ“ фактическа обстановка и дал правна
квалификация на извършеното нарушение по чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.5 и ал.2
от ЗТМТМ.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните по делото доказателства - приложените по
административно наказателната преписка писмени доказателства, както и
гласните такива-показанията на св.З.. Последните съдът кредитира изцяло
като обективни и последователни.
Съдът кредитира показанията на свид. З., като дадени обективно и
безпристрастно.
При така установената фактология съдът формулира правно убеждение
в следния смисъл:
По приложението на процесуалния закон:
Обжалваното НП е издадено от компетентен орган – Директора на
Д”ИТ”-Варна, съобразно разпоредбата на чл. 416 ал. 5 от КТ. АУАН и НП са
формално редовни актове, съдържат всички изискуеми реквизити по ЗАНН,
преписи и от двата са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност
да организира адекватна защита. Издавайки НП административно
наказващият орган явно е счел, че е налице нарушение, извършено от
конкретното лице и не е съгласен с тези възражения. Основателността или
неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит
на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна
страна, а е въпрос по същество. В хода на административно наказателното
производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения.
Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен
срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във
вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща
му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са
нарушените материално правни норми, като наказанието за нарушението е
индивидуализирано.
По приложението на материалния закон:
3
Съгласно чл. 75а, ал. 1 от ЗТМТМ чужденец – гражданин на трета
държава, който предоставя работна сила или е приет като командирован или
изпратен в Република България в рамките на предоставяне на услуги без
съответното разрешение или регистрация в Агенцията по заетостта, се
наказва с глоба от 500 до 5 000 лв. Алинея 2 на същата разпоредба предвижда,
че наказанието по ал. 1 се налага и на работодател – физическо лице, за което
чужденец предоставя работна сила или е приело законно пребиваващи
чужденци – граждани на трети държави, без съответното разрешение или
регистрация в Агенцията по заетостта, а на работодател – юридическо лице,
се налага имуществена санкция в размер от 2000 до 20 000 лв., освен ако не
подлежи на по-тежко наказание. Данните по делото безспорно сочат, че на
процесната дата М.В.– гражданка на Руската Федерация, е установена да
предоставя работна сила за ответното дружество без разрешение за работа,
респ. без регистрация в Агенцията по заетостта, поради което ответното
дружество правилно е било санкционирано от наказващия орган по реда на
чл. 79, ал. 4 от ЗТМТМ във вр. с чл.75а, ал.2 от ЗТМТМ.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от ЗТМТМ работниците –
граждани на трета държава, с разрешен достъп до пазара на труда могат да
работят по трудово правоотношение или като командировани или изпратени
в рамките на предоставяне на услуги на територията на Република България –
само за конкретното юридическо или физическо лице, и за посочените в
разрешението, издадено от компетентните органи, място, длъжност и срок на
работа. Посочената разпоредба дава възможност на граждани на трета
държава с разрешен достъп до пазара на труда т. е. тези, които имат
разрешение за работа, респ. регистрация в Агенцията по заетостта, да работят
на територията на страната. В случая, „Би Ес Ей“ ЕООД е санкционирано
именно защото за него е престирал труд чужденец – гражданин на трета
държава, без съответното разрешение или регистрация в Агенцията по
заетостта, с оглед на което е налице пълна идентичност между описаната
фактическа обстановка и посочената като нарушена правна норма на чл.75а,
ал.5 и ал.2 от ЗТМТМ. Последната, освен че съдържа съответното правило за
поведение, съдържа и санкцията за неговото неизпълнение. Имуществената
санкция на дружеството е наложена именно по този текст на закона.
Причините за извършване на деянието са ирелевантни- Ирелевантен е и
факта, че след извършване на нарушението на лицето В. било разрешено
4
дългосрочно пребиваване в Р. България.
В случая административно наказващия орган не е индивидуализирал
санкцията по реда на чл.27 от ЗАНН. Следва да се има предвид, че
констатираното нарушение на трудовото законодателество от въззивното
дружество е извършено за първи път и налагането на санкция над
минималния размер се явява прекомерно. За това съдът намира, че следва да
редуцира „Имуществената санкция” до минималния размер предвиден в
закона, а именно - 2000 лева. В този размер наложеното наказание би било
по-справедливо и съответстващо на извършеното нарушение и ще изпълни
целите на чл.12 от ЗАНН.
АНО е посочил, че не счита случая за маловажен и съдът споделя този
извод, тъй като се касае за поведение, несъобразено с основен принцип на
трудовото законодателство на Република България, защитаващ трудовите и
социалните права на работниците и служителите, които са по уязвимата
страна в трудовите правоотношения. В този смисъл съдът намира, че
настоящият казус не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид, поради което нарушението не
следва да бъде квалифицирано като „маловажно“.
В случая жалбоподателя си не е направил искане да му бъдат
присъдени съд. разноски за адв. възнаграждение. Процесуалният му
представител не е направил искане за присъждане на разноски в съдебно
заседание. На съда не са представени доказателства за направени разноски.
Същевременно въззиваемата страна ДИТ гр.Варна е направила
разноски –поискала е присъждане на ю.к. възнаграждение. В контекста на
приложението на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира,
че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на АНО,
съизмеримо с размера изменената част на НП. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Като взе предвид, че производството по делото не
представлява фактическа и правна сложност изискваща
специални процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на
АНО, но като съобрази, че по делото са проведени едно съдебно заседание, в
което е участвал процесуален представител на Д „ИТ“, намира, че следва да
5
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минималния размер,
предвиден в нормата на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В
съответствие с правилото на чл. 78а ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че
следва да присъди заплащане на разноските
за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално съобразно
изменения размер на административната санкция, а именно сумата от 72,73
лева.
По изложените съображения съдът намира, че атакуваното
наказателно постановление следва да бъде изменено и на основание чл.63 ал.1
от ЗАНН
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ НП № 03-2100051/ 23.09.2021 год. издадено от Директора на
Дирекция "Инспекция по труда" гр.Варна, с което на „Би Ес Ей“ ЕООД е
наложено административно наказание на осн. чл.414, ал.3 от КТ
„Имуществена санкция” в размер на 2200 лв. за административно нарушение
по чл.79 ал.4 вр. чл.75а ал.5 и ал.2 от ЗТМТМ, като НАМАЛЯВА размера
на наложеното административно наказание „Имуществената санкция“
от 2200лева на 2000 лева.
ОСЪЖДА "Би Ес Ей” ЕООД да заплати на Дирекция „Инспекция по
труда“-Варна сумата от 80 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение по НАХД №4776/2021г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Варненски административен съд в 14-дневен срок от получаване на
съобщенията от страните, че решението и мотивите са изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне на
наказващия орган по компетентност.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6