№ 996
гр. Варна, 11.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100500217 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на „Градски транспорт“ ЕАД, ЕИК **************,
чрез юриск. Н.Ч., срещу Решение № 262723/29.10.2021 г., постановено по гр. д. № 7939/2020
г. по описа на ВРС, XI-ти с-в, с което е обявено за недействително Допълнително
споразумение № **********/03.04.2020 г., сключено между "Градски транспорт" ЕАД и М.
М. Б., в частта, в която, като основание за сключването му се сочи чл. 70, ал. 1 от КТ, на
основание чл. 74, ал. 4, вр. ал. 1 от КТ; е признато за незаконно и е отменено уволнението
извършено със Заповед № **********/21.04.2020 г., издадена от Изпълнителния директор на
"Градски транспорт" ЕАД, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, на
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ; е възстановена М. М. Б. на заеманата преди уволнението
длъжност – „продавач , билети и карти“ в отдел „Финансово-икономически“ в "Градски
транспорт" ЕАД, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ; е осъден "Градски транспорт" ЕАД
да заплати на М. М. Б. сумата от 5310,48 лв., представляваща обезщетение за времето, през
което ищцата е останала без работа поради уволнението за периода от 22.04.2020 г. до
22.10.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба в съда – 10.07.2020 г. до окончателнотото й изплащане, на основание чл.
344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, като е отхвърлено искането за присъждане на законна
лихва върху тази сума за периода от 22.04.2020 г. до 09.07.2020 г. включително, като
неоснователно; е осъден "Градски транспорт" ЕАД да заплати на М. М. Б. сумата от 1276,00
лв., представляваща сторени от ищцата съдебно-деловодни разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК; е осъден "Градски транспорт"
ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд
сумата от 362,42 лева, представляваща дължима държавна такса по уважените искове с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от КТ и сумата от 150,00 лева – депозит за вещо
лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза, платен от бюджета на съда, на основание
чл. 78, ал. 6 от ГПК.
Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
обжалваното решение като постановено при съществени нарушения на материалния и
процесуален закон. Оспорват се изводите на ВРС за незаконност на издадената Заповед №
**********/21.04.2020 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, на основание чл.
71, ал. 1 от КТ и за недействителност на уговорената клауза за изпитване в Допълнително
споразумение № **********/03.04.2020 г. Излага се, че срокът за изпитване е бил въведен,
тъй като е променена длъжността, характера и мястото на работа. Предложената на М.Б.
1
длъжност е съобразена с противопоказанията относно условията на труд, посочени в ЕР на
ТЕЛК. Твърди се, че е постъпил доклад от прекия ръководител на въззиваемата, в който е
посочено, че същата е непригодна за работа в екип и не притежава нужните качества за
изпълнение на трудовите си задължения, поради което ТПО е прекратено на основание чл.
71, ал. 1 от КТ. Посочва се, че трудовото законодателство не е нарушено, тъй като в тази
хипотеза не е налице предварителна закрила по чл. 333 от КТ. Оспорва се и изводът на ВРС,
че без значение за делото е факта, че двете длъжности са с различни трудови функции и са
коренно различни поради различното естество на изпълняваната работа, независимо от
близките наименования. Твърди се, че именно поради различните по съдържание
длъжности, е уговорен срок за изпитване на новата длъжност – за да се проверят качествата
на служителя. На следващо място се оспорва и извода на ВРС, че в чл. 314 от КТ се съдържа
специална закрила на лицата с намалена трудоспособност, която изключва клауза за
изпитване в договора/допълнителното споразумение за заемане на новата работа,
предложена на въззиваемата. Доказателствени искания в жалбата не са направени. Моли за
отмяна на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски, в т. ч. юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор от М. М. Б., с който въззивната
жалба се оспорва като неоснователна. Според въззиваемата решението на
първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде
потвърдено. Доказателствени искания не са направени. Претендират се разноски.
Съдът, като съобрази постъпилата въззивна жалба, намира следното:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок, съдържа изискуемите по чл.
260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Подадена е от легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване акт. Същата следва да бъде приета за разглеждане и разгледана по
същество.
Доколкото липсват направени искания за събиране на нови доказателства,
производството следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, депозирана от „Градски транспорт“
ЕАД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. „Тролейна“
№ 48, чрез юриск. Н.Ч., срещу Решение № 262723/29.10.2021 г., постановено по гр. д. №
7939/2020 г. по описа на ВРС, XI-ти с-в.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 217/2022 г. на ОС – Варна за 23.03.2022
г. от 10:00 часа , за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2
2._______________________
3