Р Е Ш Е Н И Е
№1437
05.12.2019г., гр. Пловдив
Пловдивски
окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На деветнадесети
ноември две хиляди и
деветнадесета година,
в
публично заседание в следния състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Карамфила Шопова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №1359 по описа за две хиляди и деветнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно
съединени искове по чл.45,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД.
Ищецът Б.Г.З., ЕГН **********,***, адв.П., моли съда да осъди ответника Е.А.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора- гр.***, да му заплати по банкова сметка ***, при ОББ АД, на която е титуляр, сумите от: 60 708.96лв., съставляващи равностойност в лева на сумата от 31 040евро, като обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5, вр.чл.209,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК, за което ответникът е осъден с влязла в сила Присъда №175/16.07.18г. по нохд №3643/18г. на ПРС и Решение №57/13.03.19г. по внохд №1859/18г. на ПОС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба; 42 874.12лв., съставляващи обезщетение в размер на законната лихва върху главницата от 60 708.96лв., за времето от ***г., на която дата е завършен състава на извършеното от ответника продължавано във времето от *** до ***престъпление, за което е осъден, до ***г., на която дата е подадена исковата молба/виж исковата молба и молба вх.№20751/05.07.19г. за отстраняване нередовности на исковата молба/.
Пледира за уважаване на исковете, с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з. от 19.11.19г. /виж л.86/.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК, изтекъл на 19.08.19г., тъй като 18.08.19г. е неделя, почивен ден, ответникът не е подал отговор на исковата молба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, разгледан по същество, искът по чл.45,ал.1 от ЗЗД за сумата от 60807.96лв. е основателен и изцяло доказан, и следва да се уважи, искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД е основателен и частично доказан по размер, поради което следва да се уважи до размер от 42856.40лв. и да се отхвърли за разликата до претендираните 42 874.12лв., при следните съображения:
І.По допустимостта.
Изложените от ищеца обстоятелства, на които е оснавал исковете си, след изправяне на указаните му нередовности на исковата молба, поставят същите в хипотезите на чл.45,ал.1 и чл.86,ал.1 от ЗЗД и ги правят допустими, при надлежна активна и пасивна процесуална легитмация на страните по тях.
ІІ.По основателността.
1.За иска по чл.45,ал.1 от ЗЗД.
С доклада по делото съдът е приел по отношение на основния иск, че доколкото се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди от деяние, което съставлява престъпление, за което Е.А.Г. е осъден с влязла в сила на 13.03.19г. присъда по нохд №3643/2018г. на ПРС, с която е бил признат за виновен в това, че : в периода от *** до ***, в условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си имотна облага е възбудил у ищеца по настоящото дело Б.Г.З. заблуждение, че ще му прехвърли правото на собственост върху недвижим имот, както и че собственик на недвижимия имот е „Г.“ ЕООД, представлявано от Е.Г., и до периода от *** - ***е поддържал това заблуждение, като с това му е причинил имотна вреда в големи размери и конкретно- 31 040евро, с левова равностойност от 60 708.96лв., на основание чл.300 от ГПК, фактите относно деянието, неговата противоправност и виновността на дееца не подлежат на доказване в процеса, а са задължителни за зачитане от този съд, който разглежда гражданските последици от престъпното деяние на ответника /иск за претърпените от престъпното деяние имуществени вреди/, а доколкото се касае за резултатно престъпление и размерът на причинената вреда е част от състава на престъплението- в големи размери, претърпяването на вредите и техният размер също не подлежат на установяване в процеса, а следва да се зачетат.
При тези данни, въз основа на влязлата в сила присъда, всички релевантни за основателността на главния иск за сумата от 60708.96лв. факти, както и за неговата доказаност по размер, се съдържат в присъдата /л.46-л.62/ и обосновават цялостното му уважаване.
2.За иска по чл.86,ал.1 от ЗЗД.
С доклада по делото като релевантни за този иск за очертани фактите на наличие на парично вземане на ищеца към ответника и забава на длъжника в плащането му, и са поставени в тежест на ищеца.
Дължимостта на парично вземане на ищеца към ответника, съставляващо обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на сумата от 60708.96лв., се установи с признаване основателността и доказаността на главния иск.
По отношение изпадането на ответника в забава, приложима е разпоредбата на чл.84,ал.3 от ЗЗД, че при непозволено увреждане длъжникът изпада в забава и без покана, а доколкото в случая непозволеното увреждане съставлява и престъпно деяние по едно продължавано престъпление, което има начален и краен момент на периода на извършване, то изпадането в забава по отношение на дължимостта на причинената вследствие извършването му вреда, в размер на сумата на обезщетението за имуществени вреди, настъпва от датата на завършване състава на това продължавано престъпление, която, по отношение на пострадалия Б.З. е ***г., както той твърди, видно от присъдата.
Това прави иска му за присъждане на обезщетение за забава върху сумата на претърпяната имуществена вреда основателен за посочения период- от ***г. до датата на исковата молба, но последното значи до ***г. включително, тъй като ищецът претендира законна лихва върху главницата и от датата на исковата молба-***г. Тази е вероятно причината за разликата в изчислението, направено от съда и от ищеца, и поради която искът се явява доказан по размер частично и следва да се уважи за размера, изчислен от съда с он-лайн калкулатор на основание чл.162 от ГПК, след като намери иска за основателен.
Затова искът по чл.86,ал.1 от ЗЗД следва да се уважи като основателен до размер на 42856.40лв. и за периода ***г.-***г.вкл. и да се отхвърли за разликата до претендираните 42 874.12лв.
В частта за разноските.
С пълно уважаване на първия иск и частично уважаване на втория иск, ищецът има право на разноските в производството- по първия иск изцяло, а по втория- по съразмерност с уважената част.
Ищецът претендира по списъка, представен в с.з. от 19.11.19г., присъждане на разноски за заплатен адвокатски хонорар в размер на 2300лв. /л.86/.
Направата на този разход –изплатено в брой възнаграждение за адвокат е установена с прлиожения от него договор за правна помощ /л.67/.
Тъй като възнаграждението е заплатено за защита по двата предявени иска, съдът определи следващата се за присъждане сума, като взе предвид общия претендиран размер на сумите по двете претенции-103583.08лв. и общия присъден размер по тях – 103565.36лв., и така намери, че на ищеца следва да се присъдят разноски в производството, в размер на 2299.61лв.
Ищецът е бил освободен от внос на ДТ за производството на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК, поради което, на основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебнат авласт дължимата се държавна такса от 4% върху уважения размер на двата иска, възлизаща на общо 4142.61лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда Е.А.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора- гр.***, да заплати на Б.Г.З., ЕГН **********,***, адв.П., по банкова сметка ***, при ОББ АД, на която е титуляр, сумите от:
60 708.96- шестдесет хиляди седемстотин и осем лева и деветдесет и шест стотинки, като левова равностойност на сумата от 31 040евро, съставляващи обезщетение за причинена на ищеца имуществена вреда, в резултат на извършено престъпление по чл.210,ал.1,т.5, вр.чл.209,ал.1,вр. чл.26,ал.1 от НК, за което ответникът е осъден с влязла в сила на 13.03.19г. Присъда №175/16.07.18г. по нохд №3643/18г. на ПРС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба-***г.;
42 856.40- четиридесет и две хиляди осемстотин петдесет и шест лева и четиридесет стотинки, съставляващи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 60 708.96лв., за времето от ***г.-***г. включително, като за разликата до претендираните 42874.12лв. отхвърля иска.
2299.61- две хиляди двеста деветдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки-разноски в производството.
Осъжда Е.А.Г., ЕГН **********, понастоящем в Затвора- гр.***, да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Пловдивски окръжен съд, сумата от 4142.61- четири хиляди сто четиридесет и два лева и шестдесет и една стотинки, съставляващи следваща се за производството държавна такса по двата разгледани и уважени до общ размер от 103 565.36лв. по гр.дело №1359/2019г. на ПОС, ХХІІ гр.с-в, иска, от внос на която ищецът е бил освободен на основание чл.83,ал.1,т.4 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен съдия: