РЕШЕНИЕ
№ 13032
гр. София, 24.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Г.К.Г.
при участието на секретаря С. К. З.А
като разгледа докладваното от Г.К.Г. Гражданско дело № 20221110149756 по
описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова
молба, с която Г. А. Д. ЕГН ********** е предявил иск с
правно основание чл.22 ЗПК, вр. чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД срещу
/фирма/ ЕИК ********** за осъждане на ответното
дружество да заплати на ищеца сумата в размер на 50,00 лв.
като част от сумата от 308,52 лв., представляваща
недължимо платени суми по договор за паричен заем №
584573/28.06.2022 г. ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до
окончателното плащане на сумата.
Ищецът твърди, че сключил с ответното дружество
договор за паричен заем № 584573/28.06.2022 г. за
предоставяне на заем в размер на 500 лв., която следвало да
1
върне на 8 месечни вноски. Поддържа, че в чл.6 от същия
договор било уговорено, че заемателят се задължава да
предостави на кредитора едно обезпечение от физическо
лице-поръчител, паралелно с още едно от посочените
обезпечения по избор: ипотека върху недвижим имот,
особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция
или ценна книга, издадена в полза на заявител, като сочи
още, че в чл.8 от договора страните се договорили, че при
непредставяне на обезпечение, на кредитополучателя ще
бъде начислена неустойка в размер на 308,52 лв. Твърди, че
такава неустойка била начислена още със сключване на
договора, тъй като ищецът не представил в срок надлежни
поръчители или друг вид обезпечение. Твърди, че погасил
изцяло кредита. Поддържа, че договорът е нищожен, тъй
като ГПР не бил посочен по компоненти, а като процент.
Сочи, че не е било посочено как се съотнася уговорения
годишен лихвен процент за заема спрямо ГПР. Поддържа
още, че действителния размер на ГПР е в пъти по-висок от
посочения в договора, с което надхвърля максимално
установения лимит в чл.19 ал.4 ЗПК. Поддържа, че в ЗПК е
уредено задължение на кредитора, преди сключване на
договора за кредит, да извърши оценка на
кредитоспособността на заемополучателя, поради което и
процесната клауза за неустойка е нищожна на основание
чл.26 ал.2 ЗЗД вр. чл.33 ал.1 ЗПК, както и като
неравноправна по смисъла на чл.143 ал.2 т.5 ЗПК.
Поддържа, че с тези действия ответното дружество е
2
заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на
финансовата тежест на кредита за длъжника. Клаузата за
възнаградителна лихва била нищожна като противоречаща
на добрите нрави, отделно от това твърди, че клаузите в
процесния договор не са формулирани по ясен и
недвусмислен начин, в нарушение на чл.147 ЗПК, а ищецът
го сключил при условията на крайна нужда и явно
неизгодни условия. При условията на евентуалност
релевира възражение за нищожност на неустоечната
клауза, като поддържа, че заемната сума била погасена
предсрочно от ищеца. По изложените съображения моли за
уважаване на исковата претенция.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен
отговор, в който ответникът оспорва изцяло предявените
искове по основание и размер. Не се оспорват твърденията
на ищеца, че между страните е бил сключен договор с
посочените в исковата молба параметри. По същество се
заявява, че предявените искове са неоснователни. Излагат
се съображения, че договорът е валиден, сключен при
спазване императивните разпоредби на ЗПК на принципа
за спазена свобода на договаряне. Поддържа, че
неусточната клауза била индивидуално уговорена с
кредитополучателя. Поддържа, че заемодателят е
небанкова финансова институция, поради което и
отпуснатият кредит бил обезпечен като рисков. Твърди, че
договорът е съставен на ясен и разбираем език, не е
променян лихвения процент за целия срок на заема.
3
Оспорва да е налице противоречие със закона и добрите
нрави. Моли за отхвърляне на исковете.
В съдебно заседание ищецът Г. А. Д., редовно призован,
не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
127123/09.05.2023г. процесуалният представител на ищеца
поддържа исковата молба и моли за уважаване на иска.
В съдебно заседание ответникът /фирма/, редовно
призован, не изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните,
събраните по делото писмени доказателства и като ги
обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл.
235 ГПК и по свое вътрешно убеждение на основание чл. 12
ГПК приема за установено от фактическа и правна страна
следното:
По иска с правно основание чл. 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД в
доказателствена тежест на ищеца бе да установи, че е
престирал процесната сума на ответника по сключен с него
Договор за паричен заем № 584573/28.06.2022г., а при
доказване на горепосоченото обстоятелство в
доказателствена тежест на ответника е да докаже
основание за задържане на сумата.
Съдът с определението си от 22.03.2023г., постановено
по реда на чл. 140 от ГПК е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване осъществяването на следните
4
релевантни за спора факти и обстоятелства, а именно, че
между страните е сключен процесния Договор за паричен
заем № 584573/28.06.2022г., по силата на който ответникът,
като заемодател е предоставил на ищеца, като
заемополучател сумата в размер на 500,00 лева, която
ищецът се е задължил да върне на 8 месечни вноски, всяка
в размер на 72,44 лева, платима до всяко 27-мо число на
месеца, при месечен лихвен процент от 3,400 % и ГПР от
49,193%. Не е спорно между страните, че сумите по
договора са заплатени от ищеца.
Съгласно изслушаната по делото ССчЕ сумите по
договора са предсрочно погасени, както следва: съгласно
документ № **********/30.06.2022г. е заплатена сумата от
200,00 лева, с която е погасена главница в размер на 90,76
лева, лихва в размер на 32,12 лева, неустойка в размер на
77,12 лева и съгласно документ № **********/01.07.2022г.
кредита е предсрочно изцяло погасен с внесени 443,38 лева,
от които е погасена главница в размер на 409,24 лева, лихва
в размер на 0,00 лева и неустойка в размер на 34,14 лева.
Вещото лице е онагледило съответните си изчисления, като
е посочило, че действителния размер на ГПР е 49,19%, като
неустойка е включена в ГПР. Дадено е и крайно становище
от вещото лице, чието заключение съдът кредитира в тази
част, като компетентно изготвено, че при отчитане на
предсрочното погасяване на кредита и в съответствие с
представената справка от ответника, начислената и
дължима и заплатена лихва към датата на предсрочното
5
погасяване е в размер на 32,12 лева.
По гореустановеното, съдът намира следното от правна
страна:
Установи се по безспорен начин, че/фирма/ и ищецът са
били в облигационни отношения – договор за паричен заем
№ 584573 от 28.06.2022 г., както и се установи, че на
01.07.2022г. кредитът е предсрочно погасен. По силата на
този договор ответното дружество е дало в заем на ищеца
сумата от 500, 00 лв., която той е получил. Между страните
било уговорено, че заемателят ще върне главницата на 8
анюитетни месечни вноски, съгласно погасителен план,
който е приложен по делото и са посочени падежите - от
27.07.2028 г. до 27.02.2023 г. Страните се споразумели и че
общата сума за изплащане от страна на ищеца ще бъде
579,48 лв., при посочените в договора ГПР и лихвен
процент. Съдът изцяло се консолидира с твърденията на
ищеца за нищожност на клаузата за неустойка по чл. 8 от
договора, като не споделя възражението на ответника, че тя
е индивидуално уговорена. Договора е сключен при ОУ,
което предопределя извода, че клаузата за неустойка не е
индивидуално уговорена, в предвид типовия характер на
договора, с който съдът е запознат. В чл. 8 от договора,
страните по делото постигнали съгласие, че в случай, че
заемателят не предостави договореното в чл. 6 от договора
в тридневен срок от сключването му или представеното
обезпечение не отговаря на условията по чл. 10, ал. 2, т. 1 и
6
т. 4 от Общите условия към договора за заем, заемателят
дължи на заемодателя неустойка в размер на 308, 52 лева, с
начин на разсрочено плащане подробно описан в
погасителен план, неразделна част от договора за наем.
Видно от приложения погасителен план, неустойката по чл.
8 от договора е разсрочена на осем вноски, като в
погасителния план е посочен и общ размер на
погасителната вноска с включена разсрочена неустойка по
чл. 8 от договора.
Съдът счита, че клаузата за неустойка по чл. 8 от
Договор за паричен заем № 584573/28.06.2022 г., сключен с
/фирма/ е нищожна поради противоречи с добрите нрави и
поради това, че представлява неравноправна клауза.
Според изслушаната ССчЕ, сумата за неустойка в размер
на 308,52 лева е включена в ГПР, тя е включена в
предвидената за заплащане договорна лихва, която с
включена неустойка води до нееквивалентност на
престациите. При дадена в заем сума от 500,00 лева, с
включената неустойка и лихва размера на лихвите и
неустойката е 388,04 лева, платими за осем месеца, което
води до нееквивалентност на престациите. По силата на чл.
11, ал.1,т.10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се
изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния
7
процент на разходите по определения в приложение № 1
начин. Съгласно чл. 19, ал.1 от ЗПК годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита
за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит. В процесния
договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР
49, 193%., което води до извод, че формално е изпълнено
изискването на чл. 11, ал.1,т.10. Този размер не надвишава
максималния по чл. 19, ал.4 от ЗПК. Този размер обаче не
отразява действителният такъв, тъй като въпреки, че
включва неустойката съгласно погасителния план, не
онагледява размера на лихвата, който явно е включен
заедно с главницата в графа „погасителна вноска без
неустойка по чл. 8 от договора“. Настоящият съдебен
състав приема, че уговорената в процесния договор
"неустойка" е разход по кредита, който следва да бъде
включен при изчисляването на годишния процент на
разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на
кредита) – чл. 19, ал.1 и ал.2 ЗПК, който съобразно
правилото на чл. 19, ал.4 от ЗПК не може да бъде по-висок
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република
България (основен лихвен процент плюс 10 %), което
8
означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да
надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор,
надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19,
ал.5 ЗПК. В случая както бе посочено по-горе общия размер
на лихвата и неустойката е в размер на 388,04 лева и този
размер надхвърля 50% от стойността на заемната сума.
Този извод следва от дефиницията на понятието "общ
разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1,т.1
от ДП на ЗПК , според която това са всички разходи по
кредита, включително лихви, комисионни, такси,
възнаграждения за кредитни посредници и всички други
разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по
специално застрахователните премии в случаите, когато
сключването на договора за услуга е задължително условие
за получаване на кредита, или в случаите, когато
предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия. В разглеждания случай е
несъмнено, че получаването на кредита е било обусловено
от предоставяне на едно от посочените "обезпечения", като
кредитополучателят се е съгласил да заплати неустойка в
размер на 308, 52 лв., която се заплаща разсрочено съгласно
включения в договора погасителен план. В частност
настоящият съдебен състав приема, че с уговорената в чл. 8
от договора клауза се цели единствено осигуряването на
9
допълнително възнаграждение за предоставяне на
процесната заемна сума - т. нар "скрита възнаградителна
лихва" и в тази връзка уговорената неустойка не
изпълнява основните си обезпечителна и обезщетителна и
санкционна функции. Този извод на първо място следва от
специфичността и краткия срок за изпълнение
задължението, по отношение на което е уговорена
неустойката. По този начин, кредиторът не е очаквал или
желал изпълнение на задължението. В подкрепа на горния
извод следва да се отбележи и уговорката, че в случай на
възникване на задължението за заплащане на неустойка, то
ще бъде заплащано всеки ден заедно със следващата
погасителна вноска по кредита съобразно уговорения в
договора погасителен план. Това отново навежда към
изначално съгласие между страните, че задължението за
предоставяне на обезпечение няма да бъде изпълнено, а
това за неустойка ще възникне. Съдът намира, че с
разглежданата неустоечна клауза се заобикаля правилото
на чл. 19, ал.4 от ЗПК и се уговоря по-висок размер на
разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая
само размера на неустойката представлява над 50 % -
308,52 лева, а заедно с лихвата сумата възлиза на 388,04
лева от заетата сума и заедно с нея се формира годишен
процент на разходите, който е значително по-висок от
нормативно установения в чл. 19, ал.4 ЗПК С оглед
гореизложеното, задължението по чл. 8 не е свързано с
неизпълнението на договора, а представлява разход по
10
смисъла на чл. 19, ал.1 от ЗПК, който, в противоречие на
правилото чл. 11, т.10 от ЗПК, не е включен реално, а само
формално в годишния процент на разходите, нито в общата
сума на заема, дължима от потребителя към деня на
сключването. Въпреки че формално в договора са посочени
годишен процент на разходите и общ размер на
задължението, без включването в тях на обсъжданата сума
по чл. 8, те не могат да изпълнят отредената им функция -
да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен
начин, да се запознае с произтичащите за него
икономически последици от договора, въз основа на което
да вземе информирано решение за сключването му (така
Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019
г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).
Предвид гореизложеното, клаузата на чл. 8 от договора
е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл.
143, ал. 1 вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 19, ал. 4 ЗПК.
По осъдителния иск по 55, ал.1, пред.1 от ЗЗД:
Съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от ЗЗД, вр. чл. 24 от ЗЗП
беше прогласена за нищожна като противоречаща на
добрите нрави неустоечна клауза- чл. 8 от договор за
паричен заем № 584573 от 28.06.2022 г., по силата на която
ищецът е следвало да заплати сумата 308, 52 лева. Видно от
погасителен план към договора за кредит дължимата сума
неустойка по чл. 8 от договора за кредит е разсрочена на
осем вноски, както и в същия е посочен общ размер на
11
погасителната вноска в включена разсрочена неустойка по
договора. От изслушаната ССчЕ се установява, че ищецът е
заплатил сума за неустойка в размер на 111,26 лева. Не се
спори по делото, че ищецът е заплатил на ответното
дружество сумата 111, 26 лева неустойка по чл. 8 от
договора за заем, която сума съгласно чл. 26, ал. 1, т. 3 от
ЗЗД се явява платена при начална липса на основание и
подлежи на връщане на потребителя. Следователно иска
следва да бъде уважен, като частично предявен за сумата от
50,00 лева от 111,26 лева, а не от посочената като цяло сума
по договора за неустойка от 308,52 лева, доколкото иска
може да бъде уважен само за сумата, престирана от ищеца
при начална липса на основание. Като законна последица
върху тази сума следва да се присъди и законната лихва от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното
изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от
ГПК право на разноски се поражда в полза на ищеца. Така
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за държавна
такса в размер на 50,00 лева, за изслушване на експертиза в
размер на 350,00 лева, като на ищеца следва да бъдат
присъдени и разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 350,00 лева, за реалното заплащане на което са
налице доказателства, съгласно постановките на т.1 от ТР
№ 6/2013г. на ОСГТК на ВКС на л.9 по делото. Или на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от
12
750,00 лева.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. А. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 50,00 лв.
частично от сумата от 111,26 лв., представляваща
недължимо платени, при изначална липса на основание
суми по договор за паричен заем № 584573/28.06.2022 г.,
сключен между /фирма/, като заемодател и Г. Д., като
заемополучател, ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба – 13.09.2022 г., до
окончателното плащане на сумата.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК ********** ДА ЗАПЛАТИ на
Г. А. Д., ЕГН **********, сумата в размер на 750,00 лева,
деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от
същото на страните.
13
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
14