РЕШЕНИЕ
№ 281
гр. Добрич , 16.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, VI СЪСТАВ в публично заседание на осми
юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Соня Т. Дженкова
при участието на секретаря Калинка М. Христова
като разгледа докладваното от Соня Т. Дженкова Гражданско дело №
20213230100761 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази следното :
Производстовото по делото е образувано въз основа на искова молба
вх.№ 531/11.03.2021г., подадена от Н. Ж. В. , ЕГН: **********, с която срещу
„Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление *** в условията на обективно съединяване са предявени
искове с правно основание чл.344ал. т.1 и т.2 от КТ, съдът да признае
уволнението на ищеца със заповед № ЛС-7#1/02.03.2021г. за
незаконосъобразно и да го възстанови на изпълняваната преди уволнението
длъжност в ответното дружество.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че работил
във „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД - Д. на длъжност “***” в
звено *** при ЦУ по безсрочен трудов договор.
Със Заповед № РД-03-20/03.02.2021 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество на основание чл.120в от КТ е наредено спиране на
работата и трудовите функции на следните служители, считано от
04.02.2021г. като е посочено единствено и само неговото име.
Със заповед № ЛС-7#1 /02.03.2021 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество му е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради „спиране на работа повече от 15
работни дни”, която му е връчена на 04.03.2021 г.
Ищецът счита уволнението за незаконно, а заповедта -
незаконосъобразна, поради следните съображения:
- В случая не са налице предпоставките на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ за
спиране на работата. В случая дейността на Звено *** при ЦУ не е била
преустановявана. Със заповед № РД-03- 20/03.02.2021 г. работодателят е
преустановил работата само на един служител от звеното- ищеца.
-Основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ в случая е
приложено при заобикаляне на закона и злоупотреба с право. Това е така,
1
защото при уволнение на това основание в КТ не е предвидено задължение за
подбор по чл. 329 КТ, нито закрила по чл. 333 КТ.
- Нито разпоредбата на чл. 7 ЗМДВИП, ниго пък създадените с § 4 от
ПЗР на ЗМДВИП нови разпоредби на чл. 1206, чл. 120в, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1
КТ предпоставят възникването на съответните права на работодателите с
наличието на престой, както това се изисква за пораждане на субективните
права на работодателя по чл. 120, чл. 173, ал. 4. чл. 267, ал. 2 и чл. 328, ал. 1,
т. 4 КТ.
- При упражняване правото си на уволнение работодателят е нарушил
принципа на добросъвестност. С издаването на индивидуална заповед по
чл.120в от КТ за преустановяването на трудовите функции е целял
единствено създаването на предпоставки за уволнение на ищеца на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ .
Сочи се практика - решение № 39 от 20.01.2006 г. на ВКС по гр. д. №
1805/2003 г., III г. о.
На следващо място ищецът счита уволнението за незаконно поради
неправилно приложение на разпоредбата на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, във връзка
с тази на чл. 120в КТ, както и поради недобросъвестност на работодателя при
упражняване правото на уволнение.
Една от най-важните причини, наложили приемането на Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. (ЗМДВИП) е
необходимостта от регулиране на определени въпроси на трудовите
правоотношения, на чието нормално съществуване оказа сериозно отражение
обявяването на извънредното положение. Нито разпоредбата на чл. 7
ЗМДВИП, ниго пък създадените с § 4 от ПЗР на ЗМДВИП нови разпоредби на
чл. 1206, чл. 120в, ал. 1 и чл. 173а, ал. 1 КТ предпоставят възникването на
съответните права на работодателите с наличието на престой, както това се
изисква за пораждане на субективните права на работодателя по чл. 120, чл.
173, ал. 4. чл. 267, ал. 2 и чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ.
Предоставянето в чл. 7 ЗМДВИП без никакви изисквания на
определени права на всички работодатели показва, че законодателят само
презюмира наличието на определено неблагоприятно за работодателя
състояние като спиране или най-малко намаляване обема на работата
вследствие на обявяването на извънредното положение.
В процесния случай работодателят недобросъвестно е упражнил
правото си на уволнение на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ, тъй като не е
разпоредил едностранно ползването на платения годишен отпуск, след като
този отпуск се изчерпи, няма пречка работодателят да отмени заповедта си по
чл. 129в КТ за преустановяване на работата и в случай, че е налице обективно
спиране на работата, тогава да да уволни доверителя ми по чл.328, ал. 1, т. 4
КТ, разбира се, след като са изминали 15 работни дни на престой.
Незаконосъобразно обаче е уволнението на това основание, ако
правото по чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ е упражнено по време на действието на
заповедта на работодателя за преустановяване на работата по чл. 120в, ал. 1
КТ.
В допълнение, ищецът счита, че при упражняване правото си на
уволнение работодателят е нарушил принципа на добросъвестност, което
води до незаконност на уволнението. Съгласно чл. 8, ал. 1 КТ трудовите права
и задължения се осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на
законите. В настоящия случай, работодателят с издаването на индивидуална
2
заповед по чл.120в от КТ за преустановяването на трудовите функции е целял
единствено създаването на предпоставки за уволнение на ищеца на основание
чл. 328, ал. 1, т. 4 ГПК. Това е така, защото работодателят е прекратил
трудовия договор с ищеца малко преди навършване на пенсионна възраст
/октомври 2021г/ и за да предотврати изплащането на 6 брутни работни
заплати, го е освободил на основание чл. 328, ал. 1, т. 4 ГПК.
В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество депозира отговор на
исковата молба. Искът се оспорва като недопустим и като неоснователен.
Възражения по основателността на исковата претенция:
Ищцовата страна не се обосновава как уволнението по чл. 328, ал. 1, т.
4 от КТ е приложено при заобикаляне на закона и злоупотреба с право и как
работодателя си е „спестил“ извършване на подбор между и щеца и
служителите, заемащи еднакви и сходни с нея длъжности.
Липсват доводи и аргументи в подкрепа на твърдението на ищеца, че
уволнението е незаконно поради неправилно прилагане на разпоредбата на
чл. 328, ал. 1, т. 4-та във връзка с чл. 120в от КТ и поради недобросъвестност
на работодателя при упражняване правото му на уволнение, както и при
прилагане на ЗМДВИП.
Анализът на ищеца относно понятията „престой”и „спиране на
работата” е неправилен. Релевантните норми имат точно обратното
тълкуване.
Липсват доказателства, че при упражняване правото на уволнение
работодателят е нарушил принципа на добросъвестност съгласно чл. 8, ал. 1
от КТ.
Налице е несъответствие и очевидна неразбираемост на исканията на
ищеца изложени в исковата молба, липсва изложена ясна и точна
формулировка на правния въпрос от значение за изхода по делото.
В открито съдебно заседание страните поддържат съответно
претенциите си и възраженията си.
Районният съд, след преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
Страните не спорят, че между тях е съществувало трудово
правоотношение, като Н.В. работил на длъжността «***». Видно от
отбелязванията в трудовата книжка на ищеца, договорът помежду им е
сключен на 01.06.2011г. и прекратен на 04.03.21г.
Със Заповед № РД-03-20/03.02.2021 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество на основание чл.120в от КТ е наредено спиране на
работата и трудовите функции на следните служители, считано от
04.02.2021г. като е посочено единствено и само неговото име.
Със заповед № ЛС-7#1 /02.03.2021 г. на изпълнителния директор на
ответното дружество му е прекратено трудовото правоотношение на
основание чл.328, ал.1, т.4 от КТ, поради „спиране на работа повече от 15
работни дни”, която му е връчена на 04.03.2021 г. Междувременно на
02.03.21г. от работодателя е изготвено и предизвестие за прекратяване на
трудовия договор на основание чл.326 ал.2 от КТ вр. с чл.328 ал.1 т.4 от КТ
поради спиране на работата повече от 15дни.
Съгласно длъжностно разписание в сила от 01.11.2017г., за длъжността
*** в предприятието са заети три щата, отделно за длъжността сондьор още
три щата.Съгласно неоспорена справка, за периода от 01.01.2020г.-
12.05.2021г. са прекратени трудовите правоотношения на Георги Стоянов
3
Димитров- сондьор поради навършване на пенисонни възраст, на Димитър
Атанасов Димитров- сондьор поради заболяване и трайно намаляване
работоспособността и на ищеца.
По делото е представена спавка от „Водоснабдяване и канализация
Добрич”Ад, от която се установява, че към момента на освобождаване от
работа В. има навършени 63г., 9 м. 11дни и 36г. трудов стаж за клас.За
пенсиониране трета категория през 2021г. се изискват навършени 64г и 4м. и
39г. трудов стаж.
При така изложената фактическа обстановка, подкрепена от
сочените писмени доказателства, се налагат следните правни изводи:
Предявеният иск за отмяна на незаконно уволнение черпи основанието
си от разпоредбата на чл.344 ал.1 т.1 от КТ.
Исъкт за възстановяване на преди заеманата длъжност е с правно
основание нормата на чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
От приетата фактическа обстановка се установява ,че трудовото
правоотношение на ищеца В. с ответното дружество е било прекратено на
основание чл. 328, ал.1 т.4 от КТ- при спиране на работа за повече от 15 дни.
Спирането на работа по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 4 от КТ означава
временно преустановяване на дейността на цялото предприятие или на негово
поделение или звено поради организационно-технически или икономически
причини, за период по-дълъг от 15 дни . В хипотеза на чл. 328, ал. 1, т. 4 КТ
определяща е невъзможността на работодателя да генерира продукция и от
там - доходи, с които да заплаща трудово възнаграждение на работниците,
поради което при уволнение на това основание не е предвидено и задължение
за подбор по чл. 329 КТ, нито закрила по чл. 333 КТ. В този смисъл и решение
№ 298 от 28.10.2014 г. по гр. д. № 977/2014 г. на ІV г.о. ВКС.
Спирането на работата по т.4 на чл. 328, ал.1 от КТ следва да се
различава от престоя. При престоя ударението се поставя върху състоянието
на неактивност, на неизпълнение на трудовите задължения, в което се намира
работникът или служителят. Престоят засяга отделния работник или
служител и може да се дължи, както на независещи от него причини, така и
на неговото виновно поведение. Докато при „спиране на работата"
ударението се поставя върху временно отсъствие на необходимите
организационно - технически условия за извършване на работата, поради
което тя спира. Спирането на работата следва да се предшества от изрично
вземане на решение на работодателя за това. Действително законът не
предвижда реда за вземане на това решение, органа който го приема, формата
на това решение, но това се явява въпрос на управлението на самото
предприятие и на работодателската целесъобразност, които от своя страна не
подлежат на съдебен контрол. Но за наличието на това основание за
прекратяване на трудовия договор е необходим и достатъчен фактът на
самото спиране на работата, не само за отделен един служител от
предприятието, а за цялото предприятие или за дейността на негово отделно
поделение или звено. Видно от приетите по делото доказателства,се
установява,че такова решение за спиране на работата в дружеството-
ответник е налице само за служителя Н.В., обективирано в заповед№ РД-03-
20/03.02.2021 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с
посочено основане чл.120в от КТ .
Във §4 от ПЗР на ЗМИДВИП са създадени няколко нови разпоредби,
които влизат във сила от 13.03.2020г в Кодекса на труда, включая чл.120в
ал.1.
4
При обявено извънредно положение работодателя може със заповед да
преустанови работата на предприятието на част от него или на отделни
работници, за целия период или част от него, до отмяна на извънредното
положение. До този момент в теорията и в съдебната практика се считаше
недопустимо обявяването на престой или спиране на работата само за отделен
работник или служител. Само при извънредно положение и по силата на чл.
120в КТ работодателят може да преустанови дейността и на отделен работник
или служител, без да има пълно преустановяване на работата на неговото
предприятие или на звеното, където работи. РЕКЛАМА През периода на
преустановяване на работата по чл. 120в КТ, работодателят дължи изплащане
на трудовото възнаграждение на засегнатите работници или служители по чл.
267а КТ. Въпреки терминологичното разминаване между чл. 328, ал. 1, т. 4
КТ, който изисква "спиране на работата" и чл. 120в КТ, който постановява
"преустановяване на работата" на работодателя, двете правни фигури са
идентични и ако преустановяването на работата продължи повече от 15
работни дни, работодателят ще може да уволни засегнатите работници и
служители. Хипотезата на престой, с която да се мотивира уволнение по чл.
328, ал. 1, т. 4 КТ, е неприложима за отделен работник или служител, тъй като
според съдебната практика и теория престоят се обявява за звено или за цяло
предприятие. От тази хипотеза не може да се възползва, когато се касае до
отделен работник и служител.
В допълнение следва да се посочи, че възможността по чл.120в от КТ е
в сила от 13.03.2020г. Като е основал действията си в процесните заповеди на
този законов текст, работодателят е действал без правно основание,
доколкото процесните актове на работодателя предхождат по време
законовата възможност.
С оглед на така извършения правен анализ на събраните доказателства
следва да се приеме, че уволнението е незаконно, респективно издадените
заповеди за налагане на дисциплинарното наказание и за прекратяване на
трудовото правоотношение са незаконосъобразни. Искът на ищеца с правно
основание чл. 344, ал. 1 т.1 от КТ е основателен и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от
КТ, то основателен се явява и искът по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност „***”
при ответното дружество.
ОТНОСНО ТАКСИ И РАЗНОСКИ:
На осн.чл.78 ал.1 от ГПК и с оглед изхода от спора, в тежест на
ответната страна следва да се възложат сторените от ищеца разноски за
адвокатско възнаграждение. В отговора на исковата молба се съдържа
възражение за неговата прекомерност. Съгласно чл.7 ал.1 т.1 вр. пар. 2а от
ДР на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минималният размер на възнаграждението по заявинте
искове е в размер на минимална работна заплата- 650лева. В случая са
проведени четири съдебни заседания и с оглед сложността на правния спор,
се налага извода, че възнаграждението за адвокат следва да се редуцира до
1000лева. Тази сума следва да се присъди в тежест на ответното дружество.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и на основание чл. 3 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът
следва да заплати по сметка на съда сумата общо от 110 лв. държавна такса
/80лв. по иска с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ и 30лв. по иска с
правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ.
5
Мотивиран от изложеното, районния съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО И ОТМЕНЯ, на основание чл.344, ал.1, т.1
от КТ, уволнението на Н. Ж. В. , ЕГН: **********, от гр.Добрич, извършено със
заповед № ЛС-7#1 /02.03.2021 г. на изпълнителния директор на „Водоснабдяване
и канализация Добрич” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** и
отменя заповедта като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА, на осн. чл.344, ал.1, т.2 от КТ, Н. Ж. В. с ЕГН:
********** на преди заеманата при работодателя „Водоснабдяване и канализация
Добрич” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, длъжност-
„***” .
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на Н. Ж. В. с ЕГН: **********
сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1000лева.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич” АД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Добрички
районен съд, на осн. чл.78 ал.6 ГПК, сумата 110лева, представляваща дължимата
за производството държавна такса.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Добрички окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6